Мотиви към присъда по НОХД № 1232 по описа за 2019г. на ШРС

На 28.05.2019г. от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен обвинителен акт по ПД № 28/2019г. по описа на ШРП, по който в същия ден е образувано и насрочено незабавно производство пред първа инстанция срещу Д.М.А. с ЕГН **********,***, за извършено от него престъпление от общ характер наказуемо по чл.196 ал.1 т.1 от НК вр. чл.194 ал.1 от НК във вр. чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт по отношение на подсъдимия е посочено, че на 11.04.2019г. в гр. Шумен отнел чужди движими вещи: сумата от 700 лв. от владението на Р.Г.Т. и Д.Д.Т., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив – престъпление по чл.196 ал.1 т.1, във вр. с чл. 194 ал.1 от НК, във вр. с чл.29 ал.1 б. “а” и “б” от НК.

В разпоредително съдебно заседание подсъдимият А. се възползва от диференцираните процедури по НПК – глава 27 и на основание чл. 371 т.2 от НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът като съобрази че самопризнанието на подсъдимия по чл. 371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 24.06.2019г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл. 373 ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия за деянието описано в обвинителния акт.

По време на разпоредителното заседание граждански иск не е предявяван.

В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия. Предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание “лишаване от свобода” в размер на 2 години, като с приложението на разпоредбата на чл. 58а то бъде намалено с 1/3, предлага наказанието да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим.

В хода на съдебното следствие подсъдимия заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях .В последната си дума подсъдимият заявява, че се признава за виновен и моли за по малка присъда. Защитника на подсъдимия в хода на съдебните прения изразява становище, че наказанието което е поискал представителя на държавното обвинение е справедливо.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Подсъдимия Д.М.А. е с постоянно местоживеене ***. Същият е криминално проявена личност, като е осъждан многократно за престъпления против собствеността. Понастоящем той изтърпява наказание „лишаване от свобода“, в размер на 4 години в затвора гр. Белене. За времето от 03.04.2019г. до 09.04.2019г. на А. бил разрешен отпуск от Затвора. В последния ден от отпуска обаче той не се върнал в мястото за лишаване от свобода, а пристигнал в гр. Шумен, за да се види със свои приятели с които израснал по домовете за изоставени деца. Видял се със свои познати, като отседнал и пренощувал в дома на единия от тях.

В сутрешните часове на 11.04.2019г. подсъдимия А. излязъл да се поразходи из града, докато вървял по бул. „Велики Преслав“, подсъдимият забелязал поставена върху жилищен блок обява за предстоящото отчитане на данните от водомерите по домовете. Същият решил да се представи за длъжностно лице, което ще извършва обявеното отчитане на данните, да влезе в нечий дом и по този начин, ако успее да влезе и да извърши кражба от някое от жилищата според създалата се към момента ситеуация.

В изпълнение на замисленото той влязъл във вход ** на жилищен блок, намиращ се на бул. „Велики Преслав“ ** и първоначално отишъл в дома на свид. И. И. С.. Легитимирал се като служител на „ВиК“ гр. Шумен, като поискал да отчете данните на водомера и С. му предоставила достъп до жилището си. Докато тя му показвала къде се намира водомера обаче се завърнал нейния син. Наличието на по-млад човек в апартамента мотивирало подсъдимия А. да се откаже от реализиране на намисленото и той си тръгнал.

Непосредствено след това подсъдимия позвънил на входната врата на апартамент № 2, където живеели Д.Д.Т. и Р.Г.Т.. На отворилата входната врата свид. Т., А. отново се представил за служител на „ВиК“, гр. Шумен, който е дошъл, за да отчете данните на водомера. След като влязъл в жилището обявил, че предстои подмяна на водомерите и поискал от пострадалата да му даде сумата от 35 лева за услугата. Тъй като свид. Т. не разполагала в себе си с цялата посочена сума, тя отишла в кухнята, където под плота на разтегателна маса семейството съхранявало спестяванията си. От там взела 20 лева и така предоставила общо 40 лв. на подсъдимия.

Тъй като А. забелязал къде тя съхранява паричните средства, в изпълнение на предварително набелязания си план я помолил да отиде на терасата, за да му донесе найлон с оглед предстоящата подмяна на водомера. Възползвайки се от излизането и на терасата, подсъдимия Д.А. бързо отишъл в кухнята и взел всички налични парични средства, съхранявани под плота на масата, а именно сумата от 700 лв., след което напуснал апартамента.

Част от противозаконно отнетите парични средства той похарчил за собствени нужди.

На 18.04.2019г., когато се завърнал в Затвора гр. Белене, А. доброволно предал на разследващ орган неизхарчената част от откраднатите пари , а именно сумата от 400 лв. На 15.05.2019г. същите били върната на пострадалата Т.. По този начин причинените на пострадалите Д.Т. и Р.Т. имуществени вреди в размер на 700 лв. били частично възстановени.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимия А. в хода на съкратеното съдебно следствие в съдебното заседание на основание чл.371т.2 от НПК, който признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти чрез неговия разпит.Освен това съдът намира, че самопризнанието на подсъдимия по чл. 371т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл. 283 от НПК.Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението от общ характер по чл.196 ал.1 т.1 от НК във вр. с чл.194 ал.1 от НК във вр. чл.29 ал.1 б. “а” и б.”б” от НК, възведено с обвинителния акт по отношение на него, защото:

* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост върху движими вещи;

* от обективна страна подсъдимият чрез своите действия е отнел чужди движими вещи – пари, от владението на свид. Д. и Р. Т., тяхна собственост, без съгласие, като е прекратил фактическата власт върху парите, която до момента на деянието се е упражнявала и е установил своя фактическа власт върху тях; отсъствието на съгласие липсва винаги, когато лицето, което владее или държи вещта, не е направило изрично волеизявление, че е съгласно субектът да установи фактическа власт върху предмета:

* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице; подсъдимият не е имал фактическа власт върху движимите вещи - предмет на престъплението и не е бил техен собственик;

* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл – той е съзнавал, че лишава от фактическа власт владелеца на чуждите движими вещи, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предмета на престъплението и да се разпорежда с тях в свой интерес (имал е намерение противозаконно да ги присвои) - т.е. съзнавал е обществено опасния характер на деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици.

Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването и незачитането на правото на собственост другимо и стремеж към придобиване на облаги по лесен, но недопустим и неправомерен начин, както и моментното състояние, в което е изпаднал подсъдимият и което го е мотивирало за извършването на деянието.

При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяние, степента на обществена опасност на дееца – данните за личността му, както и подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия А..

* смекчаващи вината обстоятелства – с добросъвестно поведение в наказателния процес, прави самопризнания, тежкия живот при който е израснал, възстановява доброволно част от откраднатото, критичното му отношение към извършеното от него.

* отегчаващи вината обстоятелства – многократни предишни осъждания за аналогични престъпления, извършването на престъплението е по време когато е в отпуск във време на търпене наказание „лишаване от свобода“.

При определяне на наказанието, съдът взе предвид и задължителната разпоредба на чл.373,ал.2 от НПК, поради което счита, че следва да наложи наказание “лишаване от свобода” за срок от 2 години което следва да бъде намалено с 1/3 т.е. да стане 1 година и 4 месеца. Така определеното наказание, съдът счита, че ще изпълни личната си и генерална превенция, справедливо и съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите от страна на осъдения.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия А., като наказанието бъде определено при условията на чл. 58а от НК, без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства при прилагане на разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НК, а именно “За престъпление по чл. 196 ал.1 т.1 от НК е предвидено наказание “лишаване от свобода” от две до десет години.

Съдът съобразявайки горните обстоятелства, счита, че справедливо и съответно на извършеното ще бъде налагане на наказание “лишаване от свобода” за срок от една година и четири месеца, което следва да се изтърпи при строг режим в затворническо общежитие или затвор от закрит тип. Така определеното наказание, съдът намира за справедливо и съответстващо на тежестта, обществената опасност и морална укоримост на престъплението и подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдените, а освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху тях и ще им отнеме възможността да вършат други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

По тази начин и с това наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

Съдът възложи на подсъдимия и направените деловодни разноски на основание чл.189 ал.3 от НПК.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: