Р Е Ш Е Н И Е

730/18.12.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД №1589 по описа на ШРС за 2019 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, №2224650 от 11.08.2018 год., издаден от ОД на МВР – Шумен, с който на Х.Г.Х., с ЕГН**********, в качеството му на управител и представляващ „Биолинкс“ ООД, с ЕИК201068935, със седалище и адрес на управление: гр.В., район О., ул.”Г.К.“ №54, ет.5, офис 21 е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени електронния фиш.

В съдебно заседание не се явява лично и не изпраща представител.

Процесуалният представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли издадения електронен фиш да бъде потвърден изцяло.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Товарен автомобил марка „Шкода Фабия“ с рег.№В5356ВН, собственост на „Биолинкс“ ООД, с ЕИК201068935 на 11.08.2018 год. в 14.40 часа се движел по път I-2 в посока към гр.Шумен. В района на км.108+100 при ограничение на скоростта на движение, въведено с пътен знак В-26 до 60 км/час, автомобилът се движел със скорост от 78 км/ч. Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство – преносима радарна система за контрол на скоростта на МПС тип „ARH CAM S1”, с №11743с3. Впоследствие, след установяване собствеността на автомобила на управителя на дружеството Х.Г.Х., с ЕГН**********, бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено със стационарно автоматизирано техническо средство серия К, №2224650 от 11.08.2018 год., издаден от ОД на МВР – Шумен, с който в качеството му на управител и представляващ „Биолинкс“ ООД, с ЕИК201068935, със седалище и адрес на управление: гр.В., район О., ул.”Г.К.“ №54, ет.5, офис 21 е наложено административно наказание “глоба” в размер на 60 /шестдесет/ лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП. Същият бил връчен на лицето на 20.06.2019 год.

След получаване на електронния фиш жалбоподателят в срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП е депозирал писмена декларация, в която е посочил, че на посочената в електронния фиш дата автомобилът, с който е било извършено нарушението е бил управляван от служител на дружеството – П. Т. Ч., с ЕГН**********, но, доколкото последната вече не е техен служител не може да приложи копие на свидетелство за управление на МПС, но сочи данни за същото. С писмо рег.№869000-11030/15.07.2019 год. жалбоподателят е бил уведомен, че доколкото към подадената от негова страна декларация не е приложено копие на свидетелството за управление на водача, който твърди, че е управлявал автомобила не е изпълнено условието на чл.189, ал.5 от ЗДвП и издадения му електронен фиш не може да бъде анулиран.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение извън населени места е 90 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. Безспорно установено по делото е, че на посочената дата – 11.08.2018 год. в 14.40 часа товарен автомобил марка „Шкода Фабия“ с рег.№В5356ВН, се движел по път I-2 в посока към гр.Шумен, като в района на км.108+100 при ограничение на скоростта на движение, въведено с пътен знак В-26 до 60 км/час, автомобилът се движел със скорост от 78 км/ч.. Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП, нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. От материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство – преносима радарна система тип „ARH CAM S1”, с №11743с3. Системата е заснела и записала скорост на движение на автомобила 81 км/ч., като след приспадане на допустимото отклонение поради грешка в измерването, същата следва да се счита 78 км/ч. По делото като писмено доказателство са представени ксерокопия на снимки, изготвени чрез системата за видеоконтрол, от които става ясно, че посочената скорост е била засечена на 11.08.2018 год. в 14.40 часа, както и че регистрационния номер на моторното превозно средство, движещо се с посочената скорост е В5356ВН. Доколкото посочените снимки са изготвени със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същите се явяват веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП. Видно от представените като писмени доказателства по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 и Протокол от проверка №259-ИСИ/11.12.2017 год., системата за видеоконтрол е одобрена и проверена в периода 02.11.2017 год. - 08.12.2017 год. и същата е регистрирала грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч в рамките на 3 км/ч. и 3% над 100 км./ч. В същия смисъл е и Писмо изх.№20-00-35/28.08.2018 год. на БИМ.

Съдът намира, че при установяване на нарушението и съставяне на електронния фиш е била спазена предвидената в ЗДвП процедура, като техническото средство, с което е извършено заснемането и засичането на скоростта е било монтирано съобразно изискванията, въведени с Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, Издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 год.

В този смисъл съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя, изложени в жалбата за допуснати нарушения на процедурата за използване на автоматизирано техническо средство, доколкото същото не е било обозначено със съответен пътен знак. Както бе посочено по-горе настоящият състав намира, че използването на техническото средство е извършено напълно в унисон с изискванията на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, Издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 год. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че разпоредбата на чл.7 от същата, предвиждаща използването на пътен знак Е-24 за обозначаване системата за автоматизирано измерване на скоростта, е отменена с ДВ, бр.6 от 2018 год., считано от 16.01.2018 год.. Следователно към датата на извършване, респективно на установяване на нарушението не е имало изискване за използване на подобен пътен знак или друг начин за обозначаване поставянето на мобилната радарна система. В същото време са били спазени изискванията на чл.10, ал.3 от Наредбата, доколкото за поставянето на мобилната радарна система е бил изготвен протокол и същият е бил съпроводен със снимка на разположението на уреда.

С оглед на изложеното се налага извода, че автомобилът, управляван от жалбоподателя се е движел с посочената скорост от 78 км/ч. и то в рамките на ограничението, въведено с пътен знак В-26, при което следва да се приеме, че наказващият орган правилно е издирил и посочил законовата разпоредба, която е била нарушена виновно, а именно чл.21, ал.2 от ЗДвП. За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП предвижда “глоба” в размер от 50 лева за водач, който превиши разрешената максимална скорост в извъннаселено място и превишението е в границите от 11 до 20 км./ч. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и е наложил наказание в размер на абсолютния размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба.

Съдът не споделя твърденията на жалбоподателя, че с оглед представената от негова страна декларация по смисъла на чл.189, ал.5 от ЗДвП издадения срещу него електронния фиш е следвало да бъде анулиран. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че с разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП е въведена оборимата презумпция, че собственикът на МПС носи административно-наказателна отговорност в случай, че не посочи на кого е предоставил собствения си автомобил. В същото време съгласно разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Следователно тежестта да докаже факта на управление на МПС, с което нарушението е извършено, от друго лице, носи собственикът на това МПС, респективно законния представител на съответното юридическо лице – собственик на МПС. Жалбоподателят е упражнил правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП, посредством депозиране на писмена декларация, в която е посочил данни на друго лице, управлявало МПС на процесните дата, час и на посоченото място, но към декларацията не е приложил копие на СУМПС на водача, за когото твърди, че е управлявал автомобила. С оглед на изложеното не може да бъде споделен извода, че с подаването на декларацията е оборена презумпцията по чл.188 и сл. от ЗДвП. Кумулативно изискуемите предпоставки за анулиране на електронния фиш при деклариране са две - попълване на декларация и предоставяне на копие от СУМПС. Липсата на което и да е от тях не изпълнява изискването на чл.189, ал.5 от ЗДвП за анулиране на електронния фиш. Представянето на СУМПС е индиция, че лицето, на което се твърди, че е предоставено МПС за управление, се е съгласило именно в тази връзка да предаде копие на своето СУМПС. В противен случай всяко деклариране на лица като водачи при установено нарушение единствено по твърдение на собственика, би довело до тяхното санкциониране, без възможност последните да се защитят. В хода на съдебното следствие жалбоподателят също не ангажира надлежни доказателства, които да изключват административно-наказателната му отговорност, в качеството му на управител на юридическото лице – собственост на посоченото МПС. Поради изложеното настоящия състав намира, че презумпцията по чл.188, ал.1 и 2 от ЗДвП не е оборена и за извършеното с автомобила нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя в качеството му на управител и представляващ юридическото лице – собственик на това моторно превозно средство. В този смисъл е константната съдебна практика и по-конкретно Решение №317 от 20.11.2019 год. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №270/2019 год., Решение №15879 от 29.11.2013 год. на ВАС по адм. д. №5412/2013 год., III о. и др., според които в случай, че собственикът не може да декларира на кого е предоставил управлението в конкретния ден и час и не може да представи копие от свидетелството му за управление, каквото е изискването на чл.189, ал.5, предл. второ от ЗДвП, подлежи на санкция за извършеното с въпросния автомобил административно нарушение.

Съдът не споделя и твърденията на жалбоподателя, че административно-наказващият орган неправилно е издирил и приложим относимата към нарушението правна норма. В тази връзка съдът намира, че правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя именно в качеството му на управител и представляващ юридическото лице – собственик на МПС, с което е било извършено нарушението. Както нормата на чл.188, ал.2, така също и тази на чл.189 и сл. от ЗДвП предвиждат и уреждат възможността за ангажиране отговорността на представляващия юридическото лице – собственик на автомобила, в случай, че същият не представи достатъчно информация за лицето, извършило съответното нарушение. Не може да бъде споделено твърдението, че посочените правни норми са неотносими към издаване на електронен фиш, доколкото разпоредбата на чл.189, ал.7 от ЗдвП предвижда изрично начина за уведомяване на представляващия юридическото лице за решението на органа да анулира или не издадения електронен фиш.

Водим от горното, съдът намира, че обжалваният електронен фиш се явява правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден изцяло, а жалбата - да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, №2224650 от 11.08.2018 год., издаден от ОД на МВР – Шумен, с който на Х.Г.Х., с ЕГН**********, в качеството му на управител и представляващ „Биолинкс“ ООД, с ЕИК201068935, със седалище и адрес на управление: гр.В., район О., ул.”Г.К.“ №54, ет.5, офис 21 е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: