Р Е Ш Е Н И Е

623/5.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Кр. Кръстев

Секретар: Ф. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 1706 по описа на ШРС за 2019 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 441125-F478829/07.06.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в централно управление на НАП, с което на “Бул Ер Агро”, ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. “****************” ** **, **, ** с представляващ Т.П.Г., ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 600 /шестстотин/ лева, на основание чл.185,ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл. 3 ал.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. издадена от МФ. В жалбата се твърди, че НП е неправилно, издадено при грубо нарушение на административно производствените правила. На следващо място сочи, че дори да се приеме, че е налице административно нарушение, то същото съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

Жалбоподателят, редовно призован, се явява с редовно упълномощен представител, който изцяло поддържа депозираната жалба.

Процесуален представител на административно-наказващия орган, издал наказателното постановление, се явява в открито съдебно заседание, като поддържа така съставеното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 01.03.2019 г. била извършена данъчна проверка от длъжностни лица – Т.П.А. и П.Я.П. – инспектори по приходите при ТД на НАП Варна, офис Разград в търговски обект по смисъла на &1,т.41 от ДР на ЗДДС – бензиностанция, находяща се в с. Браничево обл. Шумен, ул. “Септември” № 2, стопанисвана от дружеството жалбоподател. Било установено, че търговецът, в качеството си на лице по чл.3 ал.2 от Наредба № Н-18/13 декември 2006г. на МФ, не предава на НАП по установената дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта и данни за извършените продажби за периода от 11.01.2019г. до 01.03.2019г. в обекта имало въведено в експлоатация 1 бр. ЕСФП модел „Дайс –КL“ с изградена дистанционна връзка с НАП, рег. № 3783163, с централно регистриращо устройство „РС и ФПр. FP 05P-KL“ с ИН на ФУ DS004232 и ИН на ФП 35004761. При извършена справка от проверяващите в програмен продукт на НАП „Фискални устройства с дистанционна връзка“ било установено, че последният генериран Z отчет чрез установената дистанционна връзка в НАП е от дата 10.01.2019г.

Резултатите от проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка сер.АА № 0307321/01.03.2019г. В протокола било посочено управителя на дружеството жалбоподател да се яви на 18.03.2019г. в 09.00 часа в ТД НАП гр. Разград за съставяне на АУАН. На 24.03.2019г. в ТД НАП гр. Разград се явил управителя на дружеството жалбоподател и в негово присъствие бил съставен АУАН сер. АN № F № 478829 от 24.03.2019 г.. Актосъставителя посочил, че с констатираното в Протокола е нарушена разпоредбата на чл.3 ал.3 във вр. ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Актът за установяване на административното нарушение бил съставен в присъствие на представляващият “Бул Ер Агро” ЕООД, който го подписал, като в графата възражения отбелязал, че ще представи такива в законоустановения срок. Впоследствие се е възползвал от това си право и е депозирал такива в законоустановения в чл.44, ал.1 от ЗАНН 3-дневен срок. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка било издадено наказателно постановление № 441125-F478829/07.06.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в централно управление на НАП, с което на “Бул Ер Агро”, ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. “****************” ** **, **, ** с представляващ Т.П.Г., ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 600 /шестстотин/ лева, на основание чл.185,ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл. 3 ал.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. издадена от МФ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, присъединени на основание разпоредбата на чл.283 от НПК.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното: Действително в разпоредбата на чл.3 ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на Министерството на финансите е посочено, че всяко лице по ал.2 е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества гориво в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. В конкретният случай жалбоподателя действително е изпълнил изискването на закона, като в обекта има въведено в експлоатация 1 бр. ЕСФП модел Дайс –КL“ с изградена дистанционна връзка с НАП, рег. № 3783163, с централно регистриращо устройство „РС и ФПр. FP 05P-KL“ с ИН на ФУ DS004232 и ИН на ФП 35004761. Настоящия съдебен състав счита, че в настоящия случай от страна на жалбоподателя не е извършено нито едно действие, което да е довело умишлено или небрежно до преустановяване на връзката с НАП, нито пък е налице бездействие т.е. всички да са наясно, че данни в НАП не отиват, но да не предприемат действия по тяхното отстраняване.От всички разпитани в съдебното заседание свидетели се установи, че към момента на проверката в обекта е имало едно регистрирано работещо, отговарящо на законовите изисквания устройство, което не е давало по никакъв начин индикации, че данни в НАП не се предават. Самите проверяващи, както заявиха пред съда, са констатирали този проблем едва след нарочно обаждане до свои колеги, които пък са извършили проверка в системата на НАП. Констатирания проблем е отстранен веднага, още в деня на проверката след намесата на компетентно лице – свид. Х.Ч.. Така констатираното нарушение, както е отбелязано в констативния протокол не е довело до вреди за фиска. Изхождайки от горното, съдът счита, че санкционираната деятелност съставлява неизпълнение на задължение към държавата по смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН и доколкото наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички основания, независимо дали са наведени от страните или не, включително и да подложи на съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган досежно приложението на чл.28 от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-специално ТР № 1/12.12.07г. по тълк. н. д. № 1/2005г. на ОСНК на ВКС, съгласно което когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В настоящия случай, доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието "маловажен случай" следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл.93, т.9 от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на престъплението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца. Този критерий на преценка се прилага за всички нарушения, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. Наложилият се в теорията и част от съдебната практика принцип, че нарушаването на данъчни и осигурителни норми не може да се квалифицира като маловажен случай, доколкото засяга базови обществени отношения, каквито са тези за фискалното обезпечаване на държавното управление, не представлява абсолютен императив и не следва да изключва автоматично извършването на съвкупна преценка на всички обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на деянието и дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, вредните последици и др. В случая са налице не само данни, но и доказателства, а е описаното и в самото НП, от които е видно, че жалбоподателят е бил изпълнил вменените му задължения. Нарушението е такова на формално извършване, поради което възникването на вреда би съставлявало не елемент от състава на нарушението, а друго - допълнително обстоятелство, увеличаващо степента на обществена опасност на нарушението, което в случая не е налице.

Настоящият случай е именно такъв, като макар и формално да е осъществен състава на административно нарушение, с оглед посочените по-горе смекчаващи обстоятелства, деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, при което налагането на глоба макар и в почти минимален размер се явява несъразмерно тежка. Преценката за “маловажност на случая” подлежи и на съдебен контрол, като в неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН от страна на наказващия орган.

Поради изложените съображения, съдът намира, че нарушавайки императивната разпоредба на чл.57,ал.1,т.6 от ЗАНН и неприлагайки чл.28 от ЗАНН, АНО е издал незаконосъобразно наказателно постановление, което следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление 441125-F478829/07.06.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в централно управление на НАП, с което на “Бул Ер Агро”, ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. “****************” ** **, **, ** с представляващ Т.П.Г., ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 600 /шестстотин/ лева, на основание чл.185,ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл. 3 ал.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. издадена от МФ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: