Мотиви към Решение по НАХД № 1640/2019г.

От ШРП е внесено Постановление, с което се прави предложение за освобождаване на Е.Е.М. – обвиняема по ДП № 83/2017г. по описа на ОД МВР гр. Шумен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК. Като основание за това се изтъква, че наказателното производство е образувано за престъпление по чл.309, ал.1 от НК във връзка с чл.26, ал.1 от НК, предвиждащ наказание до две години “лишаване от свобода”, извършителят не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност, от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди и не са налице отрицателните предпоставки за приложението на чл.78а,ал.7 НК..

В съдебно заседание, обвиняемата, редовно призована не се явява лично. Явява се упълномощен защитник – адвокат С.Т. от ШАК. Защитникът на обвиняемата моли съда да признае доверителката й за невиновна по обвинението, за което се иска освобождаване по реда на чл.78а от НК, тъй като същото не е установено и доказано както от обективна, така и от субективна страна. Алтернативно моли съда, ако счете, че деянието е доказано – да наложи минималния размер на предвиденото административно наказание „глоба“.

ШРП – редовно призована - изпраща представител, който изцяло поддържа внесеното предложение, като предлага на съда след като освободи обвиняемия от наказателна отговорност да му наложи минималния предвиден размер на административното наказание, а именно глоба в размер на 1 000 лева

От приложените по делото писмени доказателства /ДП № 83/2017 г. по описа на ОД МВР гр. Шумен/, преценени поотделно и в тяхната съвкупност се установи от фактическа страна следното: Обвиняемата Е.Е.М. през 2016 и 2017г. работела като технически сътрудник в ***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Д., обл. Търговище. „***“ ЕООД стопанисвало шивашки цех, находящ се в местността „Топхането“ в кв. Боян Българанов гр. Шумен. „***“ ЕООД с. Д. било образувано на 03.10.2016 г., а преди тази дата шивашкия цех се стопанисвал от „Темптейшън 73“ ЕООД гр. Шумен. Задълженията на обв. Е.М. се изразявали основно да пренася документи от шивашкия цех до обслужващото ги счетоводно „Консултинг-Б“ ООД гр. Шумен и обратно, както и до различни институции. За целта свидетелката С.З.Б. – упълномощена от представляващия „***“ ЕООД от своя страна упълномощила обвиняемата да представлява „***“ ЕООД пред НАП Варна, НОИ клон Шумен, Дирекция „Инспекция по труда“ Шумен, пред всички държавни и общински органи, учреждения, юридически лица, като подава и получава всички необходими документи и др.

На 28.11.2016г. свидетелката Д.Х.Д. сключила трудов договор с „***“ ЕООД с. Давидов, като била назначена на длъжност „шивач мъжко и дамско облекла“ с основно месечно възнаграждение 420 лева. Преди тази дата, свид. Д. престирала своя труд за „Темптейшън 73“ ЕООД гр. Шумен. Работното й място било едно и също – шивашки цех в местността „Топхането“ в гр. Шумен. На 19.12.2016г. свид. Д. излязла в платен отпуск, като преди това била взела решение да прекрати трудовото си правоотношение. На 03.01.2017г. свид. Д. подписала допълнително споразумение към трудовия си договор, с което заплатата й се увеличавала на 460 лева. Трудовото възнаграждение следвало да се изплаща до края на следващия месец, за който се дължи. Заплатите във „***“ ЕООД с. Д. се заплащали по следния начин: на работниците в шивашкия цех се давал плик, в който била поставена съответната сума пари. При получаване на плика никой от работниците не полагал подпис под ведомости за заплати, което евентуално ставало с няколко месеца закъснение. Ведомостите за заплати се носели в шивашкия цех, където работниците полагали подписите си. На 17.02.2017г. свид. Д. Д. получила Заповед № 4/06.01.2017г., с която било прекратено трудовото й правоотношение с „***“ ЕООД с. Д.. След прекратяване на трудовото й правоотношение, свид. Д. не получило пълното си възнаграждение за месец декември 2016г. – били й заплатени осем работни дни, вместо шестнадесет, а за месец януари 2017г. – не получила никакво възнаграждение. Свид. Д. провела разговор със свид. Б. относно дължимото й трудово възнаграждение, н последната й отговорила, че е получила толкова пари, колкото дни е посочила обв. Е.М., че е изработила.

Предвид принципа на изплащане на заплатите в търговското дружество, свид. Д. не била положила подпис във ведомостите за заплата за месеците ноември 2016г., декември 2016г. и януари 2017г.По повод неполучените в пълен размер трудови възнаграждения, свид. Д. Д. подала жалба в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен, където междувременно били получени и други сигнали във връзка с нарушение на трудовото законодателство от страна на „***“ ЕООД с. Д.. Свидетелите М.М.М. и С.Р.К. – инспектори от Дирекция „ИТ“ Шумен извършили проверка в шивашкия цех, стопанисван от „***“ ЕООД с. Д., след което проверката продължила по документи. На 16.02.2017г. с призовка от работодателя „***“ ЕООД били изискани множество документи, между които и трудови досиета на работниците, отчетни форми за явяване/неявяване на работа за месеците декември 2016г. и януари 2017г. и други. Призовката била получена на 16.02.2017г. от обвиняемата Е.М.. На 24.02.2017г. обвиняемата представила в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен следните документи – ведомост за заплати за месец декември 2016г. и януари 2017г. и отчетна форма за явяване/неявяване на работа за месец декември 2016г. и януари 2017г., а по-късно – на 07.04.2017г.отчетни форми за явяване/неявяване на работа за месеците ноември 2016г., отново за месец ноември 2016г и януари 2017г. и ведомост за заплати за месец ноември 2016г.

Преди представянето им в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен, обвиняемата установила, че свид. Д. Д. не била положила подписа си във ведомост за заплата за месеците ноември и декември 2016г. На неустановена дата от 01.11.2016г. до 07.04.2017г. обвиняемата Е.Е.М. положила подпис вместо свид. Д., след което съответно на датите: 24.02.2017г. и на 07.04.2017г. представила двете ведомости пред Дирекция „ИТ“ гр. Шумен с оглед извършваната проверка и за да докаже, че търговското дружество „***“ ЕООД с. Д. не дължи пари за трудови възнаграждения по отношение на свид. Д. Д..

В „***“ ЕООД с. Д. работела и свидетелката В.К.М., която също била сключила трудов договор на 28.11.2016г. за длъжността „работник спомагателни шивашки дейности“ с основно месечно трудово възнаграждение 420 лева. Преди да сключи този трудов договор, свид. М. също престирала труд в „Темптейшън 73“ ЕООД гр. Шумен. Работното й място също било в шивашки цех в местността „Топхането“ гр. Шумен. На 13.02.2017г. със заповед било прекратено трудовото правоотношение мужде „***“ ЕООД и свид. М., която поискла трудовото й възнаграждение да бъде изплатено по банков път. Тъй като до 03.04.2017г. това не било сторено, свид. В. М. също подала сигнал в Дирекция „ИТ“ гр. Шумен. Тя депозирала сигнал, че е получила по-ниско възнаграждение за месец януари 2017г., а за месец февруари 2017г. изобщо не получила. Предвид извършваната проверка от компетентните длъжностни лица, обвиняемата Е.М. положила подпис вместо свид. В. М. в частен документ – „отчетна форма за явяване/неявяване на работа“ за месец януари 2017г.Целта за пологане на подписите била да се докаже пред Дирекция „ИТ“ гр. Шумен, че работодателя „***“ ЕООД с. Д. не дължи пари за трудови възнаграждения на свидетелката В. М.. В този документ принципно липсвала предвидена графа за подпис на работниците, както и нямало нормативно изискване за тяхното полагане – полагането на подпис на работниците било по инициатива на ръководството на търговското дружество. Този вид документи се изпращали или по електронна поща на счетоводното дружество или им се занасяли техни копия и след като се съставяли платежните ведомости , се връщали на търговеца, с която дейност се занимавала именно обв. М..

След депозиране на сигнала в Дирекция „ИТ“ гр. Шумен, свид. М. била поканена да се яви там на 28.04.2017г., където й били предявени, представените и заверени от обв. М. копия на отчетни форми за месеците ноември и декември 2016г. и януари 2017г., за да заяви дали положените под името й подписи са нейни. На 28.04.2017г. свид. В. М. подписала декларация, че подписите в тези частни документи не са положени от нея. След подаване на сигнала, трудовото възнаграждение на свид. М. било изплатено в цялост.

В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена съдебно-графическа експертиза, от заключението на която се установило, че почеркът, с който е положен подписът срещу имената: „Д.Х.Д.“ в копие от ведомост за заплати за месеците ноември и декември 2016г. и този, с който са положени подписите , представени като сравнителен материал от името на Е.Е.М. принадлежи на едно и също лице.

Била назначена и изготвена и съдебно-графическа експертиза, от заключението на която е видно, че подписа, положен в графа „Подпис“ срещу името на В. М. в „Отчетна форма за явяване/неявяване на работа“ за месец януари 2017г. на фирма „***“ ЕООД и този, с който са положени подписите и са изписани ръкописните текстове, представени като сравнителен материал от лицето Е.Е.М. принадлежи на едно и също лице.

В хода на съдебното производство не бяха ангажирани доказателства, оборващи установената по-горе фактическа обстановка. Съдът кредитира всички събрани по делото писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, поради което въз основа на тях, на гласните доказателствени средства и представените заключения на вещи лица изгради своите фактически изводи.

Изложената по-горе фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че обвиняемата Е.Е.М. съставяйки неистински частни документи – полагайки подписи върху ведомост за заплата за месеците ноември и декември 2016г. вместо свид. Д. Д. и върху отчетна форма за явяване/неявяване на работа за месец януари 2017г. вместо свид. В. М. и употребявайки ги пред Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен за да докаже, че не съществува задължение по трудово правоотношение от страна на „***“ ЕООД с. Д. по отношение на свид. Д. и М. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.309, ал.1от НК във връзка с чл.26, ал.1 от НК, поради следното:

- Обект на престъплението – обществените отношения, свързани с реда и правната сигурност на документирането;

- Субект на престъплението – пълнолетно, наказателно отговорно лице, което не се намира в състояние на невменяемост;

- От обективна страна – За да е осъществен от обективна страна съставът на престъплението по чл.309, ал.1 НК е необходимо деецът сам или чрез другиго да състави неистински частен документ или преправи съдържанието на частен документ и го употреби, за да докаже, че съществува или не съществува или че е прекратено или изменено някое право или задължение, или някое правно отношение.

Съгласно тълкуването, дадено в Постановление № 3 от 23. III. 1982 г. по н. д. № 12/81 г., Пленум на ВС, съставянето на неистинския документ по смисъла на чл.93, т.6 НК представлява първично обективиране на конкретно писмено изявление. То се изразява в непосредствено материализиране на изявлението от лице, различно от посочения в документа автор.

Частен е всеки документ, който е съставен от недлъжностно лице лично или като представител на друго частно лице, както и когато е съставен от длъжностно лице не в кръга на службата му или от представител на обществеността извън кръга на възложените му функции. В конкретният случай действително ведомостта за заплата е официален документ, но подписите на работниците в този официален документ - представляват частен документ, с който работника обективира писмено изявление, че е получил трудовото си възнаграждение.

За съставомерността на деянието по чл.309 НК от обективна страна е необходимо освен съставянето на неистински или преправянето на истински частен документ още и неговата употреба от дееца, за да докаже, че съществува или не съществува или че е прекратено или изменено някое право или задължение или някое правно отношение. Деянието ще бъде довършено, когато документът е употребен, т. е. когато е осъществена и втората съставка на двуактното престъпление. Употребата ще е налице с представянето на документа пред съответното длъжностно лице в държавен или обществен орган или пред частно лице.

В конкретния случай обв. Е.М. лично е съставила трите инкриминирани документа чрез полагането на подписи от името на свидетелките Д. Д. и В. М., като е употребила тези документи пред Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен за да докаже, че не съществува задължение по трудово правоотношение от страна на „***“ ЕООД с. Д. по отношение на свид. Д. и М.

Деянието е извършено при условията на продължавано престъпление, т. к. на три отделни дати обвиняемата е взела самостоятелно решение и е извършила три отделни деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление /чл.309, ал.1 от НК/ и са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

- От субективна страна – деянието е извършено виновно под формата на пряк умисъл като обвиняемата съзнателно е положила подписи от името на свидетелките Д. и М. и целенасочено е представила документите пред Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен за да докаже, че не съществува задължение по трудово правоотношение от страна на „***“ ЕООД с. Д. по отношение на свид. Д. и М., т. е. съзнавала е противоправния характер на деянието и е целяла настъпването на общественоопасните последици.

Съдът намира, че са налице предпоставките по чл.78а от НК за освобождаване на обвиняемата Е.Е.М. от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, а именно:

- за престъплението, което е умишлено е предвидено наказание “лишаване от свобода” до две години;

- деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е бил освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК;

- с деянието не са били причинени съставомерни имуществени вреди.

При определяне на наказанието по отношение на обвиняемият Е.Е.М., съдът отчете степента на обществена опасност на деянието, която намира за висока. Степента на обществена опасност на деецът – с чисто съдебно минало, омъжена, с висше образование, работеща в Германия, т.е. налице са много добри данни за личността й, което води до извод и за ниската степен на обществена опасност на дееца. За да определи наказанието, съдът отчете липсата на други противообществени прояви на обвиняемата, младежката й възраст, влошеното здравословно състояние, както и грижите за отглеждане на малко дете, поради което намира, че наложената санкция следва да е в размер на минималния предвиден. Съдът счита, че наказание в размер на 1 000 лева ще породи възпитателната и превантивна функция на наказанието и ще бъде достатъчно да повлияе поправително, както на обвиняемата, така и на останалите членове на обществото.

С оглед изхода на делото, на основание чл.189, ал.3 от НК съдът възложи на обвиняемата Е.Е.М. направените деловодни разноски по досъдебното производство.

В този смисъл съдът се произнесе с решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: