Р Е Ш Е Н И Е

619/4.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пламена Недялкова

Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №1727 по описа на ШРС за 2019 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №В – 0047096/26.06.2019год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към КЗП, с което на основание чл.82 ал.2 от ЗКНИП и чл.80 ал.1 от ЗКНИП на “УниКредит Булбанк“ АД с ЕИК 831919536, гр.София, е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева, за нарушение на чл.41 ал.2, във вр. с ал.1 от същия закон. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление. Оспорва по същество констатираното нарушение като излага подробни доводи в тази насока. В съдебно заседание се явява процесуален представител – адв. В.Л. от САК, която поддържа жалбата. В хода по същество излага, че не е налице осъществено нарушение, тъй като не е налице отказ на “УниКредит Булбанк“ АД да приеме плащане по клиентската сметка на Я.. Предоставената техническа сметка на клиентката била автоматично закрита, поради нарушаване на споразумението, но същата е имала възможност да внесе сумата по клиентската си сметка.

За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към КЗП - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН не се явява процесуален представител.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

“УниКредит Булбанк“ АД с ЕИК 831919536, гр.София е кредитна институция, която извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск, в стопанисван от него обект, находящ се в гр.Шумен, бул. “Славянски“ №8.

На 10.12.2004г. св. М.Е.Я. сключила с “Булбанк“ АД /към момента “УниКредит Булбанк“ АД/ Договор за банков кредит №1082 за сумата от 40 000 лева за закупуване на недвижим имот, който бил обезпечен с договорна ипотека. Кредитът следвало да бъде издължен на равни анюитетни вноски до 20.11.2024г., внасяни по сметка №1076642417. Поради неплащане в срок на дължимите по кредита суми, същият станал предсрочно изискуем и “УниКредит Булбанк“ АД, на основание чл.417 т.2 от ГПК се снабдило с изпълнителен лист по гр.д. №831/2012г. по описа на Районен съд гр.Шумен.

На 06.06.2012г. между св. М.Е.Я. и “УниКредит Булбанк“ АД било сключено споразумение, с което банката предоставила на свидетелката срок за доброволно погасяване на изискуемото вземане на равни вноски до 25.05.2017г., които следвало да бъдат внасяни по клиентска сметка № BG06UNCR76301076642417 в “УниКредит Булбанк“ АД.

Поради неизпълнение на условията за редовно обслужване на кредита, съгласно подписаното споразумение, през 2013г. въз основа на издадения изпълнителен лист по гр.д. №831/2012г. по описа на Районен съд гр.Шумен, било образувано изпълнително дело №205 по описа на ЧСИ Я.Д., по което св. Я. внасяла суми в периода от 24.06.2013г. до 13.05.2014г.

На 10.07.2014г. между св. М.Я. и “УниКредит Булбанк“ АД било сключено ново споразумение, съгласно което ѝ бил предоставен нов срок за доброволно погасяване на изискуемото вземане до 24.06.2019г., като вноските следвало да бъдат внасяни по предоставена от банката служебна сметка № BG70UNCR70001619635164 в “УниКредит Булбанк“ АД, тъй като клиентската й сметка № BG06UNCR76301076642417 била запорирана от НАП за публични вземания.

На 08.11.2010г. и 04.11.2016г. в “УниКредит Булбанк“ АД били получени запорни съобщения, издадени от публичен изпълнител при ТДНАП, офис Шумен по изп. дело №650/2005г., с които бил наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на св. М.Е.Я. и ЕТ „МИР – ПЛАМ – М.Я.“***.07.2018г. св. Я. посетила офиса на банката и попълнила вносна бележка за внасяне на сума в размер на 1478.58 лева по сметка № BG70UNCR70001619635164 за погасяване на дължими вноски по кредита. При оформяне на вносна бележка от страна на служителя на банката, сумата била наредена не по посочената от Я. служебна сметка BG70UNCR70001619635164, а по клиентска ѝ сметка № BG06UNCR76301076642417, която била запорирана от НАП, поради което внесената от Я. сума не послужила за погасяване на кредита.

На 25.02.2019г. св. Я. депозирала в “УниКредит Булбанк“ АД Искане за издаване на банково удостоверение /по образец/, което да съдържа информация за платената лихва за периода от 10.12.2004г. до 25.02.2019г., както и да се направи извлечение на кредита за платени до 25.02.2019г. вноски и предстоящи такива. Същият ден депозирала и Искане до управителя на банката, в което заявила, че на основание чл.41 от ЗКНИП желае предсрочно да погаси изцяло кредит №1082/10.12.2004г.

На 08.03.2019г. било издадена Банково удостоверение изх.№0322-64 – 003315, която св. Я. отказала да получи, тъй като не съдържало информацията, която тя поискала.

На 12.03.2019г. св. Я. депозирала жалба в КЗП гр.Шумен, в която посочила, че от м. декември 2018г. банката отказва да приеме плащане по кредита, а също така ѝ отказва да се възползва от възможността да погаси изцяло предсрочно кредита. Не ѝ било предоставено и поискано от нея удостоверение за извършените по кредита плащания и предстоящите такива.

По повод депозираната жалба, на 21.03.2019г. свидетелите В.К.Г. и Н.И.Й. - компетентни длъжностни лица при Комисия за защита на потребителите – гр.Варна, офис Шумен извършили проверка в обекта на банката, находящ се в гр.Шумен, бул. “Славянски“ №8. С оглед установяване на изложеното в жалбата на потребителката, инспекторите изискали дружеството да представи становище по жалбата, заверено копие на договора за кредит на Я., заедно с всички документи към него. На 04.04.2019г. били предоставени становище, Договор за банков кредит №1082/10.12.2004г., Условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит, погасителен план към договора за кредит, Споразумение от 06.06.2012г. и погасителен план към него, споразумение от 10.07.2014г. и погасителен план към него, Искане за издаване на банково удостоверение от 25.02.2019г., Банково удостоверение от 08.03.2019г. От страна на КЗП било поискано допълнително становище, в което точно и ясно да бъде посочена причината, поради която банката отказала да даде възможност на св. Я. предсрочно да погаси изцяло кредита си, въпреки подаденото писмено искане. На 22.04.2019г. било депозирано такова, в което е посочено, че в банковата информационна система на “УниКредит Булбанк“ АД нямало входирано официално искане от св. Я. за пълно предсрочно погасяване на ипотечния кредит. Също така е направено уточнение, че св. Я. може да посети филиала и да депозира искане по образец на банката за пълно предсрочно погасяване на задължението.

На база представените от “УниКредит Булбанк“ АД становища, документи, проведените разговори със св. Я. и служители в офиса на банката, контролните органи приели, че на потребителката – св. М.Е.Я. не ѝ е дадено право и ѝ е отказана възможност да погаси предсрочно кредита, поради което св.В.Г. приел, че дружеството е нарушило на чл.41 ал.2, във вр. с ал.1от ЗКНИП, поради което на 27.05.2019г. съставил срещу дружеството - жалбоподател АУАН №К – 0047096 в присъствието на упълномощен представител М.Б.Д., на която е и връчен. При предявяване на акта не са отразени възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН са депозирани писмени възражения, в които се оспорва нарушението. Посочва се, че не е налице отказ на банката да приеме предсрочно погасяване и банката е на разположение да приеме такова. Също така се излага, че на Я. било обяснено, че по сметката й бил наложен запор от ТД на НАП Варна, поради което част от внесената сума ще следва да бъде изплатена на НАП.

Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган издал обжалваното НП като възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. Приел е, че възражението е неоснователно, тъй като нарушението било установено по безспорен начин. На основание чл.80 ал.1 от ЗКНИП на “УниКредит Булбанк“ АД с ЕИК 831919536, гр.София, е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева, за нарушение на чл.41 ал.2, във вр. с ал.1 от същия закон.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото гласни доказателства, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към Комисията за защита на потребителите, АУАН също е съставен от компетентно лице, видно от приложените по делото заповеди на Председателя на Комисията за защита на потребителите. В хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Правото на нарушителя да узнае за какво нарушение му е съставен акта, обстоятелствата при които е извършено и да отстоява своята теза срещу това твърдение, не е нарушено.

С издаденото наказателно постановление на дружеството е вменено нарушение по чл.41 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗКНИП. Посочената разпоредба регламентира правото на потребителя по всяко време да погаси изцяло или частично задълженията си по договора за кредит, съответно задължението на кредитора да приеме предсрочното изпълнение.

По делото не е спорно, че на 10.12.2004г. св. М.Е.Я. сключила с “Булбанк“ АД /към момента “УниКредит Булбанк“ АД/ Договор за банков кредит №1082 по силата, на който дружеството е отпуснало на св. Я. сумата от 40 000 лева за закупуване на недвижим имот. Не е спорно и обстоятелството, че поради неплащане в срок на дължимите по кредита суми, кредитът станал предсрочно изискуем и “УниКредит Булбанк“ АД, на основание чл.417 т.2 от ГПК се снабдило с изпълнителен лист по гр.д. №831/2012г. по описа на Районен съд гр.Шумен, впоследствие било образувано и изпълнително дело. Не е спорно и че били сключвани и допълнителни споразумения, с които бил договарян нов срок за доброволно погасяване на изискуемото вземане.

Безспорно установено е и обстоятелството, че след като клиентската сметка № BG06UNCR76301076642417 на св. Я., по която първоначално внасяла вноските за погасяване кредита, била запорирана от публичен изпълнител при ТДНАП, офис Шумен, на същата от страна на банката била предоставена служебна сметка BG70UNCR70001619635164, по която свидетелката продължила да внася суми за погасяване на задължението си към банката.

Съдът намира за безспорно установено и обстоятелството, че дружеството след м. февруари 2019г., отказвало да приеме по предоставената служебна сметка BG70UNCR70001619635164 суми за изцяло или частично погасяване на задължението на св. Я.. Според приобщеното по делото становище на дружеството от 03.04.2019г./л.55/, депозирано в КЗП офис Шумен по тяхно искане, св. Я. е направила последна вноска по кредита през м.февруари 2019г., с която били погасени задължения към м. октомври 2018г. и частично за м.ноември 2018г. Св.Я. била с просрочие над 60 дни, а съгласно т.2.3 от Споразумението от 10.07.2014г., същото се прекратявало при изпадане в просрочие с повече от 60 дни. В тази връзка е и основният довод на дружеството за оспорване на вмененото нарушение и отмяна на НП, доколкото е отказано приемане на суми единствено по предоставената служебна сметка, тъй като поради прекратяване на споразумението Я. не можела вече да се ползва от нея и да обслужва кредита чрез тази сметка. Считат, че правото и регламентирано в чл.41 ал.1 от ЗКНИП не е нарушено, тъй като възможността й по всяко време да внесе сума за погасяване на задължението си по клиентската си сметка или по образуваното изпълнително дело, не е възпрепятствана от страна на банката. Не е налице отказ на банката да приеме сума по клиентската сметка. В подкрепа на това са показанията на св. М.Т.С., както и на св. М.Е.Я.. Разпитана в качеството на свидетел Я. потвърждава обстоятелството, че отказа на банката да приеме суми за погасяване на задължението ѝ касае само предоставената й преди това служебна сметка. Също така от разпитът ѝ се установява, че свидетелката не желае да ползва клиентската си сметка, поради наложения запор от НАП, също така не е правила опити за погасяване на задължението си, чрез внасяне на суми по изпълнителното дело, след като й било отказано да внася по служебната сметка.

При така установеното, доколкото отказът на банката да приема суми от страна на св. Я. касае единствено, предоставената ѝ служебна сметка, съдът намира, че не е нарушено правото на потребителя по всяко време да погаси изцяло или частично задълженията си по договора за кредит. При желание от страна на свидетелката за погасяване изцяло или частично на задължението си, същата има възможност да направи това чрез внасяне на суми по клиентската си сметка, както и по изпълнителното дело, което видно от издаденото удостоверение от ЧСИ Я.Д. не е прекратено. Обстоятелството, че св. Я. не желае да ползва клиентската си сметка, която банката й е предоставила, поради наложен запор, а желае за ползва служебна сметка и по – този начин да възпрепятства принудителното събиране на публичните ѝ задължение, не следва да влече отговорност за банката, единствено поради отказ да приеме суми по кредита по служебна сметка, поради прекратяване на споразумението, което потребителката е нарушила.

Административно-наказващия орган, върху когото е тежеста на доказване в административно-наказателното производство не доказа по категоричен начин, че жалбоподателя е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл.41 ал.2, във вр. с ал.1 от от ЗКНИП и по този начин административно-наказателното обвинение се явява недоказано .

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №В – 0047096/26.06.2019год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към КЗП, с което на основание чл.82 ал.2 от ЗКНИП и чл.80 ал.1 от ЗКНИП на “УниКредит Булбанк“ АД с ЕИК 831919536, гр.София, е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева, за нарушение на чл.41 ал.2, във вр. с ал.1 от същия закоН.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: