Мотиви към присъда по НОХД № 1559 по описа за 2018г. на ШРС

Подсъдимият Я.М.Я. е предаден на съд по обвинение по чл.343в, ал.3, вр. с ал.1 от НК, за това, че на 15.06.2017г., в гр.Шумен, управлявал МПС- лек автомобил марка “ВАЗ 2107” с ДК № Н 0390 АМ, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, наложена със Заповед №561/20.03.2012г. на началника на група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –гр.Шумен.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението и предлага на съда, предвид наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, да определи наказание ”лишаване от свобода” около минималния размер, предвиден в закона.

Подсъдимият, редовно призован, се явява лично, като заявява, че се признава за виновен, но отказва да дава обяснения.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Подсъдимият бил правоспособен водач, но свидетелството му за правоуправление било временно отнето със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №561/20.03.2012г. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Шумен, на основание чл.171, т.1, б.“е“ от ЗДвП, тъй като управлявал МПС, без да е сключил за него застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Принудителната административна мярка била със срок до отпадане на основанието за налагането ѝ. Въпреки че заповедта била връчена лично на Я. на 20.03.2012г., на 15.06.2017г. същият управлявал лек автомобил марка „ВАЗ 2107” с ДК№ Н 0390 АМ по улиците на гр.Шумен. На ул.“Софийско шосе“, в близост до бензиностанция „Мобил газ“ подсъдимият бил спрян за проверка от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Шумен, в хода на която изложените обстоятелства били установени. Установено било също, че основанието за налагане на принудителната административна мярка не е отпаднало, както и че управляваният от лицето автомобил е със служебно прекратена регистрация. Във връзка с тези констатации на подсъдимия бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №3463/15.06.2017г. за три нарушения на ЗДвП, между които и за това, че е управлявал МПС със СУМПС, което е отнето със ЗППАМ. Било образувано досъдебно производство за престъпление по чл.343в, ал.3, вр. с ал.1 от НК, като първоначално във връзка с това деяние било внесено постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, въз основа което е било образувано АНД№1083/18г. по описа на ШРС. В хода на съдебното заседание съдията-докладчик е установил, че Я. е осъществил две отделни деяния в условията на съвкупност, при което е действало ограничението по чл.78, ал.7 от НК, според което разпоредбите на чл.78а, ал.1-ал.6 от НК не се прилагат при множество престъпления. Поради това съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора на основание чл.377, ал.1 от НПК, тъй като не са били налице условията за приложение на чл.78а от НК. Впоследствие в ШРС бил внесен обвинителен акт срещу подсъдимия за процесното деяние, въз основа който било образувано настоящото НОХД. Междувременно било образувано и отделно досъдебно производство за престъпление по чл.345, ал.2, вр. с ал.1 от НК, което също било внесено в съда с постановление, съдържащо предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Било образувано АНД№1407/17г. по описа на ШРС, като с решение, влязло в законна сила на 04.08.2017г. подсъдимият бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

Изложената фактическа обстановка, която по начало не се оспорва от подсъдимия, съдът приема за установена въз основа на събраните доказателства-от показанията на свидетелите П.С.П. и И.Ц.К., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като за съда не съществуват основания за съмнение в тяхната достоверност.

От приложените бюлетини за съдимост на подсъдимия се установява, че същият е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за престъпление по чл.345, ал.2, вр. с ал.1 от НК.

Въз основа така установената фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343в, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, а именно същият е управлявал моторно превозно средство в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, наложена със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №561/20.03.2012г. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Шумен.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл.

Върху наказателната отговорност на подсъдимия не рефлектират доводите му, че проверката е била инициирана от лице, намиращо се в приятелски отношения с проверяващите. Поводът за извършване на проверка е без правно значение и не променя факта на осъщественото от подсъдимия деяние.

При определяне на наказанието на подсъдимия Я. съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства оказаното съдействие при разследването и тежкото здравословно състояние на лицето /видно от неговите обяснения по АНД№1083/18г. на ШРС, ценени в качеството им на писмени доказателства/, а като отегчаващо такова – осъществяването и на друго престъпление по транспорта. Като особено смекчаващо обстоятелство съдът отчете образуването на две отделни досъдебни производства за двете престъпления по транспорта, осъществени по едно и също време и на едно място. По този начин се е стигнало до налагане на административно наказание глоба на подсъдимия в размер на 1000 лева, въпреки че не са били налице условията за приложение на чл.78а от НК. Делото не е било възобновено, което е попречило на внасянето на обвинителен акт за същото. Поради това наред с наложеното на подсъдимия административно наказание следва да бъде наложено и наказание по НК за процесното деяние, като липсва възможност за определяне на общо наказание по реда на чл.23 от НК, въпреки че деянията са извършени в условията на съвкупност. Поради това съдът намира, че по аналогия следва да бъде съобразена константната практика на Европейския съд по правата на човека и на Върховния касационен съд, според която продължителността на наказателната процедура извън разумните срокове и произтичащите от това негативни последици за подсъдимия следва бъдат компенсирани, като посоченото обстоятелство бъде третирано като извънредно смекчаващо такова по смисъла на чл.55 от НК. При това положение настоящият състав приема, че негативните последици за подсъдимия, свързани с налагането на две отделни наказания за деяния, извършени в условията на съвкупност, следва да бъдат компенсирани, като се приеме, че е налице изключително смекчаващо обстоятелство, обуславящо приложението на чл.55 от НК. Предвид изложеното съдът намери, че наказанието следва да бъде определено с оглед наличието на изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, като прецени също, че в конкретния случай и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко, поради което и на основание чл.55 ал.1, т.2, б.Б от НК замени предвиденото в закона наказание “лишаване от свобода” без предвиден най-нисък предел с “пробация” в минимален размер, а именно- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. По изложените съображения и на основание чл.55, ал.3 от НК съдът не наложи на подсъдимия и наказанието глоба, предвидено наред с наказанието лишаване от свобода.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: