Р Е Ш Е Н И Е

744/30.12.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД №1305 по описа на ШРС за 2019 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №414634-F462234/28.02.2019 г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП, гр.Варна, с което на основание чл.179 от ЗДДС на ”С.” ЕООД, с ЕИК127581787, със седалище и адрес на управление: гр.*****, ул.“******“ №**, представлявано от Г.Д.Г., с ЕГН********** е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл.125, ал.1 и ал.5 от ЗДДС. Жалбоподателят оспорва наказателното постановление, като в жалбата си излага причините, поради които не е подал справка-декларация. В съдебно заседание се явява лично, като моли наказателното постановление да бъде отменено.

За ТД на НАП-гр.Варна - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява представител. От тяхно име на 10.06.2019 год. е депозирана писмена молба, в която оспорват жалбата и молят обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 17.10.2018 год. при извършване на данъчна проверка от компетентни длъжностни лица при ТД на НАП-гр.Варна, офис Шумен било установено, че ”С.” ЕООД не е подало справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 01.09.2018 год. - 30.09.2018 год., ведно с „Дневник за покупките“ и „Дневник за продажбите“. Такава справка е следвало да бъде подадена в 14-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася - в случая до 15.10.2018 год. /доколкото датата 14.10.2018 год. е неработен ден/. Такава справка – декларация по ЗДДС за процесния данъчен период /01.09.2018 год. – 30.09.2018 год./ не е била подадена нито към датата на извършване на проверката, нито към датата на съставяне на акта за установяване на административно нарушение. По делото липсват доказателства същата да е била подадена и в по-късен момент. На дружеството е била изпратена покана изх.№3909#3/18.10.2018 год. Предвид установяване на нарушението на дружеството бил съставен акт за установяване на административно нарушение сер.АN, №F462234 от 19.12.2018 г., в който е посочено, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.125, ал.1 и ал.5 от ЗДДС. Актът за установяване на административното нарушение е бил съставен в присъствие на представляващия дружеството, който го е подписал без да изложени възражения. Впоследствие се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирал писмени възражения, в които заявява, че през периодите, за които са му били съставени актовете, се е намирал извън границите на страната, а електронния подпис е бил изтекъл и счетоводителят не го е продължил в негово отсъствие.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, но без обсъждане на депозираното възражение, е издадено наказателно постановление №414634-F462234/28.02.2019 г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП, гр.Варна, с което на основание чл.179 от ЗДДС на ”С.” ЕООД, с ЕИК127581787, със седалище и адрес на управление: гр.*****, ул.“******“ №**, представлявано от Г.Д.Г., с ЕГН********** е наложена муществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл.125, ал.1 и ал.5 от ЗДДС.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-специално от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел – С.К.И., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че дружеството действително е извършило визираното в акта и в наказателното постановление административно нарушение, по следните правни съображения:

Дружеството-жалбоподател е данъчно задължено лице по смисъла на чл.3, във вр. с чл.5 от ЗДДС и е било задължено, съгласно разпоредбата на чл.125, ал.1 от ЗДДС да подаде справка-декларация в законоустановения в чл.125, ал.5 от ЗДДС срок, а именно до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. Съгласно разпоредбата на чл.115, ал.6 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност декларациите по ал.1 се подават в конпетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите лично от представляващия регистрираното лице или упълномощено от него лице. Безспорно установено по делото е, а и не се оспорва от данъчно задълженото лице, че същото не е изпълнило задължението си да подаде справка-декларация за данъчен период 01.09.2018 – 30.09.2018 год. лично или чрез упълномощено лице в компетентната териториална дирекция на НАП, която в настоящия случай се явява ТД на НАП – гр.Варна, офис Шумен. По делото липсват доказателства такава да е била подадена и в по-късен момент, доколкото от представената по делото Справка на подадени декларации се установява, че дружеството е подало такива за месеците ноември, октомври, май, април, март, февруари и януари 2018 год., но не е подало както за процесния период - месец септември 2018, така също и за месеците юни, юли и август 2018. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че видно от представената като писмено доказателство справка декларациите за месеците октомври и ноември 2018 год. са били подадени на 18.12.2018 год., т.е. след датата на съставяне на акта за установяване на административно нарушение, предмет на разглеждане в настоящото производство, но заедно с тях не е била подадена декларация за м.септември 2018 год.

При така установеното съдът намира, че данъчно задълженото лице, като не е подало изискуемата по ЗДДС справка-декларация в срок до 15.10.2018 год. /доколкото датата 14.10.2018 год. е била неработен ден/ лично или чрез упълномощено лице на 16.10.2018 год. е било в неизпълнение на задължението по чл.125, ал.1 и ал.5 от ЗДДС.

Административно-наказващият орган е действал законосъобразно, като правилно е определил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно нормата на чл.179 от ЗЗД, съгласно която лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл.125, ал.1, декларацията по чл.125, ал.2, отчетните регистри по чл.124 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лева. Правилно е бил индивидуализиран и размера на наложената на дружеството имуществена санкция, като са били съобразени обстоятелствата по чл.27 от ЗАНН.

Съдът не кредитира твърденията на представляващия дружеството-жалбоподател, че неизпълнението на задължението се дължи на отсъствието му от страната и на невъзможност на упълномощената от него счетоводителка да поднови електронния подпис в негово отсъствие. В тази връзка от страна на представляващия не са представени каквито и да е доказателства в подкрепа на твърдението му, че е отсъствал от страната в периода, в който е следвало да изпълни задължението си за подаване на справка-декларация по ЗДДС за м.септември 2018 год. От представените от негова страна доказателства се установява единствено, че на 23.05.2017 год. е било подновено професионално удостоверение за КЕП на името на трето, различно от дружеството-жалбоподател юридическо лице – „Е.Ф.“ ЕООД и че от името на същото на 19.05.2011 год. е било подадено заявление за подаване на документи по електронен път и използване на електронни услуги, предоставени от НАП с УЕП на упълномощено лице, от което се установява, че посоченото дружество е било упълномощено да пода декларации от името на „С.“ ЕООД. Дори да приемем, че представляващия дружеството – жалбоподател се е намирал извън границите на страната, въпреки липсата на доказателства в тази насока, същият с оглед задълженията си по ЗДДС и други данъчни закони и следвало да обезпечи тяхното изпълнение по допустимите от закона начини. Още повече, че ЗДДС и Правилника за прилагане на ЗДДС позволяват и дават различни възможности за подаване на справката – декларация лично от представляващия или от упълномощено от него лице.

Съдът не споделя и твърдението неа представляващия дружеството-жалбоподател, че нарушението е изолирано и следва да бъде квалифицирано като „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че нарушението по чл.125, ал.1 и ал.5 от ЗДДС е формално, поради което е ирелевантно дали от него са настъпили вредни последици или не. Още повече, че разпоредбите на чл.125, ал.4 от ЗДДС и чл.116, ал.2 от Правилника за приложение на ЗДДС предвиждат изрично задължение за регистрирано лице да подаде справка-декларация по чл.125, ал.1 от закона и в случаите, когато данък не следва да се внася или възстановява, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки или придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период. В същото време видно от материалите по делото, въпреки, че срока за изпълнение на задължението е изтекъл на 15.10.2018 год., от страна на дружеството-жалбоподател не са били предприети действия по неговото отстраняване, нито по собствена подбуда, нито след извършване на проверката. По делото липсват доказателства задължението за подаване на справка-декларация за месец септември 2018 год. да е било изпълнено и в по-късен момент. В тази връзка какво бе посочено и по-горе, по делото като писмено доказателство е представена Справка на подадени декларации, от която се установява, че дружеството е подало справки-декларации за месеците ноември, октомври, май, април, март, февруари и януари 2018 год., но не е подало както за процесния период - месец септември 2018, така също и за месеците юни, юли и август 2018. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че посочената справка е била изготвена на 19.12.2018 год. и о нея се установява, че декларациите за месеците октомври и ноември 2018 год. са били подадени на 18.12.2018 год., т.е. след датата на съставяне на акта за установяване на административно нарушение, предмет на разглеждане в настоящото производство, но заедно с тях не е била подадена декларация за м.септември 2018 год.

Съобразявайки материалите по делото настоящия състав намира, че посоченото неизпълнение на задължението не е изолирана проява в поведението на дружеството, доколкото както се установява, включително и от подаденото от представляващия дружеството писмено възражение, на дружеството са били съставени няколко акта за идентични с настоящото нарушения, касаещи други данъчни периоди. Ирелевантно към този въпрос е и изложеното в жалбата твърдение, че в резултат на неподаването на декларацията, доколкото дружеството не реализира дейност, не се е стигнало до неначисляване на ДДС, респективно до някакви щети за държавата и фиска. Обстоятелството, че нарушението е първо за „С.“ ЕООД, както и другите критерии, установени в чл.27, ал. 2 от ЗАНН са от значение единствено при определяне на размера на наказанието и в случая са взети предвид, тъй като на дружеството е наложена имуществена санкция в законоустановения минимум. Извършеното нарушение, въпреки липсата на вредни последици, с оглед на обстоятелствата, при които е извършено, не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид, за да може то да се определи като маловажен случай. Наказващият орган е действал законосъобразно, извършвайки това разграничаване и преценявайки, че не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. че случая не може да се квалифицира като „маловажен” по смисъла на посочената разпоредба. Това мнение се споделя изцяло от настоящия състав.

В този смисъл е и преобладаващата практика на ШАС и по-конкретно Решение №299 от 24.11.2017 год. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 273/2017 год, Решение №288 от 15.11.2017 год. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 249/2017 год. и др., които са постановени по идентични казуси.

Поради изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №414634-F462234/28.02.2019 г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП, гр.Варна, с което на основание чл.179 от ЗДДС на ”С.” ЕООД, с ЕИК127581787, със седалище и адрес на управление: гр.*****, ул.“******“ №**, представлявано от Г.Д.Г., с ЕГН********** е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл.125, ал.1 и ал.5 от ЗДДС.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд по реда на Закона за върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: