Р Е Ш Е Н И Е

573/15.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На осми октомври две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пл. Недялкова

Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №1798 по описа на ШРС за 2019 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №46-0000217 от 08.07.2019 год. на Началника на ОО “Автомобилна администрация” - гр.Шумен, с което на основание чл.53 и чл.178а ал.5 от ЗДвП на А.Г.Д., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление. Не оспорва по същество констатираното нарушение, но счита, че се касае за маловажен случай. В съдебно заседание, редовно призован, се явява лично.

За административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, не се явява процесуален представител.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: На 28.06.2019год. около 12.00 часа жалбоподателят А.Г.Д. управлявал товарен автомобил „Мерцедес 1320 Л“ от категория N 3 с рег. № СН 0976 АН като извършвал превоз за собствена сметка на товари /безалкохолни напитки/ по маршрут с. Гавраилово - гр.Шумен. На път № ІІ -73 км.10+912 в посока гр. Шумен, след разклона за с. Ивански, бил спрян за проверка от свидетелите К.Л.К. и И.С.С. - служители при ОО “Автомобилна администрация” – гр.Шумен. Било установено, че водачът – жалбоподателят Д. не притежавал валидно Удостоверение за психологична годносТ. Представеното от него в хода на проверката удостоверение било валидно до 12.05.2019г. Св. К. съставил срещу жалбоподателя АУАН серия А – 2018 №266169/28.06.2019г., за нарушение на 178в ал.5 пр.2 от ЗДвП. При предявяване на акта Д. саморъчно е отразил, че няма възражения. На 02.07.2019г. депозирал обяснения, във връзка със съставения акт, в които също не оспорва нарушението, към което приложил и валидно Удостоверение за психологична годност от 30.06.2019г. до 30.06.2022г. Въз основа на така съставения акт и материалите съдържащи се в административно – наказателната преписка, административно-наказващият орган на 08.07.2019г. издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.178а ал.5 от ЗДвП на А.Г.Д., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събрани по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – К.Л.К. и И.С.С.. Съдът кредитира изцяло показанията на тези свидетелите, тъй като същите пресъздават това което са възприели непосредствено, като показанията им са логични, безпротиворечиви и няма индиция за тяхната заинтересованост. Показанията на тези свидетелите не са оборени по никакъв начин, кореспондират със събраните писмени доказателства и за съда не съществува причина да не ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.178а ал.5 от ЗДвП, който предвижда наказание глоба в размер на 500 лева, по отношение на водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени превози на пътници и товари без валидно удостоверение за психологична годност.

Психологическата годност се установява с психологическо изследване, при което се прави

оценка за състоянието на психологическите качества на изследваното лице и съответствието им с изискванията към съответната категория или професионална група и се прави прогноза с вероятностен характер за психологическата годност на лицето за съответната цел за определен период от време.

Психологическо изследване завършва със заключение за психологическа годност. При положително заключение от психологическото изследване на лицето се издава "Удостоверение за психологическа годност", което е валидно за срок от три години от датата на неговото издаване.

Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, безспорно се установява, че 28.06.2019год. около 12.00 часа жалбоподателят А.Г.Д. е управлявал товарен автомобил „Мерцедес 1320 Л“ с рег. № СН 0976 АН като извършвал превоз за собствена сметка на товари. От приобщената по делото справка от Регистъра на психологическите изследвания на водачите и приложеното копие на представеното от водача Удостоверение за психологическа годност, по безспорен начин се установява и обстоятелството, че към 28.06.2019год. А.Д. е нямал валидно Удостоверение за психологическа годност, тъй като издаденото му такова е било валидно до 12.05.2019г. Тези обстоятелства не са били оспорени от Д. пред административно – наказващият орган, не се оспорват и в съдебното производство.

Съдът намира, че нарушението е извършено от жалбоподателя, както от обективна, така и от субективна страна, доколкото за административните нарушения не се изисква умисъл, достатъчно е да са извършени по непредпазливост. Жалбоподателят е могъл да се убеди преди да предприеме извършване на превоза, дали издаденото му удостоверение е валидно.

От друга страна настоящият съдебен състав намира за основателен изложения в жалбата довод, че се касае за маловажен случай. При издаване на НП административно наказващият орган е подходил формално при анализа на доказателствата и преценка за обществената опасност на извършеното деяние, като не е съобразил всички обстоятелства касаещи нарушението Съдът намира, че в настоящия случай извършеното нарушение съставлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН по следните съображения:

В чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Общото понятие за административно нарушение се съдържа в чл. 6 ЗАНН. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАННН. Наказващият орган е бил длъжен да отчете наличието на обстоятелствата на чл. 28 от ЗАНН, които изключват отговорността или най-малкото да се мотивира, защо не прилага чл. 28 от ЗАНН. За това го задължава чл. 53 ал. 1 от ЗАНН, според който наказващият орган издава наказателно постановление, след като се убеди, че няма основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, наказващият орган не е изложил мотиви за липсата на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл.93 т.9 ДР на НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Целта на ЗАНН е налагане на наказания за предупреждаване и превъзпитаване на нарушителят към спазване на установения правов ред и въздействие върху гражданските субекти възпитателно и предупредително. Налагането на санкция не следва да се приема като самоцел на закона, тъй като е регламентирана възможност да не се налага наказание, като се предупреди нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран. Няма съмнение, че нарушението, за което е ангажирана отговорността на лицето е формално, респ. от него не настъпват вреди нито за държавата, нито за гражданите, нито за водача. Реално се касае за нарушение, от което не са настъпили никакви вредни последици. Няма доказателства жалбоподателят да е наказван за идентично нарушение на закона. Горното води до извода, че се касае за инцидентен случай. В случая обществената опасност на деянието и на дееца е явно незначителна. Също така от събраните писмени доказателства е видно, че само ден след установяване на нарушението и съставяне на акта жалбоподателят е предприел необходимите действия и му била издадено Удостоверение за психологична годност валидно от 30.06.2019г. до 30.06.2022г., за което и е уведомил компетентните органи. Предвидената санкция за този вид нарушения – глоба в размер на 500 лева се явява несъразмерно тежка, съобразно конкретния случай, предвид добросъвестното поведение на жалбоподателя веднага след съставяне на акта.

Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящата хипотеза е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28 б. “а” от ЗАНН, като нарушителят следва да бъде предупреден, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Доколкото при хипотезата на чл. 28 б. “а” от ЗАНН е осъществен състав на административно нарушение, то предупреждението не означава оневиняване. Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на наказанието – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както визира чл. 12 от ЗАНН. В конкретният случай още съставения акт е изиграл същата роля, предвид предприетите незабавни действия от страна жалбоподателя.

По изложените съображения съдът приема, че наказателното постановление следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №46-0000217 от 08.07.2019 год. на Началника на ОО “Автомобилна администрация” - гр.Шумен, с което на основание чл.53 и чл.178а ал.5 от ЗДвП на А.Г.Д., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: