Мотиви към присъда по НОХД №1991 по описа за 2018г. на ШРС

На 23.07.2018г. от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС - гр.Шумен обвинителен акт по ПД №50/2018г., по което е образувано производство пред първа инстанция срещу И.Д.К., ЕГН **********, за извършено от него престъпление от общ характер по чл.343 ал.3 пр.6 и пр.последно, б.“а“ пр.2, във вр. с чл.343 ал.1 б.“б“, във вр. с чл.342 ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че: на 22.11.2017г. в гр. Шумен по ул. “Станционна”, при управление на МПС – лек автомобил „Рено Сценик” с рег.№ Н 9862 АН нарушил правилата за движение по пътищата / чл.119 ал.1 от ЗДвП задължаващ водача на нерелсово ППС при приближаване на пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи по нея пешеходци, като намали скоростта или спре/ и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на К.П.И. ***, изразяваща се в счупване на първата предходилна кост на дясното ходило, довело до затруднение в движението на десен долен крайник за срок по голям от един месец /средно за два и половина – три месеца/, като деянието е извършено на пешеходна пътека и деецът е избягал от местопроизшествието.

Въз основа на направно искане преди началото на разпоредителното заседание, пострадалата – К.П.И. е конституирана като частен обвинител.

В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа така възведеното обвинение излагайки подробно доводите си за това, обсъждайки събраните по делото доказателства. Предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание “лишаване от свобода” в размер на 10 месеца, при условията на чл.55 от НК, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 години и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година, излагайки съображенията си за исканото наказание, отчитайки здравословното състояние на подсъдимия и чистото му съдебно минало.

Процесуалният представител на частният обвинител излага също подробни доводи относно доказаността на обвинението и анализирайки събраните доказателства. По отношение на това какво наказание да бъде наложено на подсъдимия, намира че същото следва да бъде определено на основание чл.54 от НК около минимално предвидения размер на наказанието „лишаване от свобода“, с приложение на чл.66 ал.1 от НК и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от около една година и половина.

Защитникът на подсъдимият пледира за оправдателна присъда. Излага подробни доводи, че обвинението срещу подзащитния му не е доказано по несъмнен и категоричен начин, обсъждайки и събраните по делото доказателства. При условията на евентуалност моли за налагане на наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 месеца, при условията на чл.55 от НК, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 години. Подсъдимият изразява съжаление за случилото се, моли да бъде оправдан.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият И.Д.К. е правоспособен водач на МПС от 1985г. На 22.11.2017г. около 07.43 ч. сутринта подс. И.К. управлявал собственият си л.а. „Рено Сценик“ с рег. № Н 9862 АН в гр. Шумен по ул. „Станционна“, в посока от бул. „Мадара“ към ж.п. гара Шумен. Видимостта била добра, пътното платно - без неравности. По същото време св.К.И. се движела пеша по тротоара на ул. „Станционна“ от страната на градската градина на гр. Шумен. Достигнала до пешеходната пътека тип „зебра“, находяща се на ул. „Станционна" непосредствено срещу Автогара Шумен и предприела преминаване през пътното платното като се движела по пешеходната пътека. В момента, в който св. И. предприела пресичане по пешеходната пътека, в посока от градската градина към автогарата, управляваното от подсъдимия превозно средство приближавало по ул. „Станционна“ със скорост 20 км./ч към същата пешеходна пътека, в посока ж.п. гара, като се намирало на разстояние 44.25 метра преди пешеходната пътека и предстояло да я пресече от дясно на ляво спрямо посоката на движение на пешеходката. И. прекосила с бърз ход платно за движение на МПС движещи се от ж.п. гара в посока бул. „Мадара“ и навлязла в платното, в което се движел л.а. „Рено Сценик" с рег. № Н 9862 АН. В този момент автомобилът се намирал на разстояние 13.45 метра като се движел със същата скорост от 20 км. /ч. Подсъдимият не намалил скоростта си на движение, не предприел и спиране, за да пропусне св. К.И. да премине по пешеходната пътека преди автомобилът да пресече същата. Когато л.а. „Рено Сценик“ започнал да пресича пешеходната пътека, ударил с лявото странично огледало тялото на пострадалата. От удара тялото на жената се завъртяло и тя била повлечена по посоката на движение на автомобила /към жп гара Шумен/. Една от левите гуми на автомобила преминала през ходилото на десния крак на пострадалата пешеходка, в резултат на което се счупила първата предноходилна кост на дясното й ходило. Пострадалата запазила равновесие и останала права, но съприкосновението с автомобила я принудило да отстъпи от първоначалната си посока на движение в ляво и да излезе извън очертанията на пешеходната пътека. След удара подсъдимият не спрял на мястото на произшествието. Автомобилът продължил да се движи като намалил значително скоростта си, но като се отдалечил на известно разстояние от пострадалата, отново потеглил по ул. „Станционна“ в посока жп гара Шумен. Случилото се с пострадалата К.И. било възприето от свидетелите П.Н.С. и Х.Д.Л.. През това време пострадалата продължавала да стои на пътното платно и да гледа към автомобила, управляван от подсъдимия. Забавянето на движението на автомобила дало възможност И. да възприеме регистрационния номер на превозното средство. Тя извадила тефтер и записала цифрите. Междувременно гражданин с неустановена самоличност, който се намирал в района на автогарата и видял настъпилото ПТП, спонтанно започнал да вика и да ръкомаха към подсъдимия, за да привлече вниманието му и да го мотивира да се върне на местопроизшествието. Виковете му били чути от св. В.Н.Р., който работел като охрана на Автогара Шумен. Последният насочил вниманието си към викащия мъж, а след това видял и пострадалата, която стояла на пътното платно и наблюдавала автомобила, който се движел бавно към жп гарата. Св. Р. запомнил марка и модела на автомобила. След това св. В.Р. тръгнал към пострадалата. През това време тя се придвижила от пътното платно до тротоара пред автогарата. Там тя провела разговор със св. П.С. и св. В.Р., при който св. Р. забелязъл следа от автомобилна гума по предната част на дясната ѝ бота. За настъпилото ПТП св. К.И. подала сигнал на тел. 112. При подаването на сигнала посочила марката, модела, цвета на автомобила управляван от подсъдимия и цифрите от регистрационния номер . Въз основа на записаните от пострадалата данни на автомобила били установени МПС и водача, а именно - л.а. „Рено Сценик“ с рег. № Н 9862 АН с водач - подсъдимият И.К..

От назначената по делото съдебно - медицинска експертиза се установява, че св.К.И. е получила счупване на първата предходилна кост на дясното ходило. Установените травматични увреждания са причинени от твърди тъпи предмети по механизма на удар и натиск като могат да бъдат получени при ПТП по начина, съобщен от пострадалата и свидетелите.

От изготвената по делото автотехническа експертиза се установява, че скоростта на л.а. „Рено Сценик" с рег. № Н 9862 АН в момента на удара с пострадалата и преди него е била 20 км./ ч. и при тази скорост опасната зона за спиране на автомобила е 9. 45м. /при суха настилка/ и 9.5 м. /при влажна настилка/. Подсъдимият е имал възможност да забележи своевременно пешеходката и да спре в опасната зона, с което да избегне удара и предотврати настъпване на ПТП.

От изготвената по делото видео - техническа експертиза на 1 бр. диск се установява, че съдържа два видеофайла, представляващи цифров презапис от оригиналните файлове, записани върху твърдия диск на компютърна видео- охранителна система. Не са установени следи от манипулация/намеса върху записаната информация.

От изготвената по делото техническа /трасологична/ експертиза на доброволно предадената от пострадалата дясна черна обувка е видно, че при извършеното изследване са установени трасологични следи, но същите са негодни за сравнително изследване.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на част обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите К.П.И., В.Н.Р., П.Н.С., Х.Д.Л., показанията на св. В.Н.Р. от досъдебното производство приобщени по реда на чл.281 ал.4, във вр. с ал.1 т.1 и т.2 от НПК заключенията на изготвените по делото автотехническа, съдебно – медициска, техническа /трасологична/ и видео - техническа експертизи, поддържани от вещите лица в с.з. и приети от съда, както и от събраните в досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК събрани на досъдебното производство и тези събрани в с.з. а така също и от предявените на основание чл.284 от НПК веществени доказателства по делото.

Съдът намира въз основа на събраните по делото доказателства, че не може да бъде споделено становището на защитника на подсъдимия, че деянието е несъставомерно, тъй като не било доказано, че нараняването на св. И. е в следствие на съприкосновение с лекия автомобил управляван от подсъдимия. Също така по делото не се събраха доказателства ПТП да е настъпило по вина на пострадалата, както и същата с поведението си да е допринесла на настъпване на вредоносния резултат.

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението наказуемо по по чл.343 ал.3 пр.6 и пр.последно, б.“а“ пр.2, във вр. с чл.343 ал.1 б.“б“, във вр. с чл.342 ал.1 от НК.Съставомерният престъпен резултат е в пряка и непосредствена причинна връзка с допуснатото от подсъдимия нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. С посочената разпоредба се вменява задължение на водача на нерелсово ППС при приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.

Безспорно установено е по делото, а и не се оспорва от подсъдимия, че на процесната дата 22.11.2017г. около 07.43 ч. е управлявал л.а. „Рено Сценик“ с рег. № Н 9862 АН в гр. Шумен по ул. „Станционна“, в посока от бул. „Мадара“ към ж.п. гара Шумен. Безспорно установено е също така, че по това време св. К.И. е предприела пресичане на ул. „Станционна“ по обозначената на пътното платно пешеходна пътека тип „зебра“ от ляво на дясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил. Пешеходната пътека била с добре видима маркировка,между двете платна за движение не били налични храсти или други предмети, които да ограничават видимостта на подсъдимия към пешеходната пътека. Установи се, че не е имало насрещно движещи се автомобили или паркирани такива, които да ограничават видимостта към лявата част на пешеходната пътека, откъдето св. И. е предприела пресичането. Подсъдимият е имал възможност да забележи и възприеме пешеходката при придвижването й по пешеходната пътека. В момента на предприемане на пресичане, предната част на автомобила е била на разстояние 44.25 метра преди мястото на удара, а в момента на навлизане в платното му за движение е бил на 13.45 метра, поради което подсъдимият е имал възможност да забележи своевременно св. И. и да спре в опасната зона за спиране. Самият подсъдим в обясненията в съдебно заседание посочва, че при приближаване към пешеходната пътека е имал видимост към цялото ѝ продължение и не е забелязал движещ се по нея пешеходец.

Спорно по делото се явява обстоятелството налице ли е съприкосновение между управляваното от подсъдимия МПС и св. И., при пресичане от страна на свидетелката и на МПС на пешеходната пътека, и дали в резултат на него е била причинена средна телесна повреда на св.К.И.. По делото са събрани гласни доказателства – показанията на свидетелите К.П.И., П.Н.С., Х.Д.Л., които съставляват пряко доказателство, относно възникнало съприкосновение между управляваното от подсъдимия МПС и св. И.. Съдът кредитира показанията на пострадалата в пълен обем. Основание за това дава обстоятелството, че същите са много подробни и изчерпателни. Пострадалата е постоянна в своите показания, които са в логическа връзка и обусловеност. Показанията, които дава в съдебно заседание за основните факти и обстоятелства, съотносими към предмета на доказване са в унисон и се подкрепят и от другите доказателства по делото – назначените експертизи, показанията на свидетелите – П.Н.С., В.Н.Р., Х.Д.Л.. Показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, съдът възприе и им даде вяра, като прецени, че същите са логични, вътрешно непротиворечиви, кореспондират с останалите, събрани по делото доказателства (гласни и писмени) и са относими към предмета на доказване в настоящото производство. Показанията на свидетелите С. и Л.подкрепят твърденията на пострадалата И.. Същите са очевидци на действията на пострадалата и подсъдимия. Имали са пряка видимост към пешеходната пътека, както и към местоположението на пешеходката и управлявания от подсъдимия автомобил, и са възприели извършените от тях действия. Категорични са, че в момента, в който св. К.И. е пресичала платното за движение на автомобила управляван от подсъдимия по обозначената пешеходна пътека, между тялото й и лявата странична част на автомобила е имало съприкосновение. Св. Л.също така в показанията си сочи, че в резултат на съприкосновението с автомобила тялото на жената се завъртяло. Двамата свидетели потвърждават и факта, че автомобилът не спрял, а продължил движението си в посока ж.п. гара. Съдът кредитира напълно показанията на П.Н.С. и Х.Д.Л., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от тях действия на пешеходката и подсъдимия. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят подсъдимия в престъпление, което не е извършил. Показанията на тези свидетели не се опровергават от останалите събрани доказателства, а по скоро кореспондират с тях. Подкрепят твърденията на пострадалата – св. К.И., поради което съдът намира, че показанията на пострадалата също следва да бъдат кредитирани като цяло. Св. В.Н.Р. не е очевидец на ПТП, но веднага след него е разговарял с пострадалата, възприел е наличие на следа от автомобилна гума по предната част на дясната й обувка, което кореспондира с показанията на пострадалата и със изготвената трасологичната експертиза, съгласно която при извършеното изследване на доброволно предадената от пострадалата дясна черна обувка са установени трасологични следи.

Събраните гласни доказателства, кореспондират изцяло и с приобщените по делото два видеофайла от охранителната система на Автогара Шумен, за които от изготвената по делото видео - техническа експертиза се установява, че не са установени следи от манипулация върху записаната информация, както и с приобщения по делото запис от тел. 112. От видеофайла се установява, че при преминаване на автомобила покрай пострадалата, тялото на последната се завърта на ляво и е била повлечена по посоката на движение на автомобила. От съдържанието на възпроизведения в съдебно заседание запис от тел.112 е видно, че веднага още при подаване на сигнала пострадалата е заявила, че автомобилът е минал през кракът й. Констатираните в съдебно – медицинската експертиза травматични увреждания и посоченият механизъм на причиняването им кореспондират изцяло с твърденията на пострадалата. Това сочи на извода, че показанията й не са лъжливи, към тях не са прибавяни елементи, не е налице преувеличаване относно съприкосновението ѝ с автомобила.

Съдът намира, че осъщественото от подсъдимия деяние е съставомерно по чл.343 ал.3 пр.6 и пр.последно, б.“а“ пр.2, във вр. с чл.343 ал.1 б.“б“, във вр. с чл.342 ал.1 от НК, тъй като са налице квалифициращите обстоятелства визирани в ал.3 на чл.343 от НК - деяние извършено на пешеходна пътека и бягство от местопроизшествието. Доколкото след ПТП подсъдимият не е спрял, а само е намалил, след което продължил движението си, съдът намира, че е налице и вторият квалифициращ признак - избягал от местопроизшествието.В този връзка съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, че не е усетил съприкосновението, поради което не бил спрял. Въз основа на събраните по делото доказатества се установява, че съприкосновението на пострадалата е с предната странична лява част на автомобила, в областта на лявото странично огледало, т.е. където е и мястото на водача. Тялото на пострадалата се завърта и е било изместено от първоначалната траектория на движение.Така възникналото съприкосновение безспорно е било не само възприето, но и усетено от водача, тъй като не се касае само за протриване на автомобила с пешеходката, а и повличането й по посока на движение на автомобила.

При анализа на доказателствените средства съдът не даде вяра на обясненията на подсъдимия, отричащи съставомерните факти. Обясненията му следва да бъдат преценени като средство за защита при съпоставянето им с останалия доказателствен материал. Обясненията на подсъдимият, че при приближаване на пешеходната пътека на нея не е имало пресичащ пешеходец съдът намира, че в тази част не следва да бъдат кредитирани, тъй като противоречат на останалите събрани гласни доказателства, които съдът кредитира поради изложените по – горе съображения, както и на приобщените видеозаписи. От изготвената автотехническа експертиза се установява, че когато св. И. предприела пресичане по пешеходната пътека, управляваното от подсъдимия превозно средство се намирало на разстояние 44.25 метра преди мястото на удара. В момента, когато се е достигнала средата на пешеходната пътека /непосредствено преди да навлезе в платното за движение на подсъдимия/ автомобилът е бил на 13.95 метра преди мястото на удара, а в момента на навлизане в платното му за движение на 13.45 метра. Пешеходната пътека е с обща дължина 17.80 метра и към момента на съприкосновението св.И. е била изминала 13.35 метра, което опровергава версията на подсъдимия, че най-вероятно се е появила изведнъж пред автомобила.

От анализа на събраните доказателства по делото, съдът намира че са налице доказателства, установяващи виновността на подсъдимия- това са показанията на пострадалата, които съдът кредитира в пълен поради обстоятелствата посочени по – горе, показанията на свидетелите, заключенията на изготвените експертизи, приобщените веществени доказателства.

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо чл.343 ал.3 пр.6 и пр.последно, б.“а“ пр.2, във вр. с чл.343 ал.1 б.“б“, във вр. с чл.342 ал.1 от НК, защото:

* обект на престъплението са обществените отношения свързани с безопасността на движението по пътищата;

* от обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по управление на автомобила, при което управление е нарушил правила за движение по пътищата, а именно: чл.119 ал.1 от ЗДвП – задължаващ водача на нерелсово ППС при приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре; от изготвената по делото автотехническа експертиза се установява, че подсъдимият е управлявал автомобила със скорост, която е била допустима скорост за движение в града, като освен това му е позволявала при своевременна реакция да преустанови движението на автомобила си преди мястото на удара и така да предотврати произшествието. Установява се категорично от доказателствата по делото, че за подсъдимия не е съществувала обективна пречка да възприеме пешеходеца от момента, в който същият е навлязъл по пешеходната пътека на платното за движение и че е бил в състояние при своевременна реакция да спре и предотврати произшествието преди мястото на удара; подсъдимият не е имал това изискуемо от закона поведение и поради това произшествието е настъпило поради бездействието му спрямо предписаното правило;

- вследствие на това допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата подсъдимият става причина за ПТП, в резултат на което на св.И. е причинена средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК - счупване на първата предходилна кост на дясното ходило, довело до затруднение в движението на десен долен крайник за срок по голям от един месец /средно за два и половина – три месеца/, причинената телесна повреда е в пряка каузална връзка с нарушението на правилата за движение допуснато от подсъдимия ;

- налице са квалифициращите обстоятелства визирани в ал.3 на чл.343 от НК, тъй като деянието е извършено на пешеходна пътека и подсъдимият е избягал от местопроизшествието;

* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;

* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия по непредпазливост във формата на небрежност - същият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици на престъплението, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, което задължение произтича и от задължението му съгласно специалния ЗДвП да спазва правилата за движение, както и от факта, че същият се е движил в населено място, към оживено място, на което има обозначена пешеходна пътека;

Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването и незачитането на правилата за безопасност на движението по пътищата от страна на подсъдимия.

При определянето на наказанието съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяние - касае се за автотранспортно престъпление обуславящо висока степен на обществена опасност; степента на обществена опасност на дееца, която според данните за личността му не е висока; както и подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия:

* смекчаващите вината обстоятелства – чисто съдебно минало, влошено здравословно състояние;

* отегчаващи вината обстоятелства – съдът не констатира такива;

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия, като наказанието бъде определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Съдът не се констатира многобройни смекчаващи вината обстоятелства, но намира влошеното здравословното състояние на подсъдимия за изключително смекчаващо вината обстоятелство.

За престъплението по чл.343 ал.3 пр.6 и пр.последно, б.“а“ пр.2, във вр. с чл.343 ал.1 б.“б“, във вр. с чл.342 ал.1 от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" от една до шест години. Съдът като взе предвид наличието на изключително смекчаващо вината обстоятелство и липсата на отегчаващи счита, че справедливо и съответно на извършеното ще бъде налагане на наказание "лишаване от свобода" в размер на десет месеца. По отношение на така определеното наказание “лишаване от свобода”, съдът счита, че за да бъдат постигнати целите на наказанието посочени в чл.36 от НК не се налага ефективно изтърпяване на наказанието, защото условното осъждане при условията на чл.66 ал.1 от НК, за чието приложение са налице всички законови предпоставки, ще бъде достатъчно средство за превъзпитание на подсъдимия. Поради това съдът отложи изтърпяването на така определеното наказание “лишаване от свобода” за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 343г от НК съдът наложи на подсъдимия и наказание «лишаване от правото да управлява МПС» за срок от една година.

Така определеният размер на наказанията съдът счита за справедлив и съответстващ на тежеста, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъденият. Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

Въз основа направено искане съдът осъди подсъдимия да заплати на пострадалата направените разноски в производството.

Съдът възложи на подсъдимия направените деловодни разноски съгласно чл.189 ал.3 от НПК.

Веществените доказателства по делото – 2 бр. дискове съдът остави по делото.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: