Р Е Ш Е Н И Е
420/4.7.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На трети юли през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Надежда Кирилова
Секретар: Т.Д.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 1365 по описа на ШРС за 2019
г.,
За да
се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано
на основание чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
наказателно постановление № В - 0047094/14.05.2019 г. на Директора на
Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград, и Силистра
със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за
защита на потребителите, с което на “Теленор България” ЕАД, гр. София е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание
чл. 222А от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ за нарушение по чл. 113,
ал. 1 от ЗЗП. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с
което да отмени наказателното постановление, като излага доводите си за това в
жалбата. При условията на евентуалност дружеството - жалбоподател моли съда да
намали размерът на наложената имуществена санкция до установения в закона
минимум.
В проведените
по делото съдебни заседания представляващия дружеството – жалбоподател, редовно
призован, не се явява лично и не изпраща процесуален представител.
За Регионална
Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград, и Силистра със
седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание
не се явява процесуален представител.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна,
поради следните съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Дружеството
– жалбоподател “Теленор България” ЕАД, гр. София, представлявано от Д.К.К. извършва
търговска дейност в стопанисвания от него магазин „Теленор“ за продажба на
мобилни телефонни апарати и аксесоари към тях, и далекосъобщителни услуги,
находящ се в гр. Шумен, бул. ”Велики Преслав” № 6. На 26.02.2019 г. е извършена
проверка в обекта от длъжностни лица към РД на КЗП, гр. Шумен, по повод постъпила
потребителска жалба от С.И.Н. с Вх. № В –
03 - 456 от 21.02.2019 г. за отказ от гаранционно обслужване на мобилен телефон
марка “Samsung”, модел „Galaxy J3 2016“. В
хода на проверката в търговския магазин било установено, че на 14.11.2017 г. потребителката С.Н. от гр. Шумен
получила от посочения магазин по силата на договор за лизинг телефон марка “Samsung”, модел „Galaxy J3 2016“, със
сериен номер 352814095182380. По повод на повреда на посоченият мобилен
телефон на 12.02.2019 г. била депозирана рекламация от страна на жалбоподателя Н..
Телефона бил щателно огледан и била оформен Протокол за приемане на устройство №
502041639, в който при приемането е вписано като особени белези на телефона при
приемане – „ожулен по целия корпус, има надраскано по краищата“, а като
описание на повредата било описано, че има „не се зарежда телефона“. Впоследствие,
дружеството – жалбоподател изразило становище, че рекламацията е неоснователна,
а гаранцията е отказана, поради механична повреда, която не е уточнена. По
време на проверката било установено, че телефонът е бил върнат на потребителя
неотремонтиран с протокол за предаване на устройството № А502041639 от
19.02.1019 г., в който като забележки се сочи: „неотремонтиран, механично
повреждане“, но без да е уточнено какво точно е механичното повреждане. Резултатите
от проверката били отразени в Констативен протокол № К-2667030/26.02.2019 г. На
05.03.2019 г. от дружеството било представено писмено становище, в което
описват причините, поради които са отказали да отремонтират апарата, сочейки,
че „системния конектор на телефона е механично повреден“. За констатираното
нарушение на дружеството - жалбоподател бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № К-0047094/12.04.2019 г., като актосъставителят е
посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от Закона за защита на
потребителите. Актът за
установяване на административно нарушение бил съставен в присъствието на упълномощено
лице от дружеството – жалбоподател и
подписан от него без
възражения. Впоследствие дружеството - жалбоподател не се е възползвало от законното
си право и не е депозирало допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № В
- 0047094/14.05.2019 г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна,
Добрич, Шумен, Търговище, Разград, и Силистра със седалище гр. Варна към Главна
дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на
“Теленор България” ЕАД, гр. София е наложена „имуществена санкция“ в размер на
3 000 /три хиляди/ лева на основание чл. 222А от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/ за нарушение по чл. 113, ал. 1 от ЗЗП.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на
актосъставителят Н.И.Й. и на свидетелят В.К.Г. – свидетел при установяване на
нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание
разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията
на свидетелите Н.Й. и В.Г. и следва да се кредитират като
последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите
събрани доказателства. Доколкото свидетелите не са се намирали в никакви
особени отношения с представляващия дружеството - нарушител,
които дори не са го познавали и не извличат ползи от твърденията си, същите не
могат да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не
съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за
достоверни и правдиви.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:
Наказателното постановление № В - 0047094/14.05.2019 г. е издадено от компетентен орган - от Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград, и Силистра със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, съгласно заповед № 101/09.03.2017 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства, т. е. вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
По отношение на субективната страна, доколкото е
ангажирана отговорността на юридическо лице, в тази
връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от ЗАНН
имуществена отговорност на юридическо лице
за неизпълнение на задължение към държавата или общините е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при
преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или
липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на
имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на юридическото лице или
едноличния търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение
на конкретно физическо лице.
Дружеството - жалбоподател
несъмнено има качеството „продавач“ по смисъла на нормата чл.104,
ал.1 от ЗЗП, тъй като е юридическо лице, което в рамките на своята
търговска дейност и въз основа на договор за продажба продава потребителски
стоки. Действително, в конкретния случай е бил сключен договор за лизинг на
процесния телефон, а не за продажба. В практиката си обаче Административен
съд – гр. Шумен
приема, че договорът за лизинг е с предмет временно и възмездно ползване на
устройството и право да се придобие собствеността върху същото след изплащане
на всички лизингови вноски, което впоследствие е дефектирало. В това си
качество лизингополучателят представлява „потребител“ по смисъла на §
13, т.1 от ДР на ЗЗП, с произтичащото от това право да получи съответната
технически изправна стока, съгласно уговореното, а в случаите на неизправност -
и правото на рекламация, на което кореспондира неотменимото задължение на
търговеца да приведе стоката в съответствие със сключения договор /в т. см. Решение по КАНД № 823/2014г. по описа на
ШАС и др./.
Безспорно
установено по делото е, че “Теленор България” ЕАД се явява търговец по смисъла
на § 13, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП и съгласно разпоредбата на
чл. 113, ал. 1 от същия закон е имал задължението да привежда потребителската
стока в съответствие с договора за лизинг. В ал. 2 на цитираната правна норма
се установява срока за това - привеждането
на потребителската стока в съответствие с договора за продажба трябва да се
извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от
потребителя, което е безплатно за потребителя съгласно ал. 4 на
същата норма. От друга страна, съдържанието на задължението по чл. 113, ал. 1 от ЗЗП е
дефинирано в разпоредбата на чл. 104, ал. 4 от цитирания закон, от която става
ясно, че привеждането в съответствие с договора за продажба става чрез поправка
или ремонт на потребителската стока, когато има несъответствие между тях.
Безспорно
установено по делото е, а и това обстоятелство не се спори от дружеството –
жалбоподател, че това задължение не е било изпълнено, а потребителят е получил
отказ и анулиране на гаранцията. Като мотив за анулиране на гаранцията
дружеството сочи, че са били констатирани механични удари.
Видно от
приложеното, като писмено доказателство по делото Съдържание и обхват на
търговската гаранция, която “Теленор България” ЕАД предоставя, гаранцията за
телефона не се признава при изрично посочени условия, между които са и всички
случаи на повреди, причинени от неправилна употреба, изпускане, удар,
неправилно съхранение, заливане с течности, опити за поправка от неупълномощени
лица, зареждане с неоригинални зарядни устройства или други външни въздействия
в противоречие с изискванията на производителя. В същото време обаче, за да се
позове на посочените изключения, при които гаранцията отпада, дружеството е
следвало да докаже, че посочените от потребителя повреди, отразени и в
документите по делото, се намират в пряка причинна връзка, както и че същите са
били налични към момента на приемане на телефона в обекта на фирмата. Въз
основа на събраните в хода на административно -наказателното производство
доказателства съдът намира, че към момента на предаване на телефона в магазина
от жалбоподателя и предявяване на рекламацията липсват доказателства, че
дефекта на телефона е предизвикан от механично въздействие от страна на
жалбоподателя. Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че при предаване на
телефона в обекта на дружеството в Протокол
за приемане на устройство № 502041639 от 12.02.2019 г. е вписано като особени
белези на телефона при приемане – „ожулен по целия корпус, има надраскано по
краищата“, т. е. в цитирания протокол липсва предварително отбелязване за констатирани следи от удар
или други белези, които да показват, че върху телефона е имало механично, физическо
действие, въпреки,
че на устройството е бил извършен оглед. В същото
време обаче, липсват доказателства, че описания дефект – механична повреда на дисплея, се намират
в някаква връзка с констатираните ожулвания и драскотини по корпуса. Следователно, с оглед липсата на доказателства при
приемане на апарата по него да е имало следи от удари може да се заключи, че посочения дефект е възможно да е
последица от удар, настъпил
и след приемане на телефона за рекламация, поради което не са били налице
условията за отнемане на гаранцията, съгласно предоставените на потребителя
гаранционни условия.
Не може да бъде
споделено становището, изложено в депозираната от санкционираното дружество
жалба, че е невъзможно при приемането на телефона да бъде констатирано
състоянието на телефона,
тъй като нанесените щети по вътрешността на апарата могат да бъдат установени
единствено от компетентни лица в оторизиран от производителя сервиз. При тази
организация на работа за потребителя е невъзможно да установи дали действително
са били налице условията за отнемане на гаранцията или апаратът е повреден след предявяването на
същата. По изложените съображения, доколкото липсват доказателства, че апаратът
е бил увреден при употребата му от потребителя преди момента на предявяване на
рекламацията, съдът намира, че не са били налице условията за отнемане на
гаранцията според предоставените на потребителя гаранционни условия, още
повече, че не е доказано от продавача, че за повредата на телефона е допринесъл купувача. Това становище се
споделя и в практиката на Административен съд – Шумен. Касае се за механична повреда,
която е видима и след като служителят, приел устройството за ремонт, не я е
отразил, не може да се приеме, че същата е причинена преди предявяване на
рекламацията. Последващите
констатации за наличие на такова е възможно да се дължат на неправилно
съхранение, транспорт или от други действия на служители от дружеството или на
оторизирания сервиз. Поради
изложеното, правилно административно-наказващия орган е достигнал до извод за
незаконосъобразност на постановения отказ за привеждане на стоката в
съответствие с договора за продажба. След като не е доказано по категоричен
начин, че дефектите, които показва закупената стока, се дължат на неправилна
експлоатация или съхранение от потребителя, търговецът е бил длъжен да изпълни
задължението си по чл. 113, ал. 1 от ЗЗП и като не е
сторил това, същият е нарушил посочената разпоредба и правилно е бил
санкциониран за неизпълнение на задължението си. Също така в практиката си Административните
съдилища изрично
приемат, че
задължението по чл. 113, ал. 1 от ЗЗП възниква както когато се касае за дефект на стоката,
който е съществувал към момента на продажбата и се е проявил впоследствие, така
и когато се касае за повреда, която е настъпила при обичайна експлоатация на
стоката и която следва да бъде отстранена от търговеца /арг. от Решение № 145/2015 г. по КАНД № 116/2015 г. по описа на
ШАС, Решение № 2646/2015 г. по КАНД № 3234/2015 г. по описа на
АС – гр. Варна и др./.
Както беше посочено по-горе, в случая липсват убедителни доказателства, че повредата
е настъпила при обстоятелства, различни от обичайната употреба на апарата, при
което и не е било налице основание за отказ от гаранционно обслужване. Това
становище е споделено и в решението по КАНД № 92/2013 г. на ШАС, в което се
посочва, че разпоредбата на чл. 108 от ЗЗП не променя с нищо
задължението на търговеца по чл. 105 от ЗЗП, което той е длъжен да изпълнява
в срок до 2 години от доставянето на стоката. В разглежданият случай е прието,
че релевантните факти, обуславящи ангажирането на административно - наказателната
отговорност на търговеца,
са безспорно установени - налице е надлежно предявена рекламация, като
търговецът неправилно е анулирал гаранцията, вместо да приведе потребителската
стока в съответствие с договора. Сочи се също, че условията, при които не се
признава гаранцията, са изброени в гаранционната карта, но по делото тяхното
наличие не е несъмнено установено. В цитираното решение Административен
съд – Шумен
приема изрично, че търговецът е следвало да ангажира доказателства, че апаратът
е бил в състояние, изключващо гаранцията към момента на предявяване на
рекламацията, което не е сторено а напротив - телефонът е приет от
служителя на дружеството - нарушител без забележки и констатации в тази насока.
Ето защо,
поради всичко изложено по-горе
и предвид установената в настоящия съдебен район практика съдът приема, че
търговецът е дължал привеждането на стоката в съответствие с договора за
продажба в законоустановения срок, като с неизпълнението на това задължение е
осъществил вмененото му нарушение по чл. 113, ал. 1 от ЗЗП, за което правилно и законосъобразно му е наложена
имуществена санкция по реда на чл. 222а от ЗЗП.
За
неизпълнение на разпоредбите на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП санкционната разпоредба
на чл. 222а от ЗЗП предвижда „имуществена санкция“ за едноличните търговци и
юридическите лица в размер от 1000 лева до 3000 лева. Съдът намира, че по
отношение на това деяние административно-наказващият орган правилно е издирил
приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал
съобразно санкционната норма на чл. 222а
от ЗЗП.
При
извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на
нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.
Съдът не
кредитира твърденията на дружеството, изложени в жалбата за допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното
производство, изразяващи се в липса на посочена дата и място на нарушението съобразно
разпоредбата на чл. 57,
ал. 1,
т. 5
от ЗАНН. Видно от акта за установяване на административно нарушение и
атакуваното наказателно постановление описанието на
нарушението е достатъчно пълно и ясно и позволява на санкционираното лице да
разбере какво нарушение му е вменено. Макар и датата на нарушението да не е
посочена изрично в наказателното постановление, същата е определяема по силата
на закона, а именно - 19.02.2019 г., датата на непризнаване на гаранцията и
връщане на стоката без ремонт, която е отразена и в наказателното постановление
на рекламацията. Освен това, в акта
за установяване на административно нарушение, въз основа на който е
издадено атакуваното наказателно постановление, като дата на извършване на нарушението
е посочена именно 19.02.2019 г. Поради това не
може да се счете, че допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като
посочената непрецизност очевидно не е накърнила процесуалните права на
санкционираното лице. В тази връзка е и константната практика на ШАС по този
въпрос и по-конкретно Решение № 363/05.11.2014 г. по КАНД №332/2014 г. по описа
на ШАС и др.
Съдът намира за
необходимо да посочи, че според Решение № 208/07.07.2016 г., постановено по
КАНД№ 167/2016 г. на ШАС: „няма как
да са допуснати съществени процесуални нарушения, след като районният съд е
стигнал до извода, че извършеното от дружеството нарушение е безспорно
установено. Нарушенията на процесуалните правила са съществени само когато, ако
не са допуснати, би могло да се стигне до друг извод относно извършено ли е
нарушение и от кого“. При тази позиция на касационната инстанция за
първоинстанционния съд не остава друга възможност, освен да се съобрази с
въведената съдебна практика и да приеме, че не са налице съществени нарушения
на процесуалните правила, тъй като в случая извършването на процесното нарушение
е установено по безспорен начин. Санкционната норма също така е определена
правилно, като наказанието е наложно на основание чл. 222а от ЗДП,
предвиждащ специална имуществена санкция за юридическо лице при нарушение на
чл. 113, ал. 1 от с.з., какъвто е и
процесният случай.
Също така,
настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията, направени от
дружеството – жалбоподател, че административно – наказващия орган не е
обосновал размерът на наложената санкция и че е твърде висок. Административно –
наказващият орган е обосновал налагането на санкция в максимален размер с
обстоятелството, че нарушението е единадесето за дружеството - жалбоподател. Наличието
на влязло в сила наказателно постановление за неизпълнение от вида на
процесното действително представлява основание за налагане на наказание над
минималния размер, като съдът намира, че това обстоятелство обусловя налагането
на максимална санкцията, доколкото установеното административно нарушение е за
пореден път и доказателство за това са приложени. В тази
връзка съобразявайки приложените по делото наказателни постановления и датата
на влизане в сила на всяко едно от тях, съдът съобрази обстоятелството, че
деянието, предмет на настоящото производство не се явява повторно по смисъла на
§ 13, т. 21 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП, поради което правилно
санкцията е определена в размерите, посочени в разпоредбата на чл. 222а от ЗЗП,
а не на тези по чл. 231 от ЗЗП. Ето
защо съда счита, че определения от административно наказващия орган размер е
основателен и мотивиран.
Освен това, настоящия съдебен състав намира, че в
процесния случай не може да бъде приложена
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото нарушението не може да бъде
квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената разпоредба. В
тази връзка следва да бъде отбелязано, че Закона за защита на потребителите
регулира отношенията между търговец и потребител и неговата цел основно е да
гарантира правата на потребителите. Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните
нарушения от този вид. Напротив, дружеството-жалбоподател не е изпълнило
процесното си задължение не само в законоустановения срок, но и изобщо, при
което не са налице основания за приложението на посочената разпоредба. Също
така, процесното нарушение не покрива по никакъв начин и един от най - важните
критерии при определяне на нарушението като маловажно, а именно липсата или
незначителност на вредните последици, тъй като ноторно известен е фактът за
нуждата от мобилен телефон.
Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е
протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за
установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата
на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно
постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.
В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено, а жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде оставена
без уважение.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № В - 0047094/14.05.2019 г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград, и Силистра със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на “Теленор България” ЕАД, гр. София е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл. 222А от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ за нарушение по чл. 113, ал. 1 от ЗЗП, като правилно и законосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: