Мотиви към присъда по НОХД № 1106 по описа за 2019г. на ШРС

На 14.05.2019г. от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен обвинителен акт по ПД № 23/2019г. по описа на ШРП, по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу К.Р.А. с ЕГН **********,*** за извършено от него престъпление от общ характер наказуемо по чл. 211 предл. 2 вр. чл. 209 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б. “а” и б. „б“ от НК В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на 31.12.2018г. в гр. Шумен в условията на опасен рецидив с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у С.И.М. ***, като го уверил, че ще му продаде ръчен циркуляр марка „Бош“, винтоверт марка „Бош“ и перфоратор марка „Бош“ и с това причинил на М. имотна вреда в размер на 320.00 лв.

Преди началото на съдебното следствие от страна на пострадалия С.И.М. е предявен граждански иск за причинената вреда в размер на 320 лв., който е приет за съвместно разглеждане.

В разпоредителното съдебно заседание подсъдимия М. се възползва от диференцираните процедури по НПК и на основание чл.371 т.2 от НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелственото част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът като съобрази че самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 10.06.2019год. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията му, без да събира повече доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия за деянията описано в обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа възведеното обвинение по обвинителния акт. Предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание “лишаване от свобода” при условията на чл. 55 ал.1 т.1 за срок от една години, ефективно, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. В хода на съдебното следствие подсъдимия заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и че е съгласен с тях. В последната си дума подсъдимия А. изказва съжаление за стореното. Защитника на подсъдимия пледира за налагане на присъда лишаване от свобода около шест месеца.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Подсъдимия А. е личност със богато криминално досие. Същият е многократно осъждан, като на 10.06.2018г. е излязъл от затвора след ефективно изтърпяване на наложеното му наказание за извършено от него аналогично престъпление в гр. Шумен. Въпреки изтърпяното от него наказание 6 месеца лишаване от свобода, той не си взел поука, а продължил престъпната си дейност.

На 31.12.2018г. около 19.00 часа подс. А. се свързал по мобилния си телефон със своя познат и съсед – свид. С.И.М. и му предложил да закупи ръчен циркуляр, винтоверт и перфоратор, всичките от марката „Бош“. Заинтригуван от направеното предложение, същата вечер св. М. посетил жилището на подс. А. ***, където последния му показал предлаганите за продан инструменти. След като ги огледал и преценил, свидетелят М. харесал предлаганите инструменти и тъй като работел в областта на строителството и решил да ги закупи. Двамата се договорили за сумата от 320 лв. Подсъдимият получил договорената сума на два транша. Въпреки, че получил парите подсъдимият не предал инструментите, тъй като те не били негови, а били взети от неговия брат за да извърши ремонтни дейности в дома си, след което съответно трябвало да се върнат на собственика им.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: самопризнанията на подсъдимия А. в хода на съкратеното съдебно следствие в съдебното заседание на основание чл.371т.2 от НПК, където изцяло признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти чрез неговия разпит. Освен това съдът намира, че самопризнанията на подсъдимия по реда на чл.371т.2 от НПК се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимия А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 211 предл. 2 във вр с чл.209 ал.1 във вр. с чл. 29 ал.1 б. “а” и б. „б“от НК защото:

* обект на престъпленията са обществените отношения, които осигуряват нормалнито упражняване правото на собственост върху движими вещи;

* от обективна страна подсъдимия чрез своите действия е възбудил и поддържал у пострадалия М. заблуждение, че след като даде договорената сума ще получи обещаните инструменти;

По отношение на подсъдимия А. е налице квалификация по чл.29 ал.1 б. “а” и б. „б“ от НК, тъй като измамата е извършена при условията на опасен рецидив, тъй като към месец декември 2018г. подсъдимия е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на “лишаване от свобода” не по малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК, а именно по НОХД № 38/2012г.г. на ШРС, в сила от 17.01.2012г., както и по НОХД № 53/2015гг. по описа на ШРС, в сила от 16.01.2015г. и по НОХД № 1564/2017г. на ШРС в сила от 14.07.2017г.

* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;

* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл и с користна цел- той е съзнавал, че предмета на престъплението са чужди инструменти, които той е получил за да извърши ремонтни действия в жилището си. Той е предвиждал, че вследствие на неговото въздействие върху пострадалия, у него ще възникнат неправилни представи и ще се поддържат тези неправилни представи и че той ще извърши акт на имуществено разпореждане и в резултат на този акт едно чуждо имущество ще бъде увредено; наред с това, субектът е целял имотна облага за себе си, като е съзнавал, че е неизбежно настъпването на имотната вреда - т.е. подсъдимия А. е съзнавал обществено-опасния характер на деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици.

Причините за извършване на престъпленията се свеждат до незачитане на правото на собственост и стремеж към придобиване на облаги по лесен, но недопустим и неправомерен начин.

При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяние, което съдът преценява като не особено висока, поради конкретната житейска ситуация в която се е намирал, степента на обществена опасност на подсъдимия - данните за личността на подсъдимия - видно е че те са със завишена обществена опасност, предвид наличието на предишни осъждания, както и подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия:

Съдът преценява, че за подсъдимия са налице следните смекчаващи отговорността обстоятелства – веднага направеното самопризнание, има семейство и две малки деца, като за семейството му липсват доходи освен детските добавка, случилото се е непосредствено преди Нова година. Съдът констатира наличието и на отегчаващи обстоятелства в представеното свидетелство за съдимост на подсъдимия предвид многобройните му осъждания, както и невъзстановяването на придобитото по престъпен начин.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия, като наказанието бъде определено при условията на чл.55ал.1т.1 от НК, при наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства при прилагането на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, а именно: За престъпление извършено по чл.211 от НК е предвидено наказание “лишаване от свобода” за срок от три до десет години, към момента на извършване на престъплението, което на основание чл. 55ал.1т.1 от НК следва да бъде “под най-ниския предел”.

Съдът съобразявайки горните обстоятелства, счита, че справедливо и съответно на извършеното по чл.211 от НК е да бъде наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от една година, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим в затвор от закрит тип. Размера на така наложеното наказание съдът счита за справедлив в предвид факта, че А. е бил осъден за аналогично деяние на шест месеца лишаване от свобода и е изтърпял наказанието си на 10.06.2018г. Имал е възможност да си потърси работа и да започне такава, но не го е направил. Тези шест месеца лишаване от свобода не са изиграли своята възпитателна роля и се налага увеличаване размера на наложеното наказание, като съдът го определи на една година.

Така определеното наказание, съдът намира за справедливо и съответстващо на тежестта, обществената опасност и морална укоримост на престъплението и подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдената, а освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху нея и ще и се отнеме възможността да върши други престъпление, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

По този начин и с това наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

По отношение на предявения от гражданския ищец С.М. – граждански иск за претърпените от него имуществени вреди, съдът за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният от пострадалия граждански иск за претърпени имуществени вреди е допустим по следните правни съображения: Претендира се гражданска отговорност за причинени вреди в резултат на процесното деяние имуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона и от КРБ. Съобразно Решение №21/1994гг. По н.д. №780/1993г. на І н.о. гражданския иск е допустим в наказателния процес само ако вредата е настъпила от деяние на подсъдимия, за което има повдигнато обвинение. Обвинението по настоящото дело е за причинени от подсъдимия имуществени вреди на собственика на движими вещи и поради това е допустим граждански иск в настоящото наказателно производство. Той има право да претендира претърпени имуществени вреди в резултата на деянието на подсъдимия.

В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимия К.А., в резултат на което са възникнали вредите и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението за имуществените вреди следва да бъде съответен на невъзстановената част от нанесените имуществени вреди в съответствие с причинената щета, тази щета е в размер на 320 лева. След разкриване на деянието на пострадалия не е била върната паричната сума която той е предоставил на подсъдимия. Вредите от непозволено увреждане са изискуеми към момента на деликта – престъплението. От този момент виновният им причинител изпада в забава. Като носимо парично задължение при забава на плащане длъжникът дължи законна лихва определена от Министерски съвет за съответния период на забавата до пълното издължаване. Поради това уваженият размер на гражданския иск следва да бъде присъден ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на деликта, а именно 31.12.2018г.

Съдът възложи на подсъдимите на основание чл. 189 ал. 3 от НПК и направените разноски по делото.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: