Мотиви към присъда по НЧХД №1741 по описа за 2018 год. на ШРС

Делото е образувано на основание постъпила в съда тъжба от Х.И.В., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, чрез адв.Д.С. от ШАК срещу подсъдимата Н.О.Х., с ЕГН**********, родена на *** ***, с постоянен адрес ***, български гражданин, с основно образование, неомъжена, неосъждана, безработна за извършено от нея престъпление от частен характер, наказуемо по чл.130, ал.2 от НК. В диспозитивната част на тъжбата е посочено, че подсъдимата на 18.06.2018 год. в гр.Шумен причинила на Х.М.О., с ЕГН********** *** лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания и охлузвания на ограничена площ на левия горен крайник и кръвонасядания на левия долен крайник, две успоредни кожни драскотини по предната страна на лявата мишница – горна трета, които са й причинили болка и страдание, без разстройство на здравето.

Пострадалото лице с тъжбата предявява и граждански иск за сумата от 3500 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на извършеното от подсъдимата престъпление по чл.130, ал.2 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието – 18.06.2018 год. до окончателното изплащане на сумата. Искът е приет за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство, а пострадалото лице е конституирано и като граждански ищец по делото. В съдебно заседание се явява лично и с упълномощен повереник, като поддържат тъжбата и предявения с нея граждански иск, а в пледоарията си излагат подробни мотиви в тази насока.

Подсъдимата в съдебно заседание не се признава за виновна, като отрича да е извършила деянието, в което е обвинена с тъжбата и дава подробни обяснения в своя защита. Моли да бъде оправдана.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Тъжителката Х.И.В. и подсъдимата Н.О.Х. са бивши роднини по сватовство, като тъжителката е бивша снаха на подсъдимата. На 16.06.2018 год. В. се разхождала по улиците в гр.Шумен, заедно с двете си деца и своя приятелка – свидетелката Н.Х.Х.. В района на пл.Оборище в гр.Шумен и по-конкретно пред входа на „Алианс Банк“ АД срещнали подсъдимата. Последната, която не била виждала отдавна внучето си, след като го видяла започнала да го вика по име, като целта й била то да отиде при нея и да му се порадва. Детето обаче не я познало и започнало да се дърпа назад. Провокирана от думите на тъжителката, че досега не се е сетила за внука си и не го е търсила, подсъдимата я дръпнала за предмишницата на лявата й ръка и я ритнала с крак в областта на левия долен крайник в областта на бедрото. При това дърпане синджирчето, което било на врата на пострадалата се скъсало и паднало. Х. започнала да плаче, а подсъдимата изрекла някакви изрази на турски език и побягнала нагоре по улицата в посока централната част на гр.Шумен.

След инцидента тъжителката била в недобро психическо състояние, често се будела на сън, страхувала се да се разхожда сама по улиците и непрекъснато се налагало нейни приятелки и близки да я придружават. Налагало се да взема успокоителни под формата на чай.

На 19.06.2018 год. била прегледана от съдебен лекар. При освидетелстването на тъжителката й било издадено Съдебномедицинско удостоверение №166/2018 год., в което са отразени причинените й травматични увреждания и е дадено заключение, че същите могат да бъдат получени по време и начин, съобщен от пострадалата и че същите са й причинили болка и страдание.

Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на: част от дадените от подсъдимата обяснения в съдебно заседание, показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – Н.Х.Х. и А.И.А., както и от събраните в хода на съдебното производство доказателства, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното производство съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, по която вещото лице дава заключение, че на пострадалата Х.И.В. са били причинени следните травматични увреждания: кръвонасядания и охлузвания на ограничена площ на левия горен крайник и кръвонасядания на левия долен крайник, две успоредни кожни драскотини по предната страна на лявата мишница – горна трета.

Съдът намира, че обясненията на подсъдимата следва да бъдат кредитирани в частта относно обстоятелството, че на посочения ден и час двете с тъжителката са се намирали на едно и също место, на което е станал инцидента, а именно в гр.Шумен, на ул.“Христо Ботев“, пред входа на „Алианс Банк“ АД, както и относно повода за възникналия скандал между тях. В тази си част обясненията се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал и по-конкретно от събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Н.Х.Х. и А.И.А., както и от заключението на изготвената в хода на съдебното производство съдебно-медицинска експертиза по писмени данни. В останалата си част показанията на подсъдимата са изолирани, не се подкрепят от други доказателства, противоречат на останалите събраните в хода на производството гласни доказателства и имат характер на нейна защитна версия по обвинението, поради което не следва да бъдат кредитирани.

Съдът напълно кредитира показанията на свидетелката Н.Х.Х., доколкото е била пряк свидетел на случилото се и свидетелства относно повода за възникване на конфликта и нанесените на тъжителката удари. В същото време Х. е имала пряко наблюдение и над състоянието на пострадалата след инцидента и свидетелства относно отражението, което е оказал върху нейната психика и начин на живот. Показанията на посочената свидетелка следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото същите са безпристрастни и обективни и , кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал и изцяло потвърждават изложеното от страна на тъжителката в тъжбата, предмет на настоящото производство. Показанията на посочената свидетелка кореспондира и с изготвената в хода на съдебното производство съдебно – медицинска експертиза по писмени данни, по която вещото лице дава подробно описание на причинените на пострадалата травматични увреждания, като дава заключение, че посочените увреждания са причинени по механизма на удар със или върху твърд предмет.

По отношение показанията на свидетеля А.И.А. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото свидетелят е имал пряко наблюдение над поведението на пострадалата след инцидента и отражението, което той е оказал върху нейното здраве и начин на живот. Показанията му се подкрепят изцяло от показанията на свидетелката Х. и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.

Съдът намира, че събраните и обсъдени по-горе доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:

Като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че подсъдимата Н.О.Х. следва да бъде призната за виновна за това, че е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от частен характер, наказуемо по чл.130, ал.2 от НК, изразяващо се в това, че на 18.06.2018 год. в гр.Шумен причинила на Х.М.О., с ЕГН********** *** лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания и охлузвания на ограничена площ на левия горен крайник и кръвонасядания на левия долен крайник, две успоредни кожни драскотини по предната страна на лявата мишница – горна трета, които са й причинили болка и страдание, без разстройство на здравето.

Обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.

Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице.

От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението се осъществява чрез действие и се изразява в такова въздействие върху организма, вследствие на което на пострадалата са причинени травматични увреждания, които са причинили болка и страдание, без разстройство на здравето, което по смисъла на чл.130, ал.2 от НК следва да бъде квалифицирано като лека телесна повреда.

От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк умисъл, като деецът е съзнавал, че нанасяйки удари на пострадалата, както и дърпайки я за ръката ще й причини определени травматични увреждания, вследствие на които ще изпита болка и страдания, съзнавала е общественоопасните последици от това деяние и е допуснала настъпването им.

Съдът намира, че от материалите по делото се установява по безспорен начин, че на посочения ден и час подсъдимата е нанесла на тъжителката посочените травматични увреждания. В подкрепа на този извод са показанията на свидетелите Н.Х.Х. и А.И.А.. В тази връзка свидетелката Х. в съдебно заседание на 14.11.2018 год. свидетелства, че лично е възприел обстоятелството, че подсъдимата е започнала да вика по адрес на пострадалата, след което е започнала да я дърпа за ръката и да я рита отзад по левия хълбок. В същата насока са и показанията на свидетелят А., който въпреки, че не е бил пряк свидетел на случилото се, свидетелства, че непосредствено след инцидента тъжителката му се е обадила плачейки и му е разказала, че бившата й свекърва я срещнала и започнала да я налага, както и че непосредствено след инцидента е имала синини в областта на лявата ръка и левия крак. Както бе посочено и по-горе показанията на свидетелите Х. и А. кореспондират изцяло помежду си и подкрепят изцяло версията, изложена от страна на тъжителката в тъжбата. В същата насока е и заключението на изготвената в хода на производството съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, която дава заключение, че причинените на пострадалата телесни увреждания са били причинени по механизма на удар със или върху твърд предмет.

Изследвайки обективната страна на деянието съдът установи, че както в представеното като писмено доказателство по делото съдебно-медицинско удостоверение №166/2018 г., така също и в изготвената в хода на съдебното производство съдебно-медицинска експертиза по писмени данни се установява, че на пострадалата са били причинени множество травматични увреждания – кръвонасядания и охлузвания на ограничена площ на левия горен крайник и кръвонасядания на левия долен крайник, две успоредни кожни драскотини по предната страна на лявата мишница – горна трета, които осъществяват признаците на лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че първоначално, видно от изложеното в тъжбата, както в обстоятелствената част, така също и в петитума на същата, тъжителката е повдигнала обвинение за причинена лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. В същото време обаче в съдебно заседание на 14.11.2018 год. тъжителката е уточнила, че повдига обвинение за лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето, представляващо престъпление по чл.130, ал.2 от НК. В този смисъл, с оглед направеното уточнение съдът е продължил производството във връзка с обвинението за извършено престъпление от частен характер, наказуемо по чл.130, ал.2 от НК.

В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че съгласно трайно установената практика на ВКС съдът не е обвързан от дадената от частния тъжител правна квалификация, но доколкото частният тъжител повдига обвинение с тъжбата и именно по това обвинение подсъдимият организира своята защита, то осъждане на подсъдимия за деяние, за което не му е повдигнато обвинение и което представлява по-тежко наказуемо престъпление, би довело до нарушаване правото му на защита и до осъждането му по обвинение, за което същият не е се защитавал. В настоящия случай съдът призна подсъдимата за виновна и я осъди именно за престъплението, за което тъжителката й повдигна обвинение, след уточнението направено в съдебно заседание, а именно за престъпление по чл.130, ал.2 от НК.

При определяне на наказанието на подсъдимата за извършеното от нея престъпление, съдът прецени: Степента на обществена опасност на деянието, която преценява като сравнително висока – касае се за лека телесна повреда, изразяваща се в причинени травматични увреждания, причинили на пострадалата болки и страдания, като травматичните увреждания са причинени по механизма на удар, вследствие на дърпане за ръката и ритане в областта на долния крайник. Степента на обществена опасност на подсъдимата съдът преценява с оглед данните за личността на дееца, които сочат, че същата е с чисто съдебно минало. По делото липсват данни за извършени от нейна страна други противообществени прояви. По настоящото дело подсъдимата не се признава за виновна, но дава подробни обяснения в своя защита. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът възприема влошените отношения между подсъдимата и тъжителката, които до голяма степен са провокирали извършването на деянието. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът възприема и влошеното здравословно състояние на подсъдимата, изразяващо се в лошо зарастнала фрактура на дясна раменна кост, която й причинява болки в областта на крайника и необходимостта от провеждане на оперативно лечение. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът възприема и влошеното материално състояние на подсъдимата, което се установява от дадените от нея обяснения в съдебно заседание, в които се съдържа информация, че Х. е безработна и не реализира доходи.

Съдът намира, че в настоящия случай са налице изискуемите кумулативни абсолютни предпоставки, регламентирани в разпоредбата на чл.78а от НК за освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност с налагане на административно наказание “глоба”. Предпоставките по чл.78а от НК са налице, тъй като за престъплението, в което е обвинена подсъдимата се предвижда наказание “лишаване от свобода” до шест месеца, или “пробация” или „глоба“ от сто до триста лева, същата не е осъждана за престъпление от общ характер и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, а с деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимата Х., като наказанието бъде определено при превес на констатираните по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства. Съдът счита, че на същата следва да се наложи наказание “глоба” в размер на минимума, предвиден в разпоредбата на чл.78а от НК, а именно 1000 лв. При определяне размера на наказанието съдът съобрази чистото съдебно минало на подсъдимата, съществуващия между нея и тъжителката конфликт, причината за който не е напълно изяснена в настоящото производство, липсата на получавани от подсъдимата доходи, което се установяват от дадените от нейна страна обяснения в хода на съдебното производство.

Съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху подсъдимата и ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове на обществото. По този начин ще бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция.

При преценка на предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от страна на тъжителката Х.М.О. за неимуществени вреди, съдът като прецени степента на причинените на пострадалата болки и страдания, вследствие на нанесените й в резултат на деянието травматични увреждания, като съобрази и заключението на изготвените по делото удостоверения и съдебно-медицинска експертиза в тази насока, както и заключението на вещото лице относно характера на телесните повреди и срока за тяхното отшумяване, състоянието й непосредствено след инцидента, счете за справедливо да уважи същия за сумата от 500 лева и да го отхвърли в останалата му част до пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан.

При определяне размера на гражданския иск съдът прецени степента на претърпените от страна на тъжителката болки и страдания и състоянието й непосредствено след инцидента, данни за което се съдържат в събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Х. и А.. При обсъждане на гражданския иск съдът прецени обстоятелството, че се претендира гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяние неимуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица, свързана с нарушаване на определени задължения. В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму, визирано в разпоредбата на чл.45 от ЗЗД. В кръга на претендираните вреди влизат най-общо казано всички отрицателни последици, настъпили за пострадалия, при наличието, на които възниква разглежданата отговорност. Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимата Х., в резултат на което са възникнали вредите от деянието и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението за неимуществените и имуществените вреди следва да овъзмезди пострадалия за всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на деянието на подсъдимия, въпреки, че засегнатите неимуществени блага в тези случаи нямат цена. Чл.52 от ЗЗД указва съдът да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, като това понятие е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а именно – характерът на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата при които е извършено то, интензитета на нанесените на пострадалия увреждания и допълнителните последствия за здравето, причинените морални страдания, осакатявания и пр. /Пост. №4/68г. на Пленума на ВС/. Именно съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо така претендирания граждански иск за неимуществени вреди да бъде уважен до размер 500 лева /петстотин лева/, като се вземе предвид претърпените болки и страдания в резултат на нанесените травматични увреждания в резултат на деянието на подсъдимата и причинната връзка между тях.

Вредите от непозволено увреждане са изискуеми към момента на деликта – престъплението. От този момент виновният им причинител изпада в забава. Като носимо парично задължение при забава на плащане длъжникът дължи законната лихва, определена от Министерския съвет за съответния период на забавата до пълното издължаване. Поради това уваженият размер на гражданският иск следва да бъде присъден, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на увреждането, а именно – 18.06.2018 год. до окончателното изплащане на тази сума.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимата Н.О.Х. да заплати на тъжителката Х.М.О. сумата от 962 лева /деветстотин шестдесет и два лева/, представляваща направени деловодни разноски за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.

На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс осъди подсъдимата Н.О.Х. да заплати в полза на държавата по сметка на ШРС държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50 /петдесет/ лева, както и 5 /пет/ лева - държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

По този начин и с такова наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: