Р Е Ш Е Н И Е
647/13.11.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд, петнадесети състав
На
двадесет и пети октомври две хиляди и деветнадесета година,
В
публично заседание в следния състав:
Председател:
Пл.Недялкова
Секретар:
М. М.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД №1555 по описа за 2019г.
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление №440572-F471947/05.06.2019г.
на Директора на офис Шумен при ТД на НАП -
Варна, с което на основание чл.53 и чл.104 ал.1 от ЗЗО на “Т.М.-Б.” ЕООД,
гр. Върбица с БУЛСТАТ 202822174 е наложена
“имуществена санкция” в размер на 4000 лева. В депозираната жалба дружеството оспорва
законосъобразността на издаденото НП. Счита същото за незаконосъобразно и
недоказано. Оспорва фактическите констатации. Излага доводи за допуснати
процесуални пороци, а именно лисвала
дата на издаване на НП.. В съдебно заседание, редовно призовано, не се явява
процесуален представител.
Процесуалният
представител на административно-наказващия орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от
ЗАНН, оспорва жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във
вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
ШРС, след като взе в
предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира
за установено от фактическа страна следното:
В периода от
20.12.2018г. до 12.02.2019г. св. Р.М. – гл.инспектор
по приходите при ТД на НАП, офис Шумен, извършила проверка на дружеството –
жалбоподател по спазване на
осигурителното законодателство резултатите,
от която са обективирани в Протокол №П - 03002718198806 – 073 –
001/12.02.2019г. Било констатирано, че дружеството в качеството си на осигурител и работодател не е внесло
по сметка на компетентната ТД на НАП дължимите здравноосигурителни вноски за м. юли 2018г. в срока предвиден в чл.40 ал.1 т.1 б.”В” от
ЗЗО, а именно до 25 число месеца, следващ този за който се отнасят. В
конкретния случай до 27.08.2018г., тъй като 25.08.2018г. е бил неприсъствен ден
– събота. Вноските не били внесени и към датата на проверката.
На 13.02.2019г. св. Р.М. съставила срещу дружеството АУАН № F471947 за това, че в качеството си работодател
и осигурител е нарушило разпоредбите на чл.40 ал.1 т.1 б.”в” от ЗЗО. Вноските
не били внесени и към този момент. Актът бил съставен в присъствието на Е.М., в
качеството ѝ на упълномощено лице. При предявяването му не са отразени възражения. Такива не са депозирани и
в законоустановения срок. Въз основа на съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка,
административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло
констатациите съдържащи се в АУАН. На основание
чл.104 ал.1 от ЗЗО на “Т.М.-Б.” ЕООД, гр. Върбица е наложена “имуществена санкция” в
размер на 4000 лева, за нарушение на чл.40 ал.1 т.1 б.”в” от ЗЗО.
Така установената
фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени
доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя , който потвърждава констатациите, отразени в АУАН.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи: Съдът не констатира наличието
на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП,
които да опорочават самото НП и да повлекат неговата отмяна или такива довели до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на жалбоподателя.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок, като същото е съобразено с нормата
на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с
редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42
от ЗАНН реквизити. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата
на чл.57 от ЗАНН реквизити. Доводът, че
в НП бил посочен само номер, но не и дата на издаване е
неоснователен. Изрично е посочено, че НП е издадено на 05.06.2019г.
Правилно и
законосъобразно административно-наказващият
орган е приел, че е
реализирано нарушение по
чл.40 ал.1 т.1 б.”в” от ЗЗО. Според текста на чл.40 ал.1 т.1 б.”в” от ЗЗО, осигурителните вноски за здравно
осигуряване се внасят едновременно с осигурителните вноски за държавното
обществено осигуряване. Разпоредбата на чл.7 ал.1 от КСО
въвежда задължение за работодателите да
внасят осигурителните вноски за ДОО до 25-о число на
месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. При това положение
крайният възможен срок за внасянето на осигурителните вноски за ЗО е 25-о число на месеца, следващ този през който е
положен труда.
Въз основа на
събраните доказателства, безспорно се установява, че дължимите осигурителни вноски за м. юли
2018г. не са били внесени в законоустановения
срок. Същите не са били внесени и към момента на извършване
на проверката, така и към датата на съставяне на акта /13.02.2019г./. Налице
е бездействие, с което безспорно е осъществено нарушение на разпоредбите на ЗЗО.
Налице е неизпълнение на задължението на
осигурителя – работодател за внасяне на сумите, дължими и декларирани от самия
него в Декларация обр.6, за осигурителни вноски за ЗО в определени размери.
Причините за неизпълнение на вмененото
със закона задължение в случая са ирелевантни за делото. От обективна
страна следва да се отбележи, че с неплащането в срок на вноските се
осъществява състава на вмененото нарушение, защото срокът е основен елемент от
състава му. Обстоятелството дали същите са били внесени по – късно, както
и размерът на невнесените вноски в срок
евентуално биха имали значение при индивидуализиране на конкретната санкция. В
случая обаче е наложена санкция в
минимално предвидения размер. Съобразявайки изложеното съдът намира, че е
осъществен състава на нарушението от
обективна страна. Както в хода на административното производство, така и в
съдебното не са представени доказателства
от страна на жалбоподателя, че са внесени дължимите осигурителни вноски в
регламентирания срок, както и
впоследствие.
По делото няма
данни за смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на
конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на административно
нарушение от този вид. Съдът намира, че в
конкретния случай не се касае за маловажен случай. Неспазването на законовите норми, свързани с осигурителното законодателство, независимо от липсата на реално
настъпили щети не може да бъде възприето като маловажност на допуснатото
нарушение. Не може да се
пренебрегне и факта, че осигурителните вноски не са
били внесени и след извършване на проверката и
съставяне на АУАН. В конкретния случай не става въпрос за забавено изпълнение,
а за липса на такова.
Плащането в срок на вноските е от изключително и стратегическо значение за
осъществяване въобще на дейността по осигуряването, за която най - важно
условие са налични средства в момента на тяхната необходимост, поради което не
е налице маловажен случай.
Предвид гореизложеното съдът намира , че в процеса не се доказаха факти
и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни
правни изводи от тези на административно наказващия орган, поради
което обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да
бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№440572-F471947/05.06.2019г.
на Директора на офис Шумен при ТД на НАП -
Варна, с което на основание чл.53 и чл.104 ал.1 от ЗЗО на “Т.М.-Б.”
ЕООД, гр. Върбица с БУЛСТАТ 202822174 е
наложена “имуществена санкция” в размер на 4000 лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: