Р Е Ш Е Н И Е
521/5.9.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, седемнадесети състав
На
четвърти септември през
две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Председател:
Надежда Кирилова
Секретар:
Мариана Митева
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД
№ 1631 по
описа на ШРС за 2019 г.,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
№ 46-0000067
от 01.04.2019 г. на Началника
на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен, с което на П.Г.П., ЕГН
********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 /петстотин/
лева на основание чл. 178б, ал. 6, т. 5, б. „г“, предл. 2 от Закон за движението
по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 24а, ал. 3, т. 5, буква „г“, предл. 2 от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. за условията
и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за
управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на
разрешение за тяхното обучение,
издадена от министъра на транспорта /Наредба № 37 от 02.08.2002 г./. Жалбоподателят моли съда
да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата.
В
съдебно заседание
жалбоподателя, редовно
призован, не се явява лично, а изпраща упълномощен представител, който
поддържа жалбата на изложените в нея съображения, а в пледоарията си излагат и
допълнителни мотиви в тази насока.
За Областен
отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен - административно-наказващ орган,
издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба
на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява представител. В
съпроводителното писмо до съда излага също аргументи
за неоснователност на жалбата и моли наказателното
постановление да бъде потвръдено изцяло.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря
на изискванията на чл. 84
от ЗАНН, във вр. чл. 320
от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна, поради
следните правни съображения:
ШРС, след като взе в предвид
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят
П.Г.П. работел в учебен център, стопанисван от „Автоучебен център - К.“ ЕООД, с
ЕИК 200321030, който притежавал Разрешение за извършване на обучение на
кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС на територията
на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ - гр. Шумен №
3703, издадено на 20.03.2014 г., с валидност до 20.03.2019 г. Същият работел като преподавател по практическо обучение, провеждайки обучение на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС.
По повод писмо с Рег. № 11-06-707/29.01.2019 г. с
указание за взаимодействие, обмяна на информация и осъществяване на контрол по
противодействие на нарушенията и престъпленията, на 31.01.2019 г. било изпратено Известие - покана с Изх. № 11 - 06 - 33 – 707#20/31.01.2019 г. до управителя на
търговското дружество „Автоучебен център - К.“ ЕООД, съдържащо писмено
разпореждане в срок до 10 часа на 08.02.2019 г. да представи в офиса на Областен
отдел “Автомобилна администрация” - гр. Шумен цялата учебна документация в оригинал, на кандидатите за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, вписани в регъстъра на учебния център, за
периода от 01.03.2018 г. до 31.01.2019 г. във връзка с изготвен
график за извършване на комплексна проверка на на учебния център, стопанисван от дружеството. В
цитираното известие – покана се указва, че учебната документация трябва да бъде
подробно описана в приемно – предавателен протокол, както и са изчерпателно са
посочени имената на кандидатите, вписани за обучение в регистъра на учебния
център. Впоследствие,
К.Л.К. и И.С.С. – инспектори в Областен отдел „Автомобилна администрация“
- гр. Шумен извършили фактическа комплексна проверка на учебен център,
стопанисван от „Автоучебен център - К.“ ЕООД за периода от 01.03.2018 г. до
31.01.2019 г. В рамките на
реализираната на 05.03.2019 г. проверка в сградата на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ - гр. Шумен
на редовността на част от водената учебна документация в учебен център „Автоучебен
център - К.“ ЕООД било
установено, че преподавателят по практическо обучение П.Г.П. е извършил на 28.01.2019
г. вътрешен практически изпит на обучения от посочения преподавател по
практическо обучение
кандидат за придобиване на категория „В“ П.А.П.,
обективирано
своевременно в учебния картон № 3493411
от 02.02.2018 г. В посочения учебен
картон било вписано, че периода на теоретично обучение на кандидата е от 08.02.2018 г. до
13.02.2018 г., междинния изпит е бил проведен на 20.02.2018 г. от
преподавателят Г., а вътрешнения практически изпит - на 28.01.2019 г. от
преподавателя П., както и че е издържал изпита за придобиване на правоспособност,
както следва: на 05.06.2018 г. – теория и на 05.02.2019 г. – практика. Във връзка с тези
констатации на 05.03.2019 г.
на жалбоподателя
бил съставен Акт
за установяване на административно нарушение № 262583, за това, че на
21.01.2019 г. е извършил вътрешен практически изпит на обучения кандидат за
придобиване на правоспособност за управление на МПС П.А.П., от преподавателя
по практическо обучение г-н П.,
като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена
разпоредбата на чл. 24а, ал. 3, т. 5, буква „г“, предл. 2 от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. на МТС. Актът е бил
съставен в присъствието на нарушителя, който бил надлежно предявен и подписан, сочейки,
че има възражения, но без да ги конкретизира. Впоследствие не се е възползвал
от законното си право и не е депозирал писмено възражение в срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление № 46-0000067
от 01.04.2019 г. на
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен, с което на
П.Г.П., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 178б, ал. 6, т. 5, буква „г“,
предл. 2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 24а, ал.
3, т. 5, б. „г“, предл. 2 от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. за
условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност
за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на
разрешение за тяхното обучение,
издадена от министъра на транспорта /Наредба № 37 от 02.08.2002 г./.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя К.Л.К. и на свидетеля И.С.С. – свидетел при установяване на
нарушението и при съставяне на акта,
както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка
на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита
на свидетелите К.К. и И.С. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани
изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на
проверката на жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от него факти и
обстоятелства. Освен това, показанията им са еднопосочни, непротиворечиви,
кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото
доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не
са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от
твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени,
при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и
приема същите за достоверни и правдиви.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Наказателното постановление № 46-0000067 от 01.04.2019 г. е издадено от компетентен орган - от Началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен, съгласно
заповед № РД – 08-249/15.05.2015 г. на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщения и Заповед № 194/07.03.2018 г. на Изпълнителния директор
на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. В хода на административно
наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални
нарушения. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира
защитата. Описанието
на нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на
санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Посочена е нарушената материално - правна норма, поради
това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото
на защита на нарушителя.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Съгласно разпоредбата на чл. 24а, ал. 3, т. 3 от Наредба № 37 от 2.08.2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение, издадена от министъра на транспорта и съобщенията - преподавателят по теоретично и/или практическо обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС е длъжен своевременно да вписва данните в документите във връзка с обучението.
Съответно според разпоредбата на чл. 178б, ал. 6, т. 5, буква „г“ от ЗДвП преподавател по теоретично и/или практическо обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, който при провеждане на обучението допуска нарушение на провеждането на междинните и вътрешните изпити, се наказва с „глоба“ 500 лв.
В чл.
24а, ал. 3, т. 5, б. „г“ от Наредба № 37 от 2.08.2002 г. за условията и реда за
обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на
моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за
тяхното обучение е предвидено, че преподавателят
по теоретично и/или практическо обучение на кандидатите за придобиване на
правоспособност за управление на МПС е длъжен при провеждане на обучението да
спазва изискванията за провеждането на междинните и вътрешните изпити. А по силата на
нормата
на чл.
153, т. 1 от ЗДвП министърът на науката утвърждава учебната документация за
обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на
моторни превозни средства. Следователно именно при утвърждаването на учебната документация и
разписването на стандартите се посочват конкретните документи, които се водят в
процеса на обучение на кандидати за водачи на МПС, както и данните, които се
вписват в тези документи. В изпълнение на цитираната норма
е издадена Заповед № РД 09-1081/24.08.2007 г. за
утвърждаване на учебната документация за обучение на кандидатите за придобиване
на правоспособност за управление на моторни превозни средства от различни
категории и подкатегории. В утвърдената учебна документация, относима към
обучението на кандидатите, в точка 11.6 от Стандарта за
обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на
моторни превозни средства изрично е разписано, че вътрешният изпит се провежда от ръководителя на учебната
дейност или определен от него преподавател от учебния център. За вътрешния
практически изпит това не може да бъде преподавателя, обучавал кандидата.
От събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства се установява, че жалбоподателят е бил преподавател по практическо обучение в учебния център, както и че е провел практическото обучение на кандидата за придобиване на правоспособност П.А.П. - обстоятелство, което по начало не се оспорва от санкционираното лице. Т. е. в случая провеждането на процесният изпит не е следвало да се извършва от жалбоподателя. В това си качество жалбоподателят на практика виновно е нарушил разпоредбата на чл. 24а, ал. 3, т. 5, б. „г“, предл. 2 от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение, издадена от министъра на транспорта, във вр. т. 11. 6 от учебната документация, издадена на основание чл. 153, т. 1 от ЗДвП.
Ето защо,
поради изложеното, съдът намира, че правилно е била ангажирана административно
- наказателната отговорност на жалбоподателя в качеството му на преподавател по
практическо обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за
управление на моторно превозно средство. Административно - наказващият орган правилно е издирил
и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл. 178б, ал. 6, т. 5,
буква „г“ от ЗДвП, като
съобразно разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН е наложил наказание в размер,
предвиден в посочената по-горе разпоредба, без обаче да е изложил никакви
конкретни съображения и мотиви, че нарушението не може да бъде квалифицирано
като маловажен случай.
Същевременно обаче,
настоящият съдебен състав, в унисон със застъпената от жалбоподателя в жалбата
теза, приема, че санкционираната деятелност съставлява неизпълнение на
административно задължение по смисъла, вложен в чл. 28 от ЗАНН и доколкото
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление поради издаването му в противоречие със закона. В този смисъл
съдът съобрази обстоятелството, че процесуално задължение на съда е да провери
изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди
всички основания, независимо дали са наведени от страните или не, включително и
да подложи на съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган
досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство
съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-специално ТР №
1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС, съгласно което
когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие със закона.
В настоящия случай,
доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието „маловажен случай“
следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл. 93, т. 9 от НК, съгласно
които “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно
константната съдебна практика при
преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по
който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от
които се е ръководел при извършване на престъплението и др., т.е. следва да
бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.
Настоящият съдебен
състав счита, че като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, въпреки
наличието на основания за това, административно-наказващият орган е нарушил
материалния закон. Вярно е, че обществените отношения, които регулира този
закон, са от особена обществена важност, но това не може да бъде основание
административно-наказващият орган да игнорира задължението си за индивидуална
преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното
деяние и на конкретния нарушител. Този критерий на преценка се прилага за
всички нарушения, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен
или не. Наложилият се в теорията и част от съдебната практика принцип, че
нарушаването на нормите, гарантиращи безопасността на
движението по пътищата
не може да се квалифицира като маловажен случай, не представлява абсолютен
императив, и не следва да изключва автоматично извършването на съвкупна
преценка на всички обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на
деянието и дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
вредните последици и др. В случая деянието е формално,
макар и обявено за наказуемо, и е свързано с неизпълнение на
задълженията на преподавателя при провеждане на обучението и е в пряка връзка с реалното провеждане на практическото обучение на кандидат - водачите на МПС, установено с цел да
придобият знания и умения за безопасно управление и да усвоят поведението,
изисквано от водачите на МПС от категорията или подкатегорията, за която се
обучават. Също така, от съществено значение е, че не са налице
отегчаващи обстоятелства и нарушението е извършено за първи път. Освен това,
видно от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, става ясно, че жалбоподателят е лице
с ниска обществена опасност, което в продължителния професионален опит като преподавател
по практическо обучение на кандидати за
придобиване на правоспособност за управление на МПС има допуснато
едно единствено нарушение, с чисто съдебно минало, както и не на последно място
следва да се отчете и обстоятелството, че нарушаването на установения в
страната правов ред е инцидентна проява от негова страна. Нарушението е такова
на формално извършване, поради което възникването на вреда би съставлявало не
елемент от състава на нарушението, а друго - допълнително обстоятелство,
увеличаващо степента на обществена опасност на нарушението, което в случая не е
налице.
Поради това наказващият орган е
имал всички основания да приложи разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН – да не налага наказание, като предупреди нарушителя, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено наказание. При така
изложените обстоятелства, процедурата по чл. 28
от ЗАНН в пълна степен би изпълнила целите на закона и би въздействала
дисциплиниращо спрямо нарушителя. Доколкото към момента на издаване на наказателното
постановление са били налице предпоставките на
чл. 28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание
за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие
със закона. В тази насока е и константната съдебна практика на Шуменския
административен съд по идентични казуси и по-конкретно Решение № 152 от
08.04.2014 г., постановено по КАНД № 106/2014 г., Решение № 159 от 14.04.2014
г., постановено по КАНД № 109/2014 г.; Решение от 30.05.2017 г., постановено по
КАНД № 114/2017 г. и др.
Поради всичко изложено
по-горе, съдът намира, че наказателното постановление, предмет на обжалване по
настоящото дело се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 46-0000067 от 01.04.2019 г. на
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен, с което на
П.Г.П., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 178б, ал. 6, т. 5, б. „г“, предл. 2 от Закон за
движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 24а, ал. 3, т. 5, буква „г“, предл. 2 от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. за
условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност
за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на
разрешение за тяхното обучение,
издадена от министъра на транспорта /Наредба № 37 от 02.08.2002 г./, като неправилно и незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Шуменски административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: