Р Е Ш Е Н И Е
649/13.11.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският районен съд, в открито заседание
на петнадесети
октомври двехиляди и деветнадесета година,
в състав:
Председател: Ем. Ангелов
при секретаря В.С.,
като разгледа докладваното от районния съдия
ВНАХД № 1726 по описа за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
наказателно постановление № В-0050429/26.06.2019 г. на Директора на
Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и
Търговище към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “Уникредит
Булбанк” АД, гр. София, е наложена „имуществена санкция” в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева на
основание чл. 80 ал.1 от Закона за кредитите
за недвижими имоти на потребителите за нарушение по чл. 27 ал.2 от същия закон. В
жалбата си санкционираното дружество навежда доводи за наличие на съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон, като моли съда да постанови
решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление, като необосновано,
незаконосъобразно
и неправилно, излагайки доводите си за това в жалбата.
В открито съдебно заседание,
дружеството-жалбоподател изпраща процесуален представител в лицето на адв.Л. АК София, който поддържа жалбата на
изложените в нея съображения, а в пледоарията си изтъква и допълнителни мотиви в тази насока.
За Регионална
Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към
КЗП - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление,
призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в съдебно
заседание не се явява представител, като в придружаващото жалбата
писмо, изразява становище за потвърждаване на наказателното постановление..
Жалбата е подадена
в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията
на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна,
поради следните правни съображения:
ШРС, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Дружеството –
жалбоподател извършва търговска-банкова
дейност като финансова институция, като предлага на потребителите банкови
услуги, в това число и отпускане на ипотечни кредити на
потребители, като посочената дейност в Шумен осъществява в офис на Банка„Уникредит Булбанк” , находящ се на бул. “Славянски“ № 8. На 21.03.2019 г. била извършена
проверка в обекта от длъжностни лица към РД на КЗП, провокирана ог жалба на
потребител, недоволен от определени действия на “Уникредит
Булбанк” АД, . По този повод на споменатата дата,свидетелите В. Г. и Н. Й. - инспектори в РД на КЗП извършили проверка в посочения по горе офис, като от дружеството-жалбоподател били
изискани три броя заверени копия на договори
за предоставяне на ипотечни кредити на потребители, сключени през месеците
февруари и март 2019г. в офиса на банката в Шумен. При проверка на представените
договори и документи към тях е установено, че в договор за банков ипотечен кредит №322/4716/86821753 от 18.03.2019г., сключен между дружеството-жалбоподател и
кредитополучател се изисква заплащане на еднократна комисиона за определяне на
степента на кредитния риск, начислен върху общия размер на кредита 0.30%, като
таксата е описана в погасителния план към договора и е в размер на 221.40 лева. Проверяващите счели, че се касае
за такса, свързана с усвояването и управлението на кредита. Във връзка с тези
констатации на 27.05.2019г. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение на дружеството -жалбоподател, за това, че е изискало от
кредитополучателя заплащане на такси и комисиони. за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Актът бил съставен в присъствието на надлежен
представител на нарушителя, бил предявен и подписан от него без възражения.
Писмени такива били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени
за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт било
издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на дружеството била
наложена имуществена санкция в размер на 20000 лева за нарушение на чл.27 ал.2
от Закона
за кредитите за недвижими имоти на потребителите
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите В.К.Г. и Н.И.Й., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Дружеството-жалбоподател, безспорно притежава качеството „кредитор” , съгласно Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите . Разпоредбата на чл.27 ал.2 от същия закон установява забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. С процесния договор потребителят е бил задължен да заплати еднократна комисиона за определяне на степента на кредитния риск, начислен върху общия размер на кредита от 0.30%, като таксата е описана в погасителния план към договора и е в размер от 221.40 лева. В депозираното от дружеството възражение , освен, че се дава заключение, каква е идеята на горецитираната норма, се изтъква, че потребителят се е съгласил със заплащането на подобна комисиона, тъй като тя изрично била описана в погасителния план, който е неразделна част от сключения договор, за което е и положил необходимите подписи. Банката твърди, също така че определянето степента на кредитния риск не е дейност по усвояване и управление на кредита, поради което и резонно е начислила описаната по горе комисиона.Само, че оценката на кредитоспособността на потребителя, описана от кредитора като определяне на степента на кредитния риск е задължение на кредитора, което му е вменено в глава пета от чл.13 до чл.21 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите и не е допълнителна услуга. В практиката си , ШАС последователно приема, че законът допуска събиране на такси и комисиони, които касаят само допълнителни услуги по договора, но не и такива, които касаят действия по разглеждане на договора, риск и др. под. В решението по КАНД№ 97/2018г., постановено по аналогичен случай, е констатирано, че такава такса се изисква само от потребители, които са одобрени и на които е предоставен кредит. Формиран е извода, че след като тази такса не се изисква от всички потребители, а само от тези, на които е отпуснат кредит, то същата се явява такса, свързана с усвояването и управлението на кредита, а не е такава за отделна, допълнителна услуга. Касационната инстанция е приела, че ако таксата е действително за оценка на риска, то тя трябва да се събира от всички кандидатстващи за кредит потребители и не би следвало да е в зависимост от размера на искания кредит, каквато безспорно е конкретната хипотеза. По изложените съображения, предвид коментираната нормативна уредба и с оглед установената в съдебния район съдебна практика настоящият състав приема, че изискването от кредитора, потребителя да му заплати еднократна комисиона за определяне степента кредитния риск от 0.30%, начислена върху общия размер на кредита, представлява такса за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. След като дружеството е изискало от потребителя подобна такса, свързана с управлението и усвояването на кредита, е очевидно, че същото действително е осъществило състава на нарушение по чл. 27 ал.2 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите, за което правилно е ангажирана неговата административно наказателна отговорност.
При извършената служебна проверка
съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи неговата
отмяна. Както в АУАН, така и в издаденото наказателно постановление нарушението
е описано достатъчно ясно, като позволява на жалбоподателя да разбере за какво
неизпълнение е санкциониран. Липсата на мотиви за третирането на подаденото
възражение като неоснователно не представлява процесуално нарушение, доколкото
и само с издаването на наказателното постановление наказващият орган е изразил
становище за неоснователност на изложените във възражението доводи /в каквато
насока е и трайната съдебна практика в района/. Административнонаказващият
орган също така правилно е издирил приложимия закон и е наложил наказание на
основание чл.80 ал.1 от Закона за кредитите за недвижими имоти на
потребителите ,
който предвижда специална санкция за нарушение на чл.27 ал.2 от цитирания закон.,
какъвто е и процесният случай. Санкцията е наложена в минималния размер,
предвиден в закона, при което липсва възможност за по-нататъшна
индивидуализация.
Не са налице и условия за
приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като констатираното неизпълнение на
административно задължение не се отличава с по-малка тежест от обичайните от
този вид. При липсата на някакви конкретни извинителни обстоятелства, които да
обусловят извода за маловажност на случая, следва да се приеме, че не са налице
основания за приложението на цитираната норма.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че не са налице основания за отмяна на атакуваното наказателно
постановление. Същото се явява законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено, а жалбата- да бъде оставена без уважение.
Предвид изложеното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
Потвърждава изцяло Наказателно постановление
№ В-0050429/26.06.2019г. на директора на Регионална Дирекция за областите
Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Главна дирекция
„Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Шуменски административен съд по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: