Председател: Ивелина Димова

Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 1324/19г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от П.А.К. *** срещу Наказателно постановление № 19-0869-001654/30.05.2019г. на началник група към ОДМВР-Шумен, сектор „Пътна полиция“ -гр.Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП. Жалбоподателят не оспорва констатациите в акта, но изтъква, че нарушението е извършено поради усложненото му здравословно състояние. Поради това моли съда да постанови решение, с което да намали размера на наложеното наказание.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като поддържа жалбата. Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, но писмено изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 24.04.2019г. около 10,15 часа, без да постави обезопасителен колан, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Киа Каренс” с рег.№ Н 3759 ВМ по бул.”Мадара” в гр.Шумен, в посока към бул.“Ришки проход“. В същото време от И.П.С. и Й.Н.Й.– служители в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР -гр.Шумен, била извършвана проверка за спазване на ЗДвП по посочения булевард. Същите спрели жалбоподателя за проверка, при която установили, че водачът не използва обезопасителен колан. Във връзка с тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че не е поставил обезопасителен колан по време на движение, с който МПС е оборудвано. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 30.05.2019г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на П.К. била наложена глоба в размер на 50,00 лв. за извършено нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелката Й.Н.Й., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочената свидетелка следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Доколкото свидетелката не се е намирала в никакви особени отношения с нарушителя и не извлича ползи от твърденията си, същата не може да бъде счетена за заинтересувана или предубедена, при което за съда не съществуват основания за съмнение в достоверността на дадените показания.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.137А, ал.1 от ЗДП задължава водачите и пътниците в моторни превозни средства, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. По изложените по-горе съображения съдът приема, че жалбоподателят действително е управлявал процесния автомобил, без да е използвал съответния обезопасителен колан- обстоятелство, което по начало не се оспорва от лицето. По този начин същият обективно е нарушил посочената разпоредба, като това обстоятелство правилно е констатирано в обжалваното наказателно постановление. Съдът намира обаче, че в настоящия случай са налице основания за приложението на разпоредбата на чл. 137 а ал. 2, т. 2 от ЗДвП, освобождаваща от задължението за ползване на обезопасителен колан лицата, чието физическо състояние не позволява това. Още в хода на проверката жалбоподателят е заявил, че не ползва обезопасителен колан по медицински причини, но тъй като не е могъл да представи документ, удостоверяващ състоянието му в този момент, е бил съставен съответния АУАН. С жалбата обаче К. е приложил медицински документи, от които се установява, че същият страда от доброкачествена аденоматозна хиперплазия на простатната жлеза, поради което през м.май 2019г. е преминал оперативно лечение. Действително, в представената епикриза не се посочва, че при констатираното заболяване употребата на колан би причинила силни болки, дискомфорт или би застрашила здравето на лицето. Нормативната уредба обаче не установява формални изисквания за начина, по който следва да бъде установени обстоятелствата по чл.137 а ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при което същите подлежат на установяване с всички допустими доказателствени средства. Предвид данните в приложените медицински документи и вида на заболяването, от което страда жалбоподателят, съдът приема, че действително поставянето на обезопасителен колан би причинило силни болки на лицето. При така установеното съдът намира, че в конкретния случай е било налице основание за прилагане на изключението по чл. 137 а ал. 2, т. 2 от ЗДП, при което санкционирането на жалбоподателя с атакуваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно. Следва да се отбележи, че в административнонаказателното производство тежестта на доказване е възложена на наказващия орган. В случая жалбоподателят е съобщил за наличието на медицински причини за неизползване на обезопасителен колан още при съставянето на акта, като подобни твърдения се съдържат и в депозираната пред съда жалба. Въззиваемата страна обаче не е извършила разследване на това обстоятелство, съобразно изискванията на чл.52, ал.4 от ЗАНН и не е поискала събирането на доказателства в подобна насока и в хода на съдебното производство. При това положение и доколкото съдът приема за доказани обстоятелствата по чл.137 а ал. 2, т. 2 от ЗДвП въз основа приложените по делото медицински документи, се налага извода за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, което подлежи на отмяна на това основание. Независимо от изложеното съдът намира за необходимо да посочи, че дори и да се приеме, че жалбоподателят не е бил освободен от задължението да ползва обезопасителен колан и че същият е извършил административно нарушение, то последното несъмнено би се явило маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Безспорно е наличието на хронично заболяване у лицето, което е водело ако не до невъзможност, то поне до значителен дискомфорт при ползването на колан- извод, за формирането на който не е необходимо наличието на специални знания. Поради това ако се счете, че е налице административно нарушение, същото несъмнено би се отличавало с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид, което отново би обусловило отмяната на процесното наказателно постановление.

За изчерпателност съдът намира за необходимо да посочи, че доколкото наказанието е наложено във фиксирания размер, предвиден в закона, наказващият орган не е имал възможност да намали размера на санкцията, като с такова правомощие не разполага и съда. По силата на чл.314, ал.1 и ал.2 от НПК обаче /който следва да намери субсидиарно приложение по силата на чл.84 от ЗАНН/, въззивната инстанция проверява изцяло правилността на обжалвания акт, независимо от основанията, посочени от страните, като може да отмени или измени последния и в необжалваната част. Поради това, макар и да не разполага с процесуална възможност да намали размера на наложеното наказание, каквото искане е направено с жалбата, съдът е оправомощен да отмени обжалваното наказателно постановление, когато констатира, че същото противоречи на закона.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 19-0869-001654/30.05.2019г. на началник група към ОДМВР-Шумен, сектор „Пътна полиция“ -гр.Шумен, с което на П.А.К. ***, с ЕГН: **********, на основание чл.53 от ЗАНН, вр. с чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50,00 лева, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: