Р Е Ш Е Н И Е

 

519/4.9.2019г. ,                 гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                                            Председател: Надежда Кирилова  

Секретар: М. М.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 1529 по описа на ШРС за 2019 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:  

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление № 440569-F471897/05.06.2019 г. на Директора на офис за обслужване – Шумен в ТД на НАП - гр. Варна, с което на „Т.М. - Б.” ЕООД, *************, със седалище и адрес на управление:          гр. Върбица, ул. ”**********************” ****, представлявано от Т.М.С., ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева на основание чл. 104, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, във вр. чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „в“ от ЗЗО. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно призовано, не се явява представляващия дружеството и не изпраща процесуален представител.

            ТД на НАП – гр. Варна - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява упълномощен представител. Депозира писмено становище, в което оспорва жалбата изцяло и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.      

            Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството-жалбоподател Т.М. - Б.” ЕООД, ************* е  със седалище и адрес на управление: гр. Върбица, обл. Шумен, ул. ”**********************” **** и се представлява от Т.М.С., ЕГН **********

Дружеството-жалбоподател стопанисва питейно заведение – бистро „Б.“, находящо се в Курортен комплекс край гр. Върбица. Във връзка с дейността си същото ангажирало работници по трудово правоотношение. До 26.04.2018 г. дружеството не внесло дължимите от него осигурителни вноски за здравно осигуряване за месец март 2018 г. в размер на 51.73 лева за наетите по трудови договори лица. Впоследствие, на 12.02.2019 г. от Р.Р.М. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Варна била извършена проверка, при която изложените обстоятелства били установени, като било констатирано също, че дружеството не е внесло дължимите вноски за здравно осигуряване не само за посочения месец, но и за целия период от започването на дейността си до момента на проверката. Във връзка с тези констатации на 13.02.2019 г. проверяващият съставил акт за установяване на административно нарушение на санкционираното дружество за това, че до 26.04.2018 г., в качеството си на работодател и осигурител, не е изпълнило задължението си да внесе в срока, предвиден в чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „в“ от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ дължимите здравноосигурителни вноски за месец март 2018 г. за работниците по трудови правоотношения. Актът бил съставен в присъствието на упълномощено лице от дружеството – жалбоподател, бил предявен и подписан от него без възражения. Впоследствие дружеството - жалбоподател не се е възползвало от законното си право и не е депозирало допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка на 05.06.2019 г. било издадено и атакуваното наказателно постановление наказателно постановление № 440569-F471897 на Директора на офис за обслужване – Шумен в ТД на НАП - гр. Варна, с което на „Т.М. - Б.” ЕООД, *************, със седалище и адрес на управление: гр. Върбица, ул. ”**********************” ****, представлявано от Т.М.С., ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева на основание чл. 104, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, във вр. чл. 40, ал. 1,    т. 1, б. „в“ от ЗЗО – за точа, че дружеството в качеството си на работодател и осигурител не е внесло по сметка на компетентната ТД на НАП, която за задълженото лице е ТД на НАП – Варна, офис Шумен, дължимите здравноосигурителни вноски за месец октомври – 03.2018 г., в законоустановения срок  по чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „в“ от ЗЗО, като е посочено, че нарушението е извършено на 26.10.2018 г.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Р.Р.М., както и от присъединените по реда на           чл. 283 от НПК писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелят М.Г., тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото посоченият свидетел не се е намирал в никакви особени отношения с представляващия търговеца - нарушител, които дори не са се познавали и не извлича ползи от твърденията си, същият не може да се счита за заинтересуван или предубеден, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Наказателното постановление № 440569-F471897/05.06.2019 г. е издадено от компетентен орган - от Директора на офис за обслужване – Шумен в ТД на НАП - гр. Варна, съгласно заповед № ЗЦУ – ОПР-17/17.05.2018 г.  на Изпълнителния директор на НАП.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на       чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

По отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице, в тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в         чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към държавата или общините е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на юридическото лице или едноличния търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение на конкретно физическо лице.

Като юридическо лице, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, дружеството-жалбоподател несъмнено има качеството „работодател“ съгласно дефиницията на §1, т. 1 от ДР на КТ. Разпоредбата на чл. 40,   ал. 1, т. 1, б. „в“ от ЗЗО задължава работодателите да внасят здравноосигурителните вноски на осигурените лица, едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване. В същото време, според разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от КСО осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, които са за сметка на осигурителите, се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. Предвид обстоятелството, че дружеството несъмнено не е внесло дължимите здравноосигурителни вноски за процесния период до посочения краен срок, видно е, че същото действително е осъществило неизпълнение на административно задължение, установено с разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „в“ от ЗЗО.

Предвид изложното съдът намира, че от обективна страна е осъществен състава на вмененото с акта за установяване на административно нарушение нарушение по        чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „в“ от ЗЗО.

При проверка законосъобразността на издаденото наказателно постановление обаче съдът установи, че актосъставителя, а впоследствие наказващия орган са изписали две различни  дати на процесното административно нарушение – едната /в акта за установяване на административно нарушение/ – 26.04.2018 г., изразяващо се в това, че жалбоподателят в качеството си на работодател и осигурител, не е изпълнило задължението си да внесе в срока, предвиден в чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „в“ от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ дължимите здравноосигурителни вноски за месец март 2018 г. за работниците по трудови правоотношения, а в наказателното постановление е посочено, че на 26.10.2018 г. /друга дата/ дружеството в качеството си на работодател и осигурител не е внесло по сметка на компетентната ТД на НАП, която за задълженото лице е ТД на НАП – Варна, офис Шумен, дължимите здравноосигурителни вноски за месец октомври – 03.2018 г., в законоустановения срок  по чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „в“ от ЗЗО.

Ето защо при така установената фактическа обстановка, съдът приема, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на  процесуалните правила, които налага отмяна на последното. Според съда съществено при производството от административно-наказателен характер е да се установи съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, наказателното постановление издадено ли е при спазване на разпоредбите за съдържание и реквизити и съществува ли единство между акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление. Това са процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно, и когато установи, че са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно. Законодателят е определил, че по съставянето на актовете за неизпълнения по ЗЗО се прилагат нормите на ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 42, т. 3 и т. 4 от ЗАНН акта за установяване на административно нарушение трябва да съдържа както дата и място на извършване на нарушението, така и описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено /в процесния случай – неизпълнението на задължение към държавата/. В конкретния случай съдът констатира, че в акта за установяване на административно нарушение е посочено, че деяние осъществява признаците на административно нарушение по чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „в“ от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, което е извършено на 26.04.2018 г., тъй като не са внесени в срок дължимите здравноосигурителни вноски за месец март 2018 г. за работниците по трудови правоотношения. А в издаденото въз основа на акта за установяване на административно нарушение наказателно постановление е посочено, че деяние осъществява признаците на административно нарушение по чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „в“ от ЗЗО, като е конкретизирана датата и мястото на извършване на нарушението - неизпълнението на задължение към държавата е осъществено на 26.10.2018 г. в   гр. Шумен, понеже не са внесени дължимите здравноосигурителни вноски за месец октомври – 03.2018 г., в законоустановения срок  по чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „в“ от ЗЗО. Налице е съществено разминаване между акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, като разминаването засяга съдържащите се в тях задължителни реквизити, които законодателят е посочил изчерпателно в разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН, респ. чл. 57 от ЗАНН. Тези допуснати нарушения от страна на административнонаказващия орган не могат да бъдат санирани в настоящото производство, тъй като следва да съществува единство между посоченото в акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление. В конкретният случай разминаванията са толкова съществени, че водят до ограничаване правото на защита на санкционираният субект. Това е така, тъй като изискванията за реквизитите на акта за установяване на административно нарушение  и наказателното постановление имат за цел ефективна защита, както по правните, така и по фактическите твърдения на повдигнатите му обвинения в двете фази на производството. По този начин е било накърнено правото на защита на жалбоподателят, който има право да узнае за какво точно неизпълнение е санкциониран, кога и къде. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно постановление, тъй като представлява съществено процесуално нарушение.

Още повече, следва да се има предвид, че административно наказателното производство въвежда строги правила за осъществяването му, както в основния закон - ЗАНН, така и в специализираните закони, които определят различните видове административни нарушения и наказанията за тях. Тяхното изпълнение е от съществено значение не само за защитата на санкционирания правен субект, който има право да научи коя точно правна норма е нарушена от него, и с кое му поведение е сторено това, за да организира защитата си в пълен обем, но и с оглед на спазването на принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното право. Ето защо и особено важно е за държавните органи, които прилагат административно-наказателните разпоредби, да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите разпоредби. Именно стриктното спазване на императивните правила е гаранция за справедливост на процедурата и липса на произвол. В конкретния случай, когато държавните органи искат да ангажират административно наказателната отговорност на едно лице, извършител на административно нарушение, са задължени съобразно посочените правни норми да опишат точно и ясно самото нарушение, включително и да конкретизират точно и изчерпателно текстовете от закона, които са били нарушени. Изпълнението на това задължение е от съществено значение не само за защитата на санкционирания правен субект, който има право да научи коя точно правна норма е нарушена от него, и с кое му поведение е сторено това, за да организира защитата си в пълен обем, но и с оглед на спазването на принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното право. Изложеното виждане е възприето също в Решение № 269 от 30.11.2015 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 260/2015 г. и др.

С оглед на всичко изложено по-горе настоящият състав намира, че така описаните и обсъдени процесуални нарушения са съществени и се явяват достатъчно основание за цялостна отмяна на обжалваното наказателно постановление, доколкото същото се неправилно и незаконосъобразно.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло, а жалбата като основателна следва да бъде уважена.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 440569-F471897/05.06.2019 г. на Директора на офис за обслужване – Шумен в ТД на НАП - гр. Варна, с което на „Т.М. - Б.” ЕООД, *************, със седалище и адрес на управление:          гр. Върбица, ул. ”**********************” ****, представлявано от Т.М.С., ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева на основание чл. 104, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, във вр. чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „в“ от ЗЗО, като неправилно и незаконосъобразно.  

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменски административен съд по реда на Глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.  

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: