От Шуменска Районна прокуратура е внесен в Районен съд - Шумен обвинителен акт по досъдебно производство № 158/2019 г. по описа на РУ – Шумен, по който е образувано производство пред
първа инстанция срещу В.П.Х., ЕГН **********, роден на *** ***,
с постоянно местоживеене ***, български гражданин,
с основно образование, неженен, работещ, неосъждан, за извършено от него
престъпление от общ характер по чл. 183, ал. 1 от НК. В диспозитивната част на
обвинителния акт е посочено, че за периода от месец юли 2016 г. до месец май 2019 г.
включително в с.
Черноглавци, обл. Шумен, след като бил осъден с Определение за одобряване на постигната спогодба от 11.07.2016 г., постановено по гр. дело №
835/2016 г. по описа на Районен съд – Шумен, влязло в законна сила на 19.07.2016 г. да издържа свой низходящ – дъщеря Г.В.П., ЕГН **********, съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски – 35 /тридесет и пет/ месечни вноски по 135 лв. /сто тридесет и пет лева/, на обща стойност 4 725 лв. /четири хиляди седемстотин двадесет и пет лева/.
В съдебно заседание представителят
на Районна прокуратура – Шумен поддържа така повдигнатото обвинение и предлага
на съда, предвид извършено плащане от страна на подсъдимия, да приложи
разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК.
Разпитан в хода на
съдебното следствие подсъдимият се признава за виновен в извършването
на посоченото в обвинителния акт престъпление. Обяснява,
че не е имал специален мотив, за да го извърши, но през инкриминирания
период не
е бил
на работа постоянно и е нямал редовно доходи. В
последната си дума изказва съжаление, че не плаща редовно дължимата издръжка, като предоставя на съда
преценката за вида и размера на наказанието, като се присъединява към
предложението на прокурора.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият В.П.Х. и
свидетелката Г.А.Х. живеели на семейни начала, като от съвместното си
съжителство имА.една дъщеря - Г.В.П., родена на ***
г. Впоследствие подсъдимият Х. и
свидетелката Х. се разделили и с Определение от 11.07.2016 г., постановено по гр. дело № 835/2016 г. по описа на Районен
съд – гр.Шумен, влязло в законна сила на 19.07.2016 г. била одобрена постигнатата между
страните спогодба. По силата
на посоченото определение
родителските права върху роденото от съвместното им съжителство дете – Г.В.П., ЕГН ********** се упражняват от майката – Г.А.Х., а бащата В.П.Х. бил осъден да заплаща месечна издръжка за малолетното си дете Г.В.П. в размер на 135.00лв., считано от 13.04.2016 г., ведно със законната лихва за
всяка закъсняла вноска, с падеж – пето число на месеца, за който се дължи издръжката.
Въпреки наличието на съдебно
определение, с което бил осъден да плаща месечна издръжка на детето си,
подсъдимият В.Х. в периода от месец юли 2016 г. до
месец септември 2016 г. заплатил само четири вноски от по 35 лева, а именно
сумата в общ размер на 120 лева, след което преустановил плащането на издръжката за дъщеря си Г.В.П.. В тази връзка на 28.11.2018 г. Г.Х. подала молба до Шуменска районна
прокуратура. След подаването на молбата и образуването на досъдебното
производство, подсъдимият В.Х. продължил да не изпълнява редовно задълженията си за плащане на издръжка, като за периода от месец юли 2016 г. до месец май 2019 г.
включително дължал
35 /тридесет и пет/ месечни
вноски по 135 лв. /сто тридесет и пет лева/ за детето си Г., на обща стойност 4 725 лв. /четири хиляди седемстотин двадесет и пет лева/.
До постановяване на присъдата в
първоинстанционния съд подсъдимият е възстановил изцяло сумата - предмет на
дължимата за детето Г.В.П. парична издръжка и на настоящото наказателно
производство. По отношение на детето няма настъпили вредни последици в резултат
на забавянето на издръжката.
Изложената фактическа обстановка,
съдът счита за установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимия Х.,
направено както в хода на досъдебното производство, така и от обясненията,
дадени в хода на съдебното следствие и показанията на разпитаната в съдебно
заседание свидетелка Г.А.Х..
Освен това съдът счита, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от
събраните в досъдебното производство по съответния процесуален ред
доказателства, които са приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото
са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния
извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и
обосновават решението му в следния смисъл:
Като прецени всички
доказателства, релевантни за делото, съгласно чл. 14 от НПК, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема, че с горното деяние подсъдимият В.П.Х. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер,
наказуемо по чл. 183, ал. 1 от НК, поради следното:
Обект на престъплението са обществените
отношения, осигуряващи изпълнение на задълженията на посочени от закона
лица да доставят средства за съществуване на нуждаещите се, които са
нетрудоспособни и не могат да се издържат от собственото си имущество.
Субект на престъплението е
пълнолетно вменяемо физическо лице, което е било
осъдено да издържа свой низходящ.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в бездействие от страна на подсъдимият, като чрез своето
бездействие не е е изпълнил задължението си да заплаща издръжка на своя низходяща –
дъщеря Г.В.П., по силата
на влязло
в сила съдебно определение, с което е бил осъден да я издържа на
месечни вноски в определен размер, като неизпълнението на това задължение е в размер на
повече от две месечни вноски.
От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк
умисъл, като деецът е предвиждал
неизбежното неплащане на издръжката в размер на повече от две
месечни вноски и пряко го е целял.
Като причина за извършване на деянието следва да се посочи да се отбележи финасовото
затруднение на подсъдимия за инкриминирания период.
В настоящия случай съдът намира,
че са налице четирите кумулативно дадени предпоставки в поощрителната
разпоредба на чл. 183, ал. 3 от НК, която предвижда, че деецът не се наказва,
ако преди постановяване на присъдата в първата инстанция изпълни задължението
си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия. От представените по
делото писмени доказателства – Разписка
от 06.11.2019 г., депозирана в съдебно заседание от подсъдимия Х., както и изявленията на свидетелката Г.А. Х. в хода на съдебното следствие се
доказва по безспорен начин, че сумата, предмет на обвинителния акт е заплатена
изцяло от подсъдимия до приключване на съдебното следствие в първата инстанция,
т. е. преди постановяване на присъдата. От материалите по делото не се
установява за пострадалото лице да са настъпили други тежки последици в
резултат на ненавременно платената издръжка. И на последно место, видно от
свидетелството за съдимост на подсъдимия, същия не се е възползвал от
привилегията на чл. 183, ал. 3 от НК.
Поради изложеното съдът намира, че в настоящия случай са налице изискуемите кумулативни абсолютни предпоставки, регламентирани в разпоредбата на чл.183, ал. 3 от НК, поради което въпреки, че призна подсъдимия за виновен в извършването на посочените в обвинителния акт престъпления по чл. 183, ал. 1 от НК на основание чл. 183, ал. 3 от НК не му наложи наказание.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: