Мотиви към Решение по НАХД № 1643/2019г.

От ШРП е внесено Постановление, с което се прави предложение за освобождаване на Д.Р.А. – обвиняем по ДП № 1312/2018г. по описа на РУ гр. Шумен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК. Като основание за това се изтъква, че наказателното производство е образувано за престъпление по чл.313, ал.1 от НК, предвиждащ наказание до три години “лишаване от свобода” или „глоба“, извършителят не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност, от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди и не са налице отрицателните предпоставки за приложението на чл.78а,ал.7 НК..

В съдебно заседание, обвиняемият, редовно призован не се явява лично и не изпраща упълномощен представител.

ШРП – редовно призована - изпраща представител, който изцяло поддържа внесеното предложение, като предлага на съда след като освободи обвиняемия от наказателна отговорност да му наложи минималния предвиден размер на административното наказание, а именно глоба в размер на 1 000 лева

От приложените по делото писмени доказателства /ДП № 1312/2019 г. по описа на РУ гр. Шумен/, преценени поотделно и в тяхната съвкупност се установи от фактическа страна следното: Обвиняемият Д.Р.А. от 2002г. живеел и работел в гр. Гент, Белгия. Първоначално бил сам, но през 2015г. при него отишла съпругата му и синът им. Обв. А. и семейството му се прибирали в Република България в края на лятото и престоявали различен период от време – от един до три месеца, в зависимост от конкретната ситуация.

През месец юли 2018г., обв. Д.А. и съпругата му се прибрали в България за два месеца. Тъй като срокът на свидетелството му за управление на МПС изтичал на 13.08.2018г., обвиняемият посетил сектор „ПП“ при ОД МВР Шумен, където попълнил и подписал предоставените му от служителите, документи за подмяна на СУ МПС. Между попълнените документи била и декларация, каквато се изисква съгласно чл.151, ал.5 от ЗДв.П. На 13.08.2018г. обв. А. се явил в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Шумен, където подал заявление вх. № 5841 за издаване на свидетелство за управление на МПС, ведно с декларацията по чл.151, ал.5 от ЗДв.П. В нея, обвиняемият декларирал, че обичайното му пребиваване – повече от 185 дни през календарната година/ не е в друга държава-членка на Европейския съюз, а в България – гр. Шумен, ул. Първа № 25, което било неистина.

На 28.08.2018г. в сектор „ПП“ при ОД МВР Шумен било получено писмо от ГДНП, в което било посочено, че обвиняемия А. е подменил старото си СУ МПС с белгийско.

В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена съдебно-графическа експертиза, от заключението на която се установило, че почеркът, с който е положен подписа срещу „Декларатор“ в Декларация, която се подава по силата на чл.151, ал.5 от ЗДв.П и почеркът, с който е изпълнен ръкописния текст в същата и тези представени като сравнителен материал от името на лицето Д.Р.А., принадлежат на едно и също лице.

В хода на съдебното производство не бяха ангажирани доказателства, оборващи установената по-горе фактическа обстановка.

Изложената по-горе фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че обвиняемият Д.Р.А. потвърждавайки неистина – че обичайното му местопребиваване не е в друга държава-членка на Европейския съюз в писмена декларация, която по силата на чл.151, ал.5 от ЗДв.П се дава пред орган на властта – сектор ПП при ОД МВР за удостоверяване истинността на това обстоятелство е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.313, ал.1от НК, поради следното:

- Обект на престъплението – обществените отношения, свързани с реда и правната сигурност на документирането;

- Субект на престъплението – пълнолетно, наказателно отговорно лице, което не се намира в състояние на невменяемост;

- От обективна страна – потвърждаване на неистина в писмена декларация, която по силата на ЗДв.П се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността именно на това обстоятелство;

- От субективна страна – деянието е извършено виновно под формата на пряк умисъл като обвиняемия е съзнавал факта, че обичайното му местопребиваване е в Белгия, т. е. съзнавал е противоправния характер на деянието и е целял настъпването на общественоопасните последици.

Съдът намира, че са налице предпоставките по чл.78а от НК за освобождаване на обвиняемият Д.А. от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, а именно:

- за престъплението, което е умишлено е предвидено наказание “лишаване от свобода” до три години или с „глоба“;

- деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е бил освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК;

- с деянието не са били причинени имуществени вреди.

При определяне на наказанието по отношение на обвиняемият Д.Р.А., съдът отчете степента на обществена опасност на деянието, която намира за невисока. Степента на обществена опасност на деецът – с чисто съдебно минало, женен, с основно образование, неработещ в България, т.е. налице са добри данни за личността му, което води до извод и за ниската му степен на обществена опасност. За да определи наказанието, съдът отчете липсата на други противообществени прояви на обвиняемия, както и пълното самопризнание на обвиняемия, поради което намира, че наложената санкция следва да е в размер на минималния предвиден. Съдът счита, че наказание в размер на 1 000 лева ще породи възпитателната и превантивна функция на наказанието и ще бъде достатъчно да повлияе поправително, както на обвиняемия, така и на останалите членове на обществото.

На основание чл.189, ал.3 от НК съдът възложи на обвиняемият Д.Р.А. направените деловодни разноски по досъдебното производство.

В този смисъл съдът се произнесе с решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: