Мотиви към присъда по НОХД №1590 по описа за 2019 год. на ШРС

От Шуменска районна прокуратура е внесен в РС - гр.Шумен обвинителен акт по бързо производство №658/2019 год. по описа на РУ - гр.Шумен, по който е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия Я.М.Г., с ЕГН**********, роден на *** ***, с постоянен адрес ***, български гражданин, със средно образование, разведен, неосъждан, работещ за извършено от него престъпление от общ характер по чл.183, ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че подсъдимият в периода от м.юни 2016 год. до м.юни 2019 год. включително в гр.Шумен, след като бил осъден с влязло в сила решение №135 по ГД №3061/2014 год. по описа на ШРС, влязло в сила на 17.02.2015 год. да издържа свой низходящ – Д.Я. М., роден на *** год. съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от 2 месечни вноски, а именно 37 месечни вноски по 100 лева, на обща стойност 3700 лева /три хиляди и седемстотин лева/.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, като предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание “пробация” чрез прилагане на следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 8 /осем/ месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 8 /осем/ месеца.

В хода на съдебното следствие подсъдимият Г. заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава изцяло за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт деяние, като декларира, че е започнал да заплаща издръжка на детето Д., както и желание за в бъдеще да изплати изцяло дължимата му се издръжка. Моли съда да му бъде наложено наказание „пробация“.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Я.М.Г. и свидетелката М.Н.С. били бивши съпрузи, като от брака си имали родено едно дете – Д.Я. М., роден на *** год.

С решение №135 по ГД №3061 по описа на РС Шумен за 2014 год., влязло в сила на 17.02.2015 год. бракът между двамата бил прекратен, като Г. бил осъден да заплаща на детето Д.Я. М., чрез неговата майка и законен представител М.Н.С. издръжка в размер на 100 лева месечно.

Първоначално Г. изпълнявал редовно задължението си, но през 2016 год. преустановил плащането на дължимата от негова страна издръжка. Към месец юни 2019 год. същият дължал общо 37 месечни вноски за издръжка на детето Д. за периода от м.юни 2016 год. до м.юни 2019 год. включително.

Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на част от обясненията на подсъдимия Г., от разпита в съдебно заседание на свидетелката М.Н.С. и от събраните и приобщени по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства по делото.

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:

Като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че с горното деяние подсъдимият Радулов е осъществил от обективна и субективна страна състава на три престъпления от общ характер, наказуеми по чл.183, ал.1 от НК, поради следното:

Обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи изпълнение на задълженията на посочени от закона лица да доставят средства за осъществяване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от собственото си имущество.

Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице, което е било осъдено да издържа свой низходящ.

От обективна страна изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие и се изразява в съзнателно неизпълнение на задължението за издръжка в размер на две или повече месечни вноски – в случая 37 месечни вноски по 100 лева на обща стойност 3700 лева по отношение на детето Д..

От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк умисъл, като деецът е предвиждал неизбежното неплащане на издръжката в размер на повече от две месечни вноски по отношение на детето Д. и е желаел настъпването на посочения общественоопасен резултат. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че към настоящия момент подсъдимият е започнал работа и декларира желание за изплащане на задължението си. В същото време съдът не кредитира твърденията на подсъдимия, че е заплатил част от задължението си, доколкото по делото липсват представени доказателства, от които да се установи факта на плащане и евентуално периода, за който се отнася съответната вноска. Съдът не кредитира и твърдението на подсъдимия, че в хода на досъдебното производство е представил доказателства за извършени плащания за процесния период. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че действително в хода на досъдебното производство са били представени две вноски бележки за заплатени суми, но същите касаят заплащане на издръжка за период преди процесния и не могат да бъдат приспаднати от сумата, предмет на настоящото обвинение.

При определяне на наказанието на подсъдимия за извършените от него престъпления съдът прецени: Степента на обществена опасност на конкретното деяние, което преценява като сравнително висока - касае се за неплащане на издръжка на лице, което се нуждае от нея, като в тази връзка общият размер на незаплатената за инкриминирания период издръжка е 3700 лева. Степента на обществена опасност на подсъдимия, която съдът преценява с оглед данните за личността му, които говорят, че Г. е неосъждан, с чисто съдебно минало. Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства направените от него самопризнания по настоящото дело и готовността за изплащане на дължимата издръжка, както и факта, че е започнал своевременно изплащане на така. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете и обремененото материално положение на подсъдимия, което се доказва от дадените от него обяснения в съдебно заседание, от които става ясно, че въпреки, че работи по трудов договор и получава трудово възнаграждение има наложени запори, по които му се удържат различни суми във връзка с изтеглени кредити по времето, когато са живели заедно с детето и неговата майка, за задоволяване нуждите на семейството.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия, като наказанието бъде определено при отчитане, както на смекчаващите, така също и на отегчаващите вината обстоятелства. В същото време съдът намира, че констатираните смекчаващи вината обстоятелства не са многобройни и достатъчни, за да обосноват приложение разпоредбата на чл.55 от НК, поради което съдът, отчитайки горните обстоятелства счита, че е справедливо и съответно на извършеното на подсъдимия да се наложи наказанието, предвидено във втората алтернатива на чл.183, ал.1 от НК, а именно “пробация” чрез налагане на следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 8 /осем/ месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 8 /осем/ месеца.

При налагане на вида и срока на пробационните мерки, както и периодичността на първата от тях съдът взе предвид, че същите следва да дадат възможност на подсъдимия да реализира трудови доходи и да може да изплаща задължението си към своето дете.

Съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху подсъдимия и ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове на обществото. По този начин ще бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: