Р Е Ш Е Н И Е

703/10.12.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, осми състав

на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година,

в публично заседание, в следния състав:

Председател: Валентина Тонева

секретар Й.К.,

като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 1846 по описа на ШРС за 2019год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 19-0869-002166 от 03.07.2019 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Шумен, с което на С.С.Х. , ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от Закона за движението по пътищата, за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, а изпраща упълномощен процесуален представител- адв. К.при ШАК, който поддържа жалбата.

Процесуалният представител на ОД на МВР гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата изцяло, като моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят, на 06.06.2019 г. в 22,50 часа в гр. Шумен на ул. „Марица“, управлявайки лек автомобил марка “Мерцедес ЦЛС 350 ЦДИ” с рег. № СС 8600 АР, използва път, отворен за обществено ползване за друга цел, а именно като ненужно и демонстративно поднася автомобила /дрифт/, образувайки кръгове на няколко различни места, като по този начин застрашава намиращите се в момента на извършване на нарушението множество паркирани автомобили и стоящите край тях лица.

Свидетелите П. и Б. - служители в Сектор „ПП“ към ОДМВР гр. Шумен, на 06.06.2019г. около 22,10 часа се намирали до полицейски автомобил, спрян в близост до паркинг на зала „Арена“ в гр. Шумен, двамата възприели звук от триене на гуми по асфалта , т. нар. „дрифт“. Единият от тях се отправил в посока към звука, идващ от паркинга.

Междувременно им бил подаден сигнал от дежурния за лица, извършващи именно триене на гуми по асфалта , т. нар. „дрифт“ на паркинга на зала „Арена“ в гр. Шумен. Служителите видели на паркинга черен автомобил, извършващ движения, създаващи звука- триене на гуми по асфалта, т. нар. „дрифт“.

Спрели автомобила в момент, в който той се отправил към изхода на паркинга.

На водача бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия АА, № 113919 от 06.06.2019 г., като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 104б, т.2 от ЗДвП.

Актът е подписан от нарушителя без възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и е не депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, е издадено наказателно постановление № 19-0869-002166 от 03.07.2019 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Шумен, с което на С.С.Х., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от Закона за движението по пътищата, за нарушение по чл. 104б, т.2 от ЗДвП.

Установената по делото фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя и на свидетеля при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите, съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на проверката на жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия, събран по делото, доказателствен материал.

Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

Обстоятелствата по делото се изясняват и от показанията на лицето, подало сигнал на тел. 112 - св.И.Г., който се явява и очевидец на нарушението .

В съдебно заседание, проведено на 29.10.2019г. той заяви :“ Аз подадох сигнал на 112. Видях дрифтене на обществено място пред зала „Арена“. Двама човека бяха в колата. Това беше тази година, в тъмната част на денонощието. Колата се въртеше в един кръг, после в обратна посока. Около тази кола имаше и хора, имаше и коли и по мое наблюдение, имаше опасност за тях, защото ако изтърве колата... Това беше причината да сигнализирам. Когато подадох сигнала на 112, не посочих марката и регистрационния номер. Марката се виждаше, но номерът - не. Същият този автомобил беше спрян по – късно от полицаите и по отношение на него те взеха отношение с акт. Марката беше „Мерцедес“. И ние бяхме отстрани. Въртя се в кръг около четири, пет пъти и затова подадох сигнал. това въртене не е при много висока скорост, но се дава газ, спирачка и тя се върти. Чуваше се свистене от гумите, имаше и оставени следи от това. Имаше и други хора, и коли отстрани, ние също бяхме там.“

Съдът кредитира изцяло показанията на посочения свидетел, като намира, че същите са логични, последователни и липсва съмнение в безпристрастността им.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр. Шумен, съгласно приложената по делото заповед на Министъра на вътрешните работи.

Съдът установи, при извършената служебна проверка, че в хода на административно – наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл. 42 от ЗАНН реквизити, същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В наказателното постановление също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл. 57 от ЗАНН реквизити. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно - наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

По силата на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, улиците са приравнени на пътищата, като е безспорно, че паркингът, прилежащ към ул. ”Марица” в гр. Шумен, представлява територия, приравнена на път - отворен за обществено ползване.

В настоящия случай, от материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на производството гласни доказателства, се установява по безспорен начин, че жалбоподателят на посочената в АУАН и НП дата, управлявайки лек автомобил марка “Мерцедес ЦЛС350ЦДИ” с рег. № СС 8600 АР, използва път - отворен за обществено ползване за друга цел, а именно като ненужно и демонстративно поднася автомобила /дрифт/, образувайки кръгове на няколко различни места, като по този начин застрашава намиращите се в момента на извършване на нарушението паркирани автомобили и стоящите край тях лица. От изложеното се налага извод, че водачът е използвал пътя /в случая паркинг за обществено ползване/, не в съответствие с неговото предназначение, а за описаните по-горе цели- за извършване на демонстративни маневри, изразяващи се в демонстративно поднасяне на автомобила /дрифт/, образувайки кръгове на няколко различни места, като по този начин застрашава намиращите се в момента на извършване на нарушението паркирани автомобили и стоящите край тях лица.

Съставеният на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение е съставен съобразно разпоредбите на ЗДвП и на ЗАНН и съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното.

Съдът не споделя изложените възражения от процесуалния представител на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН, довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице, а именно нарушение на чл. 42, т.6 от ЗАНН и чл. 42,т.7 от ЗАНН, доколкото в АУАН е пропуснато да се отрази месторабота на нарушителя и ЕГН на втория свидетел по АУАН.

Съгласно разпоредбата на чл. 42, т.6 от ЗАНН, актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа собственото, бащиното, фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес и местоработата, единен граждански номер.Разпоредбата на чл. 42, т.7 от ЗАНН предвижда, че актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа имената и точните адреси на свидетелите, единен граждански номер.

Видно от приложения АУАН, в същия са отразени трите имена на нарушителя, ЕГН, навършени години и адрес. Фактът, че не е посочена изрично местоработата на нарушителя, не е обстоятелство, попречило да се установи самоличността на лицето, извършило нарушението. Същевременно в АУАН, като втори свидетел, е посочено лицето Е.С.Б., отразен е негов адрес, без да е отразено ЕГН. Съдът намира, че това обстоятелство не представлява съществено процесуално нарушение, доколкото за съставянето на АУАН би било законосъобразно и отразяване само на един свидетел – в случая това е първият от посочените свидетели. Нито едно от твърдените процесуални нарушения, според съда, не е от категорията на съществените такива, които да са нарушили правото на защита на нарушителя, поради което не се споделят възраженията на представителя на нарушителя.

В тази връзка съдът изцяло споделя извода на наказващия орган, че водачът е допуснал виновно опасно шофиране, чрез ненужно и демонстративно поднасяне на автомобила /дрифт,/ образувайки кръгове на няколко различни места, като по този начин застрашава намиращите се в момента на извършване на нарушението паркирани автомобили и стоящите край тях лица. Подобно поведение в градовете застрашава живота и зравето на останалите участници в движението и находящи се на паркинга лица и автомобили, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност. В този смисъл е и трайната практика на Административен съд – Шумен по сходни казуси, по-конкретно Решение № 30/13.02.2018 г. на ШАС, постановено по к. а. н. д. № 1/2018 г., Решение № 130/18.04.2019 г. на Административен съд – Шумен по к. а. н. д. № 96/2019 г.; Решение № 72/05.03.2019 г. по к. а. н. д. № 30/2019 г. на АС - Шумен и мн. др.

Поради изложените съображения съдът намира, че жалбоподателят, като е използвал пътя, отворен за обществено ползване за други цели, а не в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Административно-наказващият орган правилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя, като правилно е издирил и приложил и действащата за това нарушение административно-наказателна разпоредба на чл. 175А, ал. 1, предл. трето от ЗДвП, предвиждаща наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок 12 месеца и „глоба“ в размер на 3000 лева за водач, който oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В тази връзка съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е индивидуализирал наказанието, налагайки го в неговия абсолютен размер.

Настоящият съдебен състав споделя доводите на административно – наказващия орган, че процесната деятелност категорично не разкрива белезите на „маловажен случай“ на административно нарушение, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не се характеризира с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид.

С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0869-002166 от 03.07.2019 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Шумен, с което на С.С.Х. , ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от Закона за движението по пътищата, за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд, в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: