Р Е Ш Е Н И Е

 

522/9.9.2019г.,             гр.Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                                            Председател: Надежда Кирилова  

Секретар: М.М.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 1698 по описа на ШРС за 2019 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:  

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл.от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление № 445028-F491159/01.07.2019 г.на Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП - гр.Варна, с което на „Дъ Бейкърс” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”Индустриална” № 13, представлявано от М.Г.К., ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.180,  ал.3 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за нарушение по чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС.Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно призовано, не се явява представляващия дружеството, като изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения, а в пледоарията си излагат и допълнителни мотиви в тази насока.

            За ТД на НАП – гр.Варна - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява упълномощен представител.Депозира писмена молба, в която оспорва жалбата изцяло и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

            Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр.чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството-жалбоподател „Дъ Бейкърс” АД, ЕИК ******* е  със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”Индустриална” № 13 и се представлява от М.Г.К., ЕГН **********.

Дружеството-жалбоподател е с предмет на дейност производство и пакетиране на ядки марка „Зиги“ и марка „Хулиган“.Дружеството е получател на фактура № 8СОМF2124 от 12.06.21018 г.на стойност 13 193 евро /25 803.24 лв./ с доставчик „SA SIAL SALON INTERN DE LALIMENTATION“, с предмет на доставката – авансово плащане за участие в изложение /услуга/.Доставката била отразена в счетоводството на дружеството по сметка 402/2 „Доставчици на аванси“.На 11.05.2018 г.дружеството извършило авансово плащане по банков път в размер на 13 193 евро.За извършеното плащане обаче дружеството не издало протокол съобразно разпоредбата на чл.117, ал.3 от ЗДДС, както и дължимият данък върху добавената стойност по посочената фактурата обаче не бил отразен в дневника за покупки и продажби за данъчен период 01.06.2018 г.- 30.06.2018 г.и съответно не бил включен в Справка-декларация по ЗДДС за посочения данъчен период.Същият бил начислен едва през следващ данъчен период.На 31.05.2019 г.от С.Й.Г.- инспектор по приходите при ТД на НАП – гр.Варна, била извършена проверка за спазване на данъчното законодателство от страна на дружеството - жалбоподател, по време на която изложените обстоятелства били установени.Във връзка с тези констатации на 07.06.2019 г.проверяващият съставил акт за установяване на административно нарушение на санкционираното дружество за това, че като данъчно задължено лице не е изпълнило  задълженията си по чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС да начисли дължимия данък върху добавената стойност за издадената фактура с № 8СОМF2124 от 12.06.21018 г.за  данъчен период 01.06.2018 г.- 30.06.2018 г., като е посочено, че нарушението е извършено на 16.07.2018 г.Актът бил съставен в присъствието на упълномощено лице от дружеството – жалбоподател, бил предявен и подписан от него без възражения.Впоследствие дружеството - жалбоподател не се е възползвало от законното си право и не е депозирало допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка на 01.07.2019 г.било издадено и атакуваното наказателно постановление наказателно постановление № 445028-F491159 на Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП - гр.Варна, с което на „Дъ Бейкърс” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”Индустриална” № 13, представлявано от М.Г.К., ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.180, ал.3 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за нарушение по чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС – за това, че дружеството протокол, който е включен в Справката – декларация /СД/ за месец юни 2018 г., с което е нарушило реда за начисляване на дължимия ДДС съгласно ч 86, ал.и ал.2 от ЗДДС – да издаде първичен счетоводен документ през данъчен период, в който е настъпило данъчното събитие и отрази същия в отчетни регистри и СД за същия период, като е посочено, че нарушението е извършено на 15.07.2018 г.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С.Й.Г., както и от присъединените по реда на           чл.283 от НПК писмени доказателства.Съдът кредитира показанията на свидетелката С.Г., тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.Доколкото посоченият свидетел не се е намирал в никакви особени отношения с представляващия дружеството - нарушител, които дори не са се познавали и не извлича ползи от твърденията си, същият не може да се счита за заинтересуван или предубеден, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Наказателното постановление № 445028-F491159/01.07.2019 г.е издадено от компетентен орган - от Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП - гр.Варна, съгласно заповед № ЗЦУ – ОПР-17/17.05.2018 г.на Изпълнителния директор на НАП.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган.Според разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

По отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице, в тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл.83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към държавата или общините е обективна, безвиновна.Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма.За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на юридическото лице или едноличния търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение на конкретно физическо лице.

Като лице, извършващо независима икономическа дейност,  „Дъ Бейкърс” АД – гр.Шумен се явява данъчно задължено лице по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДДС.От приложените по делото писмени доказателства /в т.ч.и процесната фактура/ е видно, че дружеството е регистрирано по реда на чл.94 и сл.от ЗДДС и е получило съответен идентификационен номер за целите на ДДС на основание чл.132, ал.1 от ЗДДС, във вр.чл.10, ал.1, т.3 от ЗДДС.Според разпоредбата на чл.2, т.1 от ЗДДС с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга.Понятието „облагаема доставка” е дефинирано в чл.12, ал.1 от ЗДДС, според който такава е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и чл.9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната.От своя страна разпоредбата на чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС задължава всяко регистрирано лице да начисли съответния данък върху добавената стойност, когато същият е станал изискуем, като издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред, включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справката - декларация по чл.125 за този данъчен период и посочи издадения данъчен документ в дневника за продажбите за съответния данъчен период.Срокът за изпълнение на това задължение е определен в разпоредбата на чл.125, ал.5 от ЗДДС, а именно - до 14 - о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.В случая дружеството - жалбоподател е получател по фактура № 8СОМF2124 от 12.06.21018 г.на стойност 13 193 евро /25 803.24 лв./ с доставчик „SA SIAL SALON INTERN DE LALIMENTATION“, с предмет на доставката – авансово плащане за участие в изложение /услуга/, като на 11.05.2018 г.дружеството извършило авансово плащане по банков път в размер на 13 193 евро, явяващо се облагаема доставка по смисъла на чл.12, ал.1 от ЗДДС, при което за него е възникнало задължение да начисли ДДС, когато същият е станал изискуем.Моментът на възникване на данъчното събитие /т.е.- доставката на стоки или услуги, според ал.1 на цитираната норма/ се определя от разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДДС, според която данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.По силата на чл.25, ал.6 от същия закон на датата на възникване на данъчното събитие данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли.Също така, когато преди да е възникнало данъчното събитие по чл.25, ал.2 от ЗДДС, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането /за размера на плащането/, с изключение на полученото плащане във връзка с вътреобщностна доставка.Съобразно нормата на       чл.63, ал.1 от ЗДДС данъчното събитие при вътреобщностно придобиване възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната, като съгласно ал.3 на чл.64 от ЗДДС данъкът при вътреобщностното придобиване става изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие съгласно ал.1 и ал.2.А според ал.4 на цитираната правна норма независимо от ал.3, данъкът става изискуем на датата на издаване на фактурата, а когато няма задължение за издаване на фактура – на датата на издаване на документа, удостоверяващ придобиването на ново превозно средство, когато са издадени преди 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие.Т.е.налице е данъчно събитие по смисъла на чл.25, ал.2 от ЗДДС и правилно наказващият орган е приел, че данъчното събитие е настъпило на датата на издаване на процесната фактура – 12.06.2018 г.Следователно в съответствие с разпоредбата на         чл.63, ал.4 от ЗДДС данъкът става изискуем от българския търговец на 12.06.2018 г.Съдът приема, че датата на настъпване на данъчното събитие е определена правилно, при което санкционираното дружество е следвало съгласно разпоредбата на чл.117,        ал.3 от ЗДДС да издаде протокол не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем, т.е.до 27.06.2018 г., като начисли данък върху добавената стойност за извършената облагаема доставка през данъчния период, през който данъкът е станал изискуем, а именно -  месец юни 2018 г.Доколкото това безспорно не е направено в законоустановения срок, съдът приема, че действително е налице неизпълнение на задължение към държавата, установено с чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС от страна на дружеството – жалбоподател, за което същото правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление.Наказващият орган правилно е издирил приложимия закон и относимата санкционна разпоредба, като е наложил наказание по реда на чл.180, ал.3 от ЗДДС, предвиждащ специална санкция за регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, но е начислило данъка в срок до 6 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, какъвто е и процесният случай.

При проверка законосъобразността на издаденото наказателно постановление обаче съдът установи, че актосъставителя, а впоследствие наказващия орган са изписали две различни дати на процесното административно нарушение – едната /в акта за установяване на административно нарушение/ – 16.07.2018 г., а в наказателното постановление е посочено, че на 15.07.2018 г./друга дата/ дружеството е нарушило чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС и е осъществило състава на чл.180, ал.3 от ЗДДС.

Ето защо при така установената фактическа обстановка, съдът приема, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на  процесуалните правила, които налага отмяна на последното.Според съда съществено при производството от административно-наказателен характер е да се установи съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, наказателното постановление издадено ли е при спазване на разпоредбите за съдържание и реквизити и съществува ли единство между акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.Това са процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно, и когато установи, че са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.Законодателят е определил, че по съставянето на актовете за неизпълнения по ЗДДС се прилагат нормите на ЗАНН.Съгласно разпоредбата на чл.42, т.3 и т.4 от ЗАНН акта за установяване на административно нарушение трябва да съдържа както дата и място на извършване на нарушението, така и описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено /в процесния случай – неизпълнението на задължение към държавата/.В конкретния случай съдът констатира, че в акта за установяване на административно нарушение е посочено, че деяние осъществява признаците на административно нарушение по чл.86, ал.1 и ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, което е извършено на 16.07.2018 г.А в издаденото въз основа на акта за установяване на административно нарушение наказателно постановление е посочено, че деяние осъществява признаците на административно нарушение по чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, като е конкретизирана датата и мястото на извършване на нарушението - неизпълнението на задължение към държавата е осъществено на 15.07.2018 г.в            гр.Шумен.Налице е съществено разминаване между акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, като разминаването засяга съдържащите се в тях задължителни реквизити, които законодателят е посочил изчерпателно в разпоредбите на чл.42 от ЗАНН, респ.чл.57 от ЗАНН.Тези допуснати нарушения от страна на административнонаказващия орган не могат да бъдат санирани в настоящото производство, тъй като следва да съществува единство между посоченото в акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление.В конкретният случай разминаванията са толкова съществени, че водят до ограничаване правото на защита на санкционираният субект.Това е така, тъй като изискванията за реквизитите на акта за установяване на административно нарушение  и наказателното постановление имат за цел ефективна защита, както по правните, така и по фактическите твърдения на повдигнатите му обвинения в двете фази на производството.По този начин е било накърнено правото на защита на жалбоподателят, който има право да узнае за какво точно неизпълнение е санкциониран, кога и къде.Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно постановление, тъй като представлява съществено процесуално нарушение.

В същото време съдът установи, че административно-наказващият орган неправилно е изчислил датата на извършване на нарушението.Имайки предвид, че съгласно разпоредбата на чл.125, ал.5 от ЗДДС декларациите по ал.1 и 2 и отчетните регистри по ал.3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят, т.е.до 14-то число на месец юли 2018 г.- месеца, следващ данъчния период за месец юни 2018 г.В същото време, имайки предвид, че посочения срок е изтекъл в неприсъствен ден /съботен ден/, следва да се приеме, че крайния срок за деклариране е бил първия присъствен ден, който в случая се явява 16.07.2018 г.С оглед на изложеното следва да се приеме, че неизпълнението на посоченото административно нарушение е било налице в първия ден, следващ деня, в който срока е изтекъл, а това е съответно 17.07.2018 г.

Още повече, следва да се има предвид, че административно наказателното производство въвежда строги правила за осъществяването му, както в основния закон - ЗАНН, така и в специализираните закони, които определят различните видове административни нарушения и наказанията за тях.Тяхното изпълнение е от съществено значение не само за защитата на санкционирания правен субект, който има право да научи коя точно правна норма е нарушена от него, и с кое му поведение е сторено това, за да организира защитата си в пълен обем, но и с оглед на спазването на принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното право.Ето защо и особено важно е за държавните органи, които прилагат административно-наказателните разпоредби, да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите разпоредби.Именно стриктното спазване на императивните правила е гаранция за справедливост на процедурата и липса на произвол.В конкретния случай, когато държавните органи искат да ангажират административно наказателната отговорност на едно лице, извършител на административно нарушение, са задължени съобразно посочените правни норми да опишат точно и ясно самото нарушение, включително и да конкретизират точно и изчерпателно текстовете от закона, които са били нарушени.Изпълнението на това задължение е от съществено значение не само за защитата на санкционирания правен субект, който има право да научи коя точно правна норма е нарушена от него, и с кое му поведение е сторено това, за да организира защитата си в пълен обем, но и с оглед на спазването на принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното право.Изложеното виждане е възприето също в Решение № 269 от 30.11.2015 г.на АдмС - Шумен по к.а.н.д.№ 260/2015 г.и др.

С оглед на всичко изложено по-горе настоящият състав намира, че така описаните и обсъдени процесуални нарушения са съществени и се явяват достатъчно основание за цялостна отмяна на обжалваното наказателно постановление, доколкото същото се неправилно и незаконосъобразно.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло, а жалбата като основателна следва да бъде уважена.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 445028-F491159/01.07.2019 г.на Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП - гр.Варна, с което на „Дъ Бейкърс” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”Индустриална” № 13, представлявано от М.Г.К., ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.180,     ал.3 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за нарушение по чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, като неправилно и незаконосъобразно. 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменски административен съд по реда на Глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: