Председател: Ивелина Димова

Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 1284/19г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от И.Т.Г. *** срещу Наказателно постановление №46-0000305/28.11.2018г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация”-гр.Шумен, с което на лицето била наложена глоба в размер на 200,00лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.105, ал.1 от ЗАвП. Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, като привежда и доводи за наличие на съществени процесуални нарушения, както и за маловажност на случая, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 31.10.2018г. жалбоподателят управлявал товарен автомобил /влекач/ марка „Мерцедес Актрос1841 ЛС” с рег.№С2744НС, с прикачено полуремарке с рег.№С4567ЕМ, марка „Шмитц СКО 24“, по път I-4 в посока гр.Шумен. Двете ППС били собственост на „Транскапитал“ ЕООД-дружество, притежаващо Лиценз №7523 за международен превоз на товари. Товарният автомобил бил оборудван с аналогов тахограф марка „Siemens VDO“ тип 1324.714115150304е1.85 със сериен №01450443, който бил преминал последна контролна проверка на 10.10.2016г. Около 12,00ч., в района на км.250+965, жалбоподателят бил спрян за проверка от инспектори при ОО „АА” –гр.Шумен, които констатирали, че същият извършва обществен превоз на хранителни стоки с маршрут гр.София- гр.Варна. Установили също, че използваният тахограф е бил представен за контролна проверка преди повече от две години. Въз основа тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че при превоз, попадащ в обхвата на Регламент 561/2006 и Регламент 165/2014 използва тахограф, който не е бил представен за контролна проверка в срок-2 години от предишната контролна проверка. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН било представено копие на Протокол от контролна проверка №BG18/005567/30.10.2018г. Въз основа на съставения акт на 28.11.2018г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на И.Г. била наложена глоба в размер на 200,00 лв. за извършено нарушение на чл.23, §1, изр.2 от Регламент (EC) №165/2014г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от показанията на свидетелите И.С.С. и К.Л.К., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Няма данни двамата да са заинтересувани или предубедени, като не е констатирано наличието на мотив за даване на недостоверни показания.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.78, ал.1, т.2 от ЗАвПр задължава водачите, извършващи превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3,5 тона, да спазват изискванията на Регламент (ЕС) №165/14г. на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт. По силата на т.1 на посочената разпоредба при превозите на товари с такива автомобили намира приложение и Регламент (ЕО) № 561/2006 на европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт. Нормата на чл.23,§1 от Регламент (ЕС) №165/14г. установява изискване тахографите да се подлагат на редовни технически прегледи от одобрени сервизи, като конкретизира, че редовните технически прегледи се извършват най-малко веднъж на всеки две години. Понятието „водач” е дефинирано в чл.4, б.В от Регламент (ЕО) № 561/2006, според който такова е всяко лице, което управлява превозно средство дори за кратък период от време или което се намира на борда на превозното средство като част от неговите задължения да бъде на разположение за управление при нужда. В настоящия случай проверяващите лично са възприели обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал процесния товарен автомобил. Констатирали са също, че превозното средство попада в обхвата на Регламент (ЕС) №165/14г. и Регламент (ЕО) № 561/2006. При така установеното съдът приема, че жалбоподателя е имал качеството „водач” по смисъла на ЗАвПр и Регламент (ЕС) №165/14г., поради което е бил длъжен да спазва изискванията на последния и конкретно- да извършва превози само с тахограф, отговарящ на нормативните изисквания. От приложеното по делото копие от Протокол от контролна проверка № BG18/004488, а и от показанията на свидетелите се установява, че жалбоподателят не е изпълнил това свое задължение и в момента на проверката тахографът е бил преминал последен редовен технически преглед преди повече от две години. При това положение е безспорно установено обстоятелството, че тахографът не е отговарял на изискванията на чл.23,§1, изр.2 от Регламент (ЕС) №165/14г. От приложеното по делото копие от товарителница е видно, че теглото на товара е възлизало на 11т. и следователно процесният пътен състав безспорно е представлявал такъв с допустима максимална маса над 3,5 тона (обстоятелство, което по начало не се оспорва от страна на жалбоподателя). При това положение спазването на изискванията на чл.23,§1, изр.2 от Регламент (ЕС) №165/14г. е било задължително. Като е управлявал процесния товарен автомобил, оборудван с тахограф, който е бил преминал последен редовен технически преглед преди повече от две години, жалбоподателят виновно е нарушил цитираната разпоредба, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Не могат да бъдат споделени доводите, изложени в жалбата, за липса на нарушение, тъй като след съставянето на акта жалбоподателят е представил Протокол от контролна проверка №BG18/005567, във връзка с което счита, че предписаният от регламента технически преглед е извършен своевременно. В случая, последният технически преглед на процесния тахограф е бил осъществен на 10.10.2016 г., поради което най-късно на 10.10.2018 г. е следвало да бъде осъществен нов такъв. Доколкото представеният протокол е от 30.10.2018г.-20 дни след изтичането на нормативно установения срок за изпълнение на процесното задължение, съдът приема за безспорно установено наличието на описаното в наказателното постановление административно нарушение. Наказанието също така е определено правилно, във фиксирания размер на чл.105, ал.1 от ЗАвП, предвиждащ санкция за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, какъвто е и настоящият случай. В тази насока е и практиката на ШАС- в решението по КАНД№193/17г., постановено по аналогичен случай, се приема, че водачът действително е извършил нарушение на чл.23,§1, изр.2 от Регламент (ЕС) №165/14г., както и че правилно е санкциониран по реда на чл. 105, ал.1 от ЗАвП.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказващият орган е издирил правилно приложимия закон и е наложил законосъобразно наказание, като административнонаказателното производство е проведено при спазване на законовите изисквания. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено. Не е допусната неяснота в обстоятелствената част на НП с посочването, че в срока за възражение е бил представен протокол от контролна проверка. Както беше посочено, Протокол от контролна проверка №BG18/005567 не обуславя отпадането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, тъй като е издаден след изтичането на срока по на чл.23,§1, изр.2 от Регламент (ЕС) №165/14г. Поради това не е налице противоречие, като също така не са били налични спорни обстоятелства, които да бъдат изяснявани чрез разследване. Неоснователни са твърденията, изложени в жалбата, за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът не констатира наличието на такива, а претендираните нарушения в жалбата се явяват несъществени непрецизности, които не обуславят отмяната на обжалваното наказателно постановление. Критерият, по който се разграничават съществените от несъществените нарушения е преценката доколко това нарушение е довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице /Решение от 01.04.2009г. по КАНД№52/09г. на ШАС/, а в случая е видно, че процесуалните права на жалбоподателя не са били накърнени по никакъв начин.

Не са налице също така основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест, в сравнение с обичайните нарушения от този вид. В цитираното решение на ШАС изрично се посочва, че приложението на този институт се предпоставя от наличие на редица обстоятелства, сочещи по-ниска степен на обществена опасност на дееца и на поведението му, съпоставено с останалите деяния от този вид. Както във визирания в решението, така и в настоящия случай такива обстоятелства не са налице, поради което настоящият състав споделя становището на касационната инстанция, че обществената опасност на деянието оправдава приложението на съответните санкционни норми, посредством които биха били постигнати целите на генералната и индивидуалната превенция. Не обуславя формирането на различен извод обстоятелството, че след проверката е представен протокол за контролен преглед. На първо място, периодът от време между изтичането на срока по чл.23,§1, изр.2 от Регламента и датата на издаване на представения протокол не е незначителен, при което не са налице условията за приложението на чл.28 от ЗАНН на това основание. На следващо място следва да се отбележи, че достоверността на данните, отразени в представения протокол, далеч не е безспорна. От показанията на свидетелите се установява, че залепеният на вратата стикер, отразяващ датата на последния технически преглед, е бил издаден преди повече от две години. Стикерът, поставен в самия тахографски апарат, е съвпадал с този на вратата, а водачът в момента на проверката не е направил изявление, че е извършван технически преглед след 2016г. Изисканата служебно от съда информация от дружеството издало протокола /с оглед преценка на тежестта на нарушението/ не допринася съществено за изясняването на делото, поради липсата на съответен регистър, отразяващ поредността на издаваните протоколи. Дори и да се приеме обаче, че тахографът действително е преминал технически преглед на 30.10.2018г., това не би обусловило извод за маловажност на случая, по изложените вече съображения.

Не води до незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление липсата на мотиви за неприлагането на чл.28 от ЗАНН. Съдебната практика трайно приема, че неизлагането на конкретни мотиви в подобна насока не обуславя отмяната на наказателното постановление.

По изложените съображения съдът приема обжалваното наказателно постановление за законосъобразно и обосновано. При безспорно констатираното нарушение и при напълно правилно издирения приложим закон, съдът намира, че наказателното постановление не страда от пороци, обуславящи необходимостта от неговата отмяна, при което същото следва да бъде потвърдено, а жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава изцяло Наказателно постановление №46-0000305/28.11.2018г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация”-гр.Шумен, с което на И.Т.Г. ***, с ЕГН: **********, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200,00лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.105, ал.1 от ЗАвП, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: