Мотиви към присъда по НОХД № 1489 по описа за 2018г. на ШРС

На 28.05.2018г. от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен обвинителен акт по ПД № 40/2018г., по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу, М.Е.Х. с ЕГН **********,***, за извършено от него престъпление от общ характер наказуемо по чл.343Б ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на 08.10.2017г. в с. Мадара, обл. Шумен, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка “Фолксваген”, модел „Шаран“ с рег. № Н 44 82 ВА, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 1,28 промила, установено по надлежния ред.

В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа повдигнатото обвинение, като предлага наказание с приложението на чл. 54 от НК, а именно “лишаване от свобода” за срок от една година, като изпълнението на наказанието бъде отложено на основание чл. 66 от НК за срок от три години, както и алтернативно предвиденото наказание „глоба“ в минималния по закон размер.

Подсъдимия редовно призован се явява. Не признава вината си и моли да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. За него се явява и редовно упълномощен адвокат, който също така пледира за оправдателна присъда.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Подсъдимия М.Е.Х. не е бил правоспособен водач на МПС. На 08.10.2017г. около 07.30 часа, същият се качил на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“ с рег. № Н 44 82 ВА собственост на Д.В.Й.. Бил решил да посети пчелина си, като пътя му минавал през с. Мадара. Движейки се по ул. „Съединение“ със скорост от 87.30 км/час същият навлязъл в десен завой на пътното платно, което било мокро, а времето облачно. При навлизането си в завоя подсъдимия Х. употребил спирачки, но автомобилът се занесъл към лявата част на пътното платно, след което излязъл извън него и се качил на тротоара. След излизането извън платното, автомобилът се протъркал с лявата си странична част по стената на дом № 26, където живеел свидетеля В.С.В., при което лявото задно колело на автомобила се протърколило по оградата на двора на къщата и лявата задна част на автомобила се качила върху нея. Автомобилът продължил движението си напред и се ударил с предната си ясна част в уличен стълб, след което преустановил движението си.

След спирането движението на автомобила подс. Х. изпаднал от него – паднал по корем на асфалта. В този момент с лекия си автомобил посока с. Кюлевча пътувал свид. С.П.К., който видял лежащият на асфалта Х.. Спрял автомобила си и отишъл до подсъдимия, който хъркал и се давел. Обърнал го на една страна и видял, че лицето му е обезобразено. Долната му устна била разкъсана, имало и кръв. Дошли и други хора, на тел. 112 били сигнализирани органите на МВР, била извикана и линейка. Всичко това станало в присъствието на подсъдимия. Ставайки свидетел на всичко това, подсъдимия знаейки си състоянието и че е употребил алкохол, решил да напусне местопроизшествието, като спечели време за неутрализиране действието му. Станал от местопроизшествието и избягал, като се прибрал в дома си. На място пристигнала кола на Спешна медицинска помощ, която не открила пострадалия и се прибрала в гр. Шумен.

Пристигнали и служители на МВР, които открили подс. Х. в дома му, тъй като личната му карта била изпаднала и останала на местопроизшествието и установили кой е предизвикал произшествието. Същият бил откаран с линейка в Центъра за спешна медицинска помощ в гр. Шумен. На място същият не бил пробван с техническо средство за употреба на алкохол, тъй като физическото му състояние не позволявало това. Долната му устна била разкъсана. Уведомен за случилото се в болницата подсъдимия бил изчакван от свид. И.Х.Д., който бил изпратен там, за да се информира за физическото състояние на подсъдимия, след настъпилото ПТП. Свид. Д. бил информиран от колегите си, че подс. Х. е употребил алкохол, тъй като при срещата си с него в дома му били усетили мирис на алкохол в дъха му. След първоначалните манипулации от страна на медицинския екип, свид. Д. запитал подсъдимия дали ще даде кръв за кръвна проба, тъй като такава е стандартната процедура при наличие на ПТП. Подсъдимия се съгласил, като това съгласие било дадено в присъствието на свидетелите М.Ц.М. – медицинската сестра извършила манипулацията по вземането на кръв и др. Т. Х. П. – В. – съставила протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. След като била взета кръв от подс. Х. в 09.15 часа на 08.10.2017г., му били предявени за подпис талон за медицинско изследване и протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, но той отказал да ги подпише. Отказът му да подпише двата документа бил оформен с подпис на свидетел на отказа.

От заключението на назначената СХЕ е видно, че количеството на алкохол в кръвта на подсъдимия Х. е в размер на 1.28 промила. Бил му съставен АУАН с бланков номер 64698/08.10.2017г., който подписал без възражения.

Съдът не споделя лансираната от подсъдимия и процесуалния му представител защитна теза стремяща се да опорочи процедурата по вземане на кръвна проба, както и обяснението от къде може да е дошло наличието на алкохол във взетата проба на подсъдимия. В настоящия случай свид. И.Д. е действал съобразно изискванията на чл.4 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохоли/или наркотични вещества или техните аналози. Негови колеги са установили, че има ПТП напуснато от участника, а също така, че подсъдимият е в невъзможност да бъде изпробван с техническо средство за наличие на употребен алкохол. Съгласно изискванията на разпоредбата, от участник в ПТП се извършва проверка за употреба на алкохол. Такава е извършена чрез вземането на кръв от участника. Това е станало непосредствено след транспортирането на Х. в ЦСМП. Било е извършено от свидетелите М.М. и д-р. П.. Съгласно показанията и на тримата това е станало доброволно от страна на Х., а и според тях тази манипулация не може да се извърши без съгласието на Х., каквото той е потвърдил пред тях. За целта са и попълнени и представени за подпис документи, които Х. след извършването на манипулацията отказва да подпише, като отказа му е потвърден от М. и д-р. П.. Обяснението на подс. Х. за наличието на алкохол в кръвта му съдът възприема като защитна теза на подсъдимия. Жабуркането на пострадалата му устна със силна ракия, не може да доведе до наличието на тази концентрация на алкохол в кръвта му. Същата е била в кръвта му по време на произшествието и знаейки това той го е напуснал в опит да прикрие това. Задължение на участник в ПТП е да остане на място. Напускането на местопроизшествието води до двукратно посещение на колата на ЦСМП до с. Мадара. Не може от неправомерното си поведение да черпи облаги, като извършва манипулация с ракия за да прикрие фактическото си състояние. Съдът приема тези негови обяснения, като защитна теза.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: показанията на свидетелите И. Х. Д., М.Ц.М., С. П. К., В.С.В. и д-р Т.П., заключението на приетите от съда СХЕ и авто-техническа експертизи, както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. От събраните доказателства безспорно се установи престъплението извършено от подсъдимия Х. и посочено в обвинителния акт. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са: безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, намират се в хармонично единство, водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл. 14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимия Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 343Б ал.1 от НК, защото:

* обект на престъплението са обществените отношения свързани с безопасността на движението по пътищата;

* от обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по “управление на автомобила”, което съгласно константната практика на Върховния съд е “всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите му”;

- чрез съдебно – химическа експертиза е безспорно установено, че е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1.28 промила;

* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;

* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл – той е съзнавал обществено опасния характер на деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици.

Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването и незачитането на правилата за безопасност на движението по пътищата от страна на подсъдимия и неговата самонадеяност при управлението на лекия автомобил, а освен това е бил неправоспособен да прави това.

При определяне на наказанието съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяние, степента на обществена опасност на дееца – данните за личността му, данните за семейното му положение, както и подбудите за извършване на престъплението.

* смекчаващите вината обстоятелства – чисто съдебно минало, младежка възраст;

* отегчаващи вината обстоятелства – неправоспособен водач на МПС, напуснал местопроизшествието и станал причина два пъти кола на спешна медицинска помощ да посещава местопроизшествието, начина а управление на автомобила довело до причиняване на щети, макар и несъставомерни;

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подс. Х., като наказанието бъде определено при условията на чл. 54 от НК, при паритет на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, при прилагане на разпоредбата на чл. 343Б ал.1 от НК, а именно: За престъпление по чл. 343Б ал.1 от НК е предвидено наказание “лишаване от свобода” от една до три години, както и глоба от 200 до 1000 лв. Предвид на това, съдът, намира, че справедливо и съответно на извършеното от подсъдимия ще бъде определяне на наказание “лишаване от свобода” при условията на чл.54 от НК, което при наличието на констатираните вината обстоятелства, следва да бъде около минималния размер предвиден от закона, а именно една година, размера на глобата също така трябва да бъде около минималния размер а именно200 лв. Съдът намира, че за постигане на целите на наказанието посочени в чл. 36 от НК не се налага ефективно изтърпяване на наказанието, така че условното осъждане при условията на чл.66 ал.1 от НК ще бъде достатъчно средство за превъзпитание на подсъдимия. В този смисъл съдът определи на подс. Х. наказанието “лишаване от свобода” за срок от една година, с три годишен изпитателен срок, считано от влизане на присъдата в сила, както и глоиба в размер на 200 лв.. Така определения размер на наказанието, съдът счита за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

Съдът възложи на подсъдимия и направените по делото разходи.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: