438/10.7.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, петнадесети състав
На втори юли две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Пл. Недялкова
Секретар: Цв. К.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 1374 по описа на ШРС за 2019 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №19 – 0869 - 001738/31.05.2019г. на Началника група към ОДМВР –
гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл.185 от ЗДвП и чл.177
ал.4 т.2 от ЗДвП на Г.Т.Г., ЕГН ********** от гр.Долни Чифлик са наложени
административни наказания - “глоба” в
размер на 20 лева, за нарушение на
чл.147 ал.1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.177
ал.4 т.2 от ЗДвП. Жалбоподателят моли
съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно. По отношение нарушението на чл.147 ал.1 от ЗДвП
излага, че не било посочено датата на извършването му, което нарушавало правото му на защита. Оспорва по
същество вмененото нарушение на чл.177 ал.4 т.2 от ЗДвП. В съдебно заседание се
явява лично и с процесуален представител – адв. Г. Т.от ШАК.
За административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява процесуален представител.
Жалбата е подадена в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от
ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Свидетелите Л. М.С. и С.Б.С. – мл.автоконтрольори
към ОДМВР- Шумен на 27.04.2019г. работили в екип Около 15.25 часа водач на таксиметров автомобил ги уведомил,
че на пътното платно на бул. „Симеон Велики“ бил паднал камък от камион
превозващ камъни и пръст от строителен обект. При направения обход на посочения
пътен участък забелязали т.а. „МАН 41.480 Ф“ с рег. № В 0033 РХ, който се
движел по бул. „Симеон Велики“ в посока
изхода на града и бил натоварен с пръст и камъни. Същият бил спрян за
проверка, в хода на която било установено, че управлявания от жалбоподателя Г.
товарния автомобил не бил представен на годишен технически преглед, както и че
превозваният товар /пръст и камъни/ можело да бъде разпилян, тъй като не бил
покрит. На жалбоподателят бил съставен акт за установяване на административно
нарушение серия АА №113243/27.04.2019 год. за нарушения на чл.147 ал.1 и чл.127
ал.2 от ЗДвП. В съставения акт е отразено, че няма възражения. Не е депозирал писмени възражения и в срока по чл.44 ал.1 от
ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено процесното наказателно
постановление, в
което е възпроизведена фактическата
обстановка, описана в акта. На
основание чл.185 от ЗДвП и чл.177 ал.4 т.2 от ЗДвП на Г.Т.Г., ЕГН ********** от
гр.Долни Чифлик са наложени административни наказания - “глоба” в размер на 20 лева, за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП и
„глоба“ в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.177 ал.4 т.2 от ЗДвП..
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по
делото писмени и гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им
компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Вмененото
във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща
му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
По отношение на наложеното на основание чл.185 от ЗДвП наказание за извършено нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДвП, съдът от правна страна приема следното: Административно наказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана
в качеството му на водач за това, че управлява ППС, което не е
представено на технически преглед. В АУАН и в НП нарушението е квалифицирано
като такова по чл.147 ал.1 от ЗДвП. Посочената за нарушена норма регламентира, че МПС подлежат на
задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. От
констатациите в АУАН и от показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели Л.С. и С.С. се установява, че
управлявания от жалбоподателя автомобил не е бил представен на годишен технически преглед. Жалбоподателят в жалбата
и в съдебно заседание не оспорва това обстоятелство. Счита единствено, че му е
нарушено правото на защита, тъй като не била посочена датата на извършване на
нарушението. Изложеният довод съдът намира на неоснователен. В АУАН и в НП ясно
е отразено, че се касае за извършени нарушения на 27.04.2019г., когато са и
констатирани. Г. не е санкциониран за
това, че не е представил МПС на
технически преглед, каквото задължение има собственика, а за това, че е
управлявал такова МПС. Наказващият орган правилно е приел, че е налице нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП. Вярно е, че МПС е чужда
собственост, а не на жалбоподателя, както и че за това автомобилът да бъде
представен на технически преглед задължение има собственика, или съответно
длъжностно лице. В случая обаче, жалбоподателят е санкциониран по чл.185 от
ЗДвП, а не по специалния текст на чл.181 т.1 от ЗДвП, който предвижда наказване
на определена категория лица - собственик или длъжностно лице, което без
уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за
технически преглед. В случая е установено категорично извършване на нарушение
по чл.147, ал.1 от ЗДвП, а именно управление от водач на автомобил, непредставен
на технически преглед. Като
е съобразил обстоятелството, че в случая не е приложима специалната санкционна
разпоредба на чл.181 т.1 от ЗДвП, понеже жалбоподателят не е собственик или
длъжностно лице по смисъла на тази разпоредба, наказващият орган правилно е
ангажирал отговорността на жалбоподателя в качеството му на водач по общия
текст на чл.185 от ЗДвП и му е наложил
предвидената в този текст глоба, поради което в тази част НП следва да бъде потвърдено.
По отношение на наложеното на основание чл.177 ал.4 т.2 от ЗДвП наказание, съдът от правна страна приема следното: Със съставянето на АУАН на жалбоподателят е вменено
нарушение на чл.127 ал.2 от ЗДвП изразяващо се в това, че превозва товар,
представляващ пръст и камъни, който може да бъде разпилян като не е покрит. Изпълнителното
деяние, за което е повдигнато обвинение се изразява в неизпълнение на
задължение за покриване на товари, които могат да бъдат разпилени, каквото
изискване е регламентирано чл.127 ал.2 от ЗДвП. В обстоятелствената част на НП,наказващият
орган в п.2 също е приел, че се касае за управление на ППС с товар, който може
да бъде разпилян и не е покрит в нарушение на изискванията на наредбата по
чл.127 ал.4 от ЗДвП, но е квалифицирал нарушението по чл.177 ал.4 т.2 от ЗДвП и
го е санкционирал съобразно същата разпоредба. Приложената от наказващият орган
разпоредба, предвижда налагане на наказание при управление на ППС с неукрепен
товар. Изискването товарите да бъдат укрепени и да не се влачат по земята е
регламентирано в чл.127 ал.1 т.2 от ЗДвП. Доколкото както актосъставителят,
така и наказващият орган са приели, че се касае за неизпълнение на изискването
за покриване на товар, който би могъл да бъде разпилян, какъвто товар безспорно
се явява процесния /пръст и камъни/, настоящият съдебен състав намира, че
нормата на чл.177 ал.4 т.2 от ЗДвП е несъотносима и е приложена неправилно.
Жалбоподателят, доколкото не е изпълнил изискванията на чл.127 ал.2 от ЗДвП е
следвало да бъде санкциониран на основание чл.185 от ЗДвП, доколкото няма специална санкционна разпоредба. В тази насока и е
съдебната практика Решение
№ 45 от 2.04.2018 г. на АдмС - Силистра по к. а. н. д. № 21/2018г.,Решение №
3550 от 26.05.2017 г. на АдмС - София по адм. д. № 1790/2017 г.,Решение № 89 от
1.06.2016 г. на АдмС - Ямбол по к. а. н. д. № 67/2016 г.,Решение № 743 от
15.04.2016 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 191/2016 г.,Решение от
17.01.2014 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 582/2013г. Предвид изложеното
съдът намира, НП за незаконосъобразно в тази част, поради което следва да бъде
отменено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от
ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №19 –
0869 - 001738/31.05.2019г. на Началника група към ОДМВР – гр.Шумен, сектор
„Пътна полиция“, в частта с която на основание чл.185 от ЗДвП на Г.Т.Г., ЕГН **********
от гр.Долни Чифлик е наложено административно наказание - “глоба” в размер на 20 лева, за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ наказателно постановление №19 – 0869 - 001738/31.05.2019г.
на Началника група към ОДМВР – гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, в частта с
която на основание чл.177 ал.4 т.2 от ЗДвП на Г.Т.Г., ЕГН ********** от
гр.Долни Чифлик е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е
изготвено.
Районен съдия: