Р Е Ш Е Н И Е
485/29.7.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, четиринадесети състав
На двадесет и втори юли две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Кр. КРЪСТЕВ
Секретар: Ф. А.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 1287 по описа на ШРС
за 2019 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № В-0047084/17.04.2019 год. на Директора в
Регионална дирекция със седалище гр. Варна към главна дирекция “Контрол на
пазара” при КЗП, с което на “БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД, ЕИК:831642181
представлявана от А.И.Д. ЕГН ********** е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.202 от
ЗЗП.
Дружеството
- жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление, като неоснователно и незаконосъобразно. Редовно призовани в
съдебно заседание представителят на дружеството не се явява лично, не изпраща и
процесуален представител.
Процесуалният
представител на Комисията за защита на потребителите /КЗП/ -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, не се явява.
Жалбата е
подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Жалбата е основателна.
Въз
основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа
страна следното: Дружеството-жалбоподател стопанисвало магазин за продажба
на телекомуникационни стоки и услуги- магазин „Виваком“, намиращ се на ул.”Хан
Омуртаг” №2 в гр.Шумен. На 12.09.2018г. потребителката И.Т.В. от гр.Шумен
подала потребителска жалба в КЗП-РД-Варна, звено Шумен, съдържаща твърдения, че
по сключен договор с дружеството-жалбоподател последното изисква по-висока сума
от договорената. В тази връзка на 08.10.2018г. от В.К.Г.-гл. инспектор в КЗП-РД
за области Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище, била извършена
проверка в търговския обект. При проверката били изискани заверени копия на три
броя договори за доставка на телекомуникационна услуга, сключени по абонаментен
план „Vivacom Smart S+”, през месеците август,
септември и октомври, заедно с всички документи към тях, избрани на случаен
принцип от дружеството. Изисканите договори били представени на 04.12.2018г.,
но не били придружени от Общи условия. Поради това на дружеството било
разпоредено да представи заверени копия на Общите условия по предоставянето на
телекомуникационна услуга, подписани от дружеството и от потребителите.
Впоследствие дружеството представило 1бр. Общи условия за предоставяне на
мобилна услуга, които обаче не били подписани нито от търговеца, нито от
потребителя, като липсвала информация и за кой от представените договори се
отнасят. Единият от представените договори бил Договор с
№1478247905102018-45057533, сключен с потребителя Д.К.П. при общи условия на
05.10.2018г. Договорът бил придружен от декларация, в която потребителя
удостоверявал с подписа си, че е получил екземпляр от Общите условия, подписан
от представител на БТК. Проверяващият изискал да му бъдат представени копия от
общите условия по предоставяната телекомуникационна услуга, подписани от „БТК“
ЕАД и потребителката, но такива не били налични. Във връзка с тези констатации на 05.02.2019г. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател, за това,
че не е изпълнило административното си задължение, при подписването на договор
за предоставяне на телекомуникационна услуга
при общи условия, да предаде на потребителя подписан от него екземпляр
от Общите условия. Актът бил съставен в присъствието на надлежен представител
на дружеството, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били
депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт било
издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството била
наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за неизпълнение на
задължение по чл.147а, ал.3 от Закона за защита на потребителите.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства: от разпита на свидетелите В.К.Г., А.Г.Д. и Н.И.Й., както
и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията
на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни,
безпротиворечиви и логични, като за съда не съществуват основания за съмнение в
тяхната достоверност.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното: Според разпоредбата на чл.147а, ал.3 от Закона за защита на
потребителите при сключване на договор при общи
условия с потребител търговецът или упълномощен негов представител е
длъжен да предаде подписан от него екземпляр от общите
условия на потребителя. От своя страна четвъртата алинея на цитираната
норма възлага на търговеца тежестта на доказване на изразеното от потребителя
съгласие с общите условия и получаването
им при подписване на договора. Дружеството-жалбоподател има качеството
„търговец” по смисъла на §13, т.2 от ЗЗП, а именно- представлява юридическо
лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или
сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална
дейност. Поради това дейността на същото попада в обхвата на разпоредбата на
чл.147а от ЗЗП, като е било натоварено със задължението, при сключване на
договор при общи условия с потребител, да
предаде на последния екземпляр от общите условия, подписан от надлежен
представител на дружеството. Санкционираното лице също така е следвало да бъде
в състояние да докаже получаването от потребителя на общите условия, които е
било необходимо да отговарят на изискванията на чл.147а, ал.3 от ЗЗП. В случая
не се спори, че с потребителя Павлев е бил сключен договор при общи условия. От
показанията на свидетелите, за които, както беше посочено по-горе, липсват
основания да не бъдат кредитирани, се установява, че при проверката
дружеството-жалбоподател не е представило екземпляр от общите условия, подписан
от търговеца. Съдът намира обаче, че с това не се установява по несъмнен начин
обстоятелството, че при сключването на договора с посочената потребителка санкционираното
лице не ѝ е предоставило екземпляр от общите условия, подписан от негов
представител. По делото е приложена декларация, подписана от потребителя, в
която последният е удостоверил с подписа си, че е запознат с общите условия и
му е предоставен екземпляр от тях. Административно-наказващият орган е приел,
че по този начин не са удовлетворени изискванията на закона. Действително,
петата алинея на чл.147а от ЗЗП изрично посочва, че клаузата за съгласие с общите условия на договора и деклариране на получаването
им от потребителя, включена в индивидуалните договори, не е доказателство за
действителното приемане на общите условия
и получаване на екземпляр от потребителя. В случая обаче не се касае за клауза /“отделен член, уговорка в
договор“/, а за отделен документ, подписан на датата на сключване на договора,
но очевидно непредставляващ елемент от последния и невключен в него. Съдът
намира, че нормите на чл.147а, ал.4 и ал.5 от ЗЗП не установяват формално
задължение доказването на изпълнението на процесното задължение да се
осъществява единствено с представянето на екземпляр от общите условия, подписан
от страните. Посочените разпоредби само възлагат доказателствената тежест на
търговеца и въвеждат ограничение доказването да бъде осъществявано посредством
съответна клауза, включена в
индивидуалния договор. Доколкото се касае за реализиране на административно-наказателна
отговорност, недопустимо е разширителното тълкуване на цитираните норми, като
липсват основания да се приеме, че търговците са задължени да съхраняват и
предоставят при необходимост екземпляри от общите условия, подписани от
страните, още повече, че така би се доказало подписването, но не и
предоставянето на общите условия на потребителя. Напротив, за допустими следва
да се приемат всякакви способи на доказване, като е достатъчно да са различни
от визираните в чл.147а, ал.5 от ЗЗП. Този извод се потвърждава от мотивите към
законопроекта за изменение на ЗЗП, с който е въведена нормата на чл.147а от
посочения закон. Според вносителите на законопроекта изменението се налага, тъй
като в почти всички договори, които се сключват при общи
условия, се съдържа клауза, съгласно която потребителите декларират, че са
получили екземпляр от тях, както и че са съгласни със съдържанието им. Посочено
е, че често се случва това да не е изпълнено, като за потребителите при
евентуален правен спор е невъзможно да докажат неполучаването им, след като са
подписали индивидуалния договор, в който се съдържа клауза за съгласие с тях.
Приемането на посочените законодателни изменения е обусловено от
обстоятелството, че при инкорпорирането на подобна клауза в текста на
индивидуалния договор същата често остава незабелязана от потребителя. Видно е,
че с оформянето на процесната декларация като отделен документ, подлежащ отделно
на подписване, а не като клауза в индивидуалния договор, опасността от засягане
интересите на потребителите, визирана в мотивите към законопроекта, е била
избягната. По изложените съображения съдът приема, че в случая не е установено
по несъмнен начин наличието на неизпълнение на административно задължение, като
следва да се приеме, че с подписването на посочената декларация от потребителя
са удовлетворени в достатъчна степен изискванията на закона. При това положение
обжалваното наказателно постановление се явява необосновано и като такова
следва да бъде отменено.
Отделно от изложеното съдът
намира за необходимо да посочи, че дори и да се приеме, че дружеството е
осъществило състава на вмененото му неизпълнение на административно задължение,
същото би се явило маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Наказателното постановление е
издадено за нарушение, за което не е имало оплакване от страна на потребителя
Павлев, като проверката е извършена по повод жалба от друг потребител; няма
данни за несъгласие на потребителя с общите условия или за липса на достатъчно
информация, като не е установено реално засягане на неговите права. При това
положение би било налице маловажно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй
като същото би се явило такова с по-малка тежест в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от същият вид. В тази насока е и практиката на други
съдилища по сходни случаи- Решение №2066/18г., постановено по КАНД№2674/18г. на
Адм.С-Варна и др.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № В-0047084/17.04.2019 год. на Директора в
Регионална дирекция със седалище гр. Варна към главна дирекция “Контрол на
пазара” при КЗП, с което на “БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД, ЕИК:********
представлявана от А.И.Д.
ЕГН ********** е наложено административно наказание “имуществена санкция” в
размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл. 53от ЗАНН и чл.202 от ЗЗП, като незаконосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено.
Районен съдия: