Р Е Ш Е Н И Е  

                                                                557/9.10.2019г.  

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав:  

                                                                Председател: Диана Георгиева  

при секретар В. И., като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 1522 по описа на ШРС за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

         Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № В-0047139 от 27.05.2019г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП, с което на “Теленор България” ЕАД, гр. София е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл.222а от ЗЗП за нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като издадено в нарушение, както на разпоредбите на ЗЗП, така и на ЗАНН. В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с приложимите материалноправни норми, като са изложени подробни доводи за отмяна на атакуваното НП. В съдебно заседание дружеството - жалбоподател не се явява лично и не изпраща  процесуален представител.   

За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП със седалище гр. Варна - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява процесуален представител.

         Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

         Разгледана по същество жалбата е  неоснователна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството – жалбоподател “Теленор България” ЕАД, гр. София извършва търговска дейност в стопанисвания от него обект – магазин „ТЕЛЕНОР“ за продажба на телефонни апарати, телекомуникационна техника, преносими компютри и аксесоари за тях,  находящ се в гр. Шумен, бул. Симеон Велики № 46В. На 01.03.2019г. била извършена проверка в обекта от длъжностни лица към РД на КЗП, гр. Шумен, по повод постъпила потребителска жалба от Междун Тунчел Р. с Вх. № В–03-458 от 22.02.2019г. за непривеждане на потребителска стока – мобилен телефон, марка “ Samsung Galaxy J5 2017 ”, за която била предявена рекламация, в съответствие с договора за продажба. В хода на проверката в търговския магазин, свидетелката Ц.И.Х. установила, че в магазина била предявявана рекламация от потребителя Р. на 14.02.2019г. Към момента на проверката, свидетелят установил, че търговецът “Теленор България” ЕАД отказал да приведе стоката в съответствие с договора за продажба. Свидетелката Х. установила, че потребителя е закупил мобилен телефонен апарат, “Samsung Galaxy J5 2017” от “Теленор България” ЕАД на 14.05.2018г. На 22.10.2018г. с описан проблем „петно на дисплея“ била приета първа рекламация за мобилния апарат. На 24.10.2018г. предявената рекламация била удовлетворена и апаратът върнат към търговския обект отремонтиран. Втората рекламация била предявена на 14.02.2019г., като бил посочен следния дефект „Голямо тъмно петно на екрана“, а като особени белези при приемането в магазина било описано „ Драскотини по корпуса“. Проверяващите длъжностни лица констатирали, че мобилния телефон бил върнат на потребителя, неприведен в съответствие с договора за продажба. На потребителят било отказано привеждане на стоката в съответствие с договора за продажба, тъй като съгласно Сервизен протокол № 502042027/15.02.2019г., издаден от Централен сервиз - „Върнат неотремонтиран, поради механично повреден дисплей, вследствие на натиск, удар или усукване. Цена за смяна -170 лв.“. Свидетелят установил, че след като мобилния телефонен апарат бил приет в магазина, бил изпратен в Централния сервиз, който сервиз с протокол установил, че апарата бил механично увреден. За извършената проверка бил съставен Констативен протокол № К-2656351 от 01.03.2019г. от свидетеля Ц.Х., в който разпоредила на търговеца, с оглед установяване на фактическата обстановка да представи в офиса на КЗП гр. Шумен, протокол за приемане на устройството от 22.10.2018г., сервизен протокол от 24.10.2018г., протокол за приемане на устройството от 14.02.2019г., сервизен протокол от 15.02.2019г. и становище по жалбата и претенцията на потребителя за замяна. На 15.03.2019г. в  офиса на КЗП гр. Шумен се явило лицето Д.Ц.В., което представило Становище от „Теленор България“ ЕАД по жалбата на потребителя, два сервизни протокола и снимков материал – 3 броя, за което бил съставен Протокол за проверка на документи № К – 0112141  към констативен протокол № 2656351 от 01.03.2019г. На 22.03.2019г., свидетелката Ц.И.Х. съставила АУАН № К – 0047139 в присъствието на преупълномощеното от представляващия дружеството, лице – Д.Ц.В., което го подписало без възражения. В Акта за установяване на административно нарушение, съставен в присъствието на Н.И.Й. – присъствал при проверката, актосъставителят приел, че търговецът “Теленор България” ЕАД гр. София е нарушил разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП, като до 15.03.2019г. не е изпълнил административното си задължение, когато потребителската стока не съответства на договора за продажба да я приведе в съответствие с договора. Дружеството - жалбоподател не се е възползвало от законното си право и не е депозирало писмено възражение в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка било издадено наказателно постановление № В-007139 от 27.05.2019г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП, с което на “Теленор България” ЕАД, ЕИК 831642181, гр. София била наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл.222а от ЗЗП за нарушение по чл.113, ал.1 от ЗЗП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя – Ц.Х. и свидетеля при установяване на нарушението и съставяне на акта – Н.Й., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на  процесуалните правила, които налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено не са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.

Съгласно разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба, а съгласно ал.2 на цитираната правна норма привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба трябва да се извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя, което е безплатно за потребителя съгласно. От друга страна чл.105,ал. 1 от ЗЗП гласи, че продавачът е длъжен да предаде на потребителя стока, която съответства на договора за продажба, а според  чл.108, ал.1 от ЗЗП всяко несъответствие на потребителската стока с договора за продажба, което се прояви до 6 месеца след доставянето на стоката, се смята, че е съществувало при доставянето й, освен ако се докаже, че липсата на съответствие се дължи на естеството на стоката или на характера на несъответствието. Така регламентираната презумпция е със срок, изтичането на който има за своя правна последица обръщане тежестта на доказване. В първите 6-месеца от сключване на договора - ако се прояви несъответствие на стоката с договора за продажба, търговецът е този, който трябва да доказва, че същото се дължи на виновно поведение от страна на потребителя.

В конкретния случай от данните по делото, безспорно се установява, че е налице нарушаване на горните задължения на продавача. Безспорно установено по делото е, че в стопанисвания от дружеството -жалбоподател “Теленор България” ЕАД гр. София, обект – магазин „ТЕЛЕНОР“, находящ се в гр. Шумен, бул. Симеон Велики46В се предлагат за продажба телефонни апарати, телекомуникационна техника, преносими компютри и аксесоари за тях. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че след проявен за втори път дефект, продавача е приел мобилен телефонSamsung Galaxy J5 2017за рекламация преди да е изтекъл срока по чл.108, ал.1 от ЗЗП. Търговецът /жалбоподателят/ изпратил дефектиралият апарат за сервизно гаранционно обслужване, след което в срока по чл.113, ал.2 от ЗЗП, жалбоподателят на база направени констатации в сервиза, че след констатирана механична повредамеханично повреден дисплей, в следствие на натиск, удар или усукване не привел стоката в съответствие с договора за продажба. Към датата на проверката, извършена от представители на КЗП  - 01.03.2019г., както и към съставяне на АУАН, телефонът на клиента, не само, че не бил приведен в съответствие с договора за покупко - продажба, но търговецът отказал да го приведе. т.е. не е изпълнил административното си задължение, визирано в разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП. В подкрепа на изложеното са показанията на свидетелите Ц.Х. и Н.Й., както и сигнала на потребителя - жалба от Междун Р. и приложените към нея писмени доказателства, дори и снимка.

Видно от приложеното по административно-наказателната преписка, копие от  Протокол за приемане на устройство № 502042027 от 14.02.2019г. е, че върху телефона в момента на предявяване на рекламацията е вписано следното: “Драскотини по корпуса”, без да описани открити следи от удар, ожулване или усукване, което по твърдение на дружествотожалбоподател е довело до повредата на апарата. Наличието на механично увреден дисплей, в следствие на натиск, удар или усукване  са били открити впоследствие, като същите би могло да бъдат причинени от неправилно съхранение, транспорт или от други действия от служители на дружествотожалбоподател или на оторизирания сервиз.  

Според предварително обявените условия, гаранцията може да бъде отнета, при всички случаи на повреди, причинени от неправилна употреба, изпускане, удар, неправилно съхранение, заливане с течности и др. В настоящия случай не се установява, че повредата на мобилния апарат да е в резултат на механично увреден дисплей в следствие на удар, натиск или усукване, което е видимо с просто око, доколкото липсват констатации в тази насока от приемащия рекламацията, служител на търговеца. След като не е доказано по категоричен начин, че дефектите, които показва закупената стока, се дължат на неправилна експлоатация или съхранение от потребителя, търговецът е длъжен да изпълни задължението си по  чл.113, ал.1 от ЗЗП и като не е сторил това, същият е нарушил посочената разпоредба и правилно е бил санкциониран за неизпълнение на задължението си. Оттук следва да се приеме за установено по несъмнен начин извършването на нарушението, визирано в АУАН и НП, като наведеното оплакване за необоснованост на атакуваното НП е неоснователно.

Ето защо настоящия съдебен състав приема, че по делото се доказа по безспорен начин, че закупеният от магазина на жалбоподателя, телефон не е съответсвал на договора за продажба, поради което дружеството - жалбоподател “Теленор България” ЕАД гр. София е следвало да приведе потребителската стока в съответствие с договора за покупко – продажба, което задължение същият не изпълнил.

Посочената в АУАН и НП дата на нарушението /15.03.2019г./ е денят следващ изтичането на законоустановения срок за изпълнение на процесното задължение, а именно - един месец след датата на предявяване на рекламацията. Доколкото жалбоподателятт не е изпълнил задължението си по чл.113, ал.1 от ЗЗП в предвидения в ал.2 законов едномесечен срок от приемане на рекламацията – 14.02.2019г. и  потребителската стока не е отремонтирана, правилен е изводът на наказващия орган, че процесното неизпълнение на административно задължение е осъществено именно на 15.03.2019г. с изтичане на регламентирания в чл.113, ал.2 от ЗЗП едномесечен срок. В този смисъл, наказващият орган не е допуснал соченото от жалбоподателя нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото в НП изрично е посочена датата на извършване на нарушението и същата е индивидуализирана правилно.  

Поради всичко изложено по-горе, съдът намира, че “Теленор България” ЕАД гр. София, в качеството си на търговец, действително е осъществило от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП, а именно: не е изпълнил административното си задължение да преведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба, в рамките на едномесечния срок, считано от предявяване на рекламацията от потребителя, тъй като потребителят е предявил рекламация на дата 14.02.2019г., като към датата на изтичане на едномесечния срок за привеждането й в съответствие с договора за продажба - 14.03.2019г., телефонът не е бил приведен в съответствие с договора за продажба и на 15.03.2019г. е осъществено нарушението.

Настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай не може да бъде приложена  разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената разпоредба. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че Закона за защита на потребителите регулира отношенията между търговец и потребител и неговата цел основно е да гарантира правата на потребителите. Процесното нарушение не покрива по никакъв начин един от най-важните критерии при определяне на нарушението като маловажно, а именно липсата или незначителност на вредните последици, тъй като ноторно известен е фактът за нуждата от мобилен телефон, като потребителят е платил мобилен апарат, който не е приведен в съответствие с договора.

За неизпълнение на разпоредбите на чл.113, ал.1 от ЗЗП санкционната разпоредба на чл.222а от ЗЗП предвижда имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 3000 лева. Съдът намира, че по отношение на това деяние административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.222а от ЗЗП. Намира, че са вписани и мотиви от страна на АНО по отношение на определения максимален размер на санкцията. В АУАН е вписано, че нарушението е поредно пето, а в НП е вписано, че установеното административно нарушение е поредно, като е вписано едно влязло в законна сила, НП.

В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                         Р Е Ш И:  

 

         ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № В-0047139 от 27.05.2019г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП, с което на „Теленор България” ЕАД, гр. София, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6  е наложена имуществена санкция на основание чл.222а от ЗЗП  в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за нарушение на  чл.113, ал.1 от ЗЗП, като правилно и законосъобразно.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

      РАЙОНЕН СЪДИЯ: