Председател: Ивелина Димова

като разгледа материалите по НОХД №1587/19г. и с оглед разпоредбата на чл.247а, ал.3 от НПК, констатира, че не са налице условията за разглеждане на делото от ШРС.

Съдебното производство по НОХД№37/19г. по описа на Военен съд- Сливен било образувано въз основа депозиран обвинителен акт срещу М.А.Й. *** с обвинение за престъпление по чл.339, ал.1 от НК. С протоколно определение от 05.07.2019г. Военен съд- Сливен е прекратил образуваното съдебно производство и е изпратил делото на ШРС, приемайки, че последният съд е компетентен да разгледа делото, тъй като при фактическите данни, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, не може да се приеме, че подсъдимият Й. попада в кръга на гражданските лица на служба в структури, подчинени на Министъра на отбраната, извършили деянието при или по повод службата им.

Настоящият състав намира, че ШРС не е компетентен да разгледа делото и да се произнесе с акт по същество. По силата на чл.396, ал.1, т.6 от НПК делата за престъпления, извършени от гражданските лица на служба в Министерството на отбраната, в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната, в Националната служба за охрана, в Държавна агенция "Разузнаване", при или по повод изпълнение на службата им, са подсъдни на военните съдилища. Според обвинителния акт през инкриминирания период подсъдимият е бил назначаван по трудови договори последователно на длъжности „Главен експерт“ във Военен клуб-Шумен към Изпълнителна агенция „Военни клубове и информация“; преподавател, главен асистент и асистент в катедра „Информационна сигурност“ във Факултет „Артилерия, противовъздушна отбрана и комуникационни информационни системи“ на Националния военен университет „Васил Левски“. Според разпоредбата чл.78 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България висшите военни училища се явяват структури на пряко подчинение на министъра на отбраната. По силата на чл.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Военни клубове и информация“ (отм., бр. 65 от 22.07.2008 г., в сила от 1.08.2008 г.) такава структура се явява и посочената Изпълнителна агенция /понастоящем- Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“/. През част от инкриминирания период подсъдимият е бил служител на Изпълнителна агенция „Военни клубове и информация“, а през по-голямата част от периода е бил назначаван с трудови договори на преподавателски длъжности в Националния военен университет „Васил Левски“, с място на работа Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“-гр.Шумен. При това положение същият безспорно се е явявал гражданско лице на служба в структури на подчинение на министъра на отбраната по смисъла на чл.396, ал.1, т.6 от НПК. Спорът между съдилищата в случая се свежда до преценка на въпроса дали деянието е извършено при или по повод изпълнението на службата на подсъдимия, съобразно изложеното в обвинителния акт. За да приеме, че не е компетентен да разгледа делото, СлВС е счел, че изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически данни не обосновават връзка между инкриминираното поведение и заеманата от подс.Й. длъжност. Настоящият състав не намира основания да се съгласи с изложеното становище. Според разпоредбата на чл. 42, ал. 1 НПК съдът се произнася по въпроса за подсъдността, като изхожда от обстоятелствената част на обвинението, т.е. съдът следва да съобрази всички данни, които по силата на чл.246, ал.2 от НПК следва да бъдат посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В случая в обвинителния акт се сочи, че подсъдимият е бил нещатен уредник на Музея на шуменския гарнизон от откриването му в края на 2003г. до 30.06.2010г., за което бил назначаван с различни заповеди на съответните командири на военни формирования, към които се причислявал музея. Посочено е също, че през периода 01.06.2009г.-30.06.2010г. същият бил назначен и за МОЛ на цялото имущество в музея, а от 30.06.2010г. до 30.06.2018г. изпълнявал ролята на уредник на музея като доброволен сътрудник. Инкриминираният период обхваща част от времето, през което подсъдимият е бил нещатен сътрудник на музея и настоящият състав намира, че именно в това си качество същият е уговорил даряването на процесното оръжие от св.М.М., на когото също в това си качество е издал „Свидетелство за дарение №15/31.07.2014г.“ Според обвинението също така подсъдимият не е държал оръжието в дома си или на друго, несвързано със службата му място, а във витрина на музея. При това положение трудно би могло да се счете, че инкриминираните действия на подсъдимия не са били свързани с изпълняваната от него служба. При тези обстоятелства съдът счита, че делото следва да бъде разгледано от СлВС. Съдебната практика трайно приема, че изземването на специалната подсъдност на военните съдилища от общите съдилища съставлява съществено нарушение на процесуалните правила /в какъвто смисъл е напр. Решение №23/1985г., I н.о./. Следва да се отбележи, че по отношение друго обвинение, повдигнато на подс.Й. във връзка с дейността му като уредник на музея, е налице произнасяне на ВКС в производство по чл.43, т.1 от НПК с Определение №71/20.05.2019г. по НЧД№474/19г., в което е посочено, че през инкриминирания период подс.Й. е бил назначаван с трудови договори и заповеди на началника на факултета като материално отговорно лице за гарнизонния военен музей, както и като нещатен сътрудник на музея и негов уредник. Посочва се, че при тези фактически данни, изложени в обвинителния акт, следва да се приеме, че подс.Й. попада в кръга от субекти по чл.397, т.6 от НПК, а именно-граждански лица на служба в структури, подчинени на Министъра на отбраната, извършили деянието при и по повод службата си, което предопределя специалната подсъдност на Военен съд-Сливен.

По изложените съображения се налага наказателното производство да бъде прекратено и да бъде повдигнат спор за подсъдност пред Върховния касационен съд на Р.България.

Водим от горното и на основание чл.247а, ал.3, във вр. с чл.44, ал.1 от НПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

Прекратява съдебното производство по НОХД № 1587/19г. по описа на ШРС.

Повдига спор за подсъдност пред Върховния касационен съд на Република България.

Разпореждането е окончателно и не подлежи на жалба или протест.

Копие от разпореждането да се изпрати на ВОП-Сливен за сведение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: