Р Е Ш Е Н И Е

572/15.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесети септември през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №1633 по описа на ШРС за 2019 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №19-0869-001939 от 10.06.2019 год. на Началник група към ОД на МВР-Шумен, сектор Пътна полиция-Шумен, с което на Д.К.Д., с ЕГН**********,*** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДвП и “глоба” в размер на 100 /сто/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление в частта по пункт втори, като необосновано и незаконосъобразно.

В съдебно заседание се явява лично и с упълномощен представител – адв.Ю.Р. от ШАК, който поддържа жалбата и излага конкретни мотиви в подкрепа на исканията си. Изрично заявява, че обжалва наказателното постановление единствено в частта по пункт втори, като не го обжалва в частта по пункт първи.

Процесуалният представител на ОД на МВР-Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли наказателното постановление в обжалваната част да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 17.05.2019 год. жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил марка „Киа Соренто“ с рег.№ Н 4000 ВВ, като се движел в гр.Шумен, по ул.“Васил Левски“ в посока ул.“Паламара“. Около 16.20 часа пред дом №29 на ул.“Васил Левски“ водачът изгубил управлението над автомобила и блъснал паркирания в дясно на пътното платно лек автомобил марка „Пежо 307“ с рег.№ Н2130 ВР, собственост на Л.Й.А., с което станал причина за ПТП. Непосредствено след удара, водачът продължил движението си, без да спре и се отдалечил. Тъй като собственикът на ударения автомобил се намирал по това време в Ветеринарната клиника, намираща се на посочения по-горе адрес, при излизането си забелязал по задната броня на автомобила следи от удар и подал сигнал за станалото ПТП. На местопроизшествието били изпратени свидетелите С.Б.С. и Л.М.С., който били служители на РУ-Шумен. При преглеждане на предоставения им запис от охранителна камера, поставена на входа на Ветеринарната клиника, намираща се на адрес: гр.Шумен, ул.“Васил Левски“ №29 възприели автомобилът на жалбоподателя, който минавайки покрай автомобила на свидетеля А. го удря, но не спира и продължава, без да промени движението и скоростта на управлявания от него автомобил. След установяване на регистрационния номер била установена и самоличността на водача. Било извършено съпоставяне на двата автомобила, при което било установено, че щетите по автомобилите съвпадат. Бил съставен Протокол за ПТП №1601331/18.05.2019 год. На нарушителя бил съставен и Акт за установяване на административно нарушение №1939 от 18.05.2019 год., с бланкетен номер 113413. Актосъставителят е посочил, че с горното деяние от страна на Д.К.Д. са нарушени разпоредбите на чл.20, ал.1 и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя, като същият не е изложил възражения по него. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №19-0869-001939 от 10.06.2019 год. на Началник група към ОД на МВР-Шумен, сектор Пътна полиция-Шумен, с което на Д.К.Д., с ЕГН**********,*** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДвП и “глоба” в размер на 100 /сто/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С.Б.С., на свидетелите Л.М.С., Й.Н.Й. и Л.Й.А. и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

По отношение на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани изцяло показанията и на четиримата свидетели С.Б.С., Л.М.С., Й.Н.Й. и Л.Й.А.. Същите са последователни, еднопосочни, непредубедени. В тази връзка показанията на свидетелите С.Б.С. и Л.М.С. почиват на техни преки наблюдения над поведението на водача непосредствено след причиненото ПТП, получени при визуализиране на записите от намиращата се в близост охранителна камера. Останалите двама свидетели пък лично са възприели изявлението на водача по време на съставяне на акта за установяване на административно наказание, при което същият е заявил, че изобщо не е разбрал да е ударил нещо или пък да е причинил ПТП. Показанията на свидетелите кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка по отношение на описаното в пункт първи на наказателното постановление наказание съдът приема, от правна страна следното:

Въпреки, че в жалбата срещу наказателно постановление №19-0869-000727 от 09.04.2019 год. на Началник сектор към ОД на МВР - Шумен, сектор Пътна полиция – Шумен жалбоподателят заявява, че обжалва същото изцяло, след изявлението в съдебно заседание на упълномощения му представител, подкрепено и от него самия, че не обжалват постановлението в частта по пункт първи от същото се налага извода, че Д. обжалва наказателното постановление единствено в частта по пункт втори. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че осъществяването на съдебен контрол върху конкретното наказателно постановление е поставено в зависимост от волята на наказаното лице. В случая на Д. са наложени две административни наказания за две различни деяния, при което въпреки, че субектът първоначално е упражнил правото си на жалба по отношение и на двете, с оглед изявлението, направено в съдебно заседание, се налага извода, че обжалва единствено пункт втори от наказателното постановление. В останалата му част, постановлението е влязло в законна сила като необжалвано на основание чл.64, б.„б“ от ЗАНН и за съда не съществува възможност да обсъжда същото и да преценява неговата законосъобразност.

В този смисъл е и константната съдебна практика на ШАС и по-конкретно Решение №183 от 04.07.2017 год. по КАНД №122 по описа за 2017 год. на ШАС.

По отношение на нарушението, визирано в пункт втори на наказателното постановление съдът съобрази от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, която е посочена в акта за установяване на административно нарушение като нарушена, Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. От материалите по делото и по изложените по-горе правни съображения настоящият състав намира, че жалбоподателят е участник в описаното в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателното постановление ПТП. Това обстоятелство, освен, че не се отрича от страна на самия жалбоподател се подкрепя и от събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С.Б.С., Л.М.С. и Л.Й.А.. Съдът намира, че показанията на посочените свидетели са непротиворечиви, еднопосочни и подкрепят изцяло изложената от актосъставителя и от наказващия орган фактическа обстановка. В подкрепа на същата са и изготвените от страна на полицейските служители снимки, които са приложени по делото. Безспорно се установява и факта, че след станалото ПТП жалбоподателят не е спрял, за да установи какви са последиците от произшествието, а е продължил движението си с управлявания от него автомобил. В подкрепа на този извод са отново показанията на свидетелите С.Б.С., Л.М.С. и Л.Й.А., които при възпроизвеждане на записа от охранителната камера пряко са възприели поведението на водача непосредствено след станалото ПТП. С оглед на изложеното съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на нарушението, посочено в разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. и

В същото време обаче съдът намира, че липсва субективният елемент от състава на посоченото нарушение. За да приемем, че Д. е осъществил състава на същото и от субективна страна е необходимо да приемем, че водачът е разбрал за причиненото от него ПТП и въпреки това умишлено не е изпълнил задължението си да спре и да установи щетите. В тази връзка съдът съобрази отново събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С.Б.С., Л.М.С. и Л.Й.А., които в съдебно заседание по недвусмислен начин заявяват, че на записа на охранителната камера се вижда как водачът изобщо не променя движението си и скоростта на автомобила, както преди удара, така също и след него и продължава движението си, както и че от записите не може да се направи извод, че водачът е разбрал, че е ударил паркирания автомобил. В този смисъл са и показанията на свидетелката Й.Н.Й., пред която по време на съставяне на акта за установяване на административно нарушение, самият жалбоподател заявява, че изобщо не е разбрал и усетил, че е причинил ПТП.

Наличието на едно предположение, че жалбоподателят е разбрал за причиненото ПТП и умишлено не е спрял, без да са налице каквито и да е доказателства в тази насока, не е достатъчно, за да ангажира административната отговорност на лицето, а от там и налагането на посочените наказания за твърдяното нарушение. Съгласно разпоредбите на чл.53 и следващите от ЗАНН, наказателно постановление се издава едва когато е установено по безспорен начин извършването на нарушението, че същото е извършено именно от лицето, което се сочи за негов автор, както и когато е доказана по безспорен начин неговата вина.

А с оглед на изложеното, поради липсата на неоспорими доказателства в тази насока, съдът намира, че доколкото не може да бъде направен категоричен извод, че жалбоподателят е осъществил от субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, то наказателното постановление в частта по пункт втори, с която на жалбоподателя са наложени наказания „глоба” в размер на 100 /сто/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП се явява недоказано и следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №19-0869-001939 от 10.06.2019 год. на Началник група към ОД на МВР-Шумен, сектор Пътна полиция-Шумен, в частта по пункт втори, с която на Д.К.Д., с ЕГН**********,*** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 100 /сто/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, като недоказано.

Наказателно постановление №19-0869-001939 от 10.06.2019 год. на Началник група към ОД на МВР-Шумен, сектор Пътна полиция-Шумен, в частта по пункт първи, с която на Д.К.Д., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДвП не е било обжалвано и е влязло в сила.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: