Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                                   476/26.7.2019г.

 

                                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На дванадесети юли  две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                                            Председател: Пламена  Недялкова

Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 1299 по описа на ШРС за 2019 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №27-0000792/03.05.2019 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416 ал.5, във вр. с чл.414 ал.1 от КТ на  “РИНО ПАВ” ООД с ЕИК 228026450, със седалище и адрес на управление: Република Румъния, гр. Констанца е наложена имуществена санкция в размер на 1800 лева, за нарушение на чл.12 ал.2, във вр. с §2 от ПЗР    от Наредбата за условията и реда  за командироване  и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. Излагат се довид за допуснати нарушение на материалния и процесуалния закон, както и че се касае за маловажно нарушение. В съдебно заседание за дружеството – жалбоподател, редовно призовано, не се явява процесуален преддставител. Депозирано е писмено становище, в което се излага и довод за подуснато процесуално нарушение при съставяне и предявяване на акта. Считат, че не е съставен в присъствие на нарушителя и не са налице условията на ал.2 на чл.40 от ЗАНН.

Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен-административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, оспорва жалбата  и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановлени като излага  съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството „Каргон Про“ ЕООД гр. Варна, като подизпълнител участвало в изграждането на валцова бетонова настилка на строежа „Валцов цех - 2“, находящ се в землището на с. Васил Друмев, обл. Шумен, с ПИ № 10176.502.68, с възложител „Алкомед“ АД гр. Шумен и строител: „Автомагистрали – Черно море“ АД гр. Шумен.

По силата на сключен договор между „Каргон Про“ ЕООД гр. Варна, в качеството на възложител и дружеството – жалбоподател “Рино Пав” ООД гр. Костанца, в качеството на изпълнител било договорено румънската фирма да извърши изграждането на валцова бетонова настилка на посочения по-горе строителен обект за срок от 90 работни дни, като било договорено петима работници от „Рино Пав” ООД да изпълняват посочените строителни  дейности.

Компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда”, гр. Шумен извършили проверка по спазване на трудовото законодателство  и ЗТМТМ, във връзка с извършваните дейности от “Рино Пав” ООД гр. Костанца, на 14.03.2019г. и  15.03.2019г. на стоежа в землището на с. Васил Друмев и на 01.04.2019г. на документи представени в Дирекция „ИТ“. При проверката на 15.03.2019г. на територията на обекта – „Валцов цех - 2“  било установено, че  екип  от пет командировани  от “Рино Пав” ООД  работници – граждани на Република Румъния, между които и Д.М., изпълнявали шлайфовата бетонова настилка, в рамките на предоставяне на услуги на местното лице „Карго Про“ ЕООД, гр.Варна. От представената книга за начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, водена от строителя „Автомагистрали – Черно море“АД, както и от писмените декларации  на техническия ръководител на строежа инж. С.П.Г. от „Автомагистрали – Черно море“ АД и С.В.В. - строителния техник на местното лице „Каргон Про“ ЕООД, било установено, че лицето Д.М. е командировано от дружеството-жалбоподател и е започнал работа на посочения строеж на 14.03.2019г. В законоустановения срок, а именно до започване на предоставяне на услугата на обекта на 14.03.2019г., “Рино Пав” ООД  в качеството му на работодател не подало на хартиен носител в Дирекция „ИТ“ гр.Шумен заявление за заетостта  на командирования работник   Д.М.. За извършената проверка на 04.04.2019г. бил съставен Протокол № ПР1910998,  в който са описани и констатираните нарушения, между които и  нарушение на разпоредбата на чл.12 ал.2, във вр. с §2 от ПЗР  от Наредбата за условията и реда  за командироване  и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги по отношение на командирования работник Д.М. /т.5/. На 04.04.2019г.  копие от протокола е  връчен  на К.Ж.С. в качеството му на упълномощено лице.

За констатираното нарушение на  чл.12 ал.2, във вр. с §2 от ПЗР  от Наредбата за условията и реда  за командироване  и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, на 04.04.2018г. св. С. К.съставила  срещу “РИНО ПАВ” ООД АУАН №27-0000792, в присъствието на упълномощеното лице К.Ж.С.  на когото е и връчен. При предявяване на акта не са отразени възражения или обяснения. Такива не са направени и в тридневния срок. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН.  На основание на чл.416 ал.5, във вр. с чл.414 ал.1 от КТ на  “РИНО ПАВ” ООД с ЕИК 228026450, със седалище и адрес на управление: Република Румъния, гр. Констанца е наложена имуществена санкция в размер на 1800 лева, за нарушение на чл.12 ал.2, във вр. с §2 от ПЗР   от Наредбата за условията и реда  за командироване  и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Административно – наказателната отговорност на дружеството е ангажирана на основание на чл.416 ал.5, във вр. с чл.414 ал.1 от КТ, за нарушение на чл.12 ал.2, във вр. с §2 от ПЗР    от Наредбата за условията и реда  за командироване  и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.

В АУАН и в НП е прието, че “Рино Пав” ООД  в рамките на предоставянето на услуги на местното лице „Карго Про“ ЕООД, гр.Варна, в  качеството си на работодател не  е изпълнило задължението  си да подаде  в законоустановения срок /до започване на предоставянето на услугата на 14.03.2019г. на строежа „Валцов цех - 2“/ на хартиен носител в Дирекция „ИТ“ гр.Шумен заявление за заетостта  на командирования работник   Д.М., гражданин на Р Румъния.

            Съгласно чл. 121а, ал.1, т.2, б. „а“ от КТ  командироване на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато работодател, регистриран по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, на Конфедерация Швейцария или на трета държава командирова работник или служител на територията на Република България за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите.

В настоящия случай няма спор, че  “Рино Пав” ООД  – румънски работодател, е командировал своя работник Д.М. да осъществява трудовите си задължения на територията на друга  държава –членка на ЕС – Р България, въз основа на  сключен договор за предоставяне на услуги с „Каргон Про“ ЕООД гр. Варна. Редът и условията за подобно командироване са предмет на регулация с наредба на Министерски съвет, съгласно чл. 121а, ал.8 от КТ, а именно  Наредбата за условията и реда  за командироване  и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги , приета  

с ПМС № 382 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017г. Разпоредбата на чл. 12 ал. 1 от Наредбата вменява в задължение на работодателя или предприятието, което осигурява временна работа от държава членка, или определено от него лице да подава в Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ заявление съгласно приложение № 2, което следва да съдържа конкретно посочени в т.1 – т.8 данни Съгласно ал. 2 на цитираната правна норма заявлението се подава по електронен път чрез единния национален уебсайт най-късно до започване на предоставянето на услугите, а съобразно § 2 ППЗР на посочената наредба до изграждането на единния национален уебсайт заявленията по чл. 12, ал. 1 се подават на хартиен носител в съответната териториална дирекция на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ по работното място на командирования работник или служител, в конкретния случай това се явява Дирекция „ИТ“ гр.Шумен.

Доколкото в конкретният случай “Рино Пав” ООД, гр. Констанца се явява работодател регистриран по законодателството на Р Румъния, който осигурява временна работа на командирован работник румънски гражданин е следвало, съгласно задължението си по чл. 12 ал. 1 от Наредбата, преди започването на работа на командирования гражданин, а именно до 13.03.2019 г., вкл.  да подаде в Дирекция „ИТ“ гр.Шумен заявление на хартиен носител с посочените в разпоредбата данни, тъй като към този момент Единният национален уебсайт не е функционирал все още. Безспорно установено по делото е, а и не се спори от дружеството – жалбоподател, че това задължение не е било изпълнено.

Административно-наказващия орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно административно-наказателната разпоредба на чл.414 ал.1 от КТ. При индивидуализацията на административното наказание наказващия орган го е наложил в  размер над минималния без да изложи конкретни съображения и мотиви в тази насока. В съдебно заседание в хода по същество  в тази насока се излага  единствено мотива, че извършеното нарушение  било констатирано  по отношение на повече от едно лице. Това обстоятелство по принцип е основание за ангажиране отговорността на дружество за извършване на нарушение на същата разпоредба по отношение и на другото лице, поради което настоящият съдебен състав намира, че този факт сам по себе си не би следвало да обоснове по – тежка отговорност. По делото не се ангажираха доказателства дружеството да е извършвало други нарушения по КТ, за които да е било санкционирано, поради което следва да се приеме, че се касае за първо нарушение. Съдът намира, че минималния размер на наказанието, би  бил достатъчен, с оглед превенцията срещу бъдещо недопускане на този вид нарушение. Ето защо съдът счете за справедливо наказателното постановление  да бъде изменено като наложената на дружеството имуществена санкция в размер на  1800 лева  бъде намалена на  1500 лева.

 Административно-наказващият орган в НП правилно е посочил, че липсва основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН и  чл.415в  ал.1 от КТ.  Съдът счита, че конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената материално-правна разпоредба. Обект на защита са обществените отношения по охрана на едни от най-важните конституционни права на гражданите - трудовите права Процесното неизпълнение не се отличава с по-малка тежест от типичните за този вид и не са налице някакви особени обстоятелства, които да обосноват извода, че същото е маловажно. Съгласно редакцията на чл.415в ал.1 от КТ към момента на извършване на нарушението и към настоящият момент, същата предвижда по – леки санкции за  нарушения на КТ, които са били отстранени веднага след установяването им и от които не са произтекли вредни последици за работници и служители. Констатираното нарушение не е отстранено, поради което разпоредбата е неприложима.

По отношението възражението за допуснати процесуални нарушения при съставяне и връчване на акта, доколкото  К.С. не е бил упълномощен да представлява дружеството при съставяне, подписване и получаване на акта, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл.40 от ЗАНН урежда процедурата по съставянето на акта за установяване на административно нарушение и съгласно ал.1 от нея, акта се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Изключенията от това правило, даващи възможност за съставяне на акта в отсъствие на нарушителя  са изчерпателно, точно и недвусмислено посочени в разпоредбата на чл.40 ал.2 от ЗАНН, а именно когато нарушителят е известен, но не може да бъде намерен или след покана  не се яви за съставянето на акта. В процесният случай, под административнонаказателна отговорност е подведено  “РИНО ПАВ” ООД с ЕИК 228026450, със седалище и адрес на управление: Република Румъния, гр. Констанца, което се управлява и представлява от С.П. от гр.Констанца. Според отразеното в АУАН, като и от показанията на актосъставителя се установява, че актът е бил съставен в присъствието на К.Ж.С. в качеството му на упълномощено лице, на когото е предявен и връчен, т.е. не е приложена процедурата на чл.40 ал.2 от ЗАНН, тъй като актосъставителят е приел, че въз основа на представеното пълномощно С.се явава упълномощен представител на дружеството. От приложеното към преписката пълномощно е видно, че на С.са делегирани  пълномощия от С.П., да представлява дружеството  пред  Дирекция „Инспекция по труда“ – Шумен за подаване и получаване на документи, с оглед спазване законодателството, във връзка с извършените дейности по бетониране  на 13-14.03.2019г. конкретно за обекта, на който контролните органи са извършили проверка и са констатирали процесното нарушение. Доколкото  обхвата на представителната власт включва, както получаване на документи, така и полагане на подпис от името на П.и на дружеството, навсякъде, където е необходимо съставеният акт е предявен за подпис и връчен на надлежно упълномощено за това лице. По скоро е налице нарушение на процедурата при съставяне на акта, доколкото въз основа на приложеното пълномощно, на С.не са били делегирани пълномощия да представлява дружеството  при самото съставяне на акта. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е довело до неизясняване на делото от фактическа страна или е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В конкретният случай съдът намира, че това не е довело до неизясняване на фактите и обстоятелствата по делото, както и до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, доколкото  законосъобразно  актът е бил предявен и връчен на надлежно упълномощено за това лице. Разпоредбата на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН дава възможност на административно - наказващия орган да издаде наказателно постановление, макар в акта за установяване на административно нарушение да е допусната нередовност, стига да е установено по безсъмнен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

По искането  за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, съдът намира, че  ВАС на Р България се е произнесъл в тази насока с нарочно Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009 г. по тълк. д. № 7/2008 г., ОСК на ВАС, както и ВКС с Тълкувателно решение № 2 от 19.05.2015 г. по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК  и Първа и Втора колегия на ВАС. Според цитираните  тълкувателни решения нито в производството пред районния съд, нито в касационно административнонаказателно производство, е допустимо присъждане на разноски в полза на страна по делото, независимо от неговия краен изход.Оказан е друг ред, който жалбоподателят следва да реализира претенцията си. Ето защо  искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по настоящото дело следва да се остави  без разглеждане.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът                                                                                           

Р Е Ш И:

 

   ИЗМЕНЯ наказателно постановление №27-0000792/03.05.2019 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416 ал.5, във вр. с чл.414 ал.1 от КТ на  “РИНО ПАВ” ООД с ЕИК 228026450, със седалище и адрес на управление: Република Румъния, гр. Констанца е наложена имуществена санкция в размер на 1800 лева, за нарушение на чл.12 ал.2, във вр. с §2 от ПЗР    от Наредбата за условията и реда  за командироване  и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги като намалява  размера на наложената имуществена санкция на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

Оставя без раглеждане искането за присъждане на разноски.   

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

                 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

.