Председател: Ивелина Димова

Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 1363/19г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „А1 България” ЕАД- гр.София, срещу Наказателно постановление № В-0047087/14.05.2019г. на директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище със седалище Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, с което на дружеството било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.208а от ЗЗП. Дружеството-жалбоподател намира обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно като издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при противоречие с материалноправни разпоредби на закона и при липса на задълбочена преценка на събраните по административната преписка доказателства. Привежда и доводи за маловажност на случая, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. Въззиваемата страна също не изпраща представител, но писмено изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Санкционираното дружество извършвало търговска дейност в обект за продажба на телефонни апарати и телекомуникационни услуги, намиращ се в гр.Шумен, пл.”България” №1 магазин „А1”. На 25.11.2016г. в посочения обект лицето К.И.К. сключила с „Близу Медиа енд Броудбенд“ ЕАД договор за предоставяне на телевизия, достъп до интернет и телефон с №ШУ67262, като получила абонатен номер №67000032784. На 31.10.2017г. същата сключила допълнително споразумение към посочения договор с „Мобилтел“ ЕАД, с което срокът на договора се удължавал до 26.11.2018г. включително. В допълнителното споразумение било посочено, че всички клаузи по договора остават същите, доколкото не са променени с настоящото споразумение. Аналогично допълнително споразумение потребителката сключила на 19.09.2018г. и с „А1 България“ ЕАД - правоприемник на „Мобилтел“ ЕАД. С допълнителното споразумение срокът на договора бил удължен до 27.11.2020г., като с него не били уговорени промени в условията по първоначално сключения договор. До м.май 2018г. потребителката заплащала месечна такса за ползваните от нея услуги в размер на 27,98лв, но след посочения месец месечната такса била повишена на 30,98лв., поради промяна на цената на пакета „Диема Екстра“, ползван от К.. Потребителката била уведомена за промяната в цената на посочения допълнителен пакет, водещ до увеличаване и на месечната такса, посредством изпратени съобщения до телефонни номера, посочени в договора като такива за връзки с абоната. К. обаче не одобрявала повишаването на заплащаната от нея месечна такса, поради което на 21.12.2018г. депозирала съответна потребителска жалба до служителите на КЗП-РД- Варна в гр.Шумен. В тази връзка на 04.01.2019г. от В.К.Г.- гл. инспектор в КЗП-РД- Варна била извършена проверка на посочения обект, в хода на която изложените обстоятелства били установени. Проверяващият изискал да му бъде представено допълнително споразумение на хартиен носител, подписано от потребителката, с което последната да е изразила съгласие с промяната на условията по договора, но такова не било налично. Във връзка с тези констатации на 22.01.2019г. проверяващият съставил акт за установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател, за това, че е изменило договорните условия по сключен действащ срочен договор без писмено допълнително споразумение. Актът бил съставен в отсъствието на представител на нарушителя, тъй като след надлежна покана не се явил такъв. Впоследствие актът бил предявен на упълномощено лице и бил подписан от него без възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството-жалбоподател било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 5000 лева за неизпълнение на административно задължение по чл.62б от Закона за защита на потребителите.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите В.К.Г. и Н.И.Й., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като за съда не съществува основание за съмнение в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Според разпоредбата на чл.61а от ЗЗП разпоредбите на чл. 62 – 62д от с.з. имат за цел защита на потребителите и се прилагат при договори за продажба, договори от разстояние, договори извън търговския обект и договори за цифрово съдържание, сключени между търговец и потребител. Дружеството-жалбоподател има качеството „търговец” по смисъла на §13, т.2 от ЗЗП, а именно- представлява юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност. Поради това дейността на същото попада в обхвата на разпоредбите на чл. 62 – 62д от ЗЗП. От своя страна нормата на чл.62б от ЗЗП установява изискване, когато страните са сключили договор в писмена форма, изменения на договорни условия да се извършват с допълнителни писмени споразумения. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от санкционираното лице, че дължимата от потребителката К. месечна такса е била увеличена едностранно от дружеството, без с нея да е сключено допълнително писмено споразумение в подобен смисъл. По този начин дружеството действително е осъществило неизпълнение на административно задължение, установено с чл.62б от ЗЗП, като това обстоятелство правилно е констатирано в обжалваното наказателно постановление. Санкционираното лице оспорва наличието на неизпълнение на административно задължение, като се позовава на издадените въз основа на Закона за електронните съобщения Общи изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения. Намира, че разпоредбите на чл.46, ал.1 и ал.2 от посочените Общи изисквания установяват потестативно право на дружеството да измени едностранно условията по договора, като уведоми за това абоната не по-късно от 30 дни преди влизането в сила на изменението, а абонатът от своя страна има правото да прекрати едностранно, без санкции договорните отношения с предприятието в срок до един месец от влизането в сила на измененията. Съдът счита изложените доводи за неоснователни, като не намира основания да се съгласи с изложеното в жалбата становище, че разпоредбите на Общите изисквания се явяват специални спрямо тези на ЗЗП и дерогират приложението на чл.62б от посочения закон. Не може да бъде споделено и виждането, че с изпълнението на задължението за уведомяване на потребителя по чл.46, ал.1 от ОИ отпада задължението изменението на условията по договора да бъде обективирано в допълнително писмено споразумение с абоната. Разпоредбата на чл.74, ал.1 от Закона за електронните съобщения задължава предприятията, подали уведомление за осъществяване на обществени електронни съобщения, да спазват общи изисквания, определени в зависимост от вида на електронната съобщителна мрежа и/или услуга. Цитираната норма посочва също, че Общите изисквания се приемат с решение на Комисията за регулиране на съобщенията. По начало действително специалната норма изключва приложението на общата такава, но е необходимо да се касае за норми от една и съща степен. Според чл.15, ал.1 и ал.3 от Закона за нормативните актове нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен, като ако нормативен акт противоречи на такъв от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. Очевидно е, че нормите на Общите изисквания, като подзаконов нормативен акт, приет от Комисията за регулиране на съобщенията, не биха могли да дерогират приложението на тези на Закона за защита на потребителите, който се явява нормативен акт от по-висока степен. Следва да се отбележи също, че чл.74, ал.1 от Закона за електронните съобщения установява задължение за спазване на Общите изисквания по отношение предприятията, подали уведомление за осъществяване на обществени електронни съобщения, но не и по отношение потребителите. В тази насока е и практиката на ШАС- в решението по КАНД№139/18г. се посочва, че чл. 46 – 48 от Общите изисквания уреждат формите, чрез които потребителят бива уведомяван за предвижданите промени в договора, гарантирайки му право на осведоменост, с оглед защита на интересите на икономически по-слабия субект, какъвто е отделният потребител. Паралелно със задължението по уведомяване обаче текстът на закона изисква изменението да бъде обективирано в нарочен писмен документ. В цитираното решение изрично се приема, че това задължение не е алтернативно на установените с Общите изисквания задължения и не би могло да се дерогира с изпълнението на действията по чл.46 от ОИ. По изложените съображения съдът приема за установено по несъмнен начин наличието на неизпълнение на административно задължение по чл.62б от ЗЗП, подлежащо на санкциониране по реда на чл.208а от посочения закон.

Независимо от изложеното обаче съдът намира, че са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28, ал.1 от ЗАНН. Дружеството е изпълнило задължението си да уведоми потребителя за промяната в условията по договора, като в изпълнение на нормативните изисквания е предоставило на лицето възможност да прекрати същия без санкции в срок до един месец от влизането в сила на измененията. При това положение са налице достатъчно основания да се приеме, че случаят се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид, като санкция от 5000 лева очевидно не съответства на тежестта на извършеното и не може да бъде възприета като справедлива. Това становище се споделя изрично и от ШАС, в каквато насока е цитираното по-горе решение. Касационната инстанция приема изрично, че изпълнението на задълженията по чл.46 от Общите изисквания и липсата на данни за допуснати предходни аналогични нарушения налагат извода за маловажност на нарушението, за формирането на който е от значение и прекомерно високият размер на предвидената санкция, неподлежаща на индивидуализация и явно несъответстващ на тежестта на деянието. Следва да се отбележи също, че в жалбата се сочи, че в отговор на оплакването на абоната му е била предоставена специална отстъпка, както и нова възможност да прекрати договора без неустойка- обстоятелство, което не е обсъдено в наказателното постановление, а е от съществено значение, тъй като би обусловило извода, че целите по чл.12 от ЗАНН са били постигнати още преди съставянето на акта. Наказващият орган е следвало да съобрази изложените обстоятелства и да предупреди нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание, без да налага такова. Като не е направил това, наказващият орган е постановил едно незаконосъобразно наказателно постановление, което обуславя и отмяната му на посоченото основание.

Водим от горното съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е необосновано и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № № В-0047087/14.05.2019г. на директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище със седалище Варна към главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, с което на „А1 Бългерия” ЕАД- гр.София с ЕИК: 131468980, на основание чл.53 от ЗАНН, вр.с чл.208а от Закона за защита на потребителите, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000.00 лева, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: