Р Е Ш Е Н И Е

 

422/5.7.2019г. ,           гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На трети юли през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                                     Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 1298 по описа на ШРС за 2019 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:  

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 27-0000791/03.05.2019 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда /КТ/, във вр. чл. 414, ал. 1 от КТ на “Рино ПавООД, с ЕИК 28026450, със седалище и адрес на управление: Република Румъния, гр. Констанца, ул. “Проф. д-р Г.М.” ****, ******, *****, ******, представлявано от С.П., ЕГН ************* е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева за извършено нарушение по чл. 12, ал. 2 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги /НУРКИРСРПУ/, приета с ПМС № 382 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от   6.01.2017 г., във вр. § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на същата наредба. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и при нарушение на процесуалните правила, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание дружеството – жалбоподател, редовно призовано, не се явява представляващия дружеството лично и не изпраща процесуален представител. Упълномощения процесуален представител на дружеството – жалбоподател депозира писмена молба, в която излага подробно допълнителни мотиви за незаконосъобразност на наказателно постановление, като моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.

Представителя на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен – административно -наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството – жалбоподател Рино ПавООД е със седалище и адрес на управление: Република Румъния, гр. Констанца, ул. “Проф. д-р Г.М.” ****, ******, *****, ******, представлява се от управителият С.П., ЕГН ************* и е с предмет на дейност: строително-монтажни работи.

ДружествотоКаргон Про“ ЕООД гр. Варна, като подизпълнител участвало в изграждането на валцова бетонова настилка на строежа „Валцов цех - 2“, находящ се в землището на с. Васил Друмев, обл. Шумен, с ПИ № 10176.502.68, с възложител „Алкомед“ АД гр. Шумен и строител: „Автомагистрали – Черно море“ АД гр. Шумен.

Впоследствие по силата на сключен договор от 03.12.2018 г. между „Каргон Про“ ЕООД гр. Варна, в качеството на възложител и дружеството – жалбоподател Рино ПавООД гр. Костанца, в качеството на изпълнител било договорено румънската фирма да извърши изграждането на валцова бетонова настилка на посочения по-горе строителен обект за срок от 90 работни дни, като било договорено петима работници от „Рино ПавООД да изпълняват посочените строителни  дейности.

При извършена проверка на 15.03.2019 г. по спазване на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда”, гр. Шумен от страна на дружеството Рино ПавООД, на територията на обекта – „Валцов цех - 2“ бил установен командирования работник N.A. /N.A./, ЕГН /СNР/ *************, гражданин на Република Румъния с лична карта серия КZ, № 183505. След проведен разговор с техническия ръководител на строежа от „Автомагистрали – Черно море“ АД гр. Шумен, строителния техник на местното лице „Каргон Про“ ЕООД              гр. Варна, попълнени от тях писмени декларации на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ и книгата за начален инструктаж по безопасност и здраве при работа било установено, че лицето е командировано от дружеството-жалбоподател и е започнало работа на посочения строеж на  14.03.2019 г. Впоследствие била извършена и проверка на документи, като резултатите от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР1910998 на 14.03.2019 г. И 15.03.2019 г. – в обекта и 01.04.2019 г. на представени документи в  Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, а констатираните нарушения били описани в шест точки в съставения протокол. В точка четвърта от протокола за извършената проверка е записано, че дружеството – жалбоподател Рино ПавООД   не е подало в законоустановения срок /до започване на предоставянето на услуга на горецитирания строж на 14.03.2019 г./ по установения ред /на хартиен носител в съответната териториална дирекция на Изпълнителна агенцията „Главна инспекция по труда“ по работното място на командирования работник – Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Шумен/ заявление с необходимите данни за заетостта на командирования работник N.A. /N.A./, ЕГН /СNР/ *************, гражданин на Република Румъния с лична карта серия КZ, № 183505 – нарушение на разпоредбата на     чл. 12, ал. 2 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. Протокол за извършена проверка бил съставен на 04.04.2019 г., с който на дружеството били дадени конкретни предписания и срок на изпълнение – 05.04.2019 г. и занапред. Протоколът бил връчен на упълномощено от дружеството - жалбоподател лице на 04.04.2019 г.

Въз основа на установените факти, на същата дата - 04.04.2019 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 27-0000791, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги /НУРКИРСРПУ/, приета с ПМС № 382 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от   6.01.2017 г., във вр. § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на същата наредба. Актът е бил съставен в присъствие на упълномощено от представляващият дружеството – нарушител лице, като последният подписал акта без възражения. Впоследствие, дружеството - жалбоподател  не се е възползвало и от законното си право и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е депозирало допълнителни писмени възражения.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 27-0000791/03.05.2019 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда /КТ/, във вр. чл. 414, ал. 1 от КТ на “Рино ПавООД, с ЕИК 28026450, със седалище и адрес на управление: Република Румъния, гр. Констанца, ул. “Проф. д-р Г.М.” ****, ******, *****, ******, представлявано от С.П., ЕГН ************* е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева за извършено нарушение по чл. 12, ал. 2 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги /НУРКИРСРПУ/, приета с ПМС № 382 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., във вр. § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на същата наредба.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителят С.Р.К. и на свидетелят П.В.С. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С.К. и П.С. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на проверката на дружеството - жалбоподател и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с представляващия дружеството - нарушител, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

            При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Същевременно предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическите лица е  обективна, безвиновна. Наказващият орган, при  преценка  дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на ЮЛ, което не е изпълнено.

Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, приета с ПМС № 382 от 29.12.2016 г., обн. ДВ. бр.2 от 6.01.2017г ., работодателят или предприятието, което осигурява временна работа от държава членка или от трета държава, или определено от него лице подава в Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда заявление съгласно приложение № 2, което съдържа данни за: 1. работодателя; 2. командирования или изпратения работник или служител; 3. продължителността, началото и края на командироването или изпращането; 4. адреса или адресите на работното място; 5. местното лице, приемащо на работа командирования или изпратения работник или служител; 6. предоставяните услуги, които обуславят командироването или изпращането; 7. лицето, определено за осъществяване на връзка с компетентните органи в Република България и за изпращане и получаване на документи и 8. лицето, определено за представител, чрез който съответните социални партньори могат да привлекат работодателя за участие в колективно трудово преговаряне за срока на предоставянето на услугите. А според ал. 2 на цитираната правна норма заявлението по ал. 1 се подава по електронен път чрез единния национален уебсайт по чл. 10, ал. 1 най-късно до започване на предоставянето на услугите. А съобразно § 2 Преходни и Заключителни разпоредби на посочената наредба до изграждането на единния национален уебсайт по чл. 10, ал. 1 заявленията по чл. 12, ал. 1 се подават на хартиен носител в съответната териториална дирекция на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда по работното място на командирования работник или служител.

От материалите по делото и по-конкретно от представените като писмени доказателства по делото Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа на „Каргон Про“ ЕООД гр. Варна, става ясно, че лицето N.A. /N.A./, ЕГН /СNР/ *************, румънски гражданин е започнало работа на територията на обекта – „Валцов цех - 2“, находящ се в землището на с. Васил Друмев, обл. Шумен, с възложител „Алкомед“ АД гр. Шумен от 14.03.2019 г. От писмените декларация на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, попълнени от С.П.Г. - технически ръководител на строежа от „Автомагистрали – Черно море“ АД гр. Шумен и С.В. Вълков - строителен техник на местното лице „Каргон Про“ ЕООД гр. Варна се установява, че лицето е командировано от дружеството - жалбоподател и е започнало работа на посочения строеж на 14.03.2019 г. Освен това, от писмените обяснения, снети от С.Г., е видно, че на 14.03.2019 г., техническият ръководител на фирма „Каргон  Про“ ЕООД – С.В. е завел на обекта пет работника от румънски произход, като същите са извършвали строително-монтажни работи на база сключения на 03.12.2018 г. договор между фирма „Каргон Про“ ЕООД гр. Варна и фирма „Рино Пав“ ООД – гр. Констанца, Република Румъния, като последният е документирал този факт в книгата за начален инструктаж по безопасност и здраве при работа. В тази насока са и писмените обяснения, снети от С.В., в които сочи, че работника N.A. /N.A./ заедно с други четирима работници е започнал работа на 14.03.2019 г. на обекта „Валцов цех - 2“ в с. Васил Друмев, обл. Шумен, на който обект „Каргон Про“ ЕООД гр. Варна като изпълнител извършва бетонови работи.

Следователно дружеството – жалбоподател “Рино ПавООД, гр. Констанца, Република Румъния, се явява работодател, който осигурява временна работа на командирован работник N.A. /N.A./, румънски гражданин от държавата – членки на Европейския съюз, и като такова е следвало, съгласно задължението си по чл. 12, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, приета с ПМС № 382 от 29.12.2016 г., обн. ДВ. бр.2 от 6.01.2017г . преди започването на работа на командирования гражданин да подаде в Изпълнителна агенцията „Главна инспекция по труда“  заявление с изрично  посочените в разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Наредбата данни. Както бе посочено по-горе в разпоредбата на ал. 2 на чл. 12 от Наредбата за командироване на лица е регламентирано, че заявлението по ал. 1 се подава по електронен път чрез Единния национален уебсайт, най-късно до започване на предоставянето на услугите, а до изграждането на Единния национален уебсайт, заявленията по чл. 12, ал. 1 от наредбата се подават на хартиен носител в съответната Териториална дирекция на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, по работното място на командирования работник или служител.

Тъй като по време на извършване на проверката Единният национален уебсайт не е функционирал все още, поради което за румънското дружество е съществувало нормативно регламентираното задължение да подаде в Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Шумен, заявление на хартиен носител с необходимите данни, касаещи трудовата заетост на командирования румънски гражданин N.A. преди започването му на работа – до 13.03.2019 г.

Безспорно установено по делото е, а и това обстоятелство не се спори от дружеството – жалбоподател, че това задължение не е било изпълнено.

Съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, се предвижда, че работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 лв. до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1 000 лв. до 10 000 лв.

В същото време обаче съдът счита, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание “имуществена санкция” над минималния размер, предвиден в закона размер без да е изложил никакви конкретни съображения и мотиви в тази насока. Въпреки, че от материалите по делото става ясно, че в хода на реализираната проверка от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен са били констатирани и други нарушения на трудовото законодателство, то това обстоятелство не санира неизпълнението на посочените по-горе задължения от страна на административно-наказващия орган и не води автоматично до налагане на по-висока санкция за дружеството - нарушител за следващо негово деяние. Следвало е административно-наказващият орган да изложи конкретните си съображения, поради които е решил да наложи именно тази санкция, като е следвало да прецени тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му опасност, което не е било сторено. В тази връзка съдът като взе в предвид липсата на каквито и да е мотиви и съображения в тази насока, намира за справедливо санкцията на дружеството - нарушител за това деяние да бъде намалена до минималния, предвиден в закона размер, а именно “имуществена санкция” в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева. 

Настоящият съдебен състав споделя аргументите на административно-наказващия орган, че в процесния случай не следва да се приложи разпоредбата на чл. 415в от КТ. Следва да се отбележи, че приложение на разпоредбата на чл. 415в от КТ се преценява за всеки конкретен случай на административно нарушение, а не общо като дадена законова възможност. Всяко административно нарушение е специфично с оглед неговия противоправен резултат и начин на извършване. Административно-наказващия орган следва да извърши преценка и на тези обстоятелства, освен дали е налице основанието в разпоредбата на чл. 415в от КТ. Отстранимостта на нарушението “веднага” се преценява именно с оглед вида на административното нарушение. Самият законодател е избегнал да фиксира точно срок на отстранимостта – ден, час, месец, именно с оглед спецификата на всяко административното нарушение. За да се приложи по-благоприятната разпоредба на чл. 415в от КТ следва да бъдат налице кумулативно дадените предпоставки. В настоящия случай се касае за неподаване на заявление с необходимите данни, касаещи трудовата заетост на командирования румънски гражданин N.A. преди започването му на работа, т. е. нарушението е отстранимо с оглед характера на същото. Правилно обаче е констатирано, че в настоящата хипотеза не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 415в от КТ, тъй като самото нарушение не е било отстранено веднага, каквото е изискването на закона, понеже цитираното заявление е депозирано едва на 24.04.2019 г. Предвид гореизложеното съдът намира, че правилно административно-наказващия орган е констатирал, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 415в от КТ, тъй като нарушението не е отстранено веднага. 

Освен това, съдът намира за неоснователно твърдението на представителя на дружеството - жалбоподателя, обективирано в жалбата, че в настоящия случай може да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото нарушението може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената разпоредба. Не са налице достатъчно основания да се счете, че случаят е маловажен. Процесното неизпълнение не се отличава с по-малка тежест от типичните за този вид и не са налице някакви особени обстоятелства, които да обосноват извода, че същото е маловажно, още повече, че от приложените по делото доказателства - протокол за извършена проверка от 14.03.2019 г., 15.03.2019 г. и 01.04.2019 г. става ясно, че констатираното нарушение не е изолиран случай в практиката на дружеството – жалбоподател, доколкото по време на реализираната проверка от контролните органи при Дирекция “Инспекция по труда” гр.Шумен е констатирано същото нарушение и по отношенние на още четири лица, а именно: Б.Щ.Л., Н.К.Р., И.Г. и Д.М.. Факта, че са установени и други лица да работят в обект на дружеството – жалбоподател без предварително депозирани заявления е отегчаващо отговорността обстоятелство, което сочи за по-висока степен на обществена опасност.

Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 27-0000791/03.05.2019 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда /КТ/, във вр. чл. 414, ал. 1 от КТ на “Рино ПавООД, с ЕИК 28026450, със седалище и адрес на управление: Република Румъния, гр. Констанца, ул. “Проф. д-р Г.М.” ****, ******, *****, ******, представлявано от С.П., ЕГН ************* е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева за извършено нарушение по чл. 12, ал. 2 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги /НУРКИРСРПУ/, приета с ПМС № 382 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от   6.01.2017 г., във вр. § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на същата наредба, като намалява размера на наложената наказание “имуществена санкция” от 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.  

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: