Р Е Ш Е Н И Е
553/7.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: Т.Д.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 1729 по описа на ШРС за 2019
г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № В-0050430/26.06.2019 г. на Директора на Регионална Дирекция
за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Главна
дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “УниКредит Булбанк” АД, с
ЕИК 831919536, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Възраждане“, пл. „Света Неделя“
№ 7,
представлявано от Е.М., ЛНЧ ****** и Т.А.П., ЕГН ********** е
наложена „имуществена санкция” в размер на 10
000 /десет хиляди/ лева на основание чл.
78, ал. 1 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите /ЗКНИП/
за нарушение по чл. 23, ал. 3 от същия закон. В жалбата си
санкционираното дружество навежда доводи за наличие на съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон, като
моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното
постановление, като необосновано, незаконосъобразно
и неправилно,
излагайки доводите си за това в жалбата.
В
открито съдебно
заседание представляващите дружеството, редовно призовани, не се
явяват лично, а изпращат упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата на изложените в нея съображения, а в пледоарията си излага и
допълнителни мотиви в тази насока.
За
Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и
Търговище към КЗП - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.
61, ал. 1 от ЗАНН в съдебно
заседание не се явява представител.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59, ал.
2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.
84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна,
поради следните правни съображения:
ШРС, след като взе предвид
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
Дружеството
– жалбоподател „УниКредит Булбанк” АД, с
ЕИК 831919536 е със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „Възраждане“,
пл. „Света Неделя“
№ 7 и
се представлява от представителите Е.М., ЛНЧ ******
– главен оперативен директор и Т.А.П., ЕГН ********** – главен изпълнителен
директор.
„УниКредит Булбанк” АД, гр.
София, извършва търговска-банкова дейност като финансова институция, като
предлага на потребителите банкови услуги, в това число и отпускане на кредити /потребителски, фирмени и ипотечни/.
Посочената дейност в гр. Шумен дружеството осъществявало в офис на „УниКредит Булбанк” АД, находящ се на бул. “Славянски“ №
8. На 21.03.2019 г. била
извършена проверка в обекта от длъжностни лица към РД на КЗП, звено гр.
Шумен, по повод постъпила потребителска
жалба от М.Е.Я. с Вх. № В – 03 - 596 от 12.03.2019 г. относно твърдения,
че има сключен договор с посочената банка за предоставяне на ипотечен кредит,
като при опит за предсрочното му погасяване банката отказала да приеме
предсрочното погасяване на кредита, както и отказала да издаде удостоверение на
потребителката, под формата на погасителен план, за всички извършени от нея
плащания по кредита и предстоящи такива. По този повод на посочената
дата от
свидетелите В.К.Г. и Н.И.Й. - инспектори в РД на КЗП –
гр. Варна, звено
гр. Шумен
била извършена проверка в посочения офис за спазване на Закона за кредитите
за недвижими имоти на потребителите. При проверката било установено, че
търговецът извършва търговско - банкова дейност. Същите
изискали договора за ипотечен
кредит, сключен с Я.,
както и останалите документи към него. Освен това,
от дружеството били изискани още три броя договори за предоставяне на ипотечни
кредити /заеми/, сключени през месец февруари 2019 г. и месец март 2019 г. в банковия
офис в гр. Шумен, ведно с всички документи към тях. При
проверка на представените договори и документи към тях е установено,
че в погасителния план към Договор за банков ипотечен кредит № 322/4716/86821753
от 18.03.2019 г. е описана и изискана за заплащане такса /комисионна/ в размер
на 221.40 лв., представляваща 0.30 % от общия размер на кредита. Освен
това, при преглед на предоставения екземпляр от
договора от страна на проверяващите било констатирано, че в погасителния план към същия, се начислява и изисква заплащането на Еднократна комисионна
за определяне степента на кредитния риск, начислена върху общия размер на
кредита - 0.30 %, в общ размер на 221.40 лв. Проверяващите
лица констатирали също, че в цитирания договор
такава
комисионна за определяне на кредитния риск не съществува,
т. е. няма предвидена такава комисионна за лицето,
на което е отпуснат кредит съобразно посочения договор.
Резултатите
от проверката били отразени в Констативен протокол № К-2669972/21.03.2019
г., с който представител на дружеството е бил поканен
да се яви на 04.04.2019 г. за приключване на проверката. На 27.05.2019 г. на дружеството-жалбоподател бил
съставен акт за установяване на административно нарушение № К-0050430/27.05.2019 г.,
като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата
на чл. 23, ал. 3 от Закона за кредитите за
недвижими имоти на потребителите /ЗКНИП/, за това, че търговецът “УниКредит Булбанк” АД на 18.03.2019 г.
чрез погасителния план към договора за банков ипотечен кредит №
322/4716/86821753 от 18.03.2019 г. е изискал заплащане на комисионна за
определяне на кредитния риск, която не е предивдена в сключения договор за
кредит, като е посочено, че нарушението е извършено на 08.03.2019 г. в банковия офис на „УниКредит Булбанк”
АД, находящ се в гр. Шумен, бул.
“Славянски“ №
8. Актът е
бил съставен в присъствие на упълномощено от дружеството лице – М.К.Д., което е подписало акта, без да
изложи възражения. Впоследствие дружеството
се е възползвало от законното си право и в срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН е депозирало писмени възражения, но били счетени за неоснователни от
наказващия орган.
Въз
основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка е издадено наказателно постановление № В-0050430/26.06.2019
г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград,
Силистра и Търговище към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което
на “УниКредит Булбанк” АД, с
ЕИК 831919536, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Възраждане“, пл. „Света Неделя“
№ 7,
представлявано от Е.М., ЛНЧ ****** и Т.А.П., ЕГН ********** е
наложена „имуществена санкция” в размер на 10
000 /десет хиляди/ лева на основание чл. 78, ал. 1 от
Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите /ЗКНИП/
за нарушение по чл. 23, ал. 3 от същия закон, тъй като на 18.03.2019 г. чрез погасителен план към
договора за банков ипотечен кредит за текущо потребление № 322/4716/86821753, е
изискал заплащането на комисионна за определяне на кредитния риск, която не е
предвидена в сключения договор за кредит.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на
актосъставителя В.К.Г. и на
свидетеля Н.И.Й. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на
акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.
283 от НПК писмени доказателства. Показанията
на свидетелите В.Г. и Н.Й. следва да се кредитират като последователни,
безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани
доказателства. Доколкото свидетелите не са се намирали в никакви особени
отношения с представляващите дружеството - нарушител,
които дори не са ги
познавали и не извличат ползи от твърденията си, същите не могат да се считат
за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания
да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна, следното:
Предвид установената фактическа
обстановка, съдът приема, че атакуваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган и при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаденото
въз основа на него наказателно постановление не са
били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до неговата отмяна. Вмененото във вина
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е
обвинението и срещу какво да се организира защитата. Описанието на
нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на
санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Посочена е нарушената материално - правна норма, поради
това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото
на защита на нарушителя.
Производството е от административно - наказателен
характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото
извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно -
предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху
административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или
бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред.
По отношение на субективната страна, доколкото е
ангажирана отговорността на юридическо лице, в тази
връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от ЗАНН
имуществена отговорност на юридическо лице
за неизпълнение на задължение към държавата или
общините е обективна, безвиновна.
Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не
следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да
определя нейната форма. За налагане на имуществената
санкция е необходимо само да се установи задължението на юридическото лице или едноличния търговец,
което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение на конкретно физическо
лице.
От
материалите по делото се установява по безспорен начин, че дружеството -жалбоподател „УниКредит Булбанк” АД има качеството „кредитор“ по смисъла на § 1, т. 10
от Допълнителните разпоредби на Закона за
кредитите за недвижими имоти на потребителите /ЗКНИП/, във вр. чл. 2, ал. 1 от Закона
за кредитните институции доколкото се явява кредитна институция - юридическо
лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими
средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на
собствен риск. Следователно за него
важи забраната, посочена в разпоредбата на чл. 23,
ал. 3
от ЗПК да не изисква от
потребителя заплащане на суми, включително на лихви, такси, комисиони или други
видове разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в
сключения договор за кредит.
Граматическото
тълкуване на цитираната разпоредба, води до извод, че несъобразяването с така
формулираното ограничение се реализира по необходимост единствено чрез действие
и следва да се счита за довършено към момента, в който е начислена съответната
сума.
В
настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че
в процесния договор за банков ипотечен кредит от 18.03.2019
г. няма изискване от потребителя за заплащане на „еднократна комисионна /такса/ за определяне на кредитния
риск“ в размер на 0.30 %, начислена върху общия размер на кредита.
Същевременно обаче посочената
комисионна /такса/ е
включена в „Погасителен
план, Приложение към договор 4716“ и се изисква чрез
погасителният план, като цялата сума възлиза на 221.40 лв. за отпуснат кредит в
размер на 73 800 лв. Посочената такса не фигурира в Договора за банков ипотечен кредит № 322/4716/86821753 от
18.03.2019 г.,
като посочената такса от 221.40 лв. се заплаща еднократно от страна на кредитополучателя
едва при отпускане на кредита, а не предварително. В тази връзка са и събраните
в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите В.К.Г.
и на свидетеля – Н.И.Й., които в съдебно заседание заявяват, че посочената
такса не е била поискана предварително от
кредитополучателя, а е била включена едва в издадения погасителния план към договора за банков ипотечен кредит
№ 322/4716/86821753 от 18.03.2019 г., т. е. не е била предвидена в сключения
договор за банков
ипотечен кредит. С оглед на изложеното се налага
извода, че доколкото посочената такса /еднократна
комисионна за определяне на кредитния риск/ се изисква едва
след разрешаване на кредита и неговото отпускане и се включва в „Погасителен план“ на сключения
между страните Договор за банков ипотечен
кредит, то същата по своя характер се явява такса за
действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.
Законът
допуска събиране на такси и комисионни, които касаят само допълнителни услуги
по договора, но не и които пряко касаят действия по разглеждане на договора,
риск и други и същите безспорно са във връзка с усвояването и управлението на
кредита. С оглед изложените
съображения, настоящият съдебен състав приема, че дружеството-жалбоподател в
качеството си на кредитор е нарушил разпоредбата на чл. 23,
ал. 3
от ЗКНИП и изисквайки посочената еднократна
комисионна за определяне на кредитния риск /такса/ от 221.40
лева е осъществил от обективна страна състава на посоченото нарушение, поради
което правилно е била ангажирана неговата административно-наказателна
отговорност.
В
подкрепа на изложеното е и константната съдебна практика на ШАС и по-конкретно
Решение № 145 от
18.05.2017 г. на АдмС - Шумен по КАНД № 88/2017 г.; Решение
№ 215 от 10.10.2018
г. на АдмС - Шумен по КАНД № 211/2018 г.; Решение
№ 116
от 18.05.2017 г. на АдмС - Шумен по КАНД № 97/2018 г.;
Решение № 46 от 06.04.2017
г. на АдмС - Шумен по КАНД № 46/2017
г. и др., които са постановени по идентични казуси.
Съдът
намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението и го е санкционирал, съобразно санкционната норма на чл. 78,
ал. 1 от ЗКНИП,
предвиждаща административно наказание „имуществена санкция“ в
размер от 10 000
до 20 000 лв. за
еднолични търговци и юридически лица, допуснали нарушение на изрично посочени
законови текстове, между които и на разпоредбата на чл. 23
от ЗКНИП. При
индивидуализацията на наказанието, административно-наказващият орган се е
съобразил с обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл. 27 от
ЗАНН и отчитайки тежестта на нарушението е наложил на дружеството имуществена
санкция в размер на минимума, предвиден в разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ЗКНИП,
а именно „имуществена санкция“ в размер на 10 000 лева.
Освен това, съдът намира, че реализираното от
дружеството-жалбоподател нарушението не следва
да бъде квалифицирано, като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН. В тази връзка съдът
съобрази обстоятелството, че Законът за кредитите на недвижими имоти на потребителите охранява особен вид обществени
отношения, като има за цел опазване интересите на потребителите и недопускане
на въвеждането им в заблуждение. Нарушението е на
просто извършване, формално, поради което не е необходимо да са настъпили
конкретни вредни последици от деянието. С оглед на изложеното,
настоящата инстанция намира, че предвид характера на охраняваните обществени
отношения и заложената от законодателя безусловна защита при упражняване
правото на информация на потребителите, то в настоящия случай институтът на „маловажния случай“ е неприложим. Наказващият
орган е действал законосъобразно, преценявайки, че не са налице предпоставките
за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, т.е. че случая не може да се квалифицира като „маловажен” по смисъла на
посочената разпоредба. Това мнение се
споделя изцяло и от настоящия състав.
Съдът
не кредитира изложеното в жалбата твърдение, че доколкото комисионната
за определяне степента на кредитния риск върху общия размер на кредита е
описана както на стр. 1 от Погасителния
план, така и на стр. 5 от Европейския стандатизиран информационен формуляр за предоставяне
на информация за кредити на недвижими имоти по чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗКНИП,
подписани на всяка страница от потребителката Я., не представлява нарушение по
чл. 23, ал. 3 от ЗКНИП, тъй като дружеството двукратно е уведомило
предварително потребителката, поради което се приема като индивидуално
договорена комисионна. На първо място, разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от ЗКНИП
категорично посочва, че кредиторът
не може да изисква от потребителя заплащане на суми, включително на лихви,
такси, комисиони или други видове разходи, свързани с договора за кредит, които
не са предвидени в сключения договор за кредит. Т. е. законодателят не предвижда подобна
правна възможност. В случая в погасителния план към договора за банков ипотечен кредит
от 18.03.2019 г. е посочено, че потребителя дължи плащане във вид на такса
/комисионна/ в размер на 221.40 лв. по договора
за банков ипотечен кредит, която обаче не е посочена в сключения договор за ипотечен
кредит.
Не е налице
и допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, изразяващо се в необсъждане
възраженията на санкционираното лице, тъй като в наказателното постановление
изрично е посочен факта на депозиране на писмени възражения, тяхното съдържание
и защо наказващия орган приема същите за неоснователни. Освен това,
разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН дава възможност на разследващият орган да
извърши разследване на спорните обстоятелства, ако установи, че има такива.
Преценката обаче на тази необходимост законът предоставя на самия решаващ
административен орган. Още повече, в конкретният случай след депозиране на
възражения от страна на жалбоподателя, наказващият орган е извършил такава
проверка, което е обсъдено и в издаденото наказателно постановление.
Съдът намира за неоснователна тезата на процесуалния представител
на дружеството - жалбоподател за допуснато съществено нарушение на чл. 17 от
ЗАНН при издаване на наказателното постановление. Единственият
съществен порок на процесното
административно-наказателно производство би бил налице, ако беше нарушен
принципа, визиран в разпоредбата на чл. 17 от ЗАНН, че
никой не може да бъде наказван повторно за административно нарушение, за което
е бил вече наказван с влязло в сила наказателно постановление или решение на
съда, т. е. да е нарушен принципа „non bis in idem“. По
делото не са налични доказателства за влязло в сила предходно наказателно
постановление, издадено спрямо дружеството
- жалбоподател за същото нарушение, поради което съдът намира, че не са
налице основания за отмяна на атакуваното наказателното постановление по
посочените от жалбоподателя аргументи /в т. см. Решение № 91 от
16.03.2016 г. по к.а.н.д. № 46/2016 г. по описа на ШАС, Решение № 46 от
18.02.2013 г. по к.а.н.д. № 496/2012 г. по описа на ШАС и др./. Още повече
от приложеното по делото наказателно постановление № В-0050429/26.06.2019
г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград,
Силистра и Търговище към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП става ясно, че на дружеството – жалбоподател “УниКредит Булбанк” е наложена „имуществена санкция” в размер на
20 000 /двадесет
хиляди/ лева на основание чл. 80, ал. 1 от
Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите /ЗКНИП/
за друго нарушение, а именно по чл. 27, ал. 2
от ЗКНИП – за това, че на 18.03.2019 г. в офис на банката при
сключване на банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице №
322/4716/86821753 от 18.03.2019 г. е изискал заплащането на такси и комисионни
за действия, свързани с отпускането, усвояване и уплавление на кредита.
Съдът
не кредитира изложеното в жалбата твърдение, че свидетелите Г. и Й. са
извършвали проверка по друга потребителска жалба и че нарушението, което са
констатирали излиза извън предмета на същата, както и че
не са посочили целта на проверката, което е ограничило правото на защита на
банката. В конкретния случай, както бе
посочено и по-горе свидетелите Г. и Й. са се представили пред служителите на банката. Освен това, в задълженията на свидетелите, в
качеството им на длъжностни лица към КЗП влиза не само извършване на проверка
по конкретен потребителски сигнал, но проверка на цялостната дейност на
проверяваното физическо или юридическо лице по спазване разпоредбите на ЗПК и
други актове, уреждащи дейността на кредитора. Още повече,
посочените инспектори
в РД на КЗП
– гр. Варна,
звено гр. Шумен с Констативен протокол са изискали
освен договора за предоставяне на ипотечен кредит,
сключен с потребителката Я., а също така и още три броя договори за предоставяне на ипотечни
кредити, сключени през месец февруари 2019 г. и месец март 2019 г. в офисите
на гр. Шумен, ведно с всички документи
към тях. Следователно с оглед на
изложеното се налага извода, че за проверяваното
дружество не е съществувало съмнение относно качеството на
лицата и целта на
проверката.
Съдът
намира за необходимо да посочи, че според Решение № 208/07.07.2016 г.,
постановено по КАНД № 167/2016 г. на ШАС: „няма как да са допуснати
съществени процесуални нарушения, след като районният съд е стигнал до извода,
че извършеното от дружеството нарушение е безспорно установено. Нарушенията на процесуалните правила са съществени само когато, ако
не са допуснати, би могло да се стигне до друг извод относно извършено ли е
нарушение и от кого“. При тази позиция на касационната инстанция за
първоинстанционния съд не остава друга възможност, освен да се съобрази с
въведената съдебна практика и да приеме, че не са налице съществени нарушения
на процесуалните правила, тъй като в случая извършването на процесното
нарушениоя е установено по безспорен начин. Санкционната норма също така е определена
правилно.
Ето
защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при
липса на съществени процесуални нарушения.
По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от
компетентен орган,
притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно
постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН. При извършената служебна проверка съдът
установи, че както в акта за установяване на административно нарушение, така и
в издаденото наказателно постановление нарушението е описано достатъчно ясно,
като позволява на жалбоподателя да разбере за какво е санкциониран.
В
тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата
като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Водим
от горното и на основание чл. 63, ал.
1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № В-0050430/26.06.2019 г. на Директора на Регионална Дирекция
за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Главна
дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “УниКредит Булбанк” АД, с
ЕИК 831919536, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Възраждане“, пл. „Света Неделя“
№ 7,
представлявано от Е.М., ЛНЧ ****** и Т.А.П., ЕГН ********** е
наложена „имуществена санкция” в размер на 10
000 /десет хиляди/ лева на основание чл. 78, ал. 1 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите /ЗКНИП/
за нарушение по чл. 23, ал. 3 от същия закон, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: