Мотиви към присъда по НОХД №1691 по описа за 2019 год. на ШРС

Подсъдимият Т.Х.Й. е предаден на съд за извършено престъпление по чл.210 ал.1 т.5 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.20 ал.4 вр. чл.26 ал.1 НК, а подсъдимите Я.Г.Я. и П.М.Д. за извършено престъпление по чл.209 ал.1 вр. чл.20 ал.4 вр. чл.26 ал.1 НК,..

В наказателното производство за съвместно разглеждане срещу подсъдимият са приети съответно предявеният от Р.Т.С. граждански иск за сумата от 4850 лева, предявеният от М.С.К. граждански иск за сумата от 3500 лева, предявеният от С.Н.И. граждански иск за сумата от 2000 лева, предявеният от Р.П.Е. граждански иск за сумата от 9327 лева, предявеният от И.К.К. граждански иск за сумата от 6167 лева, предявеният от М.П.М. граждански иск за сумата от 9240 лева и предявеният от С.Щ.П. граждански иск за сумата от 2000 лева за причинени имуществени вреди. Отделно от това, за съвместно разглеждане са приети и предявените от С.И. граждански искове в общ размер от 4000 лева и предявеният от И.К. граждански иск за сумата от 5000 лева за причинени неимуществени вреди , като споменатите по горе лица са конституирани като граждански ищци, а К., Е., К. и М. са конституирани и като частни обвинители, като същите се представляват в съдебно заседание, съответно от адв.Д., адв.Н., адв.А. и адв.Р., а пострадалата С.К.Б. е конституирана само, като частен обвинител, като нейните интереси в съдебно заседание се защитават от адв.Б.

В съдебно заседание подсъдимите преди даване ход на делото изявиха желание да се възползват от диференцираните процедури по НПК и на основание чл.371, т.2 от НПК признаха изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласиха да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът, като съобрази, че самопризнанията на подсъдимите по чл.371, т.2 от НПК се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 12.11.2019 год. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимите, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание прокурорът поддържа така повдигнатите обвинение, като пледира за налагане на наказание три години „лишаване от свобода“ за подс.Й. и по две години наказание „лишаване от свобода за подсъдимите Я. и Д. , като наказанията при приложението на чл.58а НК да бъдат изтърпяни ефективно. Процесуалните представители на частните обвинители се придържат към държавното обвинение.

В хода на съдебното следствие подсъдимите заявяват, че разбират в какво са обвинени, признават се за виновни в извършването на посочените в обвинителния акт деяния, заявяват, че са наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и са съгласни с тях. В последната си дума заявяват, че съжалява за постъпката си. Процесуалният им представител-адв.И.Т. от ШАК, пледира за налагане на наказания „лишаване от свобода“ , които наказания с приложението на чл.58а НК да бъдат отложени при условията на чл.66 НК..

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:

Подсъдимите живеели в Шумен и се познавали бегло, като подсъдимият Й. изкарвал прехраната си като управлявал таксиметров автомобил л.а “Шевролет Авео“ с рег.№ Н 5532 ВР, подсъдимият Я. работел като шофьор на товарен автомобил във фирма „Добруджански хляб“ АД, а подсъдимият Д. работил на смени във фирма „Вивапласт“ Шумен. В началото на месец септември 2018 г. с тримата подсъдими се свързало лице с неустановена самоличност, което комуникирало с тримата поотделно и разговаряло от СИМ карти на румънски мобилни оператори, като пред тримата неустановеното лице се представило с името Г.. Това неустановено лице /извършител/ убедило Я.Я., а на по-късен етап П.Д. да започнат срещу заплащане да посещават посочени от него адреси, където да вземат различни парични суми и други ценности от граждани въведени предварително в заблуждение от неустановения извършител, че съществува основание да предадат конкретна парична сума и ценности чрез пускане от тераса или оставянето им на конкретно място на изпратения на местото Я. или Д.. Неустановеното лице убедило Й. да взема предадените или оставени посочените от другите двама подсъдими пари и ценности, получени от въведените в заблуждение граждани да ги транспортира и да му ги предава. Получените от всеки от гражданите пари и ценности, подсъдимият Я., а на по-късен етап и подсъдимият Д. откарвали до посоченото от неустановеното лице място, като ги предавали пряко или опосредено на подсъдимия Й.. Последният откарвал пратката в близост до гр. Русе или в Р.Румъния, за да бъде получена от неустановения извършител. Когато участвали в описаната дейност, тримата подсъдими добре съзнавали, че непознатото за тях лице наричащо себе си Г. въвежда в заблуждение гражданите относно наличието на основание те да предадат на изпратеното на място лице конкретна сума пари или ценности. При извършването на деянията неустановения извършител комуникирал и давал инструкции на тримата подсъдими по телефона чрез СИМ карти на румънски мобилни оператори.

1. Така на 03.09.2018 г. около 15.00 часа неустановения извършител провел разговор с пострадалата В. К., като позвънил на стационарния ѝ телефон, като още в началото на разговора я въвел в заблуждение, че е инсп. Г. от полицията и с нея ще се свържат телефонни измамници, които следвало да бъдат заловени. К. продиктувала на мнимия полицай номера на мобилния си телефон, за да поддържат връзка чрез него и да освободят линията на домашния телефон. Не след дълго на него ѝ се обадил неустановения извършител, който ѝ се представил за доктор, който искал пари, като започнал да заплашва пострадалата, че щял да и изреже ушите, ако не му даде пари и ценности. К. се уплашила като между временно на линията на мобилния телефон бил мнимия полицай, който и казал да направи каквото искат измамниците, за да могат да бъдат заловени след като бъдат взети парите. През цялото време пострадалата била държана в непрекъснат контакт с мнимия полицай и мнимия лекар, като приготвила сумата от 1130 лева, 2 бр. пръстени с тегло по 5 гр,всеки на обща стойност 600 лева, поставила ги в найлонова торбичка от магазин „Билла“ и ги оставила в контейнер за смет находящ се на ул. Дедеагач кв. Тракия, в гр. Шумен, в близост до блока на слепите, след което се прибрала. Подсъдимият Я. бил изпратен от неустановения извършител, за да вземе оставената торбичка и като взел торбичката се отдалечил от мястото и я предал на подсъдимия Й., който му дал предварително посочена малка сума между 100-200 лева за стореното. Парите и пръстените от деянието останали у Й. за съхранение, който по инструкция на неустановения извършител заделил от тях подобна сума и за себе си.

2. На 04.09.2018 г. около 11 часа неустановения извършител позвънил на домашния телефона на пострадалата И.К., като първоначално се представил за някой от децата ѝ, а после станал груб и започнал да иска пари, като я заплашил, че ще отреже езика ѝ и че ще избоде очите ѝ. К. се уплашила много, като тогава връзката прекъснала и по същия телефон ѝ се обадил отново неустановения извършител, който се представил първоначално като следовател от полицията, а впоследствие за прокурор С.. Обяснил ѝ, че става въпрос за телефонни измамници, които щели да заловят, като К. му продиктувала номера на мобилния си телефон, за да поддържат връзка чрез него и да освободят линията на домашния телефон. Пострадалата следвало да даде на измамниците какво иска, а след като бъдат заловени, парите щели да ѝ бъдат върнати. Пострадалата им повярвала и по техни инструкции приготвила сумата от 2200 лева, увита в алуминиево фолио и я хвърлила през терасата на жилището си. Разговора със „С.“ продължил, като същият обявил, че едно от мулетата било заловено и ѝ казал да изтегли парите от банковите си сметки, тъй като лесно можело да бъдат изтеглени от измамниците и с цел да бъдат заловени да ги остави до контейнер за смет до вход на училище находящо се на ул. Дедеагач № 7а в гр. Шумен. Около 13-14 часа, К. изтеглила сумата от 2167 лева от сметката си от Уникредит Булбанк клон Шумен и сумата от 1850 лева от сметката си в Банка ОББ клон Шумен, оставила за себе си 540 лева по съвет на „С.“, а останалите пари поставила в торбичка, след което ги занесла и оставила на посоченото по-горе място, по описания по-горе начин. Около 14.30 часа Я. бил изпратен да вземе оставената торбичка, като малко по-късно я предал на Й., като си получили и „възнаграждението“ за свършеното в размер на около 100-200 лева. По инструкции на неустановения извършител Й. взел парите и получените от предишното деяние и тръгнал с таксиметровия си автомобил в посока гр. Русе, като следвайки инструкциите на неустановения извършител оставил парите и пръстените на левия пилон държащ табелата, указваща 17 км до гр. Русе.

3. На 05.09.2018 г. около 10.00 часа неустановения извършител позвънил на домашния телефон на пострадалия М. и на майка му – пострадалата П., които живеели заедно в гр. Шумен на бул. Симеон Велики № 11, ет. 7. Този път неустановения извършител се представил за полицай, като им обяснил, че били нарочени от телефонни измамници и щели да станат тяхна жертва, но за да бъдат заловени тези телефонни измамници следвало да се изпълняват инструкциите на измамниците, като им предоставят исканите пари. Двата пострадали повярвали на полицая, като главно с него говорил М., който му продиктувал номера на мобилния си телефон. Не след дълго пострадалите получили обаждане от неустановения извършител, който се представил за доктор, искал им пари, започнал да им се заканва с убийство. Той поискал да съберат всичките си пари, да ги сложат във фолио, после в торбичка и да ги пуснат през терасата. Така и направили. М. приготвил сумата от 11240 лева, от които 9240 лева били негови, а останалите били на майка му. Опаковал ги съгласно указанията и ги хвърлил през южната терасата, като преди това помахал с ръка, за да бъде разпознат. Междувременно Я. бил изпратен от неустановения извършител до мястото, за да вземе хвърлената торбичка, който дори изпратил 8-годишния си син под терасата на входа, за да вземе същата. След като торбичката била вече във владение на Я., той повикал Й. и му предал торбичката, която му дал предварително посочения от неустановения извърш5ител сума от 150 лева. По инструкции на последния Й. взел парите и тръгнал с таксиметровия си автомобил в посока гр. Русе. Преминал през ГППК Дунав мост в Р. Румъния, където оставил парите до крайпътна табела на около 25 км от границата, а самият Й. си взел възнаграждение в размер на 250 лева и се прибрал.

4. На 06.09.2018 г. около 13.30 часа, неустановения извършител позвънил на домашния телефон на пострадалата М.К., като ѝ се представил за полицай инсп. К., който ѝ обяснил, че се провежда акция за залавяне на телефонни измамници и тя трябвало да съдейства. Освен това К. ѝ обявил, че синът ѝ и дъщеря ѝ също били в полицията, за да помогнат в акцията. Неизвестния извършител накарал К. да събере наличните си пари и да ги пусне през терасата със затворени очи, след което веднага да се прибере, за да не пострада при залавянето на престъпниците. Пострадалата събрала сумата от 3500 лева поставила я в шарена торбичка, замотала я и я пуснала през терасата на апартамента си, находящ се на ул. Ген. Т. № 1, вх. 6, ет. 2. По описания по-горе начин Я. бил изпратен от извършителя по делото до мястото, за да вземе изхвърлената торбичка, като по-късно той я предал на Й., който пък с таксиметровия си автомобил я откарал като оставил торбичката под табелата указваща „17 км до гр. Русе“. Двамата подсъдими взели част от сумата като Я. взел 100 лева, а Й. 200 лева.

5. На 12.09.2019 г. около 12.00 часа неустановения извършител позвънил на домашния телефон С.Б., живуща ***. Неустановеният извършител този път се представил за инсп. С. Г. от полицията, който обяснил на пострадалата, че била набелязана от телефонни измамници и трябвало да съдейства, за да бъдат заловени. Б. продиктувала си мобилния си номер, както и този на съпруга ѝ Б. Б.да поддържат връзка с тях. След това неустановения извършител се обадил на пострадалата на домашния телефон, представил се за доктор Т., който започнал да я заплашва, че ще и отреже ушите и ще и избоде очите, ако не му пусне през терасата пари. Междувременно с Б. разговор поддържал по мобилния телефон и лице, което се представило за прокурор Д.. Неизвестния извършител накарал Б. да събере наличните си пари и да ги пусне през терасата. По същото време Б., който бил запознат с провеждащата се акция, с цел съпругата му да остане сама, по инструкция на мнимия полицай бил изпратен извън жилището да предаде торба пълна с накъсани вестници на един от измамниците. С такъв измамник Б. не се срещнал, но бил изпратен да изтегли пари от банковата си сметка в Банка ДСК клон ШУМЕН, за да не ги вземели измамниците. В офиса на Банката служит4елката се усъмнила за основанието за изтегляне на пари от възрастния мъж и повикала полиция. Докато полицаите изяснявали ситуацията в банката, пострадалата събрала сумата от 3660 лева, поставила го по инструкции в алуминиево фолио и найлонова торбичка и ги хвърлила през терасата на жилището си. Подсъдимият Д. бил изпратен от неустановения извършител до мястото, за да вземе изхвърлената торбичка и след като я взел се отдалечил със стопанисвания от него л.а. Опел Тигра. Д. оставил торбичката с парите на посоченото от неизвестния извършител място извън града – Хиподрума. На место по заръка на неизвестния извършител, Й. оставил малка сума пари за Д., които последния взел. Самият Й. взел парите от местото и тръгнал с таксиметровия си автомобил в посока Русе, като по пътя неустановения извърш5ител му казал да се връща отново в Шумен на Хиподрума, защото предстояло получаване на пари от извършване към момента измама и подсъдимия Й. тръгнал обратно. Същи

6. Същият ден около 15.00 часа неустановения извършител позвънил на домашния телефона на пострадалата Р.Е., живуща ***. Неустановения извършител ѝ казал, че внучката ѝ претърпяла ПТП и трябвало да помага, при което Е.затворила телефона. После на същия телефон неустановеният извърш5ител се обади и се представил за инсп. К. от полицията, който обяснил на пострадалата, че била набелязана от телефонни измамници и тя трябвало да съдейства, за да бъдат заловени. Е. продиктувала мобилния си номер да поддържат връзка чрез него, като у дома при Е. бил съпругът ѝ, но с цел същата да остане сама, по инструкция на мнимия полицай той е бил изпратен извън жилището да предаде торба пълна с накъсани вестници и когато останала сама, неизвестния извърш5ител накарал Е. да събере наличните си пари и да ги пусне през терасата както искали измамниците, след което да бъдат заловени. Пострадалата първо събрала сумата от 320 лева поставени в кожено портмоне, увила ги във фолио и ги хвърлила през терасата. След това мнимия полицай поискал от Е. да хвърли още пари, като я уверил, че ще ѝ бъдат върнати след завалянето на престъпниците. Тогава Е. увила във фолио 9000 лева ,сложила ги в найлонова торбичка и ги хвърлила през терасата. Междувременно Д. бил изпратен от неустановения извънрш5ител на местото, като след като ги взел оставил торбичката с парите отново на същото място до Хиподрума, от където взел и останалата за него малка сума пари от Й.. По инструкции на неустановения извършител подсъдимия Й. взел парите от мястото и тръгнал с таксиметровия си автомобил за втори път в посока Русе, като под табелата указваща „17 км до Русе“ оставил парите от двете деяния, като взел сумата от 200 лева приготвена в кутия от цигари, след което се прибрал.

7. На 24.09.201/8 г. между 13-14 часа, неустановения извършител позвънил на домашния телефон на пострадалата С.И., живуща ***. Неустановения извършител казал на И., че нейни близки били болни и че трябвало да даде пари. Тя отказала, при което той я заплашил, че щял да я счупи и да я сплеска. И. се уплашила. След това на същия телефон отново се обадил неустановения извършител, който се представил за полицай, при което ѝ обяснил, че се провежда акция за залавяне на телефонни измамници и тя трябвало да съдейства. Накарал я да събере наличните си пари, да ги уви4е във фолио и да ги пусне през терасата, като я уверил, че парите ще бъдат маркирани и след това върнати. И. така и направила. Събрала сумата от 2000 лева, увила ги във фолио, сложила ги в найлонова торбичка и ги пуснала през терасата на апартамента си, като била инструктирана да постави червена кърпа на терасата, за да бъде забелязана по-лесно. Д. междувременно бил изпратен от неустановения извършител на местото, за да вземе изхвърлените пари, които впоследствие оставил в близост до шуменското езеро, от където взел оставената за него малка сума от Й.. Последният по инструкция на неустановения извършител по описания по-горе начин, взел парите ,тръгнал в посока Русе с таксиметровия си автомобил, преминал през ГКПП Дунав мост в Р. Румъния, където оставил парите до същата крайпътна табела на около 25 км от границата. На мястото в кутия от цигари била оставена и сумата от 250 лева, които Й. взел като възнаграждение и се прибрал.

8. На същият ден около 16.30 часа, неустановеният извършител позвънил на домашния телефон на пострадалата Р.С., живуща ***. Неустановеният извършител казал на С., че засякъл с техника, че имала пари и трябвало да му я пусне през терасата. В противен случая се заканил, че ще убие синът ѝ, ще ѝ отреже пръстите и ще и избоде очите. На същия телефон отново ѝ се обадил неустановения извършител и ѝ обяснил, че ще провежда акция и тя трябва да съдейства. Накарал я да събере наличните си пари и да ги пусне през терасата. С. успяла да събере сумата от 4850 лева сложила ги в найлонова торбичка и ги пуснала през терасата на апартамента си. По абсолютно същия описан по-горе начин, Д. оставил торбичката с парите в близост до шуменското езеро, от където взел и оставената от Й. за него марка сума пари. Тъй като вече било късно, Й. се уговорил с неизвестния извършител да занесе парите на следващия ден, като за да не буди подозрение този път тръгнал с л.а Опел с рег. № Т 9096 ТТ в посока Русе и под същата табела указваща „17 км до гр. Русе“ оставил парите, като взел от мястото сумата от 200 лева приготвена за него и се прибрал.

9. На 27.09.2018 г. около 12 часа неустановеният извършител представящ се за началника на полицията Н., провел разговор с пострадалата С.П., живуща ***, като позвънил на стационарния ѝ телефон. В началото на разговора неустановеното лице въвело в заблуждение пострадалата, че с нея ще се свържат телефонни измамници, които следва да бъдат заловени. П. продиктувала на мнимия полицейски началник номера на мобилния си телефон, за да поддържат връзка с него и да освободят линията на домашния телефон. Не след дълго на него ѝ се обадило лице, което плачело и искало пари, но П. казала че няма. Тогава лицето започнало да заплашва пострадалата, че щяло да я насече и като куче щяла да умре, от което П. много се уплашила. На линията на мобилния телефон мнимия полицейски началник казал на пострадалата да събере парите и ценностите и да ги хвърли през терасата, за да могат след0 като ги вземат измамниците да бъдат заловени. Пострадалата приготвила сумата от 5120 лева, златни накити, като освен това приготвила един брой портмоне от плат на стойност 5.00 лева, 1 бр. портмоне от кожа на стойност 7.00 лева, съдържащи общо сумата от 85.00 лева, личната ѝ карта и снимки на нейни близки, всичко общо на стойност 7863.60 лева. Пострадалата поставила парите в найлонови торбички, а част от накитите в стъклено бурканче, като накрая сложила всичко в една обща торба, която хвърлила през източната си тераса. Преди да я хвърли била инструктирана по телефона да размята парче плат от терасата, за да бъде забелязана по-лесно. Д. бил изпратен от неустановения извършител на местото, за да вземе падналата торба, а след това с автомобила се придвижил до шуменското езеро, където на уговореното място оставил торбата и взел сумата от 200 лева като възнаграждение за стореното. Подсъдимият Й. взел парите и ценностите от мястото и следвало да ги занесе с таксиметровия си автомобил до табелата в близост до гр. Русе, като по заръка на неустановения извършител, Й. изхвърлил личната карта на пострадалата, като преди това я нарязал, изхвърлил и останалите вещи, които за него нямали стойност. Преди да тръгне в посока гр. Русе, подсъдимият Й. минал през дома си, където оставил една от златните монети и си заделил сумата от 600 лева от получените от деянието. След това тръгнал с таксиметровия си автомобил и остатъка от парите и ценностите в посока гр. Русе, като в с. Струйно Обл. Шумен бил спрян от полицията и заловен, като непосредствено след това били заловени и другите двама подсъдими – Д. и Я.. В хода на наказателното производство е назначена и изготвена ювелирна експертиза определяща вида на материала, посочената маса от който са изработени и стойността на приобщените по делото и върнати накити и монети предмет на престъплението.

Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на: самопризнанията на подсъдимите, направени в хода на съкратеното съдебно следствие, които в съдебно заседание на основание разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК признаха изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласиха да не се събират повече доказателства за тези факти. Освен това съдът счита, че самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от събраните в досъдебното производство по съответния процесуален ред доказателства, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК. Изложената по-горе фактическа обстановка се доказва и от изготвените в досъдебното производство съдебно-ювелирна и съдебно-икономическа експертизи.. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема че с горното подсъдимия Т.Й. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер по по чл.210 ал.1 т.5 от НК във вр. с чл.209 ал.1 от НК във вр. с чл. 20 ал.4 от НК във вр. с чл.26 ал.1 от НК, тъй като същият, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като помагач с неизвестно по делото лице /извършител/, Я.Я. и П.Д. с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага, умишлено улеснил извършването на измама по отношение на В.С. К., И.К.К., М.П.М., С.Щ.П., М.. С.К., С.К.Б., Р.П.Е., С.Н.И., Р.Т.С. и С.И. ***, като получил от Я. и от Д. с цел да предаде, предал и направил опит да предаде на извършителя парични суми, златни и други предмети, които са предадени от пострадалите на Д. и на Я., в резултат на възбудено и поддържано у тях заблуждение от неизвестния извършител, че предаването на сумите и ценностите е необходимо за оказване съдействие на полицията за залавяне на измамници, като в резултат от съучастническата дейност на пострадалите била нанесена имотна вреда в размер на 50337.60 лева. Тъй като в закона няма легална дефиниция на понятието „големи размери“ . С ТР № 1/98г. на ОСНК в практиката е въведен единен критерий при неговото определяне, изводим от размера на минималната работна заплата. В настоящия случай е налице квалифициращия признак по т.5 на чл.210 ал.1 от НК във вр. с чл.209 ал.1 от НК, тъй като причинената с деянието имотна вреда превишава седемдесет пъти стойността на минималната работна заплата, установена за страната към момента на деянието м. септември 2018г. /510 лв./, т.е. вредата надвишава 35 700 лв.

Деятелността на подс.Я.Я., следва да бъде квалифицирана по чл.209 ал.1 от НК във вр. с чл. 20 ал.4 от НК във вр. с чл.26 ал.1 от НК, тъй като при условията на продължавано престъпление, в съучастие като помагач с неизвестно по делото лице /извършител/ и Т.Х.Й. /помагач/, с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага, умишлено улеснил извършването на измама по отношение на В.С. К., И.К.К., М.П.М., С.Щ.П. и М.. С.К. ***, като предал на Й. с цел да бъдат предадени на извършителя парични суми, златни накити и предмети, които получил от пострадалите, в резултат на възбудено и поддържано у последните заблуждение от неизвестния извършител, че предаването на сумите и ценностите е необходимо за оказване съдействие на полицията за залавяне на измамници, като в резултат на съучастническата дейност е нанесена имотна вреда в размер на: 1130 лева, 2 бр. златни пръстена с общо тегло 10 гр. на стойност 600 лева /всичко общо 1730.00 лева/ на К.; 6167 лева на К.; 9240 лева на М.; 2000 лева на П.; 3500 лева на К. и всичко общо на стойност 22637 лева.

Деяятелността на П.Д. също следва да бъде квалифицирана по чл.209 ал.1 от НК във вр. с чл. 20 ал.4 от НК във вр. с чл.26 ал.1 от НК , тъй като при условията на продължавано престъпление, в съучастие като помагач с неизвестно по делото лице /извършител/ и Т.Х.Й. /помагач/, с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага, умишлено улеснил извършването на измама по отношение на С.К.Б., Р.П.Е., С.Н.И., Р.Т.С. и С.И. ***, като предал на Й. с цел да бъдат предадени на извършителя парични суми и златни накити и предмети, които получил от пострадалите, в резултат на възбудено и поддържано у последните заблуждение от неизвестния извършител, че предаването на сумите и ценностите е необходимо за оказване съдействие на полицията за залавяне на измамници, като в резултат на съучастническата дейност е на несена имотна вреда в размер на: 3660 лева на Б.; 9320 лева и портмоне на стойност 7 лева /всичко общо 9327 лева/ на Е.; 2000 лева на И.; 4850 лева на С.; 5195 лева и следните вещи – златен пръстен с розов камък с тегло 3.83 гр. на стойност 230 лева, пръстен от сив метал с червен камък на стойност 3 лева, сребърен пръстен с лилав камък с тегло 5.96 гр. на стойност 34 лева, синджир от жълт неблагороден метал с пластмасов зелен медальон на стойност 3 лева, чифт златни обеци с винт с тегло 1.11 гр. на стойност 91.52 лева, сребърна гривна с тегло 22.25 гр. на стойност 19.43 лева, златна турска лира с тегло 7.15 гр. на стойност 478.26 лева, златна монета с тегло 4.47 гр. на стойност 312.46 лева, златна монета с надпис “Empire Francais“ с тегло 6.39 гр. на стойност 420.39 лева, турска златна лира с тегло 7.17 гр. на стойност 479.54 лева, мъжки ръчен часовник на стойност 15 лева, златен пръстен с тегло 2.5 гр. на стойност 150 лева, златен пръстен с тегло 4 гр. на стойност 240 лева, златен пръстен с тегло 3 гр. на стойност 180 лева, портмоне от плат на стойност 5 лева, портмоне от кожа на стойност 7 лева /всичко общо на стойност 7863.60 лева/ на П. и всичко общо на стойност 27700.60 лева,

От субективна страна престъпленията са осъществени от подсъдимите с пряк умисъл, тъй като същите са съзнавали технияобщественоопасен характер, предвиждали са общественоопасните му последици и са искали настъпването на същите

Като причина за извършване на престъпленията следва да се отбележи незачитането от страна на подсъдимите на установения в страната правов ред..

При определяне на наказаниетона подсъдимият Т.Й. за извършеното от него престъпление съдът прецени: степента на обществената опасност на деянието, степента на обществена опасност на подсъдимият, както и подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимите:

смекчаващите вината обстоятелства – самопризнания, добросъвестно поведение в наказателния процес , чисто съдебно като съдът не констатира отегчаващи вината обстоятелства.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимият Й., като наказанието му бъде определено при условията на чл.58а ал.1 от НК, при прилагането на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НК, тъй като съдът не констатира многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно: . За престъплението, извършено от подс.Т.Й., наказуемо по чл.210 ал.1 т.5 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.20 ал.4 вр. чл.26 ал.1 НК, е предвидено наказание "лишаване от свобода" от 1 до 8 години. Съдът изхождайки от обстоятелството, че подсъдимият Й. е с необременено съдебно минало, а и освен това полага грижи за семейство с малко дете, счита за адекватно, да му наложи наказание в размер близък до средния , а именно четири години и шест месеца «лишаване от свобода», като на основание чл.58а ал.1 от НК така определеният размер на наказанието « лишаване от свобода» следва да бъде намален с 1/3 и на подсъдимият Й. следва да бъде наложено наказание от три години „лишаване от свобода“ като счита, че за да бъдат изпълнени целите на наказанието не е необходимо наложеното наказание да бъде изтърпявано ефективно и няма пречка същото да бъде отложено за максималния предвиден в разпоредбата на чл.66 ал.1 НК срок от пет години.

При определяне на наказанията на подсъдимите Я.Я. и П.Д., съдът се ръководи също така от степента на обществената опасност на деянието, степента на обществена опасност на подсъдимите както и подбудите за извършване на престъплението и констатира същите обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимите:

смекчаващите вината обстоятелства – самопризнания, добросъвестно поведение в наказателния процес , чисто съдебно като съдът не констатира отегчаващи вината обстоятелства.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимите Я. и Д., като наказанията им бъдат определени при условията на чл.58а ал.1 от НК, при прилагането на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НК, тъй като съдът не констатира многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно: . За престъплението, извършено от подс. Я. и Д. , наказуемо по чл.209 ал.1 вр. чл.20 ал.4 вр. чл.26 ал.1 НК, е предвидено наказание "лишаване от свобода" от 1 до 6 години. Съдът изхождайки от обстоятелството, че тези двама подсъдими, също са с необременено съдебно минало, а и освен това и двамата полагат полага грижи за семейства с малки деца, счита за адекватно, да им наложи и идентични наказания в размер близък до средния , а именно по три години и шест месеца «лишаване от свобода», като на основание чл.58а ал.1 от НК така определеният размер на наказанията « лишаване от свобода» следва да бъде намален с 1/3 и на подсъдимите Я. и Д. следва да бъде наложено наказание от две години и четири месеца „лишаване от свобода“ като счита, че за да бъдат изпълнени целите на наказанието не е необходимо наложените наказания да бъде изтърпявани ефективно и няма пречка същите да бъдатотложени за максималния предвиден в разпоредбата на чл.66 ал.1 НК срок от пет години.

Така определения размер на наложените наказания , съдът счита за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдените лица. Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху осъдените лица и ще им се отнеме възможността да изввършати други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

По този начин и с тези наказания съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

По отношение на предявените от посочените по горе пострадали лица граждански искове за претърпени имуществени вреди в резултат на извършеното от подсъдимите деяния. Съдът счита, че предявените претенции, съответно в размер на 4850 лева по отношение на Р.С., 3500 лева по отношение на М.К. 2000 лева по отношение на С.И., 9327 лева по отношение на Р.Е., 6167 лева по отношение на И.К., 9240 лева по отношение на М.П.М. и 2000 лева по отношение на С.П. следва да бъдат уважени изцяло, които суми следва да бъдат заплатени, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното заплащане на присъдените суми. Съдът остави бе уважение предявите от И.К. и С.И. граждански искове за претърпени неимуществени вреди от деянието, тъй като за посоченото престъпление не подлежат на възмездяване вреди от неимуществен характер, а само имуществени такива. Това е така с оглед обстоятелството, че систематичното място на престъплението по чл.210, съответно чл.209 НК се намира в глава престъпления против собствеността, при което предмет на посегателство са единствено блага с имуществена стойност. Именно поради тази причина, на възмездяване с оглед систематичното място подлежат вредите от имуществено естество. В тази насока е теорията, а има и богата съдебна практика, от която е видно, че на възмездяване в наказателния процес, по реда на гражданскоправна претенция за непозволено увреждане подлежат единствено вредите, които са претърпени от престъплението, предмет на обвинението.

Съдът възложи на тримата подсъдими да заплатят направените деловодни разноски в съответствие с чл.189 от НПК , както и да заплатят държавната такса върху уваженият размер на предявените граждански искове,

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: