Председател: Ивелина Димова

Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 1325/19г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Ф.Г.Д. *** срещу Наказателно постановление № 16-0869-000951/11.05.2016г. на началник сектор към ОДМВР- Шумен, сектор „Пътна полиция”-Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 250 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.638, ал.1, т.1, вр. с чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането. Жалбоподателят не оспорва констатациите в акта, но твърди, че нарушението е извършено по невнимание. Поради това същият моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован, не се явява и не изпраща представител. Същият не е бил намерен на посочения от него адрес, въпреки многократните посещения на съдебен призовкар, поради което и с оглед разпоредбата на чл.61, ал.2 от ЗАНН съдът счете, че не са налице пречки за даване ход на делото. Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, но писмено изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 15.04.2016г. около 11,20 часа, жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил марка „Мерцедес Е 350 ЦДИ 4 Матик” с рег.№ СВ 6448 АМ, по улиците на гр.Шумен. На ул.“Бунтовник“ в близост до дом №8А автомобилът бил спрян за проверка от служители на сектор „ПП“ при ОДМВР-гр.Шумен, които поискали да им бъде представена полица за сключена застраховка “Гражданска отговорност” за посочения автомобил, но жалбоподателят не представил валидна такава. Въз основа тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на Ф.Д. за това, че в качеството си на собственик на лек автомобил не е изпълнил задължението си да сключи договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” за моторното превозно средство, валидна към датата и часа на проверката. Актът бил съставен в присъствието на санкционираното лице, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 11.05.2016г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 250 лева за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите Й.Ж.Ж. и Х.П.Х., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетеля Х. не допринасят съществено за изясняването на фактическата обстановка, поради липсата на конкретни спомени за проверката, предвид изтеклият период от време. В показанията на св.Ж. обаче се съдържа достатъчно информация, кореспондираща и на приложените писмени доказателства, което позволява изложената фактическа обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен начин. Следва да се отбележи, че жалбоподателят по начало не оспорва фактическата обстановка, видно и от текста на подадената жалба.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Според разпоредбата на чл.461, т.1 от КЗ застраховката “гражданска отговорност на автомобилистите” е задължителна. От своя страна чл.483, ал.1, т.1 от КЗ посочва, че договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Предвид събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно установено, че на посочената дата в гр.Шумен жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил, във връзка с чието притежаване и използване не е бил сключен действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите. Доколкото санкционираното лице несъмнено не е било изпълнило това свое задължение, като не оспорва това обстоятелство, съдът намира, че същото действително е извършило процесното административно нарушение, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление. Не представлява основание за отпадане на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя твърдението му, че се е заблудил, че полицата му все още е валидна. Дори и да се кредитират твърденията на жалбоподателя, следва да се има предвид, че по силата на чл.7, ал.2 от ЗАНН на административно наказание подлежат и непредпазливите деяния, а не само умишлените такива.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си. Санкцията също така е определена правилно и законосъобразно, на основание чл.638, ал.1, т.1, вр. с чл.461, т.1 от КЗ, предвиждащ специално наказание за лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, какъвто е и процесният случай. Наказанието е наложено във фиксирания размер, предвиден в закона, като няма възможност за индивидуализация.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Липсват и някакви особени извинителни обстоятелства, обусловили извършването на нарушението.

Предвид изложеното искането за отмяна на наказателното постановление, изложено в жалбата, се явява неоснователно. Наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно, а жалбата- да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава изцяло Наказателно постановление № 16-0869-000951/11.05.2016г. на началник сектор към ОДМВР- Шумен, сектор „Пътна полиция”-Шумен, с което на Ф.Г.Д. ***, ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.638, ал.1, т.1, вр. с чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 250.00 лева, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: