701/9.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, осми състав
на двадесет
и осми ноември, през две хиляди и деветнадесета
година,
в публично
заседание, в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
секретар Й.К.,
като
разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 1616по описа на ШРС за 2019год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на
основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 19-0869-001385
от 02.05.2019 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Шумен, с
което на С.Е.С., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 3 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 12 месеца, на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от Закона за
движението по пътищата, за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с
което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага
доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се явява лично, и с упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата.
Процесуалният представител на ОД на МВР гр.Шумен
- административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание
оспорва жалбата изцяло, като моли наказателното постановление, да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Жалбата е
подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят, на 01.04.2019 г., в 21,30 часа, в гр.
Шумен, пл. „България“, управлявайки лек автомобил марка “Опел Астра” с рег. № Н
4799 ВТ, собственост на Е.С. *** към пл. ”България”, водачът извършва маневра
„завиване наляво“, като с използване на ръчна спирачка приплъзва автомобила, след
което предприема маневра „завиване надясно“ по ул. „А.Константинов“, като
повтаря използването на ръчната спирачка, за да приплъзне отново автомобила.
Полицейските служителите се намирали в близост до полицейския
автомобил, позициониран на ул. „Алеко Константинов“, до № 1, в гр. Шумен, в
близост до кръговото кръстовище.
Двамата служители първо чули звук от форсиране на
автомобил и приплъзване, след което възприели движението на автомобила на
жалбоподателя – приплъзващ се странично, надясно и завиващ в посока ул.
„А.Константинов“, преценили, че извършва т. нар. „дрифт“ и предприели спиране
на жалбоподателя.
На водача бил съставен акт за
установяване на административно нарушение серия АА, № 115298 от 01.04.2019 г.,
като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата
на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Актът е подписан от нарушителя без възражения.
Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал
допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт
и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, е
издадено наказателно
постановление № 19-0869-001385 от 02.05.2019 г. на Началник сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР гр. Шумен, с което на С.Е.С., ЕГН **********,***, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 3 000 лева и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл. 175а, ал. 1,
предл. 3 от Закона за движението по пътищата, за нарушение по чл. 104б, т. 2 от
ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се изяснява
от събраните по делото писмени доказателства, от разпита в съдебно заседание на
актосъставителя и на свидетеля при установяване на нарушението и при съставяне
на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК,
писмени доказателства.
По делото е проведен разпит на свидетеля М.С.и
са представени от АНО снимки, като се твърди, че са изготвени в хода на
проверката от полицейските служители.
При преценка на събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства чрез разпита на актосъставителя и свидетеля
по акта, съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото
всеки един от тях е присъствал по време на извършване на проверката и е
възприел част от движението на автомобила, управляван от жалбоподателя. Показанията
им са непротиворечиви, кореспондират помежду си, подкрепят се от събрания по
делото доказателствен материали.
В съдебно заседание, проведено на 15.10.2019г. актосъст. Н. заяви
:“… на пл. България, бяхме на ул. „Ал.
Константинов“ 2, в посока към пазара. Там беше позициониран автомобилът ни. Той
беше в посока пазара.Чухме, че автомобил се форсира и идва в наша
посока.Автомобилът се показа към нас, завоят от пл. България към пазара.
Спряхме го. Не се движеше правилно по пътното платно. Движеше се на една
страна, а не както трябва в лентата си, само направо. Заема едната и другата
лента……В този момент друг преминаващ автомобил, освен този, в тази посока,
нямаше. Това, което видяхме, беше един автомобил, сам, който при вземане на
завоя форсира, като при това навлиза в другата лента за движение. Със стоп -
палка посочихме къде да спре……… Движението на автомобила е неправилно движение
по пътната лента. Възприех това нещо. ….. Това е умишлено поведение на водача,
с цел……. Първо автомобилът влезе в кръговото и ние чухме първото форсиране, но
не го виждахме. Това е завоят от автогарата. В един момент, на нашия завой,
надолу към пазара, който вече виждаме,
се чу пак същото форсиране, но автомобилът вече се показа. След като
спрях момчето, отидохме на место и му показах, че на първия завой има негови
следи и са от неговите гуми. Влиза в ляв завой. Другият е десен завой и навлиза
към пазара. Два пъти е чул, а втория път е и видял. Показах на водача къде е
било първото форсиране на водача- на кръговото кръстовище има две пътни ленти.
Следите от гумите от едната пътна лента преминават в другата, не както си е
праволинейно. Дали влиза от автогарата или от РУМ-а, следите са пред магазин
„Барак“ – денонощния магазин и след това завива въпросният завой, който ние го
виждаме. Става въпрос от следи от гуми върху асфалта. Направихме снимки с нашия
таблет и на двете места. Като се чу форсирането на автомобила, протриването на
гумите също се чува. Аз съм длъжен да покажа на водача, че този негов
автомобил, който аз видях, че се занесе пред мен, го направи същото и отзад,
като следите са абсолютно същите. ………. Нямаме техническо средство, но скоростта
не е голяма, защото с голяма скорост на това кръгово и с тези острови ако
влезе, няма да може да овладее автомобила, като имаме и предвид, че момчето е
млад водач. Не беше висока скоростта. В момента, в който същият навлезе в
посока към пазара, го видяхме и в този момент нямаше друг лек автомобил, който
да му препречи пътя. Нямаше лек автомобил, сигурен съм. Той овладя автомобила
след занасянето, влезе си в лентата, …… Това беше непосредствено преди
пешеходната пътека на банката и кино „Херсон“. ……. Видяхме автомобила в
момента, в който се показа от кръговото кръстовище. В този същия момент чухме и
звук от форсирането. То, ако не се форсира, не може автомобилът така да се
изнесе. В момента, в който виждаме автомобила, чуваме звука от това второ
форсиране и се показва автомобилът. Този автомобил се позиционира в лявата
лента към „Ал. Константинов“, защото за малко не удари бордюра. Много за малко
не го удари и се насочи направо. Тогава подадох палката и момчето спря в дясна
лента. Скоростта не беше висока. Имам предвид, че за малко не се законтри
автомобилът и да се обърне. Не се удари в бордюра. Не може шумът от гуми, който
чухме, да е от това,че водачът че е подавал газ, защото „Опел“ -ът е с предно
предаване и ако подава газ, няма да може да тръгне настрани и да се движи по
този начин в лентата. …. Следите в
кръстовището ми говорят, че се е движил настрани. Там имаше две следи… Че е
използвана ръчна спирачка установих от опит и това движение и това приплъзване
може да стане само с ръчна спирачка, иначе губи контрол над автомобила. Не съм
видял кои от предните или от задните гуми не са се движили. ……. Този участък
беше осветен. Направихме снимки на първите и на вторите следи.“
Свидетелят Й. заяви също в съдебно заседание: „Свидетел съм на това, че автомобилът се
приплъзна. ……Първо чухме звук. …… Чухме звук от пропищяване на гуми и
приплъзване. Не видяхме да влизат или да излизат автомобили на кръговото към
този момент, когато чухме първия звук, но виждахме изхода за бул. „Славянски“. Чухме
пищене на гуми, след което видяхме как автомобилът се приплъзва надясно и идва
към нас, в посока ул. „Алеко Константинов“, излиза от кръговото, идва към нас и
колегата го спря. След шума на приплъзване един път, след това го видяхме да
излиза от кръговото, на ул. „Ал. Константинов“. Отново се чу изпищяване на гуми
и се видя как автомобилът се приплъзна странично. Колегата спря
автомобила……….Колегата беше направил снимки на следи. …….. Друг автомобил в
този момент, който да е в близост до жалбоподателя и да му попречи на
движението, аз не съм виждала. Беше тъмно, пътят беше сух. В автомобила имаше
млади момчета Те не са казвали нищо по случая. Други хора не са се спирали там.
……. Не е възможно това приплъзване, което чухме, да е звук от друг автомобил.
Два звука чух, един видях. Един чух наляво като тръгва, а вторият го чувам и го
виждам. Тези звуци следваха непосредствено един след друг. …“
Съдът намира показанията на тези свидетели за
последователи, логични и непротиворечиви, обосноваващи извода, направен от АНО
в конкретната ситуация.
Показанията на свидетеля М.С., съдът намира, че
не следва да бъдат кредитирани, поради противоречието им с останалите
доказателства по делото. В същото време съдът намира, че са налице и съмнения
относно достоверността им, предвид приятелските отношения с жалбоподателя.
Съдът кредитира и приложения по делото снимков материал, като не споделя становището на представителя на
жалбоподателя в тази насока, доколкото снимките
са изготвени в хода на проверката и този
факт се подкрепя от свидетелските показания. В тази връзка настоящата инстанция
приема и поддържа съдебната практика на ВКС, преценяваща снимки и записи от
видеокамери-третирани като предмети, върху които има следи от престъплението,
които без съмнение могат да се ползват, като при наличие на съмнения за
достоверността им, може да се проверяват чрез различни процесуални способи. Съобразно практиката на ВКС, обективирана в Р № 390 от 01.10.2009г. е
неправилно случайно създадените снимки,
диапозитиви, конозаписи, видеозаписи и пр., които отразяват или съдържат
информация за обстоятелства, включени в предмета на доказване, да се смесват
със съответните доказателствени средства.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган съгласно заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
Съдът установи при извършената служебна
проверка, че в хода на административно – наказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до накърняване
на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им
компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН.
Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт,
съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл. 42
от ЗАНН
реквизити, същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В наказателното
постановление също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл. 57
от ЗАНН
реквизити. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са описани
достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление,
поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.
Производството е от административно - наказателен
характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото
извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно -
предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху
административно наказващия орган. Според
разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие
или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред.
Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП,
на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата,
отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари.
По силата на § 6, т.
1 от ДР на ЗДвП,
улиците са приравнени на пътищата, като няма спор, че кръговото кръстовище и ул.
”Алеко
Константинов” в гр. Шумен е път - отворен за обществено ползване.
В настоящия случай, от материалите по делото и
по-конкретно от събраните и кредитирани в хода на производството гласни
доказателства, се установява по безспорен начин, че жалбоподателят, на 01.04.2019 г., в 21,30 часа, в гр.
Шумен, на пл. „България“, управлявайки лек автомобил марка “Опел Астра”, с рег.
№ Н 4799 ВТ, в посока от бул. „Велики Преслав“ към пл. ”България”, извършва маневра
„завиване наляво“, като с използване на ръчна спирачка приплъзва автомобила,
след което предприема маневра „завиване надясно“ по ул. „А.Константинов“, като
повтаря използването на ръчната спирачка, за да приплъзне отново автомобила. От изложеното се налага
извода, че водачът не е използвал пътя, отворен за обществено ползване в
съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, а за
описаните по-горе цели - за извършване на демонстративни маневри, изразяващи се
в приплъзване на автомобила чрез употреба на ръчна спирачка.
Съставеният на жалбоподателя акт за установяване
на административно нарушение е съставен съобразно разпоредбите на ЗДвП и на
ЗАНН и съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на
противното.
Не се споделя и не звучи сериозно твърдението от
процесуалния представител на жалбоподателя, изложено в съдебно заседание по
същество, че поведението на управлявания от дееца автомобил /даване на газ/ се
дължи поради наличие на друг автомобил, идващ от кв. Тракия, за да се изнесе по
- бързо от кръстовището жалбоподателят. Твърдения в тази насока са наведени от жалбоподателя
в приложените по делото обяснения /стр.6/, но следва да се разглеждат като
форма на упражнено право на защита. Съдът намира, че няма доказателства, налагащи
извод, че движението на управлявания от дееца автомобил би могло да се дължи и
на други фактори.Няма също представени доказателства, че това може да се дължи
на непредпазливо шофиране, мокра пътна настилка. Ако
се приеме хипотетично тезата, че движението на управлявания от дееца автомобил /даване
на газ/ се дължи на наличие на друг автомобил, идващ от кв. Тракия, за да може
да се изнесе по - бързо от кръстовището, би следвало водачът за момент да е загубил
управление над автомобила /изразяващо се в т.н. приплъзване/, но, завивайки към
пазара по ул.
„А.Константинов“, действието се повтаря и именно тогава е било наблюдавано и от
полицейските служители, което, според съда, опровергава тази защитна теза и
потвърждава извода на АНО.
В тази връзка, правилен е изводът на наказващия
орган, че водачът е допуснал виновно опасно шофиране, посредством описания в
АУАН и НП начин, което не представлява използване на път за обществено ползване
в съответствие с основата цел на пътищата – за превоз на хора и товари. Подобно
поведение в градовете безспорно застрашава живота и здравето на останалите
участници в движението, а също така и на случайно преминаващи пешеходци, поради
което се характеризира с висока степен на обществена опасност.
Поради изложените съображения, съдът намира, че
жалбоподателят, като е използвал пътя, отворен за обществено ползване за други
цели, а не в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари,
е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано
в разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Административно-наказващият орган
правилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя, като правилно е издирил и
приложил и действащата за това нарушение административно-наказателна разпоредба
на чл. 175А, ал. 1, предл. трето от ЗДвП, предвиждаща наказание „лишаване от
право да управлява моторно превозно средство“ за срок 12 месеца и „глоба“ в
размер на 3000 лева за водач, който oрганизира или участва в нерегламентирани
състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
В тази връзка съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е
индивидуализирал наказанието, налагайки го в неговия абсолютен размер.
Настоящият съдебен състав споделя доводите на
административно – наказващия орган, че процесната деятелност категорично не
разкрива белезите на „маловажен случай“ на административно нарушение по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не се характеризира с по-ниска обществена опасност
от обичайните нарушения от същия вид.
С оглед на изложеното, настоящият състав намира,
че наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от
ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0869-001385 от 02.05.2019 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Шумен, с което на С.Е.С., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от Закона за движението по пътищата, за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд, в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: