Мотиви към решение по НАХД № 1352 по описа за 2019г. на ШРС

Производство по глава 28 от НПК.

С постановление от 12.06.2019г. на ШРП е предложено на ШРС да бъде прекратено наказателното производството против Ю.Д.А. *** за престъпление по чл.296 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК, като е прието, че са налице предпоставките по чл.78а от НК и предлага да му бъде наложено административно наказание.

Деецът редовно призован не се явява в съдебно заседание.

За ШРП редовно призовани се явява прокурор, който пледира за налагане на наказание по чл. 78а от НК малко над минималния размер.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: Обвиняемият Ю.Д.А. и свидетелката В.Н.Г. са бивши съпрузи. Двамата имат две деца – Т.Ю. Д., род. на ***г. и И.Ю.Д., род. на ***г. В.Г. и децата и обитават жилище, находящо се в гр. Шумен, ул. „****** ****“ № 5, вх.2, ет.3, ап.29.

На 30.01.2019г. районен съдия при Шуменски районен съд на основание чл. 18 от Закона за защита срещу домашно насилие, като констатирал, че Определение от 30.01.2019г. по гр.д. № 266/2019г. по описа на ШРС подлежи на изпълнение, разпоредил да се издаде Заповед за незабавна защита № 6/30.01.2019г. по силата на която задължил Ю.А. да се въздържа от извършване на домашно насилие над В.Г. и забранил на А. да приближава жилището обитавано от Г. и децата им, както и местоработата и в хранителен магазин „Едея“ в кв. „Боян Българанов“ гр. Шумен, както и местата и за социални контакти и отдих.

На 06.01.2019г. районният съдия при ШРС по същото гражданско дело разпоредил да се издаде Заповед з-а незабавна защита №7/06.02.2019г. по силата на която задължил Ю.А. да се въздържа от извършване на домашно насилие над Т. Д. и И.Д. и забранил на А. да приближава жилището от тях в гр. Шумен, ул. „****** ****“ №5, вх.2, ет.3, ап.29, както и посещаваните от тях учебни заведения и местата им за социални кантакти.

На 11.02.2019г. около 14.40 часа в гр. Шумен, до магазин „Тотал“, находящ се на ул. „****** ****“ № 7а, обвиняемия А. в нетрезво състояние хванал свидетелката В.Г. за косата, започнал да я дърпа и й нанесъл с ръка удари по лицето. Г. паднала на земята, а обвиняемия започнал да я влачи. В.Г. започнала да вика за помощ, като на вика и се притекла свид. Д.И.К., при което обвиняемия избягал. На място пристигнали служители на РУ гр. Шумен. Въпреки издадените заповеди за незабавна защита по гр.д. № 266/2019г. по описа на ШРС и забраната да приближава жилището в гр. Шумен, ул. ****** ****“ № 5, вх.2, ет.3, ап.29 обитавано от В.Г. и децата и, веднага след инцидента обвиняемия А. отишъл във въпросното жилище. Около 17.20 часа на същата дата полицейски служители били изпратени на адрес на горепосочения адрес по сигнал, че А. е в жилището обитавано от В.Г. и децата Т. и И..

На 18.02.2019г. районен съдия при ШРС по гр.д. № 266/2019г. по описа на Районен съд гр. Шумен, разпоредил на осн. чл. 16 от ЗЗДН да се издаде заповед за защита, по силата на която задължил Ю.А. да се въздържа от извършването на домашно насилие над В.Н.Г., Т.Ю. Д. и И.Ю.Д. и забранил на А. да приближава жилище в гр. Шумен, ул. „****** ****“ № 5, вх.2, ет.3, ап.29 обитавано от В.Г. и децата и, местоработата на Г., учебните заведения на децата , местата за социални контакти и отдих на пострадалите, както и тях самите за срок от 18 месеца.

На 20.12.2019г. вечерта обвиняемия А. в нетрезво състояние приближил обитаваното от В.Г. и децата и жилище, находящо се в гр. Шумен ул. „****** ****“ №5, вх.2, ет.3, ап.29. Т.Ю. Д. сигнализирал органите на реда. Служители при РУ на МВР – Шумен посетили посочения адрес и задържали Ю.А. на осн. чл. 72 ал.1 т.3 от ЗМВР.

От заключението на изготвената по делото съдебно-психиатрична експертиза се установява, че обвиняемия Ю.А. е в нормално и съответно на календарната възраст нервно-психическо развитие и не страда от душевна болест в тесния смисъл на думата. Вещото лице приема, че към момента на инкриминиране на деянието липсват основания да бъдат обсъдени каквито и да са качествени разстройства на съзнанието, които да са го лишавали тогава от годности да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си по смисъла на чл. 33 от НК.

Изложената по-горе фактическа обстановка, дава основание на съда да приеме, че обвиняемия А., е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 296 ал.1 от НК във вр. с чл. 26 ал.1 от НК.

Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с установения в страната правов ред.

Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице.

От обективна страна – обвиняемият А. е посетил жилището на свид. В. и нейните деца без да има това право, а освен това е посегнал и на личната неприкосновеност на В., без да има право на това съгласно издадените ограничителни заповеди.

От субективна страна деянието е извършено виновно – с пряк умисъл, като деецът е съзнавал противообществения характер на своите действия и е целял настъпването на общественоопасните последици, както и че посредством тях демонстрира явното си незачитане на издадена от съд заповед.

Настоящия съдебен състав кредитира в пълнота показанията на разпитаните в досъдебното производство свидетели, от които безспорно е установено, че не се касае за деяние извършено случайно.

За престъплението по горепосочената квалификация, законът предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева. Същевременно се установи, че нарушителя е пълнолетен и е реабилитиран и не е освобождавани от наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава VIII от НК, а в резултат на деянието няма нанесени преки и съставомерни имуществени вреди, така че следва да бъде освободен от наказателна отговорност при условията на чл.78а от НК. С оглед определяне размера на предвиденото наказание, съдът отчете, че нарушителя не представлява голяма обществена опасност - по делото са налице добри характеристични данни, работи и счете, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати като му бъде наложено административно наказание на основание чл.78а ал.1 от НК "глоба" в минималния предвиден в закона размер, а именно в размер на 1500 лв. предвид факта, че извършеното престъпление е извършено при условията на продължавано престъпление.

По този начин и с това административно наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

Водим от горното и на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК, съдът постанови решението си.

Районен съдия: