Р Е Ш Е Н И Е

669/22.11.2019г.               гр.Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, осми състав

на деветнадесети ноември, през две хиляди и деветнадесета година,

в публично заседание в следния състав:  

                                                                             Председател: Валентина Тонева

Секретар:Й.К.  

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №1427 по описа на ШРС за 2019г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:  

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 19 – 0869 -001816/ 04.06.2019г. на Началник група към ОДМВР – Шумен, сектор “Пътна полиция” Шумен, с  което, на основание чл.53 от ЗАНН  и чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, на Д.Й.С. са наложени съответно - административно наказание “глоба” в размер на 20 лева, “глоба” в размер на 80 лева и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца, “глоба” в размер на 80 лева и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца за нарушения по чл.40 ал.1, пр.2 от ЗДвП, чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.123, ал. 2  от ЗДвП.  

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да намали размера на санкцията в НП по пункт втори и трети, като заявява, че не обжалва НП по пункт първи.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява, изпраща  процесуален представител – адв. Жеков от ШАК.

За АНО, редовно призован, се явява процесуален представител.Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

По делото е представен АУАН № 113442/04.05.2019г., съставен срещу жалбоподателя за това, че на 04.05.2019г., около 13,45 часа в гр.Шумен, на ул. “Любен Каравелов“, пред №1, управлява собствения си лек автомобил „Рено 19“, с рег. № Н 6043АН.

В АУАН е посочено, че водачът, преди да започне движение назад, не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и блъска паркиралия лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № Н 8644ВК.

Като участник в ПТП, не спира да установи какви са последиците от произшествието, продължава движението си по ул. „П.Волов“ в посока към ул. “Кирил и Методий“.

Като участник в ПТП, не е уведомил собственика на имуществото, което е повредил в резултат на произшествието.

Актосъставителят е приел, че с действията си нарушителят виновно е нарушил чл. 40, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП, чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 2 от ЗДвП.

От показанията на актосъставителя се установява, че същият е съставил АУАН в качеството си на мл. автоконтрольор при ОДМВР-Шумен, без да е очевидец на ПТП. С колегата си били изпратени по получен сигнал за възникнало ПТП, като на место установили щетите по автомобила на потърпевшия.

По сведения св. И. установили регистрационния номер на причинилия ПТП-то автомобил. На база на получените сведения и направения оглед, бил установен механизмът на настъпване на ПТП, отразен в съставения протокол за ПТП и схема на произшествието, който протокол бил подписан и от жалбопадателя. В същия протокол са отразени и видими щети на МПС, а именно пробита предна дясна броня. Изготвени са и фото снимки.

На жалбоподателя бил съставен АУАН № 113442/04.05.2019г., с описани нарушения по чл. 40, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП, чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 2 от ЗДвП. В АУАН жалбоподателят отразил, че няма възражения. В законоустановения срок не е депозирал възражения по акта.

Наказателно постановление №19 – 0869 - 001816/04.06.2019г. на Началник група към ОДМВР – Шумен, сектор “Пътна полиция” - Шумен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, на Д.Й.С. са наложени съответно - административно наказание “глоба” в размер на 20 лева, “глоба” в размер на 80 лева и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца, “глоба” в размер на 80 лева и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца, за нарушения по чл. 40, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП, чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 2 от ЗДвП.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от показанията на разпитаните в  съдебно заседание свидетели. По делото е проведн разпит на св. Е.Т.И., чиито показания съдът кредитира изцяло.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

 В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване  на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок,  като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл. 57 от ЗАНН реквизити. Нарушенията са индивидуализирани в степен, позволяваща на нарушителя да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето, посочено в АУАН и НП. В тежест на административно - наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има извършено административно нарушение и че то е извършено виновно именно от лицето, посочено като нарушител.

По пункт първи:                 

В акта и в НП е прието, че жалбоподателят виновно е нарушил – чл. 40, ал. 1 от ЗДвП. Посочената разпоредба вменява в задължение на водачите на МПС, преди да започнат движение назад, да се убедят, че пътят зад превозното средство е свободен.

Съдът приема за безспорно установено от фактическа страна, че на визираната в АУАН и в НП дата е възникнало ПТП, което е било причинено от  жалбоподателя, при управление на л.а. „Рено 19“, с рег. № Н 6043АН.

Самият жалбоподател не отрича, че на посочените дата, време и място е управлявал автомобила, включително и че е извършвал движение назад. При предявяване на АУАН, жалбоподателят не е отразил възражения, че не е управлявал МПС на визираната дата и час. Не е депозирал такива и в законоустановения 3 -дневен срок. Не оспорва това обстоятелство и в депозираната жалба. Подписал е и изготвения от актосъставителя протокол за ПТП, в който той е посочен като участник в ПТП. Съдът намира, че в съставения акт за установяване на административно нарушение са отразени действителни факти и обстоятелства относно нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗДвП. В процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становище на съда за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно - наказващия орган. За административните нарушения не се изисква пряк умисъл. Достатъчно е да са извършени непредпазливо.

Съдът намира, че в конкретния случай се касае за непредпазливо деяние. Административно – наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което е било осъществено, съобразил се е с действителната фактическа обстановка и е приложил съответната административно - наказателна разпоредба на Закона за движение по пътищата и е наложил съответното наказание, чийто размер е строго фиксиран от закона. В случая не е налице маловажен случай на административно нарушение, което не следва да се наказва на основание чл. 28 от ЗАНН, доколкото в резултат на нарушаване на правилата за движение се стигнало до ПТП, в резултат на което са настъпили вредни последици.

Предвид заявеното от жалбоподателя, че не обжалва НП в тази му част, НП е влязло в сила.

По пункт втори и трети на НП:

По отношение на наложените на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП две наказания за извършени нарушения по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 2  от ЗДвП, съдът намира за установено следното:

Разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП санкционира поведение, при което водачът на МПС наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие, като се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв..

Установи се, че ПТП е възникнало между управлявания от жалбоподателя автомобил и „Ауди А4“, с рег. № Н 8644ВК, чийто собственик не е бил на местопроизшествието. В случая, след реализирането на ПТП, жалбоподателят е напуснал местопроизшествието. Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.

Разпоредбата на чл. 123, ал.2 от ЗДвП регламентира, че всеки участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен, при поискване от други участници в движението, да дава данни за самоличността си и за задължителната си застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, а в зависимост от последиците от произшествието и да уведоми собствениците на имуществото, което е повредил в резултат на произшествието.

В случая не е предприел действията, вменени му като задължение. С факта на неспиране на местото на ПТП, за да установи какви са последиците от произшествието и продължаване движението си по ул. „П.Волов“ в посока към ул. “Кирил и Методий“ в гр. Шумен, жалбоподателят на практика не е оказал съдействие и за установяване на вредите от ПТП, към момента на причиняването им. Такова съдействие той е оказал едва след установяването му от контролните органи. Предвид изложеното, съдът намира, че е осъществил вменените му нарушения от обективна страна. От субективна страна деянията са извършени от нарушителят виновно, при форма на вината пряк умисъл, като деецът е съзнавал обществено опасния му характер, знаел е, че не бива да напуска местопроизшествието при извършено ПТП, /доколкото водачите на МПС се предполага, че познават правилата за движение по пътищата/ и въпреки това го е направил.

 Съдът намира за неоснователно изложеното от жалбоподателя твърдение, относно направена от него преценка след инцидента, че нищо особено не се е случило. От показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от приложения снимков материал, изготвен от контролните органи, се установява, че е налице пробита предна дясна броня, а не просто леко охлузване. Съдът не споделя и становището  заявено от представителя на жалбоподателя,  че нарушението по пункт трети не е извършено,  доколкото е нямало с кого да контактува  жалбоподателя след ПТП. Настоящата инстанция намира, че са налице безспорни доказателства за осъществени нарушения по пункт втори итрети на НП. Административно – наказващият орган правилно е квалифицирал нарушенията, които са били осъществени, съобразил се е с действителната фактическа обстановка, правилно е приложил съответната административно-наказателна разпоредба на Закона за движение по пътищата.

Същевременно наложеното наказание за всяко от двете нарушения по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и по чл. 123, ал. 2 от ЗДвП, е над минимално предвидения размер – „глоба” в размер на 80 лева и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца, без да са посочени конкретни мотиви за това от страна на АНО.

 Съдът намира, че така наложените санкции са несъразмерни и в този смисъл възраженията на представителя на жалбоподателя са основателни, поради което санкциите, за всяко от двете нарушения по пункт втори и трети, следва да бъдат намалени до минимално предвидения зоконов размер, а именно – «глоба» в размер на 50 лв., лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в частта относно наложените санкции за второто и третото от описаните нарушения, като бъде намален размерът на всяка от двете санкции от:  „глоба“ в размер на 80 лева и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца, на: „глоба» в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. По пункт първи на НП, доколокото жалбоподателят заяви неколкократно, че не го обжалва, то в тази част НП е влязло в законна сила .

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 предл.Първо от ЗАНН, съдът  

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №19– 0869 -001816/04.06.2019г. на Началник група към ОДМВР – Шумен, сектор “Пътна полиция” - Шумен, с което на Д.Й.С. са наложени административни наказания “глоба” в размер на 20 лева, “глоба” в размер на 80 лева и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца, “глоба” в размер на 80 лева и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца, за нарушения по чл. 40, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП, чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 2 от ЗДвП, в частта по пункт втори и трети, досежно нарушенията по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 2 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на наложените наказания от: „глоба” в размер на 80 лева и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца, на: глоба» в размер на 50 лв.(петдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.  

В останалата си част – по пункт първи, досежно глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 40, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП, НП №19– 0869 -001816/04.06.2019г. на Началник група към ОДМВР – Шумен, сектор “Пътна полиция” - Шумен е влязло в законна сила, поради необжалването му.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд  гр. Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава XII от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

Районен съдия: