Р Е Ш Е Н И Е

531/13.9.2019г., гр.Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На единадесети септември през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 1819 по описа на ШРС за 2019 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл.от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 27-0000847/02.08.2019 г.на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда /КТ/, във вр.чл.414, ал.1 от КТ на “Лъки Лейди” ООД, с ЕИК 127061231, със седалище и адрес на управление: ********, представлявано от П.Т.П., ЕГН *********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева за извършено нарушение по чл.262, ал.1, т.2 и т.3 от Кодекса на труда /КТ/.Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и при нарушение на процесуалните правила, като излага подробно доводите си за това в жалбата.Алтернативно моли съда да измени наказателното постановление в санкционната му част, чрез редуциране размера на наложената имуществена санкция с приложение на разпоредбата ва чл.415в от КТ.

В съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно призовано, не се явява представляващия дружеството, като изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения, а в пледоарията си излагат и допълнителни мотиви в тази насока.

Представителя на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен – административно -наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр.чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството – жалбоподател “Лъки Лейди” ООД е със седалище и адрес на управление: : ********, представлява се от управителият П.Т.П., ЕГН *********** и е с предмет на дейност: производство на дрехи.Дружеството - жалбоподател стопанисва шивашки цех, находящ се на ул.“Старите воденици” № 2 в гр.Шумен.

На 13.06.2019 г.била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен във връзка с мярка № 7 „Осъществяване на контрол по спазване на изискванията за законосъобразно възникване на правоотношения по предоставяне на работна сила, спазване на правилата за тяхното осъществяване с акцент върху изплащане на възнагражденията и разпределението на работното време, както и по спазване на режима за предоставяне на услуги, свързани със започване на работа“ от Годишния план за дейността на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.При проверката по документи, било установено, че дружеството – жалбоподател “Лъки Лейди” ООД, в качеството му на работодател при осъществяване на своята дейност не е изпълнило задълженията си, с това, че не е начислило и не е изплатило допълнително трудово възнаграждение за положения извънреден труд в размер на 20 /двадесет/ часа през месец април 2019 г., както следва: на 13.04.2019 г./събота/ - 6 /шест/ часа, на 20.04.2019 г./събота/ - 6 /шест/ часа и на 29.04.2019 г./Великден - официален празник съгласно чл.154 от КТ/ на лицето Д.С.К., ЕГН **********, работеща на длъжност „шивач“ съгласно сключен трудов договор № 197/08.12.2014 г.Впоследствие резултатите от проверката са обективирани в Протокол № ПР 1921442 за извършена проверка на 13.06.2019 г.– в обекта на ул.“Старите воденици” № 2 в гр.Шумен, а констатираните нарушения били описани в четири точки в съставения протокол.В точка трета от протокола за извършената проверка е записано, че „Не е начислено и изплатено дължимото допълнително трудово възнаграждение за положения извънреден труд /20 часа/ през месец април 2019 г./на 13.04.2019 г.и 20.04.2019 г.по 6 часа и на 29.04.2019 г.– 8 часа/ от шивачката Д.С.К., ЕГН **********, с което е нарушена разпоредбата на чл.262, ал.1, т.2 и т.3 от Кодекса на труда /КТ/, във връзка с което е дадено задължително за изпълнение предписание със срок за изпълнение - 31.07.2019 г.Протокол за извършена проверка бил съставен и връчен на управителят на дружеството на 04.07.2019 г.Въз основа на установените факти, на 04.07.2019 г.бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 27-0000847, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.262, ал.1, т.2 и т.3 от Кодекса на труда /КТ/.Актът е бил съставен в присъствие на представляващият дружеството – нарушител, като последният подписал акта без възражения.Впоследствие, дружеството - жалбоподател не се е възползвало от законното си право и не е депозирало писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.На 24.07.2019 г.от представляващият дружеството – нарушител в Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен било депозирано Искане с Вх.№ 13086065 за прилагане на маловажност по чл.415в от КТ, ведно с копие на разчетно-платежна ведомост за месец юни 2019 г.на лицето Д.С.К., ЕГН **********.Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 27-0000847/02.08.2019 г.на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда /КТ/, във вр.чл.414, ал.1 от КТ на “Лъки Лейди” ООД, с ЕИК 127061231, със седалище и адрес на управление: ********, представлявано от П.Т.П., ЕГН *********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева за извършено нарушение по чл.262, ал.1, т.2 и т.3 от Кодекса на труда /КТ/.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителят П.В.С., на свидетелят Г.П.П.– свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите П.С.и Г.П.съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на проверката на дружеството - жалбоподател и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства.Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал.Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с представляващия дружеството - нарушител, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Наказателното постановление № 27-0000847/02.08.2019 г.е издадено от компетентен орган - от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, съгласно разпоредбата на чл.16, ал.4, т.2 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ /обн.ДВ бр.6/21.01.2014 г./.В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства, т.е.вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган.Според разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Същевременно предвидената в чл.83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическите лица е обективна, безвиновна.Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма.За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на ЮЛ, което не е изпълнено.

Съгласно разпоредбата на чл.262, ал.1, т.2 от Кодекса на труда /КТ/ положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 75 на сто - за работа през почивните дни, а по т.3 от цитираната правна норма за работа през дните на официалните празници положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 100 на сто.Според нормата на чл.143, ал.1 от КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време.А съобразно ал.2 на чл.143 от КТ извънредният труд е забранен.

Допустимост по изключение на извънреден труд се регламентира в разпоредбата на чл.144 от КТ, като извънреден труд се допуска по изключение само в следните случаи: 1.за извършване на работа във връзка с отбраната на страната; 2.за извършване на работа от служители на Министерството на вътрешните работи, свързана с произвеждане на избори, изготвяне на експертизи и психологично подпомагане при оперативно-издирвателни дейности и овладяване на критични ситуации, както и за друга работа, свързана със сигурността и опазване на обществения ред; 3.за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия; 4.за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ; 5.за извършване на аварийно- възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения; 6.за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време и 7.за извършване на усилена сезонна работа.

От материалите по делото и по-конкретно от представените като писмени доказателства по делото Присъствена форма за месец април 2019 г., става ясно, че лицето Д.С.К., ЕГН ********** е отработило 23 дни, или 180 ч., при норма за месеца - 160 ч.От приложените по делото трудов договор № 197/08.12.2014 г.на лицето и писмена декларация на основание чл.402, ал.1, т.2 от КТ, попълнена от П.Т.П.– управител на “Лъки Лейди” ООД се установява, че лицето Д.К.работи при условията на осем часов работен ден при пет дневна работна седмица, както и че в предприятието не е въведено сумарно изчисляване на работното време.От приложената по делото писмена декларация на основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ, попълнена в деня на проверката от лицето Д.К.е видно, че същата е отработила по шест часа на 13.04.2019 г.и на 20.04.2019 г.– съботни дни, а на 29.04.2019 г.– Великден – осем часа.Следователно отработените от лицето Д.К.часове за месец април 2019 г.са надвишени с двадесет часа, което се явява извънреден труд.Обстоятелството, че трудът е положен извън установеното в трудовия договор работно време и е положен по разпореждане на работодателя го определя, като извънреден труд по смисъла на чл.143, ал.1 от Кодекса на труда.При това, не се твърди и не се представят от страна на дружеството – работодател доказателства за наличието на условията на някоя от хипотезите, визирани в разпоредбата на чл.144 от Кодекса на труда, допускащи полагането на извънреден труд по изключение.

Същевременно от приложения към материалите по делото Фиш за заплатата за месец април 2019 г.на лицето Д.С.К.се установява, че работодателят не е изпълнил посочените по-горе задължения, като във фиша за заплатата не са отразени часовете извънреден труд, не са начислени съответните възнаграждения и съответно не са изплатени.А в трудовия договор на лицето К.е указано, че трудовото възнаграждение следва да се изплаща най-късно до 30-то число на месеца, следващ месец, за който се дължи.Следователно до 30.05.2019 г./четвъртък/, работодателят е следвало да изплати трудовото възнаграждение, заедно с допълнителното възнаграждение за положеният от лицето К.извънреден труд през месец април 2019 г., като на 31.05.2019 г.дружеството - жалбоподател е изпаднало в забава, с което е осъществило състава на визираното нарушение в разпоредбата на чл.262, ал.1, т.2 и т.3 от Кодекса на труда.

Безспорно установено по делото е, а и това обстоятелство не се спори от дружеството – жалбоподател, че това задължение не е било изпълнено.Същевременно обаче допълнителното трудово възнаграждение за извънреден труд е било изплатено през месец юни 2019 г.видно от приложения Фиш за заплатата за месец юни 2019 г.на лицето Д.С.К..

Съгласно разпоредбата на чл.414, ал.1 от Кодекса на труда, се предвижда, че работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с „имуществена санкция“ или „глоба“ в размер от 1 500 лв.до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с „глоба“ в размер от 1 000 лв.до 10 000 лв.

В същото време обаче настоящия съдебен състав намира, че в процесния случай са били налице предпоставките за приложение на привилегирования състав на чл.415в, ал.1 от КТ и с неприлагането му административно-наказващия орган е нарушил материалния закон.Констатираното нарушение е от вида, които могат да бъдат отстранени веднага след установяването му.От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен и категоричен начин, че впоследствие предписанието е било изпълнено незабавно, т.е.то е отстранено по предвидения в КТ начин.На следващо място, не са налице доказателства за работника да са произтекли вредни последици от нарушението.В тежест на административно-наказващия орган е да докаже наличието на вредните последици от административното нарушение.Наличието на вредни последици не може да се основава на предположение, а следва да бъде доказано по безспорен и несъмнен начин по предвидения в ЗАНН и НПК ред.А и административно-наказващия орган не твърди за наличие на такива, напротив, изразява становище, че това нарушение не е резултатно и не може да има пострадали лица.

След като е налице нарушение на трудовото законодателство, безспорно установено и доказано, то в задължение на административно-наказващия орган е да прецени дали за това нарушение би могло да се приложи разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ или не.Това негово задължение произтича и от разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.Именно изпълнението на предписанието веднага след констатиране на нарушението и издаване на акт за установяване на административно нарушение е всъщност едно от условията, които поставя законодателят, за да е възможно деянието да се охарактеризира като маловажно.Този елемент не е част от състава на нарушението, разписано в чл.415, ал.1 от КТ, но е задължителен такъв, за да намери приложение чл.415в, ал.1 от КТ.

В този смисъл съдът счита, че административно – наказващият орган неправилно е издирил приложимата санкционна разпоредба.Следвало е преценявайки изложените по-горе обстоятелства и по-специално обстоятелството, че нарушението е било отстранено непосредствено след неговото установяване /в тази насока са както свидетелските показания на свидетелите П.С.и Г.П., така и приложеното по делото писмено доказателство – Фиш за заплатата за месец юни 2019 г.на лицето Д.С.К., както и липсата на вредни последици за работодателя, да квалифицира нарушението като маловажен случай и да приложи разпоредбата на чл.415в от КТ.Следва да се отбележи, че процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички основания, включително и да подложи на съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган досежно приложението на чл.28 от ЗАНН.При преценка на това обстоятелство съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-специално ТР № 1/12.12.2007 г.по тълк.н.д.№ 1/2005 г.на ОСНК на ВКС, съгласно което когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за изменение на наказателното постановление.

В настоящия случай, доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието „маловажен случай“ следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл.93, т.9 от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на престъплението и др., т.е.следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.

В настоящия случай съдът прецени цялостната дейност на нарушителя, обстоятелството, че извършеното е инцидентна проява в неговата дейност и до настоящия момент няма данни за налагани наказания по КТ, поради което в настоящия случай е следвало да намери приложение разпоредбата на чл.415в от КТ.Доколкото към момента на издаване на наказателното постановление са били налице предпоставките за приложение на посочената норма и доколкото наказващият орган не я е приложил, това е основание за изменение на наказателното постановление, като вместо наложената “имуществена санкция” на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр.чл.415, ал.1 от КТ в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева, на основание чл.415в от КТ на “Лъки Лейди” ООД следва да се наложи “имуществена санкция” в размер на 100 /сто/ лева.В този смисъл е и практиката на Административен съд – Шумен и по-специално Решение № 128 от 15.07.2010 г.по КАНД № 135/2010 г.по описа на ШАС.

Съдът намира за неоснователна тезата на процесуалния представител на дружеството - жалбоподател за допуснато съществено нарушение на чл.17 от ЗАНН при издаване на наказателното постановление.Единственият съществен порок на процесното административно-наказателно производство би бил налице, ако беше нарушен принципа, визиран в разпоредбата на чл.17 от ЗАНН, че никой не може да бъде наказван повторно за административно нарушение, за което е бил вече наказван с влязло в сила наказателно постановление или решение на съда, т.е.да е нарушен принципа „non bis in idem“.По делото не са налични доказателства за влязло в сила предходно наказателно постановление, издадено спрямо дружеството - жалбоподател за същото нарушение, поради което съдът намира, че не са налице основания за отмяна на атакуваното наказателното постановление по посочените от жалбоподателя аргументи /в т.см.Решение № 91 от 16.03.2016 г.по к.а.н.д.№ 46/2016 г.по описа на ШАС, Решение № 46 от 18.02.2013 г.по к.а.н.д.№ 496/2012 г.по описа на ШАС и др./.Още повече посоченото с Наказателно постановление № 46-0000846/02.08.2019 г.дружеството - жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл.264 от КТ.

Поради изложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено в горния смисъл.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 27-0000847/02.08.2019 г.на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда /КТ/, във вр.чл.414, ал.1 от КТ на “Лъки Лейди” ООД, с ЕИК 127061231, със седалище и адрес на управление: ********, представлявано от П.Т.П., ЕГН *********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева за извършено нарушение по чл.262, ал.1, т.2 и т.3 от Кодекса на труда /КТ/, на основание чл.415в от КТ налага на “Лъки Лейди” ООД, с ЕИК 127061231 “имуществена санкция” в размер на 100 /сто/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: