Р Е Ш Е Н И Е
578/17.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, седемнадесети състав
На
шестнадесети октомври през
две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Председател:
Надежда Кирилова
Секретар:
Т.Д.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД
№ 1874 по
описа на ШРС за 2019 г.,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
наказателно постановление № 19-0869-002371
от 15.07.2019 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ – Шумен към ОД на МВР - гр.
Шумен, с което на А.Х.А., ЕГН **********,*** е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл. 183, ал. 5, т. 1
от ЗДвП за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно и неправилно, като излага подробно доводите си за това в
жалбата.
В
проведените по делото съдебни заседания
жалбоподателя, редовно
призован, се явява лично, като поддържа жалбата на изложените в нея
съображения. В последното по делото съдебно заседание жалбоподателя се явява лично и с упълномощен процесуален представител, като
излага допълнителни мотиви в тази насока.
Процесуалният
представител на ОД на МВР - гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61,
ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли
същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно
постановление да бъде изцяло потвърдено. В съдебно заседание излага подробно
съображенията си за това.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна,
поради следните съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 28.06.2019
г. жалбоподателят А.Х.А. управлявал собствения си лек автомобил, марка „Шкода
Фабия”, с рег. № Н 3031 ВА, като се движел в гр. Шумен, по бул. ”Симеон Велики“.
Около 17.55 часа на същия ден преминал през кръстовището, образувано между бул.
“Симеон Велики“ и ул. “Алеко Константинов“. Светофарната уредба работела, като след преминаване през кръстовището
водачът се насочил към пл. ”България”. Непосредствено в близост до кръстовището
се намирал полицейски автомобил, в който пътували свидетелите П.С.П. и Ц.П.К.. В
този момент светофарната уредба светела с червен светофар, като не светела в
зелено допълнителната секция, разрешаваща тази маневра, но въпреки това жалбоподателят
с управлявания от него автомобил преминал през кръстовището. Това обстоятелство
било възприето от свидетелите П.П. и Ц.К., поради което със служебния таблет
направили видеозапис на процесното нарушение, след което последвали автомобила на жалбоподателя. Настигнали автомобила на
жалбоподателя и в района след кръстовището с ул. „Алеко Константинов“ го спрели
за проверка. След спиране от контролните органи на жалбоподателя бил съставен
акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 24665 от 28.06.2019 г., в
който актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата
на чл. 6, т. 1, предл. 2 от ЗДвП. Актът е бил съставен в присъствието на
нарушителя,
който бил надлежно предявен и подписан сочейки, че има възражения, но без да ги
конкретизира. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е
депозирал писмено възражение в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на
така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка е издадено наказателно постановление № 19-0869-002371 от 15.07.2019 г.
на Началник сектор „Пътна полиция“ – Шумен към ОД на МВР - гр. Шумен, с което
на А.Х.А., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 100 /сто/ лева на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП за нарушение
по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя П.С.П. и свидетеля Ц.П.К. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта,
както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка
на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита
на свидетелите П.П. и Ц.К. съдът намира, че
същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е
присъствал по време на извършване на проверката на жалбоподателя и пресъздава
пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са
еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от
останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото
посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от
твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени,
при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и
приема същите за достоверни и правдиви.
По делото като веществено доказателство е приложен и 1 бр. диск, съдържащ видеозапис на процесното нарушение, направен със служебен таблет на ОД на МВР – Шумен и отразяващ, че в момента, в който жалбоподателят е предприел действие за навлизане в зоната на кръстовището и преди да пресече стоп - линията, зелената стрелка, позволяваща движението надясно в това кръстовище вече е изгаснала. Последните не са изготвени по реда на НПК и не представляват веществени доказателствени средства по смисъла на чл. 125, ал. 1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т. н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл. 109, ал. 1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението /в този смисъл изрично е Решение № 390/02.10.2009 г. по н.д. № 393/2009 г., ІІ н.о. на ВКС/.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Наказателното постановление № 19-0869-002371
от 15.07.2019 г. е издадено от компетентен орган
- от ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ – Шумен към ОД на МВР - гр. Шумен, съгласно заповед Рег. № 8121з - 515/14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи. В хода на административно наказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото
във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво
е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Описанието на нарушението също
така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице
да разбере какво нарушение му е вменено. Посочена е нарушената материално - правна норма, поради
това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото
на защита на нарушителя.
Производството
е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се
установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по
смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и
извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на
доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на
чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние
/действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред.
Съгласно
разпоредбата на чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата участниците в
движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Видно от
констатациите в Акта за установяване на административно нарушение
жалбоподателят е преминал през кръстовището при светеща червена светлина на
светофара. Това обстоятелство се потвърждава и от разпита на свидетелите П.П. и
Ц.К., които са пътували в полицейския автомобил зад жалбоподателя и пряко са
възприели неговото движение в района на посоченото кръстовище, както и смяната
на светлините на светофарната уредба. В подкрепа на това обстоятелство е и
приложеното веществено
доказателство -
1 бр. диск, съдържащ видеозапис на процесното нарушение, направен със служебен
таблет на ОД на МВР – Шумен и отразяващ, че в момента, в който жалбоподателят е
предприел действие за навлизане в зоната на кръстовището и преди да пресече
стоп линията, зелената стрелка, позволяваща движението надясно в това
кръстовище вече е изгаснала.
Съдът не
кредитира твърденията на жалбоподателя в тази насока, че при преминаването му
през кръстовището светофарната уредба не е светела с червен цвят, а е светела в
зелено допълнителната секция, разрешаваща тази маневра. В тази насока са
единствено показанията на свидетелите К.Б. А. и Т.Ф. Х., които в съдебно
заседание заявяват, че са възприели преминаване през кръстовището на автомобила
на жалбоподателя и че същият е преминал на зелена светлина. В същото време
съдът намира, че показанията на посочените свидетели не се подкрепят от останалия
събран по делото доказателствен материал, а са изолирани и не водят до
установяване по категоричен начин на фактическа обстановка, различна от
установената по-горе. Освен това съдът намира основание да не кредитира
показанията на посочените двама свидетели и поради близките отношения на същите
с жалбоподателя. В този смисъл свидетелката К.А. е негова съпруга, а свидетеля Т.Х.
е негов приятел. Това до голяма степен прави показанията и на двамата прекалено
пристрастни и целящи единствено оневиняване на жалбоподателя.
Поради
всичко изложеното по-горе съдът намира, че от материалите по делото се
установява по безспорен начин, че жалбоподателят не е съобразил поведението си
със светлинния сигнал, който в момента на потеглянето му от кръстовището е бил
с включена червена светлина и действително е осъществил посоченото в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното постановление
нарушение. Наказващият орган е действал законосъобразно, квалифицирайки
описаното деяние като административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
За неизпълнение
на това задължение административно-наказателната разпоредба на чл. 183, ал. 5,
т. 1 от ЗДвП предвижда налагане на “глоба” за физическото лице в размер на 100
лв. Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението и го е санкционирал законосъобразно съгласно посочената разпоредба,
като се е съобразил и с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в
неговия абсолютен размер, съобразявайки обстоятелството, че законодателят не е
предвидил минимум и максимум и не е предоставил на административно-наказващият
орган възможност за преценка при определяне на размера, поради което е наложил
посоченото наказание в законоустановения му, фиксиран размер.
Същевременно
настоящия съдебен състав намира за необходимо
да отбележи, че процесното нарушение не
съставляват маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото такива са нарушенията, които се отличават с
по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид /арг. от чл. 93, т. 9 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН/. В конкретния случай не са установени обстоятелства, сочещи, че
въпросното нарушение е с
по-ниска обществена опасност от обичайните. Не е
установено също така наличието на някакво конкретно извинително обстоятелство,
което да е обусловило процесното неизпълнение, поради което и не са налице
основания за приложението на цитираната разпоредба. В случая
деянието, обявено за наказуемо е свързано със спазване на правилата за движение
по пътищата, за които нормативната база предвижда строги правила за осъществяване,
като целта на закона е да се
опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата и да се улеснява
тяхното придвижване. Неспазването на правилата, свързани с движение по
пътищата би застрашило нормалното осъществяване на значими обществени
отношения, свързани с безопасността на движението, съответно здравето и живота
на гражданите. С оглед на изложеното се налага извода, че въпросното деяние не
се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
подобни случаи, поради което не са налице условията същото да бъде квалифицирано,
като маловажен случай.
При
извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на
нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. От страна на жалбоподателя се
твърди, че е нарушена разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН,
тъй като акта за установяване на административно нарушение не му бил предявен и
не бил запознат със съдържанието му. От разпита в съдебно заседание на свидетелите – П.П. и Ц.К. и съдържанието на
акта става ясно, че е съставен в присъствието на нарушителя и е подписан от
него, като собственоръчно е написал, че има възражения по акта. Още повече,
дори и да приемем, че е налице твърдяното нарушение, настоящият съдебен състав
намира, че не е от категорията на съществените, които да са довели до
ограничаване правото на защита. Това е така, защото акта е бил предявен по
надлежния ред на нарушителя и подписан от последния, имал е законовата
възможност да депозира възражения срещу акта за
установяване на нарушението, т. е. той не е бил лишен от възможността да
участва активно в процеса, да ангажира доказателства и да изрази
становището си, поради което жалбоподателят не е бил лишен да реализира в пълна
степен своето право на защита.
Относно
възражението за допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на акта за установяване на административно нарушение,
изразяващо се в обстоятелството, че в същият е бил лишен от
наказващия орган да напише своите възражения
против акта за установяване на административно нарушение, съдът счита същото за
неоснователно, поради следното: Действително в акта за
установяване на административно нарушение е
вписано веднъж, че няма възражение, но веднага след него е дописано собственоръчно изречение, в което е посочено, че
„има възражение“, поради което явно е налице техническа
грешка. Настоящият съдебен състав намира, че това
не е съществено нарушение, тъй като по никакъв начин не накърнява правото на
защита на санкционираното лице, тъй като тези възражения могат да бъдат
направени с жалбата срещу издаденото наказателно постановление, което е сторено
от жалбоподателя. Предявяването на такова възражение е
право на нарушителя и би било съществено нарушение, ако
административно-наказващия орган издаде наказателно постановление преди да е
изтекъл 3 – дневния срок за предявяване на това възражение. В този случай
нарушението нарушението ще е съществено, тъй като действително административно-наказващия
орган следва да прецени спорните факти, който спор е наведен с предявяване на
възражението от нарушителя. В настоящата хипотеза обаче наказателното
постановление е издадено след като е изтекъл 3 – дневния срок за възражение и
липсата на мотиви в наказателното постановление по това възражение не е
съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното
постановление. В този смисъл е установената практика на Административен съд –
гр.Шумен по този въпрос, по-конкретно Решение № 181/22.04.2013 г. по КНАХ № 154/2013 г. и др. Освен това, разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН дава
възможност на разследващият орган да извърши разследване на спорните
обстоятелства, ако установи, че има такива. Преценката обаче на тази
необходимост законът предоставя на самия решаващ административен орган.
Относно възражението
на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето
на наказателното постановление, изразяващо се
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съдът счита същото за неоснователно.
В акта за установяване на административно нарушение, а впоследствие и в
наказателното постановление, нарушението е било описано достатъчно пълно и
ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава
му, както и допълнителните относими към тях обстоятелства, в т. ч.
дата /28.06.2019 г./ и място на извършване на нарушението /гр. Шумен, на
кръстовището на ул. „Алеко Константинов“ и бул. „Симеон Велики“/. По този начин е била
осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво
конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност,
респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е
сторил в развилото се съдебно производство. В
този смисъл е установената практика на Административен съд – гр.Шумен по този
въпрос, по-конкретно Решение № 129/11.04.2016 г.
по КНАХ № 73/2016 г.
и др.
Не представлява
съществено процесуално нарушение липсата на описание на доказателствата в
наказателното постановление,
които установяват извършването на нарушението, доколкото санкционираното лице
има възможност да се запознае с всички събрани доказателства в хода на
съдебното производство. Предвид естеството на нарушението и обстоятелствата
около извършването му освен това е очевидно, че същото подлежи на установяване
посредством показанията на лицата, които са го констатирали. Още повече,
видеозапис
на процесното нарушение, направен със служебен таблет на ОД на МВР – Шумен е приобщен
изрично с акта за установяване на административно нарушение, като е вписано в
съдържанието на акта като доказателство – „видеоклип РСОД 0887 440859“. Следва да се
отбележи, че процесуалните нарушения са съществени само ако са довели до реално
накърняване на процесуалните права на санкционираното лице, а в случая
непрецизността е само формална.
Неоснователно е
възражението му, че липсата на мотиви относно приложението на чл.
28 от ЗАНН
представлява процесуално нарушение, което обуславя отмяна на наказателното
постановление. По аргумент от разпоредбата на чл.
53, ал.
1 от ЗАНН,
административнонаказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие
на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако
прецени, че случаят е „маловажен“ да не издава наказателно постановление,
като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административнонаказващият
орган няма задължение да мотивира преценката си, че нарушението не представлява
маловажен случай и да изложи съображенията си за неприлагане на чл.
28 от ЗАНН като
задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С
издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил
становището си, че случаят не е маловажен. При проверката на материалната
законосъобразност на наказателното постановление първоинстанционният съд също
има задължение да извърши преценка дали конкретното нарушение попада в
приложното поле на чл. 28 от ЗАНН /ТР № 1/12.12.2007 г.
на ОСНК на ВКС по ТД № 1/2007 г./ и в случая съдът следва
да изпълни това свое
задължение при осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност на
наказателното постановление.
Съдът
намира за необходимо да посочи, че според Решение № 208/07.07.2016 г., постановено по КАНД№ 167/2016 г. на ШАС: „няма как да са допуснати
съществени процесуални нарушения, след като районният съд е стигнал до извода,
че извършеното от дружеството нарушение е безспорно установено. Нарушенията на
процесуалните правила са съществени само когато, ако не са допуснати, би могло
да се стигне до друг извод относно извършено ли е нарушение и от кого“. При
тази позиция на касационната инстанция за първоинстанционния съд не остава
друга възможност, освен да се съобрази с въведената съдебна практика и да
приеме, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като
в случая извършването на процесното нарушение е установено по безспорен начин.
Санкционната норма също така е определена правилно, като наказанието е наложно
на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП,
предвиждащ специална санкция физическо
лице при нарушение на чл. 6, т. 1 от с. з., какъвто е и процесният случай.
Ето защо съдът счита, че
административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени
процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно
нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното
наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.
В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено, а жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде оставена
без уважение.
Водим от горното
и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
19-0869-002371
от 15.07.2019 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ – Шумен към ОД на МВР - гр.
Шумен, с което на А.Х.А., ЕГН **********,*** е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл. 183, ал. 5, т. 1
от ЗДвП за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: