Р Е Ш Е Н И Е

443/11.7.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На втори юли две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:Пламена Недялкова

Секретар: А. П.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №1340 по описа на ШРС за 2019 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №46-0000148/17.05.2019 год. на Началника на ОО “АА “ - гр.Шумен, с което на П.Ж.П., ЕГН ********** *** на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 105 ал.1 и чл.93 ал.2 от ЗАвП са наложени две административни наказания - “глоба” в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 40 изр.1 от Наредба №34/06.12.1999г. на МТ и „глоба“ в размер на 500 лева, за нарушение на чл.31 ал.1 т.3 от Наредба №34/06.12.1999г. на МТ. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. Излага, че АУАН и НП не съдържали необходимите реквизити. Нарушенията не били индивидуализирани по адекватен начин. Също така ги оспорва и по същество. Излагат се и доводи, че се касае за маловажен случай. В съдебно заседание се явява процесуален представител – адв. Ив. И.от ШАК.

За административно-наказващия орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява представител. Излагат се доводи по същество в придружителното писмо.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 29.04.2019 година свидетелите И.С.С. и К.Л.К. – инспектори в ОО « АА» гр.Шумен извършвали контрол, относно спазването на разпоредбите на ЗАвП и подзаконовите актове по прилагането му, вкл. и Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници. Около 11.50 часа на бул. „Симеон Велики“ в кв. Тракия, св. К.К. спрял за проверка лек таксиметров автомобил от кат.М1 „Шкода Фабия“ с рег. № Н 7830 ВТ, управляван от жалбоподателя П.Ж.П.. Автомобилът бил с открита табела “такси”, включен таксиметров апарат и превозвал пътници до кооперативния пазар. Св. К. му поискал пътната книжка и удостоверението за водач на лек таксиметров автомобил, след което го освободил, за да закара пътниците като го уведомил, че проверката ще продължи до кооперативния пазар. При извършената проверка на таксиметровата местостоянка до кооперативния пазар, контролните органи констатирали, че жалбоподателят не бил попълнил пътен лист за деня от Пътна книжка серия Н № 02345 издадена от превозвача „К.Б. 13“ ООД, също така не носел карта за допълнителен преглед на лек таксиметров автомобил към Удостоверение за техническа изправност на ППС от 12.03.2019г. За така констатираните нарушения на чл.31 ал.1 т.3 и чл. 40 изр.1 от Наредба №34/06.12.1999г. на МТ същият ден бил съставен АУАН серия А -2012 бл. №262675, в присъствието на жалбоподателя, в който П. отразил, че има възражение, без да го конкретизира. В законоустановеният срок депозирал в ОО “АА “ - гр.Шумен Протокол от извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС и карта за допълнителен преглед на лек таксиметров автомобил, за които посочил, че при извършване на проверката не бил ги видял в документите. Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите, описани в него. На основание чл.105 ал.1 и чл.93 ал.2 от ЗАвП са наложени две административни наказания - “глоба” в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 40 изр.1 от Наредба №34/06.12.1999г. на МТ и „глоба“ в размер на 500 лева, за нарушение на чл.31 ал.1 т.3 от Наредба №34/06.12.1999г. на МТ. Наказателното постановление му е връчено лично на 28.05.2019г.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – свид. К.Л.К. – актосъставител, И.С.С. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и приетите и приложени по делото писмени доказателства. Показанията на разпитаните свидетели подкрепят изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка. Същите са очевидци на извършване на нарушението. Техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от тях действия на жалбоподателя, кореспондират с останалият доказателствен материал по делото. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

В съставения акт и в Наказателното постановление нарушенията, които се вменяват на жалбоподателя, са квалифицирани по чл. 40 изр.1 и чл.31 ал.1 т.3 от Наредба №34/06.12.1999г. на МТ.

Разпоредбата на чл. 40 на Наредба № 34 /1999 г. поставя изискване към водача да попълва редовно и точно пътната книжка.Без вписвания пътната книжка представлява само един набор от бланки, които, за да са валидни, следва да бъдат попълнени. Съгласно приложението №12 към наредбата, където е посочен образецът на пътната книжка и упътването към нея, пътната книжка е основен документ за отчитане и контрол на работата на таксиметров автомобил и всеки водач попълва отделен пътен лист за своята смяна. Без записване и съответно оформяне с текстова и цифрова част, както и без подпис на водача липсва изобщо частен документ – пътен лист. Приложение 12 извежда и детайлизира тези изисквания именно и във връзка с изискването на чл. 40 от Наредба 34/1999 г. на МТ за редовно и точно попълване на пътната книжка, която съдържа на всяка отделна страница отделен пътен лист. В конкретният случай с бездействието си жалбоподателят е осъществил състава на соченото в НП административно нарушение. Административно – наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което е било осъществено, правилно е приложил и съответната административно-наказателна разпоредба чл.105 ал.1 от ЗАвП, доколкото няма специална санкционна разпоредба. Размерът на наказанието е строго фиксиран от закона, поради което съдът е лишен от възможност да го ревизира. Санкционната правна норма на чл.105 ал.1 от ЗАвП е общ санкционен състав, който се прилага само в случай, че за дадено по вид нарушение не е предвидена специална санкция. Жалбоподателят счита, че е следвало да се приложи разпоредбата на чл.93 ал.1 т.1 от от ЗАвП. Според нейното съдържание водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от ЗАвП и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 1500 лв. при първо нарушение. Настоящият съдебен състав не намира, че тази хипотеза е налице в случая, тъй като жалбоподателят е имал редовно издадена от превозвача пътна книжка и я е носил към момента на проверката. В случая става въпрос не за неиздаден документ, а за непопълнен пътен лист, който е част от издадената пътна книжка. Пътният лист служи за отчитане и контрол на извършената през деня работа, като часове, пропътувани километри и маршрут. Той е отчетен документ, а не такъв, въз основа на който се поражда право за определен субект да осъществява даден вид дейност, подложена на разрешителен режим.

Разпоредбата на чл.31 ал.1 от Наредба №34/06.12.1999г. на МТ задължава водачът при управление на таксиметров автомобил да носи конкретно посочени документи, между които и контролния талон към знака за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на лекия таксиметров автомобил и картата за допълнителен преглед на лек таксиметров автомобил – т.3. Пред настоящата инстанция, не са ангажирани доказателства, които да опровергават констатациите на актосъставителя и административно-наказващия орган, че при извършената на 29.04.2019г. проверка жалбоподателят не е носил картата за допълнителен преглед на лек таксиметров автомобил, а видно от приобщените доказателства автомобилът е имал такава. Жалбоподателя счита, че доколкото съгласно Наредба № Н - 32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, данните от извършения преглед се въвеждат електронно в Информационна система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи на ППС и се предават в реално време до Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", поради което контролните органи можели служебно да се запознаят с тях, било ирелевантно дали данните били изведени на хартиен носител. Съдът намира така изложеният довод за неоснователен. Обстоятелството, че информацията постъпва по електронен път в ИА „АА“ и контролните органи имат достъп до нея, не освобождава водачите от вмененото им задължение при управление на лек таксиметров автомобил да носят конкретно посочените в чл.31 ал.1 от Наредба №34/1999г. документи, вкл. и картата за допълнителен преглед на лекия таксиметров автомобил. Административно – наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което е било осъществено, правилно е приложил и съответната административно-наказателна разпоредба чл.93 ал.2 от ЗАП. Размерът и на това наказанието е строго фиксиран от закона, поради което съдът е лишен от възможност да го ревизира.

Предвид изложеното съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни правни изводи от тези на административно наказващия орган. Наказващият орган при издаване на НП е приел, че не следва да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Съдът счита, че конкретните нарушения не би могло да бъдат квалифицирани по чл. 28 от ЗАНН. Пътната книжка е основен документ за отчитане и контрол на работата на таксиметров автомобил. В конкретният случай не се касае за непопълване само на някой от реквизитите от пътния лист. Фактът дали нарушенията са първи за жалбоподателя би могъл да има значение единствено, ако следваше да се преценява размера на наказанието, което следва да се наложи. Макар да не са настъпили вредни последици за никого са засегнати обществени отношения свързани със законосъобразното осъществяване на обществен превоз на пътници и контрола върху тази дейност. Освен това по делото няма събрани доказателства за налични смекчаващи обстоятелства, които да обосноват преценката на нарушението като маловажно. От друга страна нарушението не се отличават от останалите нарушения от своя вид, за да се приеме, че обществената му опасност е явно незначителна.

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл. Първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №46-0000148/17.05.2019 год. на Началника на ОО “АА “ - гр.Шумен, с което на П.Ж.П., ЕГН ********** *** на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 105 ал.1 и чл.93 ал.2 от ЗАвП са наложени две административни наказания - “глоба” в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 40 изр.1 от Наредба №34/06.12.1999г. на МТ и „глоба“ в размер на 500 лева, за нарушение на чл.31 ал.1 т.3 от Наредба №34/06.12.1999г. на МТ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: