Р Е Ш Е Н И Е

 

441/11.7.2019г. ,          гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На десети юли през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                                                Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 1401 по описа на ШРС за 2019 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:  

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление № 19-0869-001345 от 25.04.2019 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Д.С.В., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.  

В първото съдебно заседание по делото жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично и не изпраща процесуален представител. Във второто съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата на посочените основания, както излага и допълнителни подробни мотиви в тази насока.   

            ОД на МВР – Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява упълномощен представител.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следното:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Д.С.В. на 19.04.2019 г. управлявал автобус, марка “Мерцедес Варио”, с рег. № СО 3758 ВТ, собственост на И.М.М., ЕГН **********, като се движел в двора на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Шумен, находящ се на ул. ”Университетска” № 28 в гр. Шумен с оглед осъществяването на техническа проверка и регистрация на автобуса.  При  извършване за проверка от служители при ОД на МВР – Шумен в на двора на сектор „Пътна полиция“ било установено, че водачът няма свидетелство за управление на МПС валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС.  За констатираното нарушение на нарушителя В. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 4135 от 19.04.2019 г., с бланкетен номер 115658. Актосъставителят е посочил, че с горното деяние от страна на жалбоподателя е нарушена разпоредбата на        чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя сочейки, че има възражения, но без да ги конкретизира. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмени възражения в срока по  чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 19-0869-001345 от 25.04.2019 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Д.С.В., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя И.Г.И. и на свидетелите Р.М.В. и Л.И.А. – свидетели при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства съдът намира, че с най – голямо значение за изясняване на обективната истина по делото са показанията на свидетелите И.И., Р.В. и Л.А.. Същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на проверката на жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Наказателното постановление № 19-0869-001345 от 25.04.2019 г. е издадено от компетентен орган - от Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, съгласно заповед Рег. № 812з – 515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства, т. е. вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Легалната дефиниция на МПС се съдържа в § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП и съгласно нея моторно превозно средство е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства. Безспорно управляваното превозно средство от нарушителя е моторно такова и в този случай правилно наказващият орган е квалифицирал процесното нарушение, извършено от В..

Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 от ЗДвП и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Тази разпоредба се отнася до водачи, които шофират тежки или леки автомобили  без да притежават свидетелство за управление, било защото не са полагали изобщо изпит за правоспособност, или защото са били лишени от това право по съдебен или административен ред.

В правната норма чл. 150а,  ал. 1 от ЗДвП е въведено положителното правило за поведение на всеки шофьор: „За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство“.  За да е валидно свидетелството за управление на МПС  трябва да отговаря на две кумулативно дадени предпоставки: да е валидно, както по отношение на срока, така и по отношение на категорията на управляваното моторно превозно средство. Само при едновременното наличие на тези две предпоставки, СУМПС би се явило „съответното свидетелство за управление“ по смисъла на санкционната норма на чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ЗДвП.

Безспорно е установено по делото, че на посочената дата жалбоподателят не е представил свидетелство за управление на МПС по отношение на категорията на управляваното моторно превозно средство при поискване от полицейските служители.

Ето защо, поради всичко изложено по-горе и след анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено по безспорен начин, че жалбоподателят на 19.04.2019 г. е осъществил от обективна и субективна страна състав на административно нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, доколкото е управлявал МПС без да притежава свидетелство за управление на МПС за съответната категория на МПС.

Съдът намира обаче, че макар и действително жалбоподателят да е извършил нарушението, което му е вменено, същото се явява маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г. на ВКС, преценката „маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката на чл. 28 от ЗАНН. Тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт на основание  чл. 130, ал. 2 от ЗСВ.

Гореизложеното налага задължение за съда да провери дали са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН не са предвидени критерии за определяне кое деяние следва да се счита маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Но при определяне на наказанието, наказващия орган следва да изхожда от съвкупността от смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, при които е извършено нарушението, подбудите на нарушителя и тежестта на деянието. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение в обикновените случаи от съответния вид. Определяща е степента на обществена опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно увредените отношения.

В процесният случай жалбоподателят е управлявал автомобила за съвсем кратко разстояние /няколко метра/. В хода на съдебните прения жалбоподателят заявява, че е управлявал автомобила за съвсем кратко разстояние, само от началото на халето до канала с оглед извършване на идентификацията на МПС. При липсата на конкретни доказателства в обратна насока изложените от жалбоподателя твърдения следва да бъдат счетени за достоверни. Освен това, съдът намира, че в случая са налице обстоятелства, обуславящи по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените нарушения по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. В процесния случай от приложената по делото Справка за нарушител/водач /л. 9/ става ясно, че жалбоподателят В. с Протокол № 1156 от 21.11.2018 г. е придобил категория „D“. В случая по делото е приложено представеното от водача и Удостоверение за психологическа годност № 501375 от 15.09.2018 г., вкл. за категория „D“, от което е видно, че в него е посочен срок за валидност до 15.09.2021 г., както и Удостоверение за здравословно състояние на водача/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на ПС с Амб. № 787/03.07.2019 г. Като се има предвид и обстоятелството, че нарушителят е предприел действия да се сдобие с друго СУМПС, вкл. за категория „D“, следва, че извършеното от него нарушение разкрива много по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените нарушения от този вид. В този смисъл, съдът приема, че обществената опасност на така осъщественото административно нарушение е явно незначителна, доколкото от него не са причинени вреди и доколкото липсват данни за съзнателно и преднамерено намерение за противоправно поведение у дееца. При това положение наказващият орган е следвало само да предупреди нарушителя по реда на чл. 28 от ЗАНН, без да му налага наказание. Съдът намира, че изводът за маловажността на нарушението би бил в унисон със смисъла на закона, поради което нарушението следва да бъде подведено под нормата на чл. 28 от ЗАНН, а санкционният акт се явява незаконосъобразен, доколкото административно-наказващия орган е пристъпил към стриктното прилагане на правната норма, без да отчете горните обстоятелства. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита, че посочените в чл. 12 от ЗАНН цели биха били постигнати и без да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на санкционираното лице, като постановеното решение, с което се прилага института на маловажността, ще окаже предупредително въздействие върху дееца. В тази насока е и Решението по КАНД № 311/2017 г. на ШАС, като в също е споделено становището на въззивния съд за маловажност на сходен случай, с оглед обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал автомобила за съвсем кратко разстояние, в рамките на няколко минути.  

Поради изложеното настоящия състав намира, че обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 19-0869-001345 от 25.04.2019 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Д.С.В., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.    

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено пред Шуменския административен съд по реда на АПК.

                                                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: