Р Е Ш Е Н И Е                                                                                                                     

                                                         465/23.7.2019г.  

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Шуменският районен съд, втори състав, на трети юли през две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:  

                                                                             Председател: Диана Георгиева  

при секретаря В. Илиева,като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 1290 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:  

          Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление № В-0047069 от 16.04.2019г. на Директора на Регионална дирекция КЗП гр. Варна, с което на основание чл.208а от Закона за защита на потребителите, на “А 1 България” ЕАД гр. София, ул. Кукуш № 1, ЕИК 131468980 е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева. В жалбата си до съда жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, тъй като е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при противоречия с материалния закон и при липса на задълбочена преценка на събраните по преписката, доказателства, като излага подробно аргументите си за това. В съдебно заседание, редовно призован,  не се явява представляващ и не изпраща упълномощен процесуален представител.

          Административно-наказващият орган, издал НП, редовно призован не се явява. 

          Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

          Разгледана по същество жалбата е  основателна, поради следните съображения:

      От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 15.11.2018г. компетентни длъжностни лица при Комисия по търговия и защита на потребителите - гр. Шумен извършили проверка в обект – “А 1”- магазин за продажба на телекомуникационни стоки и услуги, намиращ се в гр. Шумен на бул. Славянски № 26,  собственост на “А 1 България” ЕАД гр. София. По повод извършената проверка свидетелите В.К.Г. и Н.И.Й. съставили Констативен протокол № К-2656169 от 15.11.2018г. Протокола бил съставен в присъствието на служител в „А 1 България“ – Н. Т.М.. В протокола било отразено, че проверката се извършва във връзка с постъпила потребителска жалба с Вх. № В-03-295/12.11.2018г. от потребителя И.Д. И.. При проверката свидетелите Г. и Й. установили, че в момента обекта работи и обслужва клиенти. В жалбата си потребителя И. описал, че има сключен договор с „А 1“ ЕАД за доставка на телекомуникационна услуга – телевизия + интернет. От месец май, без да бъде информиран и без да е дал съгласие, операторът повишил месечната такса от 26,99 лева и му начислявал такса от 27,98 лева. След подадена до оператора, жалба през месец септември му били възстановени надвзетите суми за три месеца и още от следващия месец отново му увеличили таксата с един лев. При заплащане на ноемврийската такса потребителят И. установил, че му била начислена месечна такса в размер на 30,98 лева, като при запитване му отговорили, че е увеличена месечната такса за пакета „Диема Екстра“. Потребителят И. твърдял, че не е уведомяван за промяната на условията на договора, касаеща месечната такса и не било искано неговото съгласие за това, както и, че не е давал съгласие за такава промяна. 

При проверката в обекта, двамата свидетели установили, че потребителя И. има сключен срочен договор за доставка на телекомуникационна услуга във вид на допълнително споразумение от 05.06.2018г. В раздел III, т.1 на това допълнително  било описано, че всички клаузи на договор № ШУ 61674 остават същите, доколкото не се променени. От приложените към жалбата, касови бележки за месец октомври 2018г. месечната такса била платена на стойност 27,98 лева, а за месец ноември 2018г. – 0,98 лева. При проверка в системата на оператора „А 11“ България“ ЕАД, свидетелите Г. и Й. констатирали, че месечната такса на договора с потребителя И. била 23,99 лева и допълнително 6,99 лева за „Диема Екстра“

С констативния протокол било наредено на дружеството - жалбоподател на 22.11.2018г. да представи в офиса на комисията, документите описани на трета страница от протокола. На 06.12.2018г. в КЗП Шумен били предоставени следните документи: Становище по потребителска жалба с вх. № В-03-2395/12.11.2018г., разпечатки от изпратени SMS съобщения и пълномощно, за което сви. Г. съставил Протокол за проверка на документи № К-0112264 към констативния протокол. С Протокола за проверка на документи, свид. В.Г. дал задължително предписание на 17.12.2018г. представител на „А 1 България“ ЕАД да се яви за съставяне на АУАН.  Била изпратена и писмена покана за явяване на 02.01.2019г. за съставяне за съставяне на АУАН с изх. № В-03-2395 от 12.12.2018г., която била връчена в дружеството – жалбоподател на 18.12.018г.

На 03.01.2019г. за констатираното при проверката извършена на 15.11.2018г., свид. В.К.Г. съставил АУАН № К-0047069, в който посочил, че търговецът – жалбоподател е нарушил разпоредбата на чл.62б от ЗЗП, като на 01.11.2018г. е променил условията на сключен в писмена форма, договор за доставка на телекомуникационна услуга и е повишил цената на месечната такса без допълнително писмено споразумение към договора за доставка на услугата. АУАН бил съставен в отсъствие на представляващ дружеството – жалбоподател, който след две покани не се явил.

Била изпратена писмена покана с изх. № В-03-2395 от 11.01.2019г. за явяване за връчване на съставения акт за установяване на административно нарушение, която била връчена на 15.01.2019г. Тъй като не се явил представител на жалбоподателя, АУАН № К-0047069 бил връчен управителя на магазин „А 1 България“ в гр. Шумен, за което бил съставен Констативен протокол № К-2667004 от 05.02.2019г.

Дружеството - жалбоподател се възползвало от правото си по чл. 44 от ЗАНН и  депозирало писмени възражения срещу акта, но след тридневния срок. Въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в административно-наказателната преписка е издадено Наказателно постановление № В-0047069 от 6.04.2019г. на Директора на Регионална дирекция КЗП гр. Варна, с което на основание чл.208а от Закона за защита на потребителите, на “А 1 България” ЕАД гр. София, ул. Кукуш № 1, ЕИК 131468980 е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева, тъй като отразеното в акта и в НП представлява нарушение на чл.62б от ЗЗП.

Видно от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, В.Г. - актосъставител и Н.Й. свидетел при установяване на нарушението, те са установили, че по сключен в писмена форма между страните договор, дружеството - жалбоподател без допълнително писмено споразумение т.е едностранно е променил условията по договора.

Съгласно посочената като нарушена норма на  чл.62б от ЗЗП когато страните са сключили договор в писмена форма, изменения на договорните условия се извършват с допълнителни писмени споразумения. По делото е безспорно установено, че на 20.07.2017г. и на 05.06.2018г. между дружество - жалбоподател и потребителя И.Д. И. са били сключени допълнителни споразумения към договор за доставка на телекомуникационна услуга – телевизия и интернет, които касаят продължаване срока на действие. По непротиворечив начин е установено и обстоятелството, че в последващ момент, поради настъпило изменение в търговските условия от страна на "Нова Броудкастинг Груп" АД, стойността на пакета "Диема Екстра" е била променена, което е наложило предприемане на действия от страна на дружеството – жалбоподател  по реда на чл.46 – 48 от Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения с цел уведомяване на потребителя за очакваното изменение в индивидуалния му договор с дружеството. Това е сторено и до потребителя И.Д. И. е било изпратен SMS от 05.10.2018 г., съдържащо изискуемото от Общите изисквания предизвестие. Същото е било изготвено в унисон със задължителното правило на чл.48 от изискванията, като на потребителя е била предоставена възможност да прекрати индивидуалния си договор без санкции в срок до един месец от влизането в сила на изменението. В настоящият случай, потребителят не е прекратил ползването на допълнителния пакет „Диема Екстра“, като е бил фактуриран с месечна сметка за месец ноември 2018г., без изменението по договора да е било извършено с допълнително споразумение, в какъвто смисъл е императивното правило на  чл.62б от ЗЗП. В тази връзка, съдът намира, че дружеството - жалбоподател действително е извършил визираното в акта и в НП нарушение на Закона за защита на потребителите. Закона е категоричен чл.62б от ЗЗП гласи “ Когато страните са сключили договор в писмена форма, изменения на договорни условия се извършват с допълнителни писмени споразумения”. Установи се по безспорен начин, че жалбоподателя е извършил визираното в наказателното постановление нарушение. Съдът не споделя твърденията, посочени в жалбата, че с изпълнение на произтичащото за него задължение за уведомление на потребителя, разписано от съответните разпоредби от Общите изисквания, дружеството се е освободило от законовото си задължение да оформи изменението с допълнително писмено споразумение по реда на  чл.62б от ЗЗП. Текстовете от Общите изисквания, на които се позовава санкционираният субект регламентират различно по своя характер задължение от визираното в законовия текст. Чл. 46 – 48 от Общите изисквания уреждат формите, чрез които потребителят бива уведомяван за предвижданите промени в договора /неслучайно чл. 48 борави с понятието "предизвестие"/, гарантирайки му право на осведоменост. Тези текстове, по подобие на  чл.62б от ЗЗП преследват, защита на интересите на икономически по-слабия субект, какъвто е отделният потребител. Паралелно със задължението по уведомяване, текстът на закона изисква изменението да бъде обективирано в нарочен писмен документ, което в случая не е сторено от страна на санкционираното дружество. Това му задължение не е алтернативно на възложеното му поведение с повелите от Общите изисквания и не би могло да се дерогира с предприетите действия по реда на чл.46 и следващите от изискванията. Противен извод не е съобразен и с правната природа на законовата норма, на която не би могла да противоречи уредба от подзаконов характер, поради което настоящата инстанция намира, че санкционираният субект е извършил описаното в акта и в НП нарушение, установено по непротиворечив начин от наличните писмени и гласни доказателства.

Съдът намира обаче, че процесното административно нарушение покрива критериите за "маловажен случай" по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Доколкото не е възможно правната норма да обхване абсолютно всички възможни житейски ситуации, законодателят се е постарал да създаде общите правила, от които са допустими и е възможна проявата на изключения. Именно затова, като коректив е създадена нормата на чл.28 от ЗАНН, даваща възможност за преценка на наказващия орган да наложи или не наказание, след като изследва конкретната фактическа обстановка. В конкретният случай, при анализ на събрания доказателствен материал може да се направи единствено възможния правен извод, че описаното нарушение попада в категорията на т. нар. "маловажни случаи" по см. на чл.28 от ЗАНН. Понятието "маловажен случай" не е дефинирано в ЗАНН. Съдържанието му следва да се изведе от легалната дефиниция на чл.93, т.9 от НК като се вземат предвид особеностите на административнонаказателното производство. По смисъла на този нормативен акт "маловажен" е този случай, при който извършеното административно нарушение "с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи" на административни нарушения от съответния вид. Макар и да е доказано осъществяването на визираното в АУАН и НП нарушение, установено по категоричен начин е и предприемането на действия от страна на търговеца по уведомяване на потребителя за очакваното изменение в договорната им обвързаност, като по този начин на потребителя е осигурена възможност да реализира правата си, включително и да прекрати индивидуалния договор без санкции в срок до един месец от влизането в сила на измененията. Това обстоятелство, съобразено с прекомерно високия санкционен размер, неподлежащ на индивидуализация по реда на чл.27 от ЗАНН и явно несъответстващ на тежестта на нарушението, и липсата на данни за допуснати предходни аналогични нарушения от категорията на процесното, налага извод че деянието ми могло да се квалифицира като "маловажно" по смисъла на чл.28 от ЗАНН. С приложението на този институт посочените в чл.12 от ЗАНН цели биха били постигнати и без да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическото лице.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че АНО е следвало да квалифицира деятелността като "маловажен случай" на административно нарушение, което не е направил, поради което процесното наказателно постановление следва да бъде отменено.

          Водим  от горното  и  на  основание  чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

            ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № В-0047069 от 16.04.2019г. на Директора на Регионална дирекция КЗП гр. Варна, с което на основание чл.208а от Закона за защита на потребителите, на “А 1 България” ЕАД гр. София, ул. Кукуш № 1, ЕИК 131468980 е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева за нарушение на чл.62б от ЗЗП.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

                                                          Районен  съдия: