570/14.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, петнадесети състав
На двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:Пл. Недялкова
Секретар: Цв. К.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД №1658 по описа на ШРС за 2019 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №430291-F462982/18.04.2019г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП - гр.Варна, с
което на основание 53 от ЗАНН и чл.179 от ЗДДС на ”Ч. Д. Б.” ЕООД с БУЛСТАТ204800568,
с. **** е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за
нарушение по чл.125 ал.1 и ал.5 от ЗДДС. В жалбата си жалбоподателят моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно,
издадено при нарушение на процесуалните правила при издаването и връчването му.
Също така счита, че се касае за
маловажен случай. В съдебно заседание редовно призован,
не се явява процесуален представител..
За
административно-наказващия орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, не се явява
представител. Депозирано е писмено становище
Жалбата е подадена в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от
ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
ШРС, след като взе в предвид
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
”Ч. Д. Б.” ЕООД с БУЛСТАТ204800568, с. **** е регистрирано
по ЗДДС и е задължено съгласно разпоредбата на чл.125, ал.1 от ЗДДС да подава
справки-декларации за съответните данъчни периоди в законоустановения в чл.125
ал.5 от ЗДДС срок, а именно до 14-то число на месеца, следващ данъчния период.
На 15.11.2018
год. в ТД на НАП, офис Шумен при извършена проверка било установено, че ””Ч. Д.
Б.” ЕООД с БУЛСТАТ204800568, с. **** не е подало справка-декларация по ЗДДС за
данъчен период 01.10.2018 год. - 31.10.2018 год. Същата е следвало да бъде
подадена в 14-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася - в
случая до 14.11.2018 год. вкл.
Била изпратена покана до дружеството по електронен път /на 23.11.2018г./ на декларирания електронен адрес за
кореспонденция и чрез лицензиран пощенски оператор /на 06.12.2018г./, с която
управителят А.О. бил поканен да се яви в 7 дневен срок за подаване на справка – декларация по ДДС и отчетни
регистри за м. октомври 2018г. и съставяне на АУАН. Изпратената по пощата покана
била връчена на 11.12.2018г. На 13.12.2018г. дружеството подало
справка-декларация по ЗДДС за данъчен период м. октомври 2018г.
На 21.12.2018г.
св.Ж.Д. съставила срещу на дружеството АУАН № F462982 в отсъствие на нарушителя, за нарушение на
чл.125 ал.1 и ал.5 от ЗДДС. Същият е връчен на 21.02.2019г. на К.К., в
качеството ѝ на упълномощено лице, която го е подписала без да отрази възражения.
Впоследствие са депозирани писмени
възражения, в законоустановения срок, в които констатираното нарушение не се
оспорва по същество. Излага се причината, поради която справката – декларация не е била подадена в
срок.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено процесното наказателно постановление, с което на основание
чл.179 от ЗДДС на ”Ч. Д. Б.” ЕООД с БУЛСТАТ204800568, с. **** е наложена
имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл.125
ал.1 и ал.5 от ЗДДС. Същото е връчено на упълномощеното лице К.К. на
04.07.2019г.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава, както от всички събрани по делото писмени доказателства, така и събраните
гласни доказателства и по-специално от показанията на разпитания в съдебно
заседание свидетел – Ж.Д., извършила проверката и актосъставител.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема, че жалбоподателят действително е осъществил визираното
в акта и в наказателното постановление
нарушение, по следните правни съображения: Жалбоподателят е данъчно задължено
лице по смисъла на чл.3 от ЗДДС и е бил задължен съгласно разпоредбата на
чл.125 ал.1 от ЗДДС да подаде справка-декларация в законоустановения в чл.125,
ал.5 от ЗДДС срок, а именно до 14-то число на месеца, следващ данъчния период,
за който се отнася. Съгласно разпоредбата на чл.115, ал.6 от Правилника за
прилагане на Закона за данък върху добавената стойност декларациите по ал.1 се
подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за
приходите лично от представляващия регистрираното лице или упълномощено от него
лице. Безспорно установено по делото е, а и не се оспорва от данъчно
задълженото лице, че същото не е изпълнило задължението си да подаде
справка-декларация за данъчен период м. октомври 2018 год. лично или чрез
упълномощено лице в компетентната териториална дирекция на НАП, която в
настоящия случай се явява ТД на НАП- Варна, офис.Шумен. Такава е била подадена на
13.12.2018г., т.е. извън законоустановения срок, след като дружеството било
уведомено от органите на НАП за извършеното нарушение. При така установеното
съдът намира, че данъчно задълженото лице като не е подало изискуемата по ЗДДС
справка-декларация в срок до 14.11.2018 год. лично или чрез упълномощено лице
на 15.11.2018 год. е било в неизпълнение на задължението по чл.125, ал.1 и ал.5
от ЗДДС. Доколкото се касае до нарушение на ЕООД не следва да се изследва въпросът за вината.
Съобразявайки изложеното съдът намира, че е осъществен състава на нарушението. Както в хода на
административното производство, така и в съдебното не са представени доказателства от страна на
жалбоподателя, че е изпълнил задължението си в срок. Констатираното нарушение
не се оспорва и от страна на дружеството.
В хода на административно – наказателното производство не
е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
Актът за установяване
на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им
компетентност Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57
от ЗАНН. и са били надлежно предявени и връчени на
жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав намира за основателен
изложения в жалбата довод, че се касае за маловажен случай. При издаване на НП
административно наказващият орган е подходил формално при анализа на доказателствата и преценка за обществената
опасност на извършеното деяние, като не е съобразил всички обстоятелства
касаещи нарушението Съдът намира, че в настоящия случай извършеното нарушение
съставлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН по следните
съображения:
За
да се премине към прилагане на чл.28
от ЗАНН следва да е налице
"маловажен случай" на административно нарушение, при който
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
такова. Предвид посочената разпоредба преценката относно наличие на основанията
на чл.28, б.”а” от ЗАНН следва да се извърши от административно
наказващия орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението, причините,
довели до закъснението за подаване на данъчната декларация, причинени ли са
вреди от нарушението и други смекчаващи вината обстоятелства. Няма спор, че е
налице извършено нарушение на посочената в атакуваното НП правна норма. Без да
е налице административно нарушение въпросът за приложимостта на правилото на чл.28 от ЗАНН въобще не би следвало да бъде обсъждан, текстът
се прилага само при налично противоправно поведение.
В
случая нарушението е констатирано в деня на извършването му – 15.11.2018г. От
събраните писмени и гласни доказателства е видно, че след като дружеството на
11.12.2018г. било уведомено за
констатираното нарушение на 13.12.2018г.
подало справка-декларация по ЗДДС за данъчен период м. октомври 2018г., т.е.
веднага е предприело действия по изпълнение на
ангажимента си, макар и след изтичане на крайния срок. От друга страна от приложена
справка за подадени справки – декларации
от дружеството /л.10/ се установява, че за предходните данъчни периоди – юни,
юли, август, септември 2018г./, както и за следващият – м. ноември 2018г.,
дружеството е изпълнявало задължението си в срок, поради което съдът намира процесното нарушението за инцидентно. По делото няма доказателства,
дружеството да е било санкционирано за идентично нарушение, а и в самото НП е
отразено , че нарушението е извършено за първи път. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че случаят е маловажен, тъй като поради своята малозначителност, както
нарушителя, така и нарушението са с изключително ниска степен на обществена
опасност. Като не е обсъдил тези
характеристики и не ги е взел предвид при предприемане на действия по
издадения АУАН, в съответствие с правната норма на чл.28 от ЗАНН, административно наказващият орган е нарушил процесуалния закон, с което е издал едно незаконосъобразно
наказателно постановление. Съобразявайки се с изложеното,
наказващият орган е бил длъжен да отчете наличието на обстоятелствата на чл. 28
от ЗАНН, които изключват отговорността или най-малкото да се мотивира, защо не
прилага чл. 28 от ЗАНН. За това го задължава чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, според
който наказващият орган издава наказателно постановление, след като се убеди,
че няма основание за прилагане на чл. 28
от ЗАНН. Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление,
наказващият орган не е изложил мотиви за липсата на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН. От
бездействието на жалбоподателя не са произлезли вреди, не са налице отегчаващи обстоятелства,
извършено е за първи път. Нарушението е такова на просто извършване, поради
което именно възникването на вреда би съставлявало не елемент от състава на
нарушението, а именно отегчаващо обстоятелство, което в случая не е налице.
Нарушението е от възможно най - лекия вид - неподаване
в срок, т. е. само забава в изпълнението, а не липса на изпълнение на
задължението. Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящата хипотеза е следвало да се
приложи разпоредбата на чл. 28, б. “а” от ЗАНН, като нарушителят следва да бъде
предупреден, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. Доколкото при хипотезата на чл. 28 б. “а” от ЗАНН е
осъществен състав на административно нарушение, то предупреждението не означава
оневиняване. Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на
наказанието – да предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както визира чл.
12 от ЗАНН.
По изложените съображения съдът приема, че наказателното постановление следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от
ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №430291-F462982/18.04.2019г. на Директора на офис Шумен при
ТД на НАП - гр.Варна, с което на основание 53 от ЗАНН и чл.179 от ЗДДС на ”Ч.
Д. Б.” ЕООД с БУЛСТАТ204800568, с. **** е наложена имуществена санкция в размер
на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл.125 ал.1 и ал.5 от ЗДДС като неправилно и незаконосъобразно.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава 12
от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Районен съдия: