Р Е Ш Е Н И Е

574/16.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, ІІ състав, на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:

Председател: Диана Георгиева

при секретаря В. И., като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 1289/2019г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от “Българска телекомуникационна компания” ЕАД гр. София срещу Наказателно постановление № В-0047086/17.04.2019г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева, на основание чл.202 от Закона за защита на потребителите за нарушение на чл.147а, ал.3 от ЗЗП. Дружеството-жалбоподател привежда доводи за недоказаност на нарушението, както и за наличие на съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител. Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател стопанисвало магазин за продажба на телекомуникационни стоки и услуги- магазин „Виваком“, намиращ се на ул. Хан Омуртаг № 2 в гр. Шумен. На 12.09.2018г. лицето И. Т. В.от гр. Шумен подала потребителска жалба в КЗП-РД-Варна, звено Шумен, съдържаща твърдения, че по сключен договор с дружеството-жалбоподател последното изисква по-висока сума от договорената. В тази връзка на 08.10.2018г. свидетеля В.К.Г. - гл. инспектор в КЗП-РД за области Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище извършил проверка в търговския обект. При проверката били изискани заверени копия на три броя договори за доставка на телекомуникационна услуга, сключени по абонаментен план „Vivacom Smart S+”, през месеците август, септември и октомври, заедно с всички документи към тях, избрани на случаен принцип от дружеството. Изисканите договори били представени на 04.12.2018г., но не били придружени от Общи условия. Поради това на дружеството било разпоредено да представи заверени копия на Общите условия по предоставянето на телекомуникационна услуга, подписани от дружеството и от потребителите. Впоследствие дружеството представило 1бр. Общи условия за предоставяне на мобилна услуга, които обаче не били подписани нито от търговеца, нито от потребителя, като липсвала информация и за кой от представените договори се отнасят. Единият от представените договори бил Договор с № 1593459927082018-44721706, сключен с потребителката Д. Р. М.при общи условия на 27.08.2018г. Договорът бил придружен от декларация, в която потребителката удостоверявала с подписа си, че е получила екземпляр от Общите условия, подписан от представител на БТК. Проверяващият изискал да му бъдат представени копия от общите условия по предоставяната телекомуникационна услуга, подписани от „БТК“ ЕАД и потребителката, но такива не били налични. Във връзка с тези констатации на 05.02.2019г., свид. В.Г. съставил акт за установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател, за това, че е нарушил разпоредбата на чл.147а, ал.3 от ЗЗП, като на 27.08.2018г.в гр. Шуменпри сключването на договор при Общи условия за предоставяне на електронни съобщителни услуги № 1593459927082018-44721706 не е предал на потребителката М. подписан от него екземпляр от общите условия. Актът бил съставен в присъствието на надлежен представител на дружеството, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева на основание чл.202 от ЗЗП за неизпълнение на задължение по чл.147а, ал.3 от ЗЗП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите В.К.Г. и Н.И.Й., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като за съда не съществуват основания за съмнение в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл.147а, ал.3 от Закона за защита на потребителите при сключване на договор при общи условия с потребител търговецът или упълномощен негов представител е длъжен да предаде подписан от него екземпляр от общите условия на потребителя. От своя страна четвъртата алинея на цитираната норма възлага на търговеца тежестта на доказване на изразеното от потребителя съгласие с общите условия и получаването им при подписване на договора. Дружеството-жалбоподател има качеството „търговец” по смисъла на §13, т.2 от ЗЗП, а именно- представлява юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност. Поради това дейността на същото попада в обхвата на разпоредбата на чл.147а от ЗЗП, като е било натоварено със задължението, при сключване на договор при общи условия с потребител, да предаде на последния екземпляр от общите условия, подписан от надлежен представител на дружеството. Санкционираното лице също така е следвало да бъде в състояние да докаже получаването от потребителя на общите условия, които е било необходимо да отговарят на изискванията на чл.147а, ал.3 от ЗЗП. В случая не се спори, че с потребителката М. е бил сключен договор при общи условия. От показанията на свидетелите, за които, както беше посочено по-горе, липсват основания да не бъдат кредитирани, се установява, че при проверката дружеството-жалбоподател не е представило екземпляр от общите условия, подписан от търговеца. Съдът намира обаче, че с това не се установява по несъмнен начин обстоятелството, че при сключването на договора с посочената потребителка санкционираното лице не ѝ е предоставило екземпляр от общите условия, подписан от негов представител. По делото е приложена декларация, подписана от потребителката, в която последната е удостоверила с подписа си, че е запозната с общите условия и ѝ е предоставен екземпляр от тях. Административнонаказващият орган е приел, че по този начин не са удовлетворени изискванията на закона. Действително, петата алинея на чл.147а от ЗЗП изрично посочва, че клаузата за съгласие с общите условия на договора и деклариране на получаването им от потребителя, включена в индивидуалните договори, не е доказателство за действителното приемане на общите условия и получаване на екземпляр от потребителя. В случая обаче не се касае за клауза /“отделен член, уговорка в договор“/, а за отделен документ, подписан на датата на сключване на договора, но очевидно непредставляващ елемент от последния и невключен в него. Съдът намира, че нормите на чл.147а, ал.4 и ал.5 от ЗЗП не установяват формално задължение доказването на изпълнението на процесното задължение да се осъществява единствено с представянето на екземпляр от общите условия, подписан от страните. Посочените разпоредби само възлагат доказателствената тежест на търговеца и въвеждат ограничение доказването да бъде осъществявано посредством съответна клауза, включена в индивидуалния договор. Доколкото се касае за реализиране на административнонаказателна отговорност, недопустимо е разширителното тълкуване на цитираните норми, като липсват основания да се приеме, че търговците са задължени да съхраняват и предоставят при необходимост екземпляри от общите условия, подписани от страните, още повече, че така би се доказало подписването, но не и предоставянето на общите условия на потребителя. Напротив, за допустими следва да се приемат всякакви способи на доказване, като е достатъчно да са различни от визираните в чл.147а, ал.5 от ЗЗП. Този извод се потвърждава от мотивите към законопроекта за изменение на ЗЗП, с който е въведена нормата на чл.147а от посочения закон. Според вносителите на законопроекта изменението се налага, тъй като в почти всички договори, които се сключват при общи условия, се съдържа клауза, съгласно която потребителите декларират, че са получили екземпляр от тях, както и че са съгласни със съдържанието им. Посочено е, че често се случва това да не е изпълнено, като за потребителите при евентуален правен спор е невъзможно да докажат неполучаването им, след като са подписали индивидуалния договор, в който се съдържа клауза за съгласие с тях. Приемането на посочените законодателни изменения е обусловено от обстоятелството, че при инкорпорирането на подобна клауза в текста на индивидуалния договор същата често остава незабелязана от потребителя. Видно е, че с оформянето на процесната декларация като отделен документ, подлежащ отделно на подписване, а не като клауза в индивидуалния договор, опасността от засягане интересите на потребителите, визирана в мотивите към законопроекта, е била избягната. По изложените съображения съдът приема, че в случая не е установено по несъмнен начин наличието на неизпълнение на административно задължение, като следва да се приеме, че с подписването на посочената декларация от потребителката са удовлетворени в достатъчна степен изискванията на закона. При това положение обжалваното наказателно постановление се явява необосновано и като такова следва да бъде отменено.

Отделно от изложеното съдът намира за необходимо да посочи, че дори и да се приеме, че дружеството е осъществило състава на вмененото му неизпълнение на административно задължение, същото би се явило маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено за нарушение, за което не е имало оплакване от страна на потребителката М., като проверката е извършена по повод жалба от друг потребител; няма данни за несъгласие на потребителката с общите условия или за липса на достатъчно информация, като не е установено реално засягане на нейните права. При това положение би било налице маловажно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същото би се явило такова с по-малка тежест в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същият вид. В тази насока е и практиката на други съдилища по сходни случаи- Решение №2066/18г., постановено по КАНД№2674/18г. на АдмС-Варна и др.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № В-0047086 издадено на 17.04.2019г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, с което на “Българска телекомуникационна компания” ЕАД гр. София, с ЕИК 831642181, на основание чл.202 от Закона за защита на потребителите, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 000 лева за нарушение на чл.147а, ал.3 от ЗЗП, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: