595/23.10.2019г. , гр.Шумен
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският районен съд, в открито
заседание на двадесет и четвърти септември двехиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
Емилиян Ангелов
при
секретаря В.С., като разгледа докладваното от районния съдия ВНАХД №1530 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
В открито съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, а чрез
писмено становище, представител на въззиваемата страна намира, че жалбата е
неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.
Жалбата е подадена в срок и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по
следните съображения:
Въз основа
всички събрани по делото доказателства, от фактическа страна се
установява следното: Дружеството-жалбоподател стопанисва търговски обект бистро
„***“, находящо се в курортен комплекс „Върбица“ гр. Върбица. При извършена
проверка на 14.12.2018г. в ТД НАП гр. Шумен, приключила с протокол №
П-03002718198806-073-001/12.02.2019г. от Р.М. на длъжност гл. инспектор по
приходите било констатирано, че дружеството жалбоподател не било внесло
дължимите от него осигурителни вноски за здравно осигуряване за м. май 2018г. в
размер на 100,88 лева за наетите по трудови договори лица. . Във връзка с тези констатации, на
13.02.2019г. проверяващата съставила акт за установяване на административно
нарушение на санкционираното дружество за това, че до 25.06.2018г., в качеството си на
работодател и осигурител, не е изпълнило задължението си да внесе в срока,
предвиден в чл.40, ал.1, т.1, б.”в” от ЗЗО, дължимите здравноосигурителни
вноски за м. май 2018г. за работниците по трудови правоотношения. Актът бил
съставен в присъствието на упълномощено лице, бил предявен и подписан от него
без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от
ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 05.06.2019г. било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което на „Т. М. - Б.” ЕООД гр. В* ,
представлявано от Т. М. С.ЕГН ********** било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 4000 лв. за нарушение на 40, ал.1, т.1,
б.”В” от ЗЗО.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото
доказателства: основно от разпита на свидетелите Р.М. и С.Г., както и от приобщените по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства. Актосъставителят М. лично е
констатирала невнасянето на
процесните суми, като е извършила проверка в съответната информационна система, въз основа предоставените от
дружеството декларации. Показанията на М. за фактическите му
констатации следва да бъдат кредитирани, тъй като липсват основания за съмнение
в тяхната достоверност. При това положение съдът приема за безспорно установено
неизпълнението на процесното
административно задължение от страна на санкционираното
лице.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Разпоредбата на 40, ал.1, т.1, б.”В” от ЗЗО задължава работодателите да внасят
здравноосигурителните вноски на осигурените лица, едновременно с осигурителните
вноски за държавното обществено осигуряване. В същото време, според
разпоредбата на чл.7, ал.1 от КСО осигурителните вноски за държавното обществено
осигуряване за работниците
и служителите се внасят от осигурителите до 25 число на месеца, следващ месеца, през който е положен
трудът. При това
положение крайният възможен срок за внасянето на осигурителните вноски в приход
на НЗОК за работниците и служителите на дружеството за м. май 2018г. е било 25
число на месец юни 2018г. Нарушението е извършено на 26.06.2018г. Предвид
обстоятелството, че дружеството несъмнено не е внесло дължимите
здравноосигурителни вноски за процесния период до посочения краен срок, видно
е, че действително е налице неизпълнение на административно задължение,
установено с разпоредбата на чл.40, ал.1, т.1, б.”в” от ЗЗО, за което същото
правилно и законосъобразно е било санкционирано с обжалваното наказателно
постановление.
Причините за неизпълнение на вмененото със закона задължение в случая са ирелевантни
за делото. От обективна страна следва да се отбележи, че с неплащането в срок
на вноските се осъществява състава на вмененото нарушение, защото срокът е
основен елемент от състава му. Обстоятелството, че същите са били внесени по –
късно, както и размерът на невнесените
вноски в срок евентуално биха имали значение при индивидуализиране на
конкретната санкция. В случая обаче е наложена санкция в минимално предвидения размер. Съобразявайки
изложеното съдът намира, че е осъществен състава на нарушението от обективна страна. Както в
хода на административното производство, така и в съдебното не са представени доказателства от страна на
жалбоподателя, че са внесени дължимите осигурителни вноски в
регламентирания срок за посочения
период, а и тези за други периоди от време.
При
извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на
нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Описанието на нарушението е
достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере
какво неизпълнение се твърди, че е извършено.
В случая, от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
дружеството, в качеството си на работодател, съответно осигурител по смисъла на
чл.5, ал.1 от КСО, не е внесъл в
компетентната ТД на НАП осигурителни
вноски за здравно осигуряване за м. май 2018г. на работещите в дружеството по
трудово правоотношение работници и служители в законоустановения срок и с
бездействие си дружеството безспорно осъществява от обективна страна на състава на нарушението по чл.40, ал.1, т.1,
б.”в” от ЗЗО.
Предвидената в чл.83 от ЗАНН имуществена
отговорност на юридическите лица за неизпълнение на задължение към държавата
е обективна, безвиновна.
Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя
нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се
установи задължението на ЮЛ, което не е изпълнено. Не се търси виновно
поведение на конкретно ФЛ. Имуществената санкция на ЮЛ се налага за
неизпълнение на задължения към държавата
при осъществяване на тяхната дейност.
По отношение на констатираното нарушение,
административно – наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и
правилно е санкционирал съобразно разпоредбата на чл.104 ал.1 от ЗЗО.
Наложеното наказание е в минимално предвидения размер.
Административно-наказателната отговорност правилно е била насочена към дружеството – жалбоподател доколкото разпоредбата на чл.104 ал.1 от ЗЗО предвижда
наказание и за работодател. В настоящият случай именно дружеството се явява в
това качество, поради което правилно и
законосъобразно е ангажирана административно - наказателната му отговорност в това
му качество, поради което в тази част НП следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от
ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
Потвърждава изцяло Наказателно постановление № 440573-F471909/05.06.2019г . на Директора на офис Шумен при ТД на НАП –гр. Варна. ,
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок пред ШАС от съобщаването му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: