Р Е Ш Е Н И Е

568/14.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №1292 по описа на ШРС за 2019 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №В-0047089/17.04.2019 год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК130460283, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К., Я.Х. и М.С. е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.222а от ЗЗП за нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага доводите си за това в жалбата. Като алтернативно искане моли наложената имуществена санкция да бъде намалена до предвидения в закона минимум. В съдебно заседание не се явява представител.

За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява представител.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.София извършва търговска дейност в обект за продажба на мобилни апарати и аксесоари и телекомуникационни услуги, находящ се в гр.Шумен, пл.”България” №1, кино „Херсон“. По повод постъпила потребителска жалба с вх.№В-03-2654 от 18.12.2018 год. на 04.01.2019 год. била извършена проверка в обекта от служители при КЗП, гр.Шумен. Било установено, че потребителят К. на 20.06.2018 год. закупил от търговеца чрез договор за лизинг мобилен телефон марка „Samsung“, модел J7. Поради повреда в апарата на 26.11.2018 год. предявил рекламация в магазина. В съставения приемен протокол било отразено, че телефонът се предава за ремонт с оплакване, че не се включва, че има проблем с дисплея, който не светва, а само примигва и проблем с връзката. При предаване на апарата в съставения сервизен протокол №502028432 като техническо състояние на телефона било посочено, че същият е захабен, с драскотини по дисплея. На 08.12.2018 год. потребителят е бил уведомен, че му се отказва гаранционен ремонт, тъй като били констатирали, че апаратът е с механично повреден дисплей, вследствие на натиск, удар или усукване.

По време на проверката било установено, че телефонът е бил върнат на потребителката неотремонтиран. Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол №К-2656216/04.01.2019 год. На 11.01.2019 год. от дружеството било представено писмено становище, в което описват причините, поради които са отказали да отремонтират апарата. С Констативен протокол №К-0112291/11.01.2019 год. представител на дружеството е бил поканен да се яви за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. За констатираното нарушение на дружеството-жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение №К-0047089/12.02.2019 год., като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.113, ал.1 от Закона за защита на потребителите. Актът бил връчен на представител на дружеството и подписан от него без да изложи възражения. Впоследствие жалбоподателят не се е възползвал от законното си право и не е депозирал и допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №В-0047089/17.04.2019 год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК130460283, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К., Я.Х. и М.С. е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.222а от ЗЗП за нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя В.К.Г. и на свидетеля Н.И.Й. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че дружеството действително е извършило визираното в акта и в наказателното постановление административно нарушение, по следните правни съображения:

“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД се явява търговец по смисъла на §13, т.2 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП и съгласно разпоредбата на чл.113, ал.1 от същия закон е имал задължението да привежда потребителската стока в съответствие с договора за продажба. Безспорно установено по делото е, а и това обстоятелство не се спори от дружеството – жалбоподател, че това задължение не е било изпълнено, а потребителят е получил отказ от удовлетворяване на рекламацията. Като мотив за отказана на гаранционния ремонт дружеството сочи, че е било констатирано механично повреден дисплей в следствие на натиск, удар или усукване.

Видно от приложеното, като писмено доказателство по делото Съдържание и обхват на търговската гаранция, която “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД предоставя, гаранцията за апарата не се признава при изрично посочени условия, между които са и всички случаи на повреди, причинени от неправилна употреба, изпускане, удар, неправилно съхранение, заливане с течности, опити за поправка от неупълномощени лица, зареждане с неоригинални зарядни устройства или други външни въздействия в противоречие с изискванията на производителя. В същото време обаче, за да се позове на посочените изключения, при които гаранцията отпада, дружеството е следвало да докаже, че посочените от потребителя повреди, отразени и в документите по делото, се намират в пряка причинна връзка с твърдяното от негова страна неправомерно въздействие върху апарата, както и че следи за такова са били налични към момента на приемане на апарата в обекта на фирмата. В този смисъл в представеното Становище изх.№8/07.01.2019 год. е отразено, че е констатирано, че дисплеят на апарата е механично повреден в следствие на натиск, удар или усукване и това е довело до рекламираните повреди. В същото време обаче, липсват доказателства, че описаните дефекти – че не се включва, че има проблем с дисплея, който не светва, а само примигва и проблем с връзката, се намират в някаква връзка с твърдяното от тях повреждане на дисплея. Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че при предаване на апарата в обекта на дружеството не е било описано, че е констатирано подобно увреждане на дисплея, а единствено е било посочено, че апаратът е захабен, с драскотини по дисплея. В същото време по делото не е представено и становище на обслужващия сервиз, от което да се установява, че последните са констатирали увреждането на дисплея и начина, по който са го констатирали. Следователно, с оглед липсата на доказателства при приемане на апарата по него да е имало следи от механично увреждане на дисплея не може да се сподели извода, че посочените от потребителя дефекти се дължат на наличие на такова увреждане, и очевидно не може да се счете, че повредата е причинена от някакво външно въздействие – натиск, удар или усукване, поради което не са били налице условията за отнемане на гаранцията, съгласно предоставените на потребителя гаранционни условия.

Съдът не кредитира твърденията на дружеството, изложени в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, изразяващи се в липса на посочена дата на нарушението. В тази връзка съдът намира, че действително в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление неправилно е била посочена датата на извършване на нарушението, доколкото за дата на нарушението е приета датата 07.12.2018 год., на която дружеството е отказало рекламацията на потребителя. В същото време обаче доколкото в наказателното постановление по недвусмислен начин е посочена датата на извършената проверка и датите, на които дружеството е извършило всяко едно действие, то и датата на нарушението се явява определяема по смисъла на разпоредбата на чл.113, ал.2 от ЗЗП /един месец след датата на предявяване на рекламацията, която в случая е датата 27.12.2018 год., доколкото датата 26.11.2018 год. е била почивен ден/. В тази връзка е и константната практика на ШАС по този въпрос и по-конкретно Решение №363/05.11.2014 год. по КАНД №332/2014 год. по описа на ШАС и др.

Съдът не споделя възраженията, изложени от страна на дружеството-жалбоподател в жалбата относно неприложимостта на разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП, доколкото сключения между страните договор е договор за лизинг и дружеството-жалбоподател няма качеството „продавач“. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че Договорът за лизинг е с предмет временно и възмездно ползване на устройството и право да се придобие собствеността върху същото след изплащане на всички лизингови вноски, което впоследствие е дефектирало. В това си качество лизингополучателят представлява "потребител" по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, с произтичащото от това право да получи съответната технически изправна стока, съгласно уговореното, а в случаите на неизправност - и правото на рекламация, на което кореспондира неотменимото задължение на търговеца да приведе стоката в съответствие със сключения договор, при невъзможност и след три поредни рекламации и да възстанови заплатената сума. В този смисъл, при създаването на закона законодателят е съобразил спецификите на обществените отношения, подлежащи на трайна уредба и факта, че клиентът се явява икономически по-слабия субект в договорните отношения, поради което е създал цялостен механизъм за защита на неговите интереси, централно място сред които заема правото да се предяви рекламация по отношение на стока, несъответстваща на договореното и правото да се иска разваляне на договора, респективно възстановяване на заплатената сума. Защитата на правната сфера на потребителя е въздигната и в основна цел на закона, видно от съдържанието на чл.1 от ЗЗП. Именно в контекста на изложеното следва да бъде разглеждан повдигнатият пред настоящата инстанция спор по отношение на претенцията за удовлетворяване на рекламация, каквато искане е било отправено от потребителя до търговеца. От формална гледна точка, ако законовите разпоредби се тълкуват стеснително и изолирано, без да бъдат отчетени конкретните особености на казуса и без да бъде изследвана логическата връзка между тях, би могло да се приеме, че в обхвата на нормата на чл. 113 и чл.114 от ЗЗП е само договорът за продажба. Подобно тълкуване обаче не може да бъде споделено, тъй като не съответства на законодателния смисъл, целящ защитата на правната сфера на потребителя. От съществено значение е обстоятелството, че дружеството е възприело самото искане за рекламация като отговарящо на нормативните изисквания, поради което в рамките на срока по чл.113, ал.1 от ЗЗП неизбежно е следвало да изпълни задължението си. А поради изложеното съдът намира за неоснователно изложеното в жалбата възражение, че дружеството не следва да носи административно-наказателна отговорност за посоченото в наказателното постановление нарушение. В тази насока и е константната практика на ШАС и по-конкретно Решение №322 от 13.10.2014 год. на АДмС-Шумен по к.а.н.д. №285/2014 год., Решение № 364 от 11.07.2013 год. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 280/2013 год., Решение № 227 от 7.05.2013 год. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 92/2013 год. и др.

Поради изложеното, настоящият състав намира, че дружеството-жалбоподател неправомерно е отказало привеждането на стоката в съответствие с договора за продажба и по този начин действително е допуснало неизпълнение на задължението, визирано в разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП. Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.222а от ЗЗП.

В същото време обаче съдът намира, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. В тази връзка е наложил на дружеството имуществена санкция в максималния предвиден в разпоредбата на чл.222а от ЗЗП размер, като се е мотивирал с факта, че деянието е извършено след като дружеството е било наказано с влезли в сила наказателни постановления за други идентични по вид нарушения. В същото време обаче по делото липсват доказателства за конкретните наказателни постановления и по-конкретно дали същите са били обжалвани и дали са влезли в сила, кога евентуално са влезли в сила, за какво деяние се отнасят и кога е било извършено. Простото им изброяване в наказателното постановление, без посочване на конкретна информация и без физическото им представяне като доказателства по делото създава невъзможност да се извърши преценка дали деянието, предмет на настоящото производство не се явява повторно по смисъла на §13, т.21 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП. В тази връзка следва да бъде посочено, че санкцията на нарушителя е определена в размерите, посочени в разпоредбата на чл.222а, а не на тези по чл.231 от ЗЗП, което се явява по-благоприятно за дружеството, поради което същото не нарушило правото му на защита. В същото време настоящият състав намира, че поради изложените съображения и липсата на конкретно посочени данни относно съдбата на изброените наказателни постановления, не може да бъде обоснован извода, че същите са влезли в сила, респективно, че на дружеството следва да бъде наложена санкция в нейния максимален, предвиден в закона размер. В този смисъл съдът като съобрази тежестта на нарушението, стойността на ремонта, който е бил отказан и вида на мобилния телефон, счита за справедливо санкцията на дружеството за това нарушение да бъде намалена до минималния, предвиден в закона размер от 500 лева. В този смисъл е и константната практика на ШАС и по-конкретно Решение №250 от 16.10.2017 год. по КАНД №227/2017 на ШАС, което е постановено във връзка с идентичен случай.

С оглед на всичко изложено съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено, като наложената на дружеството имуществена санкция бъде намалена от 3000 /три хиляди/ на 500 /петстотин/ лева.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №В-0047089/17.04.2019 год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК130460283, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К., Я.Х. и М.С. е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.222а от ЗЗП за нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП, като намалява размера на наложената „имуществена санкция“ от 3000 /три хиляди/ лева на 500 /петстотин/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: