Р Е Ш Е Н И Е

616/31.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №1832 по описа на ШРС за 2019 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №438798-F473708 от 27.05.2019 год. на Директора на Офис – Шумен на ТД на НАП, гр. Варна, с което на основание чл.273 от ДОПК на А.И.Д., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично и не изпраща представител.

За ТД на НАП-Варна - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание н есе явява представител. От тяхно име е депозирана писмена молба на 26.09.2019 год., в която излагат становище по съществото на спора, като заявяват, че считат жалбата за неоснователна и молят наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 и сл. от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за възлагане на ревизия №РО03002718094229-020-001/09.11.2018 год. на Началника на отдел при ТД на НАП Варна било възложено извършване на ревизия на лицето А.И.Д., с ЕГН********** в качеството му на лице, упражняващо свободна професия – адвокат от компетентни длъжностни лица при ТД на НАП – гр.Варна, офис Шумен. Във връзка с ревизията на 28.11.2018 год. на лицето било връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице №РО-03002718094229-040-001/15.11.2018 год., по силата на което му били изискани множество конкретно посочени документи, справки и писмени обяснения във връзка с упражняваната от него дейност. На лицето бил даден 14-дневен срок да представяне на същите. Тъй като в посочения срок задължението не било изпълнено на жалбоподателя била изпратена Покана изх.№97/09.01.2019 год., с която бил поканен да се яви за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Тъй като лицето не се явило в посочения срок за констатираното нарушение на 22.02.2019 год. в негово отсъствие е бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия АN №F470378, като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.13 от ДОПК, във вр. с чл.12, ал.1, т.6 и т.7 от ДОПК, във вр. с чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК, чл.53 от ДОПК и чл.56, ал.1 от ДОПК, във вр. с чл.273 от ДОПК. Актът бил връчен на жалбоподателя на 30.04.2019 год. и подписан от него, без да изложи възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №438798-F473708 от 27.05.2019 год. на Директора на Офис – Шумен на ТД на НАП, гр. Варна, с което на основание чл.273 от ДОПК на А.И.Д., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Д.И.В., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Не се спори между страните по делото, че лицето А.И.Д. извършва трудова дейност като лице, регистрирано като упражняващо свободна професия – адвокат и като самоосигуряващо се лице има качеството на задължено лице по смисъла на чл.14, т.1 от ДОПК. Безспорно установено по делото е и, че по силата на Заповед за възлагане на ревизия №РО03002718094229-020-001/09.11.2018 год. на Началника на отдел при ТД на НАП Варна на същото е била извършвана ревизия.

Съгласно разпоредбата на чл.13, ал1 от ДОПК Участниците в производствата са длъжни да оказват съдействие и да предоставят информация при условията и по реда на този кодекс на органа по приходите и публичния изпълнител при изпълнение на правомощията им по чл.12, ал.1 – 4. В конкретния случай административно-наказващият орган е посочил, че документите са изискани във връзка с осъществяване на правомощията на органа по приходите по чл.12, ал.1, т.6 и т.7 от ДОПК, като на задължението по чл.13, ал.1 от кодекса кореспондира задължението по чл.37, ал.2 от ДОПК, посочено като връзка със сочената за нарушена разпоредба на чл.13, ал.1 ДОПК. Същата създава задължение за лицето да представи всички данни, сведения, документи, книжа, носители на информация и други доказателства, отнасящи се до неговите права и задължения, до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване в съответното производство, и да посочи всички лица, държавни или общински органи, при които се намират такива, както и правомощие на органа по приходите по чл.37, ал.3 от ДОПК да изиска писмено от лицето представяне на доказателства по ал.2 в определен от него срок. В същата насока е и задължението на лицето по чл.53 от ДОПК по искане на органа по приходите да изготви и предостави подписани справки относно конкретно посочени факти и обстоятелства от значение за изхода на производството, както и по чл.56, ал.1 от ДОПК да даде писмени обяснения относно фактите и обстоятелствата от значение за съответното производство.

Посочените по-горе и изчерпателно посочени от органа по приходите документи, справки и обяснения са били поискани от жалбоподателя с Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице №РО-03002718094229-040-001/15.11.2018 год. Същото е било получено лично от Д. на 28.11.2018 год. Следователно 14-дневния срок за представяне на същите е изтекъл на 12.12.2018 год. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че посоченото задължение не е било изпълнено в установения за това срок. С оглед на изложеното се налага извода, че жалбоподателят на 13.12.2018 год. действително е допуснал неизпълнение на посоченото задължение, установено с разпоредбата на чл.13 от ДОПК, във вр. с чл.12, ал.1, т.6 и т.7 от ДОПК, във вр. с чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК, чл.53 от ДОПК и чл.56, ал.1 от ДОПК с което е осъществил от обективна и субективна страна нарушението, описано в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателното постановление.

Поради изложеното, съдът счита, че наказващият орган е действал законосъобразно, квалифицирайки деянието, като административно нарушение по посочените по-горе текстове. За неизпълнение на това задължение, административно-наказателната разпоредба на чл.273 от ДОПК предвижда наказание „глоба“ от 250 до 500 лв. за физически лица и „имуществена санкция“ в същия размер за еднолични търговци и юридически лица, които не окажат съдействие на орган по приходите или публичен изпълнител или възпрепятства упражняването на правомощията им. Безспорно в настоящия случай непредставянето на посочените документи, справки и писмени обяснения представлява форма на неоказване на съдействие, респективно възпрепятстване на органа по приходите да упражни правомощията си във връзка с извършваната ревизия, поради което административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението. В същото време съдът намира, че наказанието е било правилно индивидуализирано, доколкото на жалбоподателя е била наложена санкция в размер на минимума на посочената правна норма, като е съобразена разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и смекчаващите отговорността обстоятелства в случая - а именно, че констатираното нарушение е извършено за първи път.

При преценка на обжалваното наказателно постановление съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване и нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

Съдът не споделя твърденията на жалбоподателя, изложени в жалбата за липса на компетентност на актосъставителя да съставя актове за установяване на административни нарушения, респективно на наказващия орган да издава наказателни постановления. В тази връзка съдът съобрази разпоредбата на чл.279, ал.1 от ДОПК, съгласно която актовете за установяване на административните нарушения се съставят от органите по приходите, съответно от публичните изпълнители, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че актосъставителят Д.И.В. работи като главен инспектор по приходите в НАП при ТД – гр.Варна, офис Шумен и същата при съставяне на акта за установяване на административно нарушение е действала в качеството си на орган по приходите, на когото по силата на Заповед за възлагане на ревизия №РО03002718094229-020-001/09.11.2018 год. на Началника на отдел при ТД на НАП Варна било възложено извършване на ревизия на лицето А.И.Д., с ЕГН**********. В същото време наказателното постановление е било съставено от лицето С.Д.К. – В. - Директор на Офис – Шумен на ТД на НАП, гр. Варна, което по силата на Заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 год. е била упълномощена от Изпълнителния директор на НАП да издава наказателни постановления за налагане на административни наказания за нарушения, регламентирани в различни законови текстове, между които и чл.273 от ДОПК.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява валидно издадено, правилно и законосъбразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Съдът намира за неоснователно искането на жалбоподателя за присъждане на направените от негова страна разноски. На първо место по делото липсват доказателства същият да е направил някакви разноски във връзка с обжалване на настоящото наказателно постановление. В същото време, дори да имаше доказателства за направени такива, независимо от изхода на делото в настоящото производство е недопустимо да се присъждат разноски, направени от жалбоподателя. В т.1 от Тълкувателно постановление №2/2014 год. на ВКС и ВАС от 19.05.2015 год. по т.д. №2/2014 на ОС на ВКС и ВАС изрично е посочено, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Ето защо искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по настоящото дело се явява недопустимо и като такова следва да се остави без разглеждане.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №438798-F473708 от 27.05.2019 год. на Директора на Офис – Шумен на ТД на НАП, гр. Варна, с което на основание чл.273 от ДОПК на А.И.Д., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева.

Оставя без разглеждане искането на А.И.Д., с ЕГН********** за присъждане на разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: