Р Е Ш Е Н И Е

403/27.6.2019г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На двадесет и шести юни през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 1322 по описа на ШРС за 2019 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 419894-F473310/18.03.2019 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Централно управление на НАП - гр. София, с което на „Ата 11” ООД, ЕИК 205054452, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. ”Априлско въстание” № 25, вх. 1, ет. 5, ап. 14, представлявано от А.М.А., ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, във вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно призовано, се явява представляващия дружеството, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения.

ТД на НАП – гр. Варна - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява упълномощен представител. Депозира писмено становище, в което оспорва жалбата изцяло и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 14.02.2019 г. при извършване на данъчна проверка в търговски обект – гостилница, находяща се в гр. Шумен, ул. ”Дедеагач” № 25, стопанисван от „Ата 11” ООД, ЕИК 205054452, от компетентни длъжностни лица при ТД на НАП – Варна, отдел „Фискален контрол“, офис – гр. Търговище било извършено засичане на фактическа и касова наличност. Било установено, че дневният оборот от монтираното в обекта фискално устройство, съгласно междинен отчет от Фискалната памет е в размер на 146.90 лева. Фактическата наличност в касата на обекта била в размер на 106.45 лева, а от страна на материално отговорното лице било декларирано начално салдо в размер на 83 лева. Същото начално салдо било отразено и в паметта на въпросното ФУ за деня на проверката чрез операция „служебно въведени“, като не били отбелязани въведени и/или изведени пари в и извън касата. Констатираната разлика между фактическата наличност в касата и тази, разчетена от ФУ била в размер на 39.45 лева. Резултатите от проверката били подробно обективирани в Протокол за извършена проверка № 0304644 от 14.02.2019 г., като пред проверяващите данъчни служители представляващия дружеството - жалбоподател, заявил, че посочената сума е изведена от касата с оглед плащане на закупените стоки с фактура № 0000284439, издадена от „Оазис Трейд“ ООД, тъй като не му достигнали личните средства. За констатираното нарушение на дружеството – жалбоподател на 21.02.2019 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение сер. АN, № F473310, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Актът е бил предявен на управителя на дружеството - нарушител на същата дата и подписан от него без възражения. Впоследствие се е възползвал от законното си право и е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, в които излага, че в началото на деня е получил стока с фактура № 0000284439, издадена от „Оазис Трейд“ ООД, но поради недостиг на личните му средства, заплатил част от стойността на посочената фактура със средства от касата, но пропуснал да ги изведе от ФУ. Въз основа на така съставения акт, съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка и депозираното възражение е издадено наказателно постановление № 419894-F473310/18.03.2019 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Централно управление на НАП - гр. София, с което на „Ата 11” ООД, ЕИК 205054452, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. ”Априлско въстание” № 25, вх. 1, ет. 5, ап. 14, представлявано от А.М.А., ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, във вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителя М.Д.Г., както и от присъединените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелят М.Г., тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото посоченият свидетел не се е намирал в никакви особени отношения с представляващия търговеца - нарушител, които дори не са се познавали и не извлича ползи от твърденията си, същият не може да се счита за заинтересуван или предубеден, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Наказателното постановление № 419894-F473310/18.03.2019 г. е издадено от компетентен орган - от Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Централно управление на НАП - гр. София, съгласно заповед № ЗЦУ – ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства, т. е. вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

По отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице, в тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към държавата или общините е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на юридическото лице или едноличния търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение на конкретно физическо лице.

Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ задължава извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата/ на ФУ да се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми, като съгласно ал. 2 на същия член за фискалните устройства, които не притежават операциите по ал. 1, в книгата за дневните финансови отчети се отбелязва всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата/ в момента на извършването й с точност до минута. От материалите по делото е видно, че наличното в търговския обект на дружеството - жалбоподател фискално устройство е притежавало операции по ал. 1, поради което всяка една промяна в касовата наличност е следвало да се отразява в устройството. От представените като писмени доказателства по делото Протокол за извършена проверка № 0304644 от 14.02.2019 г., Опис на касовата наличност, Дневен отчет, въпросен лист за уточняване на стоковата и касова наличност в търговски обект /склад/, а и от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетеля М.Д.Г. се установява по безспорен начин, че е била налице разлика между фактическата наличност в касата и тази, разчетена от ФУ в размер на 39.45 лева. В този смисъл съдът взе предвид обстоятелството, че наличната сума по каса е била в размер на 106.43 лева, началното салдо, въведено във ФУ - в размер на 83.00 лева, а дневният оборот, отчетен от въпросното ФУ е бил в размер на 143.90 лева. От изложеното може да се направи извода, че данъчно задълженото лице не е отразило извеждане на сумата от 39.45 лева в касата, в момента на нейното действително извеждане и с точност до минута.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че като не е изпълнило задължението си да отбележи във ФУ промяната на касовата наличност на 14.02.2019 г. в момента на извършването ѝ с точност до минута, а именно извеждането в касата на сумата от 39.45 лева, търговецът е осъществил състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ.

Независимо от гореизложеното обаче, настоящият съдебен състав възприема и споделя твърдението на представляващия дружеството - жалбоподателя, че в настоящия случай са налице условията за приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка съдът счита, че административно-наказващия орган неправилно е ангажирал отговорността на търговеца. Съвкупният анализ на материалите по делото обосновава извода, че описаната в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление деятелност следва да се квалифицира като маловажен случай на административно нарушение по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, във вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. На първо място, деецът и деянието се отличават с ниска степен на обществена опасност, при която определената в минимален размер санкция не съответства на тежестта на нарушението. По делото липсват данни, а и не се твърди, деецът да е санкциониран за други сходни нарушения на режима за отчитане на фискалните устройства. Следва да се отчете и факта, че се касае за нарушение, от което не са произлезли вреди за фиска и осъществяването му може да бъде отдадено на несъзнателен пропуск, не и на целенасочено неспазване на правилата за отбелязване на промените в касовата наличност. В тази връзка съдът кредитира твърденията на представляващия дружеството - жалбоподател, изложени в жалбата, че посочената сума е изведена от касата и е била предназначена за закупуване на стоки с фактура № 0000284439, издадена от „Оазис Трейд“ ООД, което се потвърждава и от показанията на актосъставителя М.Г.. Съдът намира, че изводът за маловажността на нарушението би бил в унисон със смисъла на закона, поради което нарушението следва да бъде подведено под нормата на чл. 28 от ЗАНН, а санкционният акт се явява незаконосъобразен, доколкото административно-наказващия орган е пристъпил към стриктното прилагане на абстрактната правна норма, без да отчете горните обстоятелства. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита, че посочените в чл. 12 от ЗАНН цели биха били постигнати и без да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на санкционираното лице, като постановеното решение, с което се прилага института на маловажността, ще окаже предупредително въздействие върху дееца. В тази насока е и константната съдебна практика на съдилищата в страната и по-конкретно Решение № 85/13.03.2008 г. на АдмС - Шумен по КАНД № 23/2017 г., Решение № 43/21.02.2018 г. по КАНД № 22/ 2018 г. по описа на ШАС, Решение по КАНД № 73/2013 г. по описа на ШАС, Решение по КАНД № 343/2012 г. по описа на ШАС, Решение по КАНД № 534 /2012 г. по описа на ШАС; Решение по по КАНД № 156/2008 г. по описа на ШАС и др.

Поради изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 419894-F473310/18.03.2019 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Централно управление на НАП - гр. София, с което на „Ата 11” ООД, ЕИК 205054452, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. ”Априлско въстание” № 25, вх. 1, ет. 5, ап. 14, представлявано от А.М.А., ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, във вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, като неправилно и незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: