Р Е Ш Е Н И Е
421/4.7.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, седемнадесети състав
На
трети юли през две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар:
Т.Д.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД
№ 1323 по
описа на ШРС за 2019 г.,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление № 19 – 0869 - 001546 от 23.05.2019 г. на Началника на сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Р.Е.А., ЕГН ********** *** са
наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и
“лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месец на основание чл.
175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление, като неправилно и
незаконосъобразно.
В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата на изложените в нея
съображения.
Процесуалният представител на ОД на
МВР – гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от
ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като
неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло
потвърдено, излагайки подробно съображенията си за това.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН,
във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следното:
ШРС, след като взе
в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 18.02.2019 г. жалбоподателят Р.Е.А. си
закупил лек автомобил, марка „Ауди А6“, с рама № WAUZZZ4ВZWN048245, зелен на
цвят, от лице с неустановена по делото самоличност с името „Ц.Ц.“. Продавачът
транспортирал посочения автомобил на платформа от Кралство Холандия и след като
А. го харесал и пожелал да закупи го, последният го разтоварил на улица в
близост до дома му /междублоковото пространство на кв. Боян Българанов в гр.
Шумен, в близост до магазин „Пени маркет“, сега „Булмаг“/. Тогава купувача А.
заплатил на продавача автомобила, а последният му предал всички документи и
ключовете на МПС. След това А. се обадил по телефона на своя познат – свидетеля
К.С. да отиде със собствената си платформа, за да транспортират посочения
автомобил до дома му на ул. „Седма“ № 1, понеже транзитните му регистрационните
табели били счупени и с изтекъл срок на валидност. Тъй като притежаваната от С.
платформата била голяма, последният обяснил на Р.А., че е необходимо да
придвижи автомобила си на по-широко място с оглед качването му на платформата.
Тогава А. повикал за съдействие намиращите се наблизо негови познати -
свидетели А.С. С. и Я. С. Г., тъй като новозакупеният автомобил имал технически
проблем със запалването. Жалбоподателят Р.А. се качил в МПС, а посочените
свидетели бутнали автомобила и същият потеглил по инерция и без запален
двигател надолу по ул. „Самара“ в посока ул. „Пловдив“ в гр. Шумен. След като
изминал разстоянието от 8 м. – 10 м., жалбоподателят А. отбил вдясно и спрял лекия
автомобил в близост до кръстовището на ул. „Самара“ и ул. „Ген. Драгомиров“. Около 14.28
часа на същия ден в посочения район, свидетелите Д.С.Д. и Д.С.Д. – служители в
„ГООР“ в РУ – Шумен при ОД на МВР – гр. Шумен извършвали обход със служебния си
автомобил по ул. „Самара“ посока СУ „Т.С.“ и забелязали движението на посочения
автомобил. След снемане самоличността на водача полицейският служител поискали
съдействие от екип на „Пътна полиция“ към ОД на МВР - гр. Шумен. Пристигналите
на место служители на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - гр. Шумен
извършили електронна справка при която се оказало,
че управлявания от А. автомобил не е регистриран по надлежния ред на
територията на Република България. За установеното нарушение на водача на
автомобила бил съставили Акт за установяване на административно нарушение
бланков № 115222 от 18.02.2019 г., серия АА, в който актосъставителят е
посочил, че е нарушена разпоредбата на чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП. Актът
бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без
възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е
депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Междувременно
производството, образувано въз
основа на посочения акт за установяване на административно нарушение е
прекратено и материалите са изпратени на Районна прокуратура – Шумен за
произнасяне с оглед данните за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. По
реда на чл. 356, ал. 3 от НПК било започнато бързо производство № 207/2019 г.
по описа на РУ - Шумен за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК – за това, че е управлявано
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред,
което завършило с постановление от 07.05.2019 г.
на прокурор
при Районна прокуратура – Шумен за прекратяване на
наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр.
чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. второ от НПК, приемайки, че обществената опасност
на процесното деянието по чл. 345, ал. 2 от НК е явно незначителна съобразно
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. Същевременно обаче доколкото
управлявания от А. автомобил не е
бил регистран по надлежния ред на територията на Република България,
материалите по преписката са били изпратени на Началника на сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен за евентуално реализиране на административно-наказателната
отговорност. Настоящото административно
наказателно производство било образувано по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, като
въз основа на събраните материалите в хода на досъдебното производство е
издадено наказателно постановление № 19 – 0869 - 001546 от 23.05.2019 г. на Началника на
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Р.Е.А., ЕГН **********
*** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева
и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месец на основание
чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно
заседание на актосъставителя С.Б.С., свидетелите Д.С.Д. и Д.С.Д. - свидетели
при установяване на нарушението и на свидетелят Н.А.Н. - свидетел при съставяне
на акта, както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени
доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство
гласни доказателства съдът намира, че с най –
голямо значение за изясняване на обективната истина по делото са показанията на
свидетелите С.С., Д.С.Д., Д.С.Д. и Н.Н.. Същите следва да
бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на
извършване на проверката на жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от
него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са еднопосочни,
непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран
по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото
посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от
твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени,
при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и
приема същите за достоверни и правдиви.
По делото като веществени доказателства са приобщени и направени в хода на досъбното производство фотоснимки на автомобила, отразяващи, че на автомобила няма поставени регистрационни табели на определеното за това место. Последните са изготвени по реда на НПК и представляват веществени доказателствени средства по смисъла на чл. 125, ал. 1 от НПК.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Наказателното постановление № 19 – 0869 - 001546 от 23.05.2019 г. е издадено от компетентен орган - от Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, съгласно заповед Рег. № 812з – 515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства, т. е. вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Съгласно
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП “по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места.” От
материалите по делото става ясно, че не се оспорва, че жалбоподателят е управлявал
посоченото МПС и като водач на същото по смисъла легалната дефиниция по § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП,
предприемайки управлението е бил субект на задълженията, визирани в нормите на
ЗДвП относно установените правила за движение по пътищата, в частност и към
изискванията относно регистрацията на МПС. За последните е действащ
регистрационен режим, регламентиран в подзаконов нормативен акт, а именно
Наредба I-45 от 24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните работи за
регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на ППС и
ремаркета теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС
/обн., ДВ, бр. 105/2002 г./.
Освен това, от разпита на свидетелите С.С., Д.С.Д.,
Д.С.Д. и Н.Н. става ясно, че МПС - лек автомобил, марка „Ауди А6“, с рама № WAUZZZ4ВZWN048245,
зелен на цвят не е бил регистриран по надлежния ред в Република България. Предприетото движение с ненадлежно регистриран автомобил и с липсващи табели е
факт, обективно доказан по делото и с това си действие жалбоподателят е нарушил
въведената с разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП забрана по пътищата,
отворени за обществено ползване да се допускат само регистрирани МПС с
поставени на определените за това места регистрационни табели.
Освен това,
съгласно нормата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № I-45 за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства за всяко регистрирано превозно
средство се предоставят табели с регистрационен номер, които следва да
отговарят /като форма, размер и шрифт/ на изискванията на БДС и Регламент (ЕО) № 2411/1998
г. на
Съвета на Европа от 03.11.1998 г. От събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал посочения в акта и в
наказателното постановление лек автомобил и че същия не е регистриран по
надлежния ред, както и няма поставена на определеното за това место
регистрационната табела. В тази връзка съдът съобрази разпоредбата на чл. 10,
ал. 5 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата,
теглени от тях,
и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, съгласно
която табелите
с регистрационен номер се закрепват отпред и отзад /или само отзад/ перпендикулярно на
средното надлъжно сечение на превозното средство, а когато това е невъзможно -
в лявата част, така че да се осигури тяхната видимост и осветеност нощно време.
При закрепването не трябва да се нарушава формата на табелата, целостта на
графиката и символите на номера. От разпита в съдебно заседание
на свидетелите С.С., Д.С.Д., Д.С.Д. и Н.Н. се установява по безспорен начин, че
управлявания от жалбоподателя лек автомобил не е регистриран по надлежния ред,
а също така е и без поставени на определеното за целта место регистрационните
табели. Това обстоятелство се доказва по безспорен начин и от изготвените в
хода на досъдебното производство по реда на НПК снимки,
на които ясно се вижда, че на автомобила няма поставени регистрационни табели
на определеното за това место. Местото, определено за поставяне на регистрационния номер
е определено от завода – производител за всяко едно превозно средство и именно
това е местото, визирано в разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и описано в
чл. 10, ал. 5 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистране, отчет, пускане
в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и на
ремаркетата, теглени от тях,
и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Още повече,
следва да се посочи, че липсата на определени части от едно превозно средство
или поставянето на други по определен начин само по себе си не води до отпадане
на задължението за поставяне на регистрационната табела на определеното место и
не съществува законова възможност водача сам да избере местоположението, на
което да постави същата.
Анализът на цитираните
разпоредби несъмнено показва, че е изпълнен съставът на административното
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, доколкото липсва поставена на
обозначеното за това място регистрационна табела и не е бил регистриран по надлежния ред в
Република България. Преди управление на МПС, водачът е задължен да констатира
както техническата изправност на МПС, така и външната му административна
цялост, която включва наличието на два броя регистрационни табели, трайно и
сигурно прикрепени на съответните, предвидени за това места. Независимо от посочените
обстоятелства, жалбоподателят е предприел управлението на автомобила, без поставена
регистрационна табела на МПС и без да е регистриран по надлежния ред, което правилно и
законосъобразно е прието от наказващия орган като нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП.
Ето защо, поради всичко изложено по-горе настоящият
състав намира, че от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна посоченото
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Съдът намира обаче, че макар и
действително жалбоподателят да е извършил нарушението, което му е вменено,
същото се явява маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Жалбоподателят е управлявал
автомобила за съвсем кратко разстояние /няколко метра/ и в
рамките на няколко минути. Жалбоподателят е заявил в хода на
досъдебното производство, че е управлявал автомобила за съвсем кратко разстояние,
само от свалянето
му от платформата на продавача до близкото
кръстовище, от което би следвало да бъде качен на друга платформа. Този негови
твърдения
кореспондират и
на показанията на разпитаните в хода досъдебното производство свидетели - К.С., А.С. и Я. Г., а също така
и на полицейските свидетели – очевидци, които са наблюдавали движението на
автомобила.
При липсата на конкретни доказателства в обратна насока изложените от
жалбоподателя твърдения следва да бъдат счетени за достоверни. Т. е. от събраните по делото
доказателства се установява, че жалбоподателят е управлявал автомобила без да е
регистриран инцидентно, за кратко разстояние
и единствено с цел качването му на платформа. В
този смисъл, съдът приема, че обществената опасност на така осъщественото
административно нарушение е явно незначителна, доколкото от него не са причинени
вреди и доколкото липсват данни за съзнателно и преднамерено намерение за
противоправно поведение у дееца. При това
положение наказващият орган е следвало само да предупреди нарушителя по реда на
чл. 28 от ЗАНН, без да му налага
наказание. Като не е направил това, наказващият орган е постановил едно
незаконосъобразно наказателно постановление, което поради това подлежи на
отмяна от съда и на посоченото основание. В решението по КАНД № 311/2017г. на
ШАС също е споделено становището на въззивния съд за маловажност на сходен
случай, с оглед обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал
автомобила за съвсем кратко разстояние, в рамките на няколко минути.
Поради изложеното настоящия състав намира, че обжалваното
наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено.
Поради всичко изложено по-горе и на основание чл. 63, ал.
1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 19 – 0869 - 001546 от 23.05.2019 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Р.Е.А., ЕГН ********** *** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месец на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, като незаконосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: